1. Цялата боза с правилата за пътуване във времето - каквото хванеш си остава в ръцете ти (а пък те нали са стъпили на земята...значи трябва да разхождат във времето с огромни буци кал по обувките си
), не можеш да промениш нищо...обаче всъщност можеш... 
...но в крайна сметка не можеш...2. Поведението на героите е тотално противоречиво и непоследователно - разни хора не искаха да се връщат на острова...а после изведнъж поискаха (по някъкви причини изтискани от пръстите). В последния епизод Кейт иска да спре Джак, да не взривява бомбата...а пък после му помага, щото той я погледна много тъжно (и окървавено). Пак в последния епизод Джулиет иска да бягат от острова...и изведнъж се отказва заради някъква тъпа и нелогична проява на ревност (едва ли не "Дай да пукнем всички, та да не те ревнувам от Кейт"
). Др Ченг изведнъж повярва на Фарадей без почти никакви доказателства и пр. 3. Това което ме издразни беше историята на Фарадей (14-та серия). Всъщност неговата история трябваше да бъде най-интересна, защото трябваше да представлява "научно" или поне псевдонаучно обяснение на феномените...Грънци, съшиха сюжета с бели конци и ни пробутаха някъква убер-драма между майка и син.
4. То е вярно, че драматизмът винаги е бил част от Lost, обаче в последния епизод взеха, че прекалиха с него - всеки от героите имаше своята излишно дълга и досадна мотивационна реч.
Иначе както казах имаше и доста интересни неща и е ясно, че ще се чака последния сезон. Най-малкото за да се разбере кой по дяволите беше онзи тип, дето говореше с Джекъб в началото и как в последствие е приел формата на Джон (loophole-а в системата на Джекъб
).Апропо за статуята - кой от египетските богове е крокодил? Нещо не си спомням.
Теорията за пътуване във времето, с разни ми там паралелни вселени, издиша яко, тъй че се очертава доста интересно продължение. 
.
