О.. здравей...
Не знаех че си тук...

От колко време наблюдаваш всичко това? Сигурно се чудиш защо стоя толкова апатичен и безмълвен на ръба на тази пропаст? Или защо съм се изкачил толкова високо... заради гледката ли? Не, не, приятелю, не заради гледката. Въпреки че трябва да призная че тук се чувствам нещо повече от човек. Виж...виж колко е малко всичко там долу, на стотици метри под взора ми. И някак си усещам, че болките ми също остават там - долу. Не ме тревожи нищо сега. Не ме боли. Не ме е страх...

Какво ли е да полетиш и да се зарееш в пространството под теб? Какво ли е да не усещаш земя под краката си, да почувстваш за момент че си свободен и независим, че си това, което си искал да бъдеш? Чувам отново този глас, далечен и едва-едва уловим, да ми шепне неразбираеми слова. Думи, които обсебват съзнанието и сетивата ми. Преходни слова, незначещи нищо, но упорито дълбаещи мисълта ми. Не са ми нужни. Не ме разколебават. Аз направих своя избор. И знам че е правилен. Искам да се зарея в пространството под мен, да бъда независим и свободен, да съм това, което винаги съм искал да бъда. Каква опияняваща победа на духа над плътта!

Защо си тъжен? Защо плачеш? Тези стотици метри под мен не ме плашат и аз ще ги прегърна с тяло и душа. Аз победих! Не мразя никого, просто знам че така трябва да се случи. Надхиртих го. Живота винаги ме е подценявал и ме е мислел за неудачник, но сега е времето да му върна всичко с лихвите, които му дължа. Дълг... въпрос на чест, на доблест и смелост. И аз имам смелостта да го направя. И не беше трудно. Лесно е да разбереш, че всичко е тленно и преходно. Живота е наркотик... колкото повече го употребяваш, толкова повече си привързан и зависим от него. Докато накрая тази страст те убие. Но аз вече не съм зависим от нищо и от никого.

Не, няма да размисля, не ме спирай. Знаеш ли колко време ми отне да се реша на тази стъпка? Нищо не може да се сравни с киселата радост от моят бъдещ катарзис. Това е моментът на истината, моментът на моята победа, моят триумф! Обръщам се назад и поглеждам към моето незначително битие. Кой съм аз? Кой въобще исках да бъда? Защо се надявах да съм някой и да намеря смисъл? Такъв просто няма. И вече знам защо. Тази плът, тези артерии, меса и кости ме отвращават. Кой ми внуши, че това съм аз! Аз съм нещо повече, аз съм вече свободен и по-истински от всякога. Цветът, музиката, светлината... те просто не съществуват. Нещо като част от Мартицата - онзи филм за който хората дават парите си, та да се откъснат за момент от реалността. За мен този момент ще продължи вечно и ще му се наслаждавам докато Времето съществува.

Не знам какво има отвъд тази пропаст, но ще разбера. Искам да разбера. Това е всичко, което в момента ме интересува. Знаеш ли, никога не съм осъзнавал колко лесно е било всичко. Никога не съм осъзнавал че хората около мен са толкова нищожни колкото и праха по обувките им. И колко са смешни те - тези които претендират за "цивилизационен апогей", а не забелязват как клетките в телата им умират всеки ден, докато най-накрая всичко, за което са се борили ще бъде затворено в един студен, кух и крайно депресиращ ковчег. Аз няма да се боря, за да загубя за един миг всичко. Нямам какво да губя. Никога не съм имал.

Ела с мен. Ще ни е весело! Повярвай ми поне веднъж!
Не искаш...
Винаги си бил реалист.
Тогава тук е момента да се сбогувам с теб.

Колко е хубаво. Колко е прохладно. Помня... някой твърдеше, че ако падаш от голяма височина ти се пръска сърцето от шока. Не е вярно. Разума ми ликува! Тялото ми ме боли. Всяка една частица от мен възприема това по различен начин и ми доставя възможно най-страстния, обсебващ и продължителен духовен оргазъм. Аз се разпадам, аз умирам. И се раждам отново, за да живея вечно. Сбогом, приятелю, обичам те!
Помни ме.
Споменавай ме.
Съжалявай ме.
Плачи за мен.
Ридай за мен.
Лъжи за мен.
Работи за мен.
Дишай за мен.
... Живей за мен.
После ме забрави и никога вече не изравяй спомена за мен от съзнанието си.
...А после ела с мен във вечността!

И, моля те, прости ми...

bratko paradox, vinagi sum znael che v tebe ima skrit talant, i toi e da presuzdavash mislite si, dosta tochno i detailno, prochetoh go do polovinata samo, za6toto useshtah che sled malko shtqh da se samoubia ,

i pak ti kazvam brato,- jelezen si

Това творение го разбирам по много начини,но дори и да не са вярни пак ми харесва...самата композиция.Може би това таи във себе си всеки човек,може би този копнеж за свобода всеки ден минава през главите ни и си задаваме въпроса какво всъщност сме ние?Тяло,дух,енергия рееща се в пространството...има ли смисъл живота?
jointer[killa],той не говори за самоубийството като нещо през което трябва да минеш за да сигнеш до истинската свобода,той говори за истинската свобода,духовна телесна,всякаква,свобода която всеки има,но не я използва,свобода която променя живота.

Какво да кажа освен : Изкючително точно пресъздава моите мисли . такива теми винаги са ме вълнували ( ако помниш аз самия съм правил подобни теми във стария форум )!

Жалко само че spike не е тук сигурно щеше да изпадне в луд възторг !

Нямам думи! Дядо Вазов би се гордял. Уникален разказ!

Единственото, което мога да кажа е: благодаря. Написах го на един дъх, радвам се че е повлияло на някого.

RIP, как успя с толкова малко думи да кажеш това, което аз се опитвам да кажа с цели разкази ?

Еми Paradox,много обичам да избирам най-важното и да го представям в кратък текст

moje da ne znam slojnite dumi koito ponqkoga izpolzva RIP ili ti paradox no iskam da ti kaja 4e tozi razkaz dokosna surceto mi.iskam da znae6 4e tova za men ozna4ava mnogo.opitvam se i razbiram vsi4ko za6toto e napisano na ezika na surceto ti a tozi ezik e govoren ot vsi4ki narodi...
pozdravqvam te za strahotnata rabota i iskam da znae6 4e za men ti si edin strahoten 4ovek

Колко сърцераздирателно.

Този разказ ме докосна...наистина си успял да събереш съкровеното у човека, да изразиш свободата като част от човека и като вечна сила, която те кара да живееш истинки, ако я осъзнаеш и приемеш. Мога да ти кажа само едно - благодаря!

Направо ми се къса сърцето.

http://workshop.headoff.com/forums/viewtopic.php?t=6821

Много много много много ми е интересно какво търси МОЯ разказ в Gamer's Workshop под името на някой си "Саурон".
Саурон, приятелю, ти си най-жалката отрепка из този форум . Ако нямаш въже, аз ще ти дам. И дано знаеш как да го използваш, кретенче дребно . Хехех.

Ама не се щадиш, а?

Аз да те светна ли, че тъпи хора има и тук, и там... !
Просто виж тези две теми:

http://www.pcmania.bg/phpbb/viewtopic.p ... 128#160128
http://www.pcmania.bg/phpbb/viewtopic.php?t=14294

Виж и отдолу моят коментар, състоящ се само в един единствен линк. Сравни ги, моля ти се...
И спри да се оплакваш.

Защото другите, които са били засегнати, не са го направили. Аз само показах къде е истината, без да говоря...
Можеш и ти.

Добре му го каза на тоя.Кви глупости са писали там просто не е истина...тук поне се опитахме да анализираме текста

Защо, RIP, нека има критика. . Мждр., ти не беше ли пейстнал едно друго разказче от Wshop-a тук?

{B}lueBird, 100% съгласен. Сега не мога да намеря линкове към други пейстнати от Wshop-а в ПСМ подобни разказчета, на които съм дал също толкова сдържан коментар както и ти. Без линк. Просто едно редче, на което пише, че разказа не е на "псевдоавтора" му.
Ако говорим за тъпи хора, тук има повече безспорно... е, какво очакваш от детско форумче?

{B}lueBird, ама и ти не се пощади сега, нали?

Знаех си,че ще се сетиш за оня разказ,но какво от това аз още тогава ти казах защо го публикувах - за да видя дали някой е посещавал форума на * и дали още го посещава:)Аз никога не съм,но се докопах до разни разказчета.

Well paradox, my friend, I would welcome you to the side of the depressioned. I think that sooner or later you would really want to kill yourself, if you search for the real life, for truthful experiance on the border between the hard land under your feet and the open air...
My friend, I was searching for this real experiance, and I realised after lots of tear drops and sleepless night, that there is no point in a cuisude, there is no point in life, there is no point of anything at all...
And now I know that the real life is not between the people, it is somewhere away from the society, it is somewhere hidden deeply in your soul. This is the place where you would find your real destination, your real role on the stage of mindsuffer and heartaches. And if you oppose and fight them, and if you are strong enough to beat them, then you would be no more an usual faceless stranger with no mind, no oppinion, no soul, met on the street...
You would be a part of a better society, you would live on a higher state of consciousness, you would feel the real price of the life, and will find the answers of all questions nowhere out, but in your mind and soul...

Линк, много добре пишеш на английски, но дразни бе човек, много дразни, айде поучи се, не го повтаряй! Вярвам че всички ще са ти благодарни!

Pardox-e.
Разказът е написан с чистото вдъхновение на един порив на сърцето. Не типичното, тежко и дори неприятно дълбоко съждение на Философите. Вярно-свободата може да бъде постигната, но само донякъде. В разказа си ти си се освободил от преградите, пречките и оковите на материалното. Това освобождава съзнанието от несгодите и невъзможностите на уж истинското, зримото, това което можеш да видиш и докоснеш. Ти твърдиш обаче, че с достигането на края, своеобразния "enough" на глупавата черупка, с която човешкия дух е обвит си свободен. А нима той, премахнал несъществеността на ежедневието, е свободен всъщност? Ще бъде ли спокоен най-накрая?
Според мен НЕ. Духът ти винаги ще помни миналото, спомените, болката от непреходните нещастия ще те спохожда винаги. И така ти самият няма да бъдеш свободен. Заради собственото си АЗ.
------------------------------------------------------
А нима привидно безполезната "черупка", твоето тяло,е наистина безмислено, неважно въпреки съществуването си. За какво ли ни е тя? Отговорът е лесен. Тялото е съсздадено, за да въплати мислите и желанията на духа. И без тялото си, без своето превъплащение в света не можеш да докажеш на никой нищо. Затова има една мисъл :"Внимавай с мислите си. Те са началото на постъпките" Аз мисля за своето превъплащение като един начин да приведа в действие това, което мисля и чувствам.
------------------------------------------------------
Помисли и за това.
Firzen