Ами деб ми каза,че ще ходи на село за тея дни и може да пише,ма по-нататък.А колкото до Ранд снощи си чатихме и той ми каза,че не знае кога ше пише.Така,че вие останахте.Айде давайте!!!!!!!!!!!

Ей Кроу и мм ако искате се влючете в разказа дет го кръстих РПГ,и да пишем.Аз предложих и на Ранд да се влючи,ама той каза че сега е зает.Хамелеона каза,че и той ще пише,а за деб не знам не съм го питал(ако иска и той да се включи).Аде плс че не ми се пише сам!!!

Наеш покрай РПГ-то на Евил колко от собствените ми разкази захвърлих? По принцип пиша по 5 разказа в момента ама в действителност само за 2 от тях ми остава време. Не мога да се вкл и в твоя сори.

Върнах се.Докато бях на село доста поразмислих и реших да възродим разказчето.Днес по - късно ще се хвана и ще напиша една хубава част.

Ми добре!Много ще се радвам!

Деб аде се включи в оня разказ дет съм го кръстил РПГ?

Огромните порти на тронната зала изскърцаха със ужасяващо стържещ звук от който съветникът на човекът седнал в трона изтръпна.Всъщност не можеше да се различи дали е човек - сянката закриваше цялото същество.
-Ваше величество,нося вести.-каза новодошлият.Беше облечен в броня от главата до петите,а на рамото му играеше малко розово пискюлче.
-Говори,генерал-капитане!-заповяда с тежък глас този който седеше на трона.Изглежда пискюлът подчертаваше чина му.
-Войската ни от стоте тролове бе сълрушена пред южните порти на Дестант.
-По дяволите!Проклети да са!
-Изглежда че планът ти се провали,а Господарю?-рече с подигравателен тон някакво състарено и ниско човече което изведнъж се появи от малката ниска вратичка използвана за склад на магическите съставки на маговете в замъка.Лицето му се укриваше от сянлата също като на господаря мъ
-Млъкни веднага!-изкрещя създанието седящо на трона така силно,че генерал-капитанът подскочи като ужилен-Тъпо старче.-промърмори той накрая,но достатъчно силно че другите да го чуят.
-Не забравяй че аз съм ти толкова нужен колкото Дестант.
-Знам.И точно това ме спира да те убия.-отговори той като тъжно поклати глава.
Това което имаше предвид Господарят беше една от многото древни приказки които се оказват истина.Според тях всеки замък има свой Пазител на Баланса и Свещен Маг.Тяхната работа беше да поддържат живота на господаря им и да го пазят с цената на живота си.Но с този това беше различно.Той беше самият живот на господаря си.Всяко нещо което той усещаше,го усещаше и пазителят му.Това не беше никаква магия.Те бяха едно цяло.Седящият на трона се показа на светлина.Сега можеше да се различи - Сарджерас.След това и другият излезе.Той беше...О Светлина,той беше Редшарп!
Вик се разнесе из гората и се удари в плътната ограда от дървета след което се образува ехо.Сара отвори очи и погледна към Алтал.Галайн спеше непробудно и крясъкът успя само да намали хъркането му.
-Добре ли си?-попита лейтенантката и се изправи.Удостои го с укоряващ поглед като видя че той беше извадил наполовина камата си когато я видя да се приближава.Реши че е необходимо да добави че е Сара.Алтал прибра камата си.
-Кошмар.Няма нищо.-Изправи се внезапно и отиде до Галайн.Бутна го и му викна-Ставай!
-Какво?Толкова рано?!
-Да.Трябва да стигнем възможно най-скоро да планината.Страхувам се че ако се забавим може да е късно.
Той тръгна без да чака другите да се приготвят.Вятърът биеше по лицето му и вееше дългата му коса назад.Скоро сара и Галайн го настигнаха.
-Защо тръгваме през нощта?-попитаха в хор двамата.
-Защото...-и той им разказа за целия му сън
След като Галайн чу,желанието му за сън се измести от страха.Лицето на Сара не изразяваше никакви чувства,но скованият й начин на ходене издаваше че е малко притеснена.Скоро ходенето им се превърна в забързано ходене,а малко след това едва ли не бягаха.Минаха два часа и се съмна.Росата галеше ботушите им.коро пред тях се простря ново селце.В началото беше безлюдно.След малко видяха хора.
-Бягайте!-извика някаква баба и се скри в къщата си.Скоро и другите бяха по къщите.Остана само едно момченце което ги гледаше без да промълви и дума.След малко майка му излезе от жилището си,вдигна го и се прибра пак.
-Защо избягаха от нас?-попита учудено Галайн.
-Мечът ми ще отговори ли на въпроса ти?-каза някакъв рицар обкован в броня който изникна внезапно отнякъде.
Всички заеха бойна позиция с извадени оръжия и чакаха противникът да атакува пръв.

Ми много е добро!аде влючвайте се в моето уш РПГ!

Не е хич зле!Даже МНОГО яко!

Браво деца, добро е. Сега май ще трябва да си седна на задника и да попиша, а? Ама няма да е днес(знаете причината )

Ето едно продължение и от мен
Утрото настъпи и всички започнаха да се измъкват от стаите си. Блекмур се събуди последен, беше имал кошмари и почти не бе спал. Когато слезе го постешна малка глъчка около масата. Петимата орка спореха много разгорещено с елфа относно дажбата им за закуска, но той оставаше непоколебим.
- Само толкова - измрънка морнел - как може такова нещо. Ти искаш да ни умориш от глад!
- Не е така - отвърна спокойно Маглор - ако исках да ви уморя от глад сега щях да ви оставя да ядете на воля и като свършите запасите да ви зарежа някъде да си търсите хтана.
Този аргумент им запуши устите и те останаха безмълвни и с леко наведени глави.
- Добро утро - поздрави човека усмихна се на всички и седна на масата. Пред него имаше поднос в който бяха разположени парче хляб, няколко резанчета сушено месо и малко плодове. За него това бе доста обилна закусна, но не и за орките.
- Добро да е утрото и за теб човеко - отвърна на поздрава елфа.
Докато Блекмур приключи със закуската другите си събраха багажа, скоро и той бе готов стегна раницата си и потеглиха отново. Навън сутринта бе още в зората си. Росата мокреше краката на спътниците, а първите птички започваха концерта си. Дърветата скриваха изгрева, но на места се забелязваше огненото небе, а белите облаци се баха окъпали в розово-оранжево сияние. Огрондал и Блекмур вървяха възможно най-близо до елфа, чиято сигурна и лека стъпка ги водеше към крайната им цел. Морнел, Надред, Клисак и Варган се баха дръпнали малко по-далеч от останалите и обсъждаха нататъшните си действия.
- Кога най сетне ще стигнем мястото на което ни водиш - попита леко нетърпеливо Надред.
- Ако не се бавите толкова много там отзад ще стигнем още днес - отвърна елфа без дори да се обърне към заговорилия го орк.
- Със сигурност знае нещо - прошепна Клисак.
- Докато ни води към целта няма значение какво знае, все пак какво би могъл да направи някакъв си елф на четирима орка - отвърна със тих глас и злобна усмивчица Варган.
Пътя им продължи в маловажни разговори, докато малко след пладне не се обади Морнел.
- Айде де кога ще спреме за обяд - измънка той и силно къркорене идващо от корема му разсмя всички.
- Изчакай още няколко минути, почти стигнахме - отвърна елфа.
- Само да се движим малко по-бързо може ли - отвърна леко смутено орка и всички отново се разсмяха. Няколкоте минути минаха и те се озоваха на поляна, на която имаше беседка, същата като тази предния ден. Отдадоха се на малък обяд, малък по оркските стандарти, и на малко почивка. Така измина цял час.
-Доста се забавихме тук - каза Маглор отпуснат удобно на едно от столчетата - трябва да вървим вече, ако искаме да стигнем преди мръкване.
- Да - каза протяжно Огрондал - време е вече.
Всички станаха оправиха каквото имаха да оправят и тръгнаха по прекрасната елфическа пътека. Времето сякаш се точеше в безкрайността за всички освен елфа. Той сякаш не бързаше за никъде и това малко поизнерви четиримата заговорници. Малко след като небето започна да се смрачава и облаците получиха отново розово-оранжевата си премяна групата стигна до поляна. Пътя им минаваше точно през средата й, а от двете му страни се издигаха кули, същите като тази в която срещнаха елфа. Всички се спряха за да видят невероятната гледка. Залеза беше пременил кулите в прекрасно преливащи цветове. Зелената основа и оранжевия връх правеха кулите нещо невероятно. Тази гледка спря дъха на Огрондал и Блекмур. Елфа продължи напред когато забеляза, че другите изостават.
- Хайде, още малко остава - каза той и продължи по пътеката. Другите се осъзнаха и хукнаха след него. След по-малко от половин час стигнаха целта. Пред очите им се извиси град. Прекрасен град в който всички сгради бяха направени от странния материал. Всяка с различна височина. Личаха си голяма библиотека, кралски замък, казарми, домове както за богати така и за бедни. Всичко в града бе обляно от последните слънчеви лъчи и грееше в различни разцветки, а най-често с преливащи цветове. Виждаха се защитните кули. Всичко бе прекрасно, но..... Нямаше нито едно същесто което да обитава това място.
- Прекрасно е - едва промълви Блекмур.
- Така е, но къде са всички - папита учудено Огрондал.
- Елфите бяха прокудени от тук преди еони. Сега е пусто - отвърна Маглор.
- Щом са били прокудени как ти знаеш пътя - заяде се Клисак.
- Семейно наследство - отвърна безразлично елфа и ги поведе по светещите улици на града. Всичко в него бе искрящо и в прекрасни преливащи цветове....

На всички са ви много яки частите!Аде давайте в същия дух!

Утре ще взема да драсна нещо.А за частите - мързи ме да ги чета.

Мина много повече от един ден ама нищо.Ето дългоочакваното продължение

Тримата последваха Елесар в порутената къща.Отвътре стените бяха олющени,прозорците - счупени.Имаше и паднали керемиди.Обстановката не беше нищо особенно - четири столчета,едното от които със счупен крак,маса с прашна покривка и две легла.Покрит с кал килим пък беше постелен на пода.Галайн и Сара седнаха на едно от леглата а другите преместиха столовете близо до тях.Елесар си пое дъх и започна да разказва:
-Преди няколко години,както знаеш Галайн,предишното ни селище беше нападното от някакво непознато зло.То прояждаше хората отвътре,чувствата им затихват...те...остават без душа.МОгат да говорят,могат да се движат.Могат да правят всичко,но нямат чувства.Щом съюза от хора и елфи научи за това,веднага ме изпратиха там заедно с баща ти.Но за жалост срещнахме орки които го погубиха.Аз също бях ранен но стигнах.Пробвах да ги разведря.Колкото и да се опитвах да им повдигна духа - нищо не ставаше.Постепенно постепенно и аз отслабнах духовно.Тогава изпратиха писмо да се махнем от там.Речено-сторено.Всеки си обра багажа и още не сме изминали и една миля - всички се разведриха.Радост проникна в сърцата им.Някои започнаха да пеят песни.В писмото не се споменаваше къде точно да отидат.Пишеше само "Тръгнете на север!"И тъй,те,без посока,обикаляха света търсейки някакво кътче за живеене.-Елесар отново си пое дъх и продължи-През нощта направихме стан в някаква горичка.Имахме запаси,дрехи,вода.Хората се радваха че са се избавили от болестта.Някой дори реши да организира турнир по игра на зарове.Точно в разгара на играта някакъв човек заггърнат в черен плащ въпреки топлата вечер пристигна от нищото и поиска да играе с нас.Съгласиха се да почнат отначало.Играта вървеше постоянно в негова полза,но когато наближаваше полунощ той реши да си тръгне.
-Хей,не можеш да се отказваш докато печелиш - възразиха селяните.
-По-добре е отколкото когато губя.-отговори им спокойно той и после се обърна към мен - Впрочем,накъде сте тръгнали?
Аз му обясних с простите думи "На север.Търсим добро място където да заживеем"Тогава той бутна някаква карта в ръцете ми и ми каза че ако вървим само напред ще стигнем до някакво място в което има прекрасни къщи.И след това се сля с тъмнината заедно със своя черен плащ.
Тръгнахме натам и наистина намерихме безлюдно селце с красиви къщи,някои от тях двуетажни,които само чакаха някой да влезе в тях.Дори обзавеждане имаше.Но отново зло ги сполети.Те започнаха да се разрушават.Мебелите също вече не ставаха за нищо.Добре че беше ковачът ни да поправи някое и друго нещо.Но с това умря и надеждата че ще намерим някъде хубаво място.Хората остаряват.Не можем да се спасим.Нямаме желание,нямаме...нямаме нищо.Ние сме само безпомощни мишки попаднали право в лапите на котката.Злото всъщност бяха някакви особени дракони.Драокните на скръбта.Така ги наричаме.Скоро време може да ни навестят.Идват от планината Герассил.Вие бягайте докато все още можете.-след малко размисли той добави - така и така не разбрах накъде сте тръгнали.
Алтал набързо разказа историята.Докато той говореше Галайн и Сара кимаха с глава.
По лицето на Елесар бавно се изписваше тревога.И когато Алтал стигна до частта в която споменаваше че крайната им цел е планината очите му се разшириха.Стана,хвана Алтал за раменете и го разтърси.
-Не трябва да ходиш там,момче.Както и приятелите ти.Само си търсиш белята.
Алтал остана непоколебим и каза:
-Трябва да го спасим.Той ни трябва.
Елесар склони глава и излезе навън.Вятърът беше силен.Разразяваше се буря.
-Това ми е познато-рече мъжът. - Това са...Дявол го взел,това са драконите!Бягайтеееее!

Ей видя ли, че може и по-дълги части да се пишат, и то добри, браво.
Пиле твой ред е после съм аз.

Еи газета кефите ме от сякаде.Така ме накарахте да се престрастя 4е 29 страници с обсажданиа и 4астите ги претопих за 1 ден и 1 нощ.Не станаь от компа.Ахаха на6ште се 4удеха ко ми стаа 6тото аз не сам 4ел така не6то от 6ти клас(The lord of the Rings)за тжа ста ва дума.

Мога ли и аз да драсна не6то.Неска 6е поиграя малко ВАР3 и утре 6е драсна .На кои да го пратя?Аре побарзаите с отговорите 6тото като гледам от 9 Юни не сте писали.Не искам тва яко не6то да се провали Продалжажаите в стария дух

А и о6те не6то кажете си никовете в IRC:)

Прати го на мен. Аз се изживявам като редактор относно историята.
Моя ник е ММ13_666 (учудващо, нали?)

Радвам се че те кефи разказчето ни.Няма да го изоставяме.Прати и на мене ама не на Lord of Dragons a na Dragon Lord.И да си оправиш правописа че в поста ти видях хиляди грешки.

В ИРЦ съм си Lord`of`Dragons

о6те не сам свикнал да пи6а така 6тото сам отскоро в форума:).Ама 6е свикна.