Моля ви,не взимайте написаното насериозно.То не е с такава цел .

Глава първа
По дяволите,къде се намирам.Тъмно е и е студено.Да се таковам в тъпата глава,пак съм припаднал в кенефа.
Честно да ви кажа,тези все по-чести купони у Пешо ми се отразяват все по-зле.Не че имам нещо против огромното количество безплатна евтина ракия(все пак сме пием почти всеки ден,няма да пиеме нещо скъпо,я!) и женска плът,но усещам,че почва да ми се отразява на здравето.Преди след три големи още имах сили да се занимавам с женските,но вече това ме затруднява.Да го еба в евтиния буламач,дето дядото на Пешо-Пешо Старши(или Пешо Синиър-нали сме европейци все пак)-го вари в остатъците от старата им пералня.Убеден съм,че ракията имаше лек вкус на прах за пране.Усещам,че ще се ходи на токсиколог.Аз ще го науча тоя Пешо,кретена му с кретен.И като за капак на всичките ми останали проблеми,съм в сесия.Да,сигурно ще си кажете-какво толкова,всички сме били студенти,всички сме били в сесии,тоя кво се е размрънкал тука.Бе,я пробвайте да комбинирате изпити по висша математика с убийствено болезненият махмурлук от Пешовата ракия(за кратко ще и викам Пешовица) и съмненията дали яката мадама Стела,с която сте прекарал страхотно изминалата нощ , всъщност не е умело гримираният и преоблечен квартален педераст Стоянчо.Това ме навежда на мисълта,че трябва да си закупя оръжие.Даже познавам един тип,дето ще ме уреди почти без пари-пичът,по някаква изключително странна причина обожава пешовицата-хахаха,тъпо копеле такова-и за една бутилка съм убеден,че дори ще ме уреди безплатно.Търговци на оръжия,какво да ги правиш.Охоооо,някой ми пише в скайпа.Я да видим:
[09.20.00] Стела каза:хай.
[09.20.05] Стела каза:кво правиш муцка *гуш*
[09.20.10] Стела каза:снощи беше страхотен!
[09.21.03] Стела каза:чакам те пред мола.много цунки у гушки *гуш*.
Човече,много ги мразя такива лигави,но поне се радвам,че не е бил Стоянчо(тук е моментът да си запиша,че все пак трябва да видя сметката на това копеле).Е,очевидно висшата математика ще почака.
[09.23.56] Хари каза:окей,там съм .
Да не забравя да купя силен дезодорант-все пак трудно се пътува в градския транспорт в ранната петъчна утрин.Питате се защо ли?Ми че днеска е втората Коледа за пенсионерите ве-пазарният ден!Същност,като се замисля е третата-втората е „Дързост и красота”.Както и да е,никога не ме е бивало в лиричните отклонения.Стела,here i come!
Глава 2
Както всички знаете,предполагам,панелните блокове не са сгради,а едни огромни препятствия към нормалното съществуване.В тях никога не е изключено асансьорът да не работи,защото бабата от петия етаж,която забележете,е ИНВАЛИД без един крак,е забравила да плати.Тъпи пенсии,но в живота винаги има някой,който ти пречи.Обаче днес,за мое голямо учудване,асансьорът работеше!(Явно изпитата пешовица притежава някаква тайнствена сила,която не съм опознал все още).И така,излязох аз от блока и се запътих към мола.Обстановката на улицата беше типична за ранната пролет-птичките пееха,слънцето грееше,а Стоянчо влизаше с малко момченце в къщата си-да,нищо притеснително дотук.В тролея обаче се случи второто чудо за деня,след работещия асансьор-беше празен!Е,и по-странни неща са ми се случвали.Това не е важно в момента.Истински важното е,за какво съм и нужен на Стела?В интерес на истината,нямам спомен как изглежда тя,нито откъде я познавам.Е,последният купон беше организиран от Пешо,а като изключим неговият странен фетиш към силно окосмени и дебели жени(или както ги нарича той,”моите пухкави сладкишчета-аз бих ги нарекъл космати бременни хипопотами),общо взето познава готини мадами,така че тази мистериозна Стела би следвало да е такава.Пък и без това,не очаквам някаква сериозна връзка от нея.Няколко срещи,може би,няколко приятни(дано!) вечери и нищо повече.За моят дълъг 24 годишен живот досега не съм успял да намеря Жената(главното Ж е нарочно сложено,кретени такива ).Момичетата идваха и си отиваха,някой по-добри,други по-лоши.А аз винаги си оставах с едно и също положение-сам в леглото,с махмурлук и чудещ се какво да правя със постепенно скапващия ми се живот.Но честно казано,не се и оплаквам-все пак е по-добре така,от колкото да си мислиш,че си намерил подходящата,а същност да си бил направил грешка.Оф,мразя монолозите,пък и спирката ми наближава,така че спирам дотук.
Ааа,чист въздух.Нищо,че тролеят беше празен,очевадно миризмата вътре е постоянна константа-дори когато тролеят бъде предаден за скрап,тя отново ще съществува.Я виж ти,павилионче за дюнери-предполагам,че един няма да ми се отрази зле.Все пак,мъжът винаги действа по-добре на пълен стомах.
–Един дюнер,ако обичате-казах аз с най-учтивия тон,с който мога.
–Ооо сладурче-отговори ми продавачът,типичен арабин,на около тридесет години-за тебе ще направя не един,а два,много си готин!
-Ако още един път ми кажеш сладурче,ще откъсна шиша,на който печеш скапаното месо,и ще ти ги завра там,където баща ти е трябвало да го завира по-често!-отговорих му аз съвсем любезно.
Останалото не е важно,но поне похапнах дюнер.С пълен стомах и с добри намерения се запътих към срещата със Стела,до която оставаха някакви мижави триста метра.Когато вече виждах стъклената фасада на мола,който иначе е популярно място за среща на градските ГЪЗари,усетих,че телефона ми звъни.Вдигнах го и чух странене мъжки глас:
-Не отивай на срещата!Предупреден си!
След това ми затвори.WTF?!Е,никога не ме е било страх от мистериозни гласове по телефона,няма тепърва да почна да се страхувам.Пък и какво толкова може да се случи?Уверено продължих към входа на мола,където би следвало да ме чака непознатата дама.Да,тя определено беше там.Още от далече почна да ми махна с ръце като някой хеликоптер,всякаш си мислеше,че не я виждам.Мдам,мацето определено не беше за изхвърляне.Стела беше висока,добре оформена,с дълга черна коса и огромни зелени очи.А,да,имаше и огромни цици,но сякаш вие сте очаквали нещо друго ?.
–Здравей Хари,защо гледаш така учудено?-попита тя
–Спокойно бейби,не очаквах това-отвърнах и аз.
–А какво очакваше?-на свой ред запита тя.
–Оооо,повярвай,не искаш да знаеш.Както и да е,да влизаме вътре?-предложих аз
-Да,нека влезем-каза тя и заклати прекрасно оформеното си дупе пред мене.
Леле,тя опредлено знае какво прави.Явно тайнственият глас е объркал телефонния номер.Днеска определено щеше да бъде един изключително приятен ден.

E супер! Надявам се да предвиждаш продължение

Ми ту!Яко се получава за момента-има съспенс

nice ... очакваме продължение

Продължавай шефе.Кефи ме засега

Спомням си един разказ хорър с компанийка в хижата, мега яко беше започнат, нямаше продължение.

продължение ?

Той тоя не влиза вече бе.

поредния с тема "Сбогом"
жалко

Глава 3
По-принцип мразя да ставам рано сутрин,особено с цепеща глава.Нали разбирате,не е едно от най-приятните неща на света.Така или иначе,няма какво да се прави,трябва да се борим с трудностите.Обаче когато опитах да стана от леглото осъзнах,че всъщност големият ми проблем не е ранното ставане или махмурлукът-не,проблемът беше,че ръцете и краката ми бяха вързани,а устата залепена с парче тиксо.Уот да фък ис дат шит?Да,знам,английският със сигурност не ми е като майчин език,но това не ме вълнува особено в момента.Защо,по-дяволите,съм вързан?Последното,което си спомням,е,че със Стела отидохме в нейният апартамент и посветихме ноща на див секс.Но помещението,в което се намирам в момента определено не е това,което си спомням от снощи-а то не е много,а по-скоро е някакво шибано мухлясало мазе,което ми напомня на гадната стаичка,където дядото на моя приятел Пешо вари ракията-™ дъ пешовица™ ,за читателите с по-слаба памет.Така де,обаче кой може да е сторил това.Аз съм кротък човек и може да се каже,че нямам много врагове,даже никакви.Е,от време на време ступвам по някой педал по време на поредния запой в поредната кръчма,но какво съм виновен аз?!Почвам да се притеснявам,че имам някаква странна притегателна сила за гейове от близки и далечни страни-това ме кефи как звучи,трябва да си го запиша.Но няма как,завързан съм!В този момент си спомних.Спомних си,какво,или по-скоро кой,може да ми е причинил това.Странното обаждане,което получих вчера,явно ще се окаже истина.Моите отношения със Стела явно не са добре приети от някого,но чак пък толкова?Няма значение,важното е да се измъкна,преди копелето да е дошло и да се е възползвало от безпомощното ми състояние-не в този смисъл,перверзници такива!Да,Искра,точно ти! .
Мозъкът ми трескаво се опитваше да измисли нещо,с което да успея да се отвържа.Самото помещение,маза или килер,в което се намирах,не беше голямо-не повече от 2х2 метра.Над главата ми светеше мръсна крушка,и единственото което виждах ясно,бяха два стола и маса.Тогава го видях-остър тънък нож,който лежеше върху единия стол.Проблемът беше,че щеше да ми е много трудно да го достигна в това положение .Можех да пробвам да се изтъркалям до стола и да го бутна,но дори и ножът да паднеше,нямаше да мога да го използвам за да се отвържа.Бахти шита.Докато лежах на леглото и си мислех как да се измъкна от тежката ситуация,чух гласове.Явно стаичката ми имаше врата,която водеше към друга стая или пък коридор,знам ли го.Хората,който говореха,сигурно се караха,защото тонът им беше дори си крещяха.
-Тъпо копеле такова,защо го доведе тука-извика женски глас.
-А къде искаш да го заведа,на кафе ли?Не си спомням да сме се отнасяли с другите заложници по различен начин,тъпа кранто такава-не остана по назад мъжкият глас.
-Не,но напоследък полицията се навърта,а аз определено не искам да бъда хваната със заложник в мазето.И без това вече в досието ми пише за тормозът,на който подложих беззащитните зайци,а едно отвличане със сигурност ще ме вкара в затвора.-каза жената
-Добре тогава,предлагам да го преместим в щабквартирата на моите хора-предложи мъжът-какво мислиш за това?
-Става-съгласи се жената-но преди ти дължа нещо.
-Какво?
-Ето това-отговори жената и го изрита между краката.
-Аааа,топките ми-почна да крещи гласът.
-Това ти е задето ме нарече тъпа кранта,а сега ела,защото ни чака работа.
По-дяволите,отново съм сам.Хахаха,обаче само как го изрита мацето в топките,lol .Но кои са тези хора и какво искат от мен?Гласовете им не ми се сториха познати,пък и защо им ще е да ме отвличат?Нямам богати близки,не,грешка,всъщност имам един богат чичо,но той ме отписа от наследство,след малкия инцидент с кравата му-не питайте какво е станало,няма да ви кажа!Така че и да искат подкуп,просто няма кой да го плати.Е,ще изчакам да се върнат и тогава ще видим какво ще стане по нататък.
Глава 4
За младия студент по медицина Петър Михайлов(или Пешо,както трябва вече да ви е познат от предишните лирически разсъждения на главния герой Хари) лекциите бяха нещо изключително скучно.Да,той наистина искаше да завърши и да станe успешен доктор,но те го откъсваха от любимото му занимание-да пие и да преследва мадами.Не че го биваше и в двете де,но поне го разнообразяваха.А лекциите бързо убиваха удоволствието му и в повечето го случаи той ги проспиваше,като след това ги преписваше от колегите си срещу 500 грама от дядовата му ракия.Днешната лекция не правеше изключение,но за съжаление той не успя да се наспи както трябва,защото 75 годишният професор по анатомия г-н Коларов имаше изключително писклив глас,който звучеше като канарче,глътнало хелий.Пешо от доста време се чудеше защо не го пенсионирват,но явно слуховете за връзката му с директора не са били преувеличени.Слава богу,лекцията свърши и той реши да се поразходи в парка около факултета.
Времето беше страхотно,не прекалено топло,но достатъчно,за да могат момичетата да приберат дебелите палта надълбоко в гардеробите и да облекат къси панталонки и роклички-якооооооооооооооооооооо.
Пешо се поразходи из парка,след което отиде до близката будка и си купи кутия цигари.Не че беше върл пушач,но се нуждаеше от малко разтоварване след тежкия ден.Освен това,се беше случило нещо много странно.Неговият най –добър приятел Хари не се беше появил на уговорената им среща на обяд,като нито се беше обадил,нито беше пратил съобщение.Пешо опита да го потърси по телефона,но уви,отговор нямаше.Беше доста притеснен,защото единственият път,когато не беше идвал на предварително уговорена среща между тях,беше преди няколко години.И още по-странното бе,че единственото обяснение,което получи,беше,че кравата на чичо му никога повече няма да бъде същата.Е,Пешо знаеше,че Хари от време на време е малко сбъркано копеле,но този път интуицията му подсказваше,че нещо се е случило с приятеля му.Не знаеше какво може да е станало,нито знаеше в какво би могъл да се е забъркал,но се надяваше да не е нещо опасно.Все пак,такива хора рядко се срещат.Да,Хари беше много непредсказуема личност,можеше да бъде готов да се жертва за теб,но също така би могъл и да те застреля,ако не му купиш правилната бира.Въпреки това,те бяха приятели от началото на 8 клас и Пешо държеше това да не се променя в близкото бъдеще.След това много неща се случиха за малко време.От близкото дърво върху Пешо се нахвърли дребен човек,който се опита да го повали на земята.Да,но Пешо беше към 2 метра и 120 килограма-хранено дете-и опитът беше неуспеше.Непознатият се вкопчи в шията му и се опита да го удуши,но Пешо го преметна и го събори на земята.Изрита го един път в ташаците,дребосъкът се сгърчи и почна да пищи.Добре,че беше късен следобед,та в тази част на парка нямаше почти никой.
-Кой си ти,и какво искаш-извика той?
-Мама ти мръсна самурайска,няма да ти кажа нищо-озъби му се дребосъкът,a това беше постижение за човек с премазани топки.
-Казвай,защото иначе ще ти премажа и други неща!-изрева Пешо.
Тука явно дребното човече се уплаши и му отговори:
-Ако днеска в 7.30 не отидеш на гарата,не очаквай да видиш Хари жив.Повече не мога да ти кажа.
Пешо го изрита още веднъж в топките,след това запали цигара и се замисли.Явно липсaта на Хари не беше случайна.Но какви са тези хора и какво искат от него,и защо,по-дяволите,изпратиха това смешно човече.Той реши,че явно са искали да отвлекат и него.”Е,това просто няма как да се стане-помисли си той-добре,че имам излишна пешовица”.Отмести отрепката настрани и се запъти към един познат.Един познат,който със сигурност имаше това,от което се нуждаше за следобедната среща на гарата.
Таксиметровият шофьор беше учуден от адреса,но все пак го закара дотам.И честно казано,имаше защо да се учудва.Улицата,на която Пешо слезе,беше най-мръсната и с най-лоша репутация в целия град.Тука живееха предимно рецидивисти отрепки и изпаднали алкохолици и от време на време някоя непълнолетна проститутка,за малко разнообразие.Освен това,беше пълно с плъхове и бездомни кучета и нормалните хора рядко стъпваха тука.Е,не че на Пешо му беше приятно да е тук,но нямаше друг изход.Човекът,от който се нуждаеше,живееше в мазето на една полупорутена къща на тази улица.За повечето хора той приличаше на обикновен просяк,но не и за тези,които наистина знаеха с какво се занимава.Това беше Михаил Михаилов Дамянов,но всички му викаха Майкъл Джексън заради разни случки от миналото.Та той беше най-известният дилър на оръжия в целия град,но понякога продаваше и внесени на черно пингвини от Южния Полюс.Вярно,неговата стока не беше от най-качествената,но пък винаги можеше да се намери това,от което се човек се нуждае-независимо дали иска да застреля нахалната маймуна,която му краде бананите от терасата или пък да спаси най-добрия си приятел от неизвестните откачалки,които го бяха отвлекли.
–Здрасти,Джако,как си ?-поздрави го Пешо.
-Ооо,мара,ми нищо какво да става,ти как си-отговори му Джако и продължи-скоро не те бях виждал в моето „магазинче”
–Ами,нали знаеш,понякога така се случва.Нуждая се от някакво надежно оръжие,защото изникнаха едни неотложни проблеми-каза Пешо.
-Ахам,ами нали знаеш,всички проблеми си имат решение.В твоя случай си мисля,че добрият стар АК-47 ще свърши добра работа.И мога да ти го продам на много добра цена-само две бутилки от ракията на дядо ти.Е,има и един-два дефекта-има малко петна от водка и руска салата,но алкохоликът,от когото го откраднах,нямаше много добра хигиена.Е,сделка?-каза Джако.
-Сделка-отговори Пешо и пое оръжието-ще получиш ракията по обичайният начин.
-Хм,аз пък си мислех,че дядо ти вече е стар и не използва услугите на моята съседка.Е,чао и успех-пожела му Джако.
-Да,определено ще ми трябва.А,междудругото,в парка има един полуумрял дребосък.Може и да ти послужи за нещо.Чао-каза той и затръшна вратата.

Ето ви продължението,мрънкалници такива

Искам още!!!
Не отстъпваш от просташко-гениалния си стил!Браво,ама искаме продължение до края на седмицата!!!

Хаха,благодаря,но чак пък гениален .А иначе продължение ще има,но не мога да обещая кога-както казваха едни хора,when it`s done .

Could use more loli

Нема ли да млъкнеш с тва лоли, ставаш досаден вече

Déjà vu...

Смисъл нямам против сексуални предпочитания ( ), ма аре стига пускали в разни напълно несвързани теми...

Нали? Някакво.. рандом се получава...

--

супер, новата част е излязла!

Аз сериозно си мислех, че няколко педофилски изцепки биха паснали добре тук

Иначе е ок, де, забавно на моменти, през останалото време не дразни :- ) "мама ти самурайска" беше особено добро попадение

Ъъ... не.

Твърдо нье!