Ето едно продължение и от мен
Утрото настъпи и всички започнаха да се измъкват от стаите си. Блекмур се събуди последен, беше имал кошмари и почти не бе спал. Когато слезе го постешна малка глъчка около масата. Петимата орка спореха много разгорещено с елфа относно дажбата им за закуска, но той оставаше непоколебим.
- Само толкова - измрънка морнел - как може такова нещо. Ти искаш да ни умориш от глад!
- Не е така - отвърна спокойно Маглор - ако исках да ви уморя от глад сега щях да ви оставя да ядете на воля и като свършите запасите да ви зарежа някъде да си търсите хтана.
Този аргумент им запуши устите и те останаха безмълвни и с леко наведени глави.
- Добро утро - поздрави човека усмихна се на всички и седна на масата. Пред него имаше поднос в който бяха разположени парче хляб, няколко резанчета сушено месо и малко плодове. За него това бе доста обилна закусна, но не и за орките.
- Добро да е утрото и за теб човеко - отвърна на поздрава елфа.
Докато Блекмур приключи със закуската другите си събраха багажа, скоро и той бе готов стегна раницата си и потеглиха отново. Навън сутринта бе още в зората си. Росата мокреше краката на спътниците, а първите птички започваха концерта си. Дърветата скриваха изгрева, но на места се забелязваше огненото небе, а белите облаци се баха окъпали в розово-оранжево сияние. Огрондал и Блекмур вървяха възможно най-близо до елфа, чиято сигурна и лека стъпка ги водеше към крайната им цел. Морнел, Надред, Клисак и Варган се баха дръпнали малко по-далеч от останалите и обсъждаха нататъшните си действия.
- Кога най сетне ще стигнем мястото на което ни водиш - попита леко нетърпеливо Надред.
- Ако не се бавите толкова много там отзад ще стигнем още днес - отвърна елфа без дори да се обърне към заговорилия го орк.
- Със сигурност знае нещо - прошепна Клисак.
- Докато ни води към целта няма значение какво знае, все пак какво би могъл да направи някакъв си елф на четирима орка - отвърна със тих глас и злобна усмивчица Варган.
Пътя им продължи в маловажни разговори, докато малко след пладне не се обади Морнел.
- Айде де кога ще спреме за обяд - измънка той и силно къркорене идващо от корема му разсмя всички.
- Изчакай още няколко минути, почти стигнахме - отвърна елфа.
- Само да се движим малко по-бързо може ли - отвърна леко смутено орка и всички отново се разсмяха. Няколкоте минути минаха и те се озоваха на поляна, на която имаше беседка, същата като тази предния ден. Отдадоха се на малък обяд, малък по оркските стандарти, и на малко почивка. Така измина цял час.
-Доста се забавихме тук - каза Маглор отпуснат удобно на едно от столчетата - трябва да вървим вече, ако искаме да стигнем преди мръкване.
- Да - каза протяжно Огрондал - време е вече.
Всички станаха оправиха каквото имаха да оправят и тръгнаха по прекрасната елфическа пътека. Времето сякаш се точеше в безкрайността за всички освен елфа. Той сякаш не бързаше за никъде и това малко поизнерви четиримата заговорници. Малко след като небето започна да се смрачава и облаците получиха отново розово-оранжевата си премяна групата стигна до поляна. Пътя им минаваше точно през средата й, а от двете му страни се издигаха кули, същите като тази в която срещнаха елфа. Всички се спряха за да видят невероятната гледка. Залеза беше пременил кулите в прекрасно преливащи цветове. Зелената основа и оранжевия връх правеха кулите нещо невероятно. Тази гледка спря дъха на Огрондал и Блекмур. Елфа продължи напред когато забеляза, че другите изостават.
- Хайде, още малко остава - каза той и продължи по пътеката. Другите се осъзнаха и хукнаха след него. След по-малко от половин час стигнаха целта. Пред очите им се извиси град. Прекрасен град в който всички сгради бяха направени от странния материал. Всяка с различна височина. Личаха си голяма библиотека, кралски замък, казарми, домове както за богати така и за бедни. Всичко в града бе обляно от последните слънчеви лъчи и грееше в различни разцветки, а най-често с преливащи цветове. Виждаха се защитните кули. Всичко бе прекрасно, но..... Нямаше нито едно същесто което да обитава това място.
- Прекрасно е - едва промълви Блекмур.
- Така е, но къде са всички - папита учудено Огрондал.
- Елфите бяха прокудени от тук преди еони. Сега е пусто - отвърна Маглор.
- Щом са били прокудени как ти знаеш пътя - заяде се Клисак.
- Семейно наследство - отвърна безразлично елфа и ги поведе по светещите улици на града. Всичко в него бе искрящо и в прекрасни преливащи цветове....