Играх една стара игричка обаче ми напрай добро впечатление.
Arcanum е едно доста добро RPG!
ГЛАВА 1
Събуждане
Оглушителния шум на двигателя на дирижабъла изведнъж спря.Изстрелите от каратечниците прорязваха небето.
Всичко живо орки,гноми,елфи и полуръстове бягаха да се спасят,но спасение нямаше.
Всичко се случи мигновенно.Дирижабъла полетя към планинската вепига отделяща свещенните елфически гори от техническото развитие на хора и джуджета.
Някакъв човек викаше за помощ сред отломките.Младия,като по чудо оцелял елф Грййнуд се приближи за да
види какво става.Под отломките лежеше гном:
-Здрасти,приятелю.Моя път свършва тук.
Гномът изглеждаше стар и обезсилен,но в очите му блестеше надежда,надежда за спасение от някого или нещо:
-Вземи този пръстен.Аз избягах от него...Просто намери момчето и му върни пръстена.Той ще разбере какво да прави...
Гномът се закашля и въздъхна така сякаш се беше оттървал от този,за него прокълнат свят.Гномът имаше белег и беше туко що отразял своята брада.Той въздъхна и си отиде.Елфът стана и се огледа,гледката бе ужасна.Всичко гореше и всяко,допреди минути,живо същество си отиде.Толкова хора,толкова животи,толкова съдби прекратени за миг.Незнаейки какво трябва да прави.Елфът реши да огледа за оцелели.Наоколо бе пусто и мрачно и имаше вълци навсякаде.Беше някаде до планинската верига Стонеуалл Рейндж.Позната с своята красива,но опасна природа.Но това място след катастрофата беше изключение.
Грййнуд беше добре трениран боец-магьосник и носеше меча на баща си,но това не го успокои нито за миг.
Той забеляза жена да лежи мъртва на земята.Отиде до нея и я погледна.Това още повече го натъжи-беше красива с буйна кестенява коса и изумрудени красиви,но сега пусти и безжизнени,очи.
В ръцете й намери обгорено,но още четливо,с красив почерк написно писмо:
Скъпи Джаред,
В момента летя на дирижабалът към Тарант и цялата треперя като си помисля че скоро ще бъда твоя жена
Точно така,приемам предложението ти да се омъжа за теб.Нека тази мисъл те топли през студените нощи,когато охраняваш гара "Вермилион"
Твоя Уилемида.
Грййнуд се почуства длъжен към тази жена да достави писмото на мъжа й.При тази мисъл на чувствителния елф очите му се насълзиха.Как ще му даде сърце да каже на Джаред за смъртта на неговата любима?
Но елфа разбра че трябва да бъде силен и прибра писмото в джоба си като се закле пред жената че ще достави посланието й.Той и затвори очи те и й каза:
-Тежко ще му е на твоя любим,но той ще разбере за чувствата ти.
До нея той намери страннен обект,имаше лупа и беше странно,но Грййнуд реши да го вземе.
Изведнъж се разнесе глас.Грййнуд реши че това е някой оцелял и се затича към гласа.
Гласа се разнасяше от човек с роба приличащ на монах:
-Ехо,има ли някой?-извика човека с надежда на намери някого.
-Насам,помощ!-без да се замисли извика елфа.
Монаха се затича и като го видя изтръпна:
-Не може да бъде!Това се ти!Огъня,крилете,възраждането!Имаш ли си представа какво означава това?
-Извинете,много съм объркан от случилото се.
-Да,да разбира се.-прекъсна го монаха.-Сега,ъъм,аз се казвам Виргил,сър,и съм нов във всичката религия Панарий.Ти си Избрания за да спаси света от оня лошия...Как му беше името...
-Може би ме бъркате с някого?
-Не,не елате с мен в Шроудет Хиллс при моя наставник Джорахим.Моля ви!
-Добре,но само за да ми обясни какво става!
-Да,да да тръгваме.
-Ето го олтара!
Олатара беше много стар направен от камък и буквите сякаш бяха изписани от кръв.Имаше овална форма,което символизираше,както знаеше всеки елф или човек,който разбираше дори малко то магия,моща на магията и нейната близост до природата.
Грййнуд се приближи и прочете на глас,буквите едва се разчитаха:
"И той ще се възроди на криле от огън във земя обгърната от зло и мъгла.Той ще разсее мъглата и ще спаси света от злото".
-И какво е това?-попита младия елф.
-Послание,което е на 1000 години.Там се разказва за завръщането на Избрания.
Той ще долети на огнени крила от небето и ще разсее мъглата и злото.
-Кое е това зло?-без да се смущава попита Грййнуд.
-Незнам.-усмихна се Виргил.-Незнам но ще трябва да се биеш с него.
-Е,щом нямам избор...-съгласи се Грййнуд и огледа наоколо.-Какво е това там?
-Това също е са отломки!Но са по-малки от дирижабъла,прилича на летяща машина!-възкликна Виргил.-Това не е ли огре сред отломките?Как огре ще има достатъчно интелект да управлява токова сложно устройство!?!
-Нямам представа,а какъв е този амулет който носи?-загледа се елфа.-Има хексаграма и око посредата.Какво ли означава всичко това?-озадачи се Грййнуд.-Тука става нещо прилича ми на саботаж!!
-Незнам,но трябва да внимаваме,тези вълци не са дружелюбни.-каза замислено монаха.
Тукмо на прохода на Шроудед Хиллс ги срещна мъж.Елф с роба.Грййнуд усети слаба магическа аура макар човека да беше елф,имаше впито лице.Приличаше на Тъмните Елфи обитаващи тъмните части на гората Глимеринг:
-"Може би идва от Т'сен-Анг,тайния град на тъмните елфи?"-помисли си Греенуд.
Докато елфа изучаваше мистериозния посетител,тои се обади:
-Здравейте,какво правите тук?-поздрави ги мъжа.
-Добър ден.-започна Грййнуд.-туко що отивахме с моя приятел да кажем на властите за катастрофата!
-Хм,а имаше ли гном там?
-Да,но той умря.-каза тъжно Грййнуд като погледа обратно към разбития дирижабъл.
-Лошо,има още нещо...-каза със задоволство тайнствения елф и изражението му доби страховит вид.
-Какво?-попита презрително малдия боец.
-Смъртта ви!!!
С тези думи елфа се нахвирли срещу Грййнуд.
Пъргавия боец извади своя меч и удари нападателят по главата като го повали на земята.
Но това не беше достатъчно да ги довърши,той стана и измърмори нещо.Образуваха се няколко спирали от червен цвят:
-Проклятието Жестокост!!!!-извика Грййнуд като бутна Виргил и пое удара вместо него.
-Ал-кана-умбре-хисткос!!!-каза през зъби елфа.-Проблясна бяла светлина и открадна душата на тъмния елф.
-Това проклятие взема душата на всеки,който е зъл по душа.-усмихна се Грййнуд.
Монаха го погледна възхитено и каза:
-Благодаря за това че пое удара вместо мене,този човек беше нает убиец той също носи този странен амулет.Нещо голямо се готви затова повече не разказвай на никого за катастрофата освен властите.
-Добре,извинявай Виргил.
-Започна да се стъмнява.По-добре да тръгваме за Шроудет Хиллс.
Докато Грййнуд и Виргил се отдалечаваха от трупа вълк започна да вие.Това беше знак за настъпването на ноща.
(Ако картините ви пречат ще ги махна,просто да добиете представа за света на играта
)