Phantom написа:
Глейте ся вкарвам развъждението! Дон Кихот е луд естествено. Но неговата лудост няма за цел да пародира рицарството, а да осмее опита на един хидалго да бъде честен и почтен, справедлив и доблестен в един свят пропит със сърказъм и лицемерство. За този свят той е различен и накрая на живота си осъзнава истината, но не успява да стане част от този свят-той е прекалено безмилостен за него. За това той умира!
Напротив, лудостта му цели точно това. Усмиване на рицарския образ чрез въшливия Дон Кихот. А относно лудостта му, тя е някак си по-рзлична лудост. Мъдра лудост. Да Дон Кихот върши не просто странни деяния-луди неща прави той. Но във деиствията му се крие една дълбока мъдрост. Дон Кихот има някои забележителни разсъждения, като например това когато Санчо Панса се възкачва на губернаторския престол. Аз мисля че лудостта и иронията са само една пъровоначална идея която претърпява значително развитие и в крайна сметка разказа на Сервантес е много повече от комедийна забавна книга-той е роман с много мъдрост и точно огледало на времето си.
Едит:
ААА сега разбрах смисъла на поста ти, абе на подобни мнени сме. А иначе той умира в радост, покосен от естествена смърт, той се освобождава от лудостта си и т.н. . Абе може да се каже че имаме един хепи енд.