Дефакто 2 пъти съм хлътвал много ама наистина много. Единия път се обясних на момичето, но за съжаление имаше други обстоятелства и нищо не стана. И съответно доста тежко го преживях. Да кажем към 9 месеца се оправях. Втория път когато изпитвах силни чувства, и които все още ги има стана скоро, но не съм казвал "обичам те" а и нямам номерение за момента, щото има сериозни обстоятелства които възпрепятстват това, а и все още не съм сигурен дори в себе си. Че е повече от привличане е ясно, но любов все още не. А иначе първия път когато хлътнах наистина яко се обясних на момичето по e-mail -ла. Но няма значение. Минала работа. Важното е какво съм чувствал тогава и то определено беше нещо повече от нагон. Така че се оказва, че съм го казал само веднъж на един единствен човек, по странен начин, но все пак съм го мислил...

П.П. А нагона винаги го има и привличането го има често, но важен е приоритета.

Рекс, добро беше наистина!
Аз не бих се сравнил с него, но определено не съм някое "гъзе"! Хахаха...също така не мога да се похваля с гаджета,хах, а за разочарования и пропуснати моменти в живота ми :

П.П.Много ми хареса произведението ти,наистина!И съжалявам че изразявам толкова малко мнение по темата ти!Просто хич не ме бива в любовта

Не е кой знае колко прочувствено, но е добре написано Аз лично не мисля че думите "Обичам те" трябва да се разбират, според мен те трябва да се почувстват. Точно определение няма и няма да има, и не мисля че такова трябва да има, само ще обърква хората и ще ги кара да се чувстват несигурни в собственте си чувства. Когато усетиш чувството, ще усетиш кога да кажеш думите. Това е.

Добре знам,че е трудно,но все пак смятам да постна малко градивна критика тук.
В общи линии текста е написан тромаво и слабо,темата е по-скоро блудкава отколкото философска и идеята съвсем се губи.Сега в детайли:
Първата основна грешка е,че всичко звучи прекалено лично,не е чудно,че има хора които си представят асоцияция на автора с главния герой.След това-героите са недостатъчно развити,дори главняит персонаж е бегло споменат и се губи в ненужните детайли.Психологията на образите пък съвсем липсва-цялата философия на Иван е спомената чрез 2 случки с "някакви" момичета.Мария и Константина не са общи познати на читателите,тъй че е трябвало опредлено да се съсредоточиш върху това.Кажи с какво не си съгласен.
Интересното е че има и положителни страни и те са за теб като автор.макар,че смятам този форум за неподходящ ти все пак си се престрашил да пуснеш нещо написано от теб.Знам колко е трудно да се направи.
Чао и успех.

Ами братле, не знам, но ми се струва, че не си чел отговорите ми по-надолу от самия разказ. Както и да е, това няма значение. Пак ще спомена просто, че нарочно не съм направил кой знае какво описание на героите, навлизане в тяхната психология и т.н. А това е просто защото исках да наблегна на двете думички, на тяхното значение. И на второ място исках да покажа кой разбира техния истински смисъл. Затова не съм наблегнал на героите (а може би и защото просто не мога, кой знае!), а на самата случка с разкриването на смисъла на словосъчетанието. За съжаление обаче може би съм нацелил точно "златната среда", която обаче в случая е "кофти средата" - нито разказа е богат на описания и атмосфера и т.н. поради прекалено малкото си елементи, нито пък съм успял да наблегна на смисъла на думичките правейки прекалено дълъг (да, точно така) разказ около основната случка и по този начин отвличам вниманието на читателя от основия ми замисъл. Но както и да е, според мен не се е получило лошо все пак. Но пък и всеки с вкусовете си, нали така?

п.п. И само "да те светна", това не ми е първото писание тук. Така че бъди спокоен, престрашавал съм се да поствам тук писанията си и знам какво е форума. Все пак ти благодаря за поста!

Добре приемаш критиката,а все пак си мисля че има по-добър начин да наблегнеш на думичките от споменаването им накрая.А Иван в случая е градивен елемент,по-добре е трябвалод а го опишеш-не само външния вид,от изключителна важносте както ти споменах неговата психика.

Напротив, не трябва да наблягам толкова на психиката на лирическия герой, още по-малко на външния му вид. Ако го направя, първо прекалено много ще персонализирам разказа, а това определено не трябва да става, имайки предвид универсалноста на думичките и тяхното значение. И второ прекалено много ще избягам от основния си замисъл и превърна разказа в "поредния разказ за мъките и нещастията на несподелената любов". И двете неща исках да избегна.
А защо тогава въобще намесвах герой и т.н., можеше просто да представя случката в класната стая и разказа да приключи за десет реда, няма и толкоз. Направих го с две цели (май). Първо за да започне разказа като горепосочения "пореден разказ за несподелената любов" и читателят да започне да се интересува главно от героя и неговите преживявания и т.н. И точно когато очакваш да ти се разкрие какво става/ще стане с героя, ти се изтърсва пред очите "Обичай ме!" и разказът свършва. Седиш няколко секунди гледайки тъпо и неоумявайки защо всичко свърши така, неочаквано и уж без абсолютно никакъв смисъл, камо ли развръзка. И тогава осъзнаваш, че точно тези думички, които ти остават в съзнанието след края на четенето са били смисъла и идеята за написването на целия разказ. И тогава и се замисляш по-внимателно над тях. Не стана ли горе-долу така?
А второто, което исках, е, читателят да се замисли над това кой и как/кога/при какви обстоятелства осъзнава какво означава и по-точно какво искаме да кажем с "Обичам те!". Това според мен е важно, защото това НЕ е момче, което се радва на вниманието на момичетата "още от малък" и който е от така наречения тип "секс-символ" на мацките от класа/училището/града. А това е едно обикновено момче, което може би дори до момента не е изпитвало какво е това "да те обичат".
И пак ще го кажа (за теб специално ), главният герой не е инспириран от мен самия. Аз лично стоях именно така "с тъпо изражение на лицето и недоумяващ", когато ми го "разкриха". Каза ми го една приятелка от класа на това момче, което "съм цитирал". И определено и аз не се бях нито замислял, камо ли досещал за "смисъла". Но определено е такъв! Поне според мен.

Е да ама там е проблема-не става така.Усетих разбира се накъде вървят нещата и каква е целта,но някак не се е получило.Според мен трябва да пишеш и да пишеш,за да намериш собствен стил.Знаеш ли,думите сами трябва да идват не да ги търсиш.Пак ще ти кажа-някак блудкаво се е получило.
А ми стана ясно,че не си ти,но много хора така мислят.Трябва да става ясно това,защото не искаш да стане лично е станало прекалено лично.

Виж, не съм от типа хора "поети", на които думите сами им идват. Да, на мен също ми идват думите, но аз търся най-подходящите. А иначе за написването на това не съм седял една седмица за да го надраскам. Това го написах за 2-3 часа май. В смисъл, не съм го подготвял кой знае колко, ако това има значеиие...
Собствен стил? В търсене на такъв съм май. И макар че може би все още нямам такъв, а се влияя от други автори, то определено това е подсъзнателно, а не търсен ефект.
Колкото до самото разказче - да, блудкаво е, пак казвам, не съм целял да се получи кой знае колко завладяващо, просто не ми беше това целта! Ако искаш нещо "завладяващо", пробвай това, което е в подписа ми (към края на първа страница). Не твърдя, че е велико, просто него съм го писал именно с такава цел.

Обикновено когато човек пише за любовта и т.н., още повече ако не е опитен и/или професионален писател, той пише от собствен опит, със собствените си мисли и чувства. Това пък от друга страна много лесно прозира от текста. В интерес на истината има елементи в героя, които съм вложил от самия мен. А според мен какво ще си мислят читателите, "това аз ли съм, не съм ли" няма значение. А колкото до самия разказ, струва ми се, че не е станал прекалено личен и индивидуален за Иван от разказа.

ами какво да кажа харесвами въпреки по-горе исказаните мнения бива си го апък и да си призная до някаде в този расказ виждам собствения си живот прес последните 3/4 години иначе човк моито мнение ,че трябва да продалжиш с писането явно имаш някои дарби които ни останалите ( е не всички) нямаме

ми раскаскасчето бива харесвами продължаваи в същия дух имаш потенциал мое лично мнение

ПЪрво, разказчето наистина много ми хареса. Отдавна не бях чел нещо такова.
ВТоро, защо не издадеш книга?С разкази все за Ваньо и свързани с неговото духовно израстване... Мен лично много ще ме кефи...
Или пък на публикувай разказчето в някой вестник и всяка седмица да слушаме за Ваньо
ТРето, плс... направи продължение...

ПЪрво, разказчето много ми хареса. Отдавна не бях чел нещо такова...

ВТоро, защо не издадеш някоя книга, описваща духовното израстване на Ваньо и естествено с Хепи Енд(ако искаш де...). Или пък можеш да публикуваш по едно разказче за Ваньо във някой вестник... или списание... Браво примерно. Така всяка седмица ще четем за неговите премеждия в "дъ биг лов уърлд..."

ТРето, защо не направиш продължение..........???????