Мрак , мрак в очите ми , мрак в ръцете ми , мрак в душата ми . Всичко е пропито с мрак . Стаята ми тъне в мрак . Поредния скапан ден ми предстои . Чудя се с каква помия ще ме зале живота днес . Тръгвам бавно излизам от вкъщи , мрак . На улицата радосна глъчка , но ушитеми покварени от умраза чуват само ужасяващи писъци . Очите ми виждат красиво русокосо момиче а разума ми вижда демон здраво стиснал окървавено сърце в ръката си . Продължавам напред и ускорявам крачката . Мечтая си денят да свърши бързо . Но не , всичко тече потресаващо бавно сърцето ми агонизира зловещо . Пред мен човек , момче , то казва че ми е приател а в раката му кама . Бягам , бягам , бягам а пред мен мрак . Някаква светлина блика от стената мрак . Тръгвам към този лъч надежда . Виждам нея , тя ми казва че само аз съм за нея . Приближавам я целувам я … болка , сърцето ми лежи окървавено на земята . Бягам , бягам ,бягам . Стигам познато място яросно се мъча да разбера къде , оглеждам мястото , мрачно , влажно , студено , самотно . Да сега разбирам прибрал съм се във моя свят на илюзии . Вече съм спокоен тук никой не може да ме нарани . Тук съм защитен от мойто привидно студено безчувствие ! Нещо изпепелява сърцето ми . Даммм аз открих Омразата !!

Slave of the Anger.
Бозаво ми се струва на мен... къде е идеята? Какво искаш да кажеш?

Харесва ми като цяло, защо да е неясно за мен си беше много ясно:)
(Много добре се чете на Evanscene - Goind under).И това дамм в края малко не върви според мен...
П.С. Точките и запетаите се пишат така: Мрак, мрак в очите ми
Прилепени в думата в ляво. Казвам ти го, защото след като го знаеш и е дразнещо да го гледаш както не трябва скоро ТТ2 ме просветна и мене де;)

Аз открих Омразата...

И се чувствам силен както никога преди. Светлина. Светлина пред очите ми, в душата ми. Светлина в мислите ми. Червен гняв. Гняв който изпепелява и спасява, руши и удовлетворява в Мое име. Не ме интересуват руси демони и лъжеприятели. Защото Аз съм светлината. Аз съм червената светлина на Моя гняв. На Моята омраза...

Видях две красиви очи. Те ми подариха красота и усмивка.

Червената светлина изчезна... и аз се върнах към спокойния, спасителен праведен мрак... Две красиви очи, простете моята омраза... бях сляп.

Не ми хареса! Може би просто възприятията ми са коренно различни, знам ли...
По съм склонен да се съглася с мението на paradox... макар и не 100-процентово!

Две красиви очи, простете моята омраза... бях сляп .
Сляп , сляп за мъката , сляп за истината . Отново мрак , навсякъде мрак . Болка , страх . Аз прогледнах и видях света облят от мрак и мъка. Видях нея скрита зад неиното хладнокръвие , трепереща от страх пред неизвесното. Видях него с кама забита в сърцето . Светът бе прогледнал и видял мрака . Но само аз го бях разбрал . Неговата таинственост , очарование , самота . И осъзнах че мрака е бил първи и последен . Той е бил всичко и нищо .

Paradox радвам се да те видя ( ако може така да се каже ). Добро допълнение си направил .

Howdy Evil, виждам че лиричността и задълбочеността ти не са изчезнали. Keep it up