...

Join много ми харесаха нещата, които си написал но може би малко повече мини разказчетата ти. Не само щото съм фен повече на прозата а и де да знам в стиховете ти има рима, но нещо не ми въздействат. Та за това. Ще чакам нещо ново от теб.

Изключително е добро човече!Думите ги поставяш на място като вятъра си играе с арфа.Стилати ми допадна и затова съм впечатлен .Почини си пробвай пак пред белия лист и ако се получи значи имаш талант(метод на френски писател от 18 век).

Благодаря за хубавите думи, скланям глава и коляно прегъвам пред онези ценители на човешките усилия...За мен е истинска чест и удоволствие да даря приятни емоции, на тези, които знаят как да ги получат!
Нови произведения ...ръката ми бълва всекидневно и силно се боя, че нямам време да ги качвам всичките...Но ще се помоля вдъхвонението да не ме напуска и моите редове изпълнени с мисли изляни от душата, да продължават да Ви се харесват...И все пак имам нещичко заделено...но ще го постна...да кажем след известно време...Боя се да не подплаша крехката публика на Творческия форум с...да кажем твърде дълги и често струващи се на нетърпеливите читатели- досадни произведения...
Отново благодаря за вниманието!

Баси,как искам и аз като тебе да мога така да се изразявам.......

<--- Щастие...

...

Всички са супер, страшно ми харесат

...

Джоин, какво да ти кажа братле... Мисля, че не съм достатъчно компетентен да направя дори и съвсем бледо подобие на анализ или критика на такъв род творчество... Едно такова, "отвеяно", излязло отнякъде, ненасочено наникъде и едновременно с това въздействащо, въздействащо силно, но индивидуално на всеки, в зависимост от това как той сам го разбира и приема. Темата... такава май няма! Просто всичко е писано по вдъхновение, вероятно от някакво събитие или нещо такова, но просто всичко е така различно и разнесено, че първоначалният замисъл, струва ми се, е изчезнал или поне избледнял. И все пак те кара да се замислиш за някои неща, за света, за живота, за смъртта. А това несъмнено е добро, защото не можеш и нямаш правото да натрапваш едно свое разбиране за нещата на другия, но в твоя случак всичко е така написано, че дава пълна свобода на читателя да възприема и рисува картините собственоръчно в съзнанието си. Определено едно ГОЛЯМО браво!
И все пак отново ще кажа - не може един такъв простоват и праволинеен ум като например моя да разбере напълно, камо ли да създаде нещо такова. Това може да е дело само на едно съзнание, което разбира света по напълно уникален свой начин, но освен това е надарен и с "дар слово" за да успее така красиво и добре да навърже всички тези думи. Сякаш всяка една от тях е точно на мястото си, с някакво предназначение, някакъв смисъл, някаква стойност... И всичко така хубаво се подрежда в една красива феерия от думи, която те кара да четеш и четеш, постепенно отнасяйки се в нарисувания и предложен ти от автора свят. И все пак, това е светът, който ти си си представил.
Не, не знам, просто не мога да го коментирам. Не бих казал "останах без думи", по-скоро останах без мисли по отношение на написаното...
Поздравления още веднъж!

...

Join какво мога да кажа за творчеството освен суперлативи. Всичко което си написал макар и без ясна цел, при повечето, са как да кажа наистина много добри. Явно ти се отдава това, което правиш така че продължавай. Само един съвет, ако можеш да си оправиш пунктоацията (ужасна е) ще си перфектен. Иначе всичко останало е ....

Мрежата е за да се хване рибата.
Хване ли се рибата - мрежата се забравя.
Целта на думите е да уловят смисъла.
Уловен ли е смисълът - думите се забравят.
Къде да намеря човек забравил думите,
та с него да си поговоря !

Ами Riven, благодаря за думите...Пипнах пунктоацията тук- там...Надявам се да е по- добре.AshamanBG-Реещ се орел...Вятърът е господар на силата..



PAK GREDA

Текстчетата за планината и пролетта като че ли пак бяха просто написани, без някакъв специален замисъл, по вдъхновение... Което обаче не ги прави по-малко красиви и приятни за четене де... Само да спомена, че Пролетта не е "моята любима" - имам алергия и от всичките тия цветове, разнасящи се из въздуха, направо не спира да ми тече носа и очите да ми се разтичат...
Колкото до "Обикновенния ден", тук вече ясно се усеща вложеният смисъл. И както винаги си прав, драги ми приятелю, хората са точно такива, каквито ги описа... Уви малко са тези, които са истински хора и които са истински стойнностни за този свят. Преобладаващата част са хора без цел в живота, без способности, без мисъл, без човечност... но уви, колкото и ние тук да си приказваме за това, никой от тези хора няма да разбере, още по-малко да приеме, че той е един от хората, описани в текста ти. И както сам каза, можем само да се молим, че никога някой такъв човек няма "да стигне небесата"...

GREDA

Какво да кажа приятелю Join, какво да кажа?
Тук вече всякакъв вложен смисъл (в повечето от стихчетата, не във всичките) ми се губи. Просто явно не съм с достатъчно добре развито символно мислене, за да разбера за какво говориш. Но пък за едно съм сигурен - страшно красиво е! Или поне аз го намирам за такова. Ако си го пуснеш с някаква бавна музичка, но която има ритъм, четенето става изключително лесно и плавно, всичко започва да тече толкова леко и ефирно... Думите започват някак да се губят, всичко се смесва в една красива последователност от ритмични звуци и от думите остават само технтие значения, които се навързват едно след друго без да ти оставят време да разсъждаваш над тях. А и не трябва! Ако го направиш целият ефект ще се загуби и ще останат просто едни голи рими, без смисъл, без красота... Просто това е написано за да му се наслаждаваш, докато го четеш, не да го наблюдаваш под лупа и после да го оценяваш. Ако не сте го прочели, както аз ви казах, съветвам ви да го направите!

И все пак...

... надявам се, че ТИ самия, скъпи ми Join, разбираш какво сам си написал! Каква истина разкрива тази върволица от думи. Какво сам се опитваш да кажеш. Разбираш ли го, замисляш ли се над него, съгласяваш ли се с него? Надявам се, че да! Защото, макар...

..., не можеш вечно да "сънуваш"! Какво ще остане от живота ти в такъв случай? Ще е имал ли смисъл той? Ще си е струвал ли?
Струва ми се, че ти трябва да се позамислиш над тези неща. А на теб?

Аз разбирам...

Колкото повече говоря, толкова по-малко разбирам. Накрая единственото смислено нещо, което ще мога да кажа ще бъде нищо.

Ти не ме разбра...
Никой и няма да ме разбере...
Освен Той...