Уоф уоф
Имам да пиша доклад за Китай... ама като гледкам таз тема и си викам... бе що дан напиша аз едно продълженийце набързо?
.......................................................................................................
Hail and well met
Срещаме се отново
Забелязвам че претоварвам разговорът ни с прекалено много емоции... затова сега ще ви разкажа за нещо по-неангажиращо...
Училището? - скапано. Всяка сутрин отивам стоя като пукъл през часовете, лафя с приятели и се връщам. Играя, чатя и чета. Бегло си спомням за историята с Цвета, и то с добри мисли
. Чувството бе отминало и мога с гордост да заявя, че ми беше страхотно. Ама това училище...
И ето че спасението се задава на хоризонта! - Априлската ваканция наближава! И това ако не беше щастие... най-накрая да се измъкнем малко. И все пак идват неканени мисли в главата ти - "И какво ще правя през тая ваканция? И без това не съм зает човек, колкото и да мразя училище, все пак ме държи зает..." и спасението разбира се не закъсня
. Един ден отивам на Училище, мисля че беше около 22.04. И Сашо ме посреща от вратата:
- Хайде на
екс курзия, какво ще кажеш?
- Ммм, тоест? - питам си аз все още заспал
- Ами срещнах една приятелка от МГ-то и тя ме покани да ходим на екскурзия.
- Абе добре, ама дай още детайли де
- Амм... значи то и аз знам малко, ама знам че ще е на 7, 8 и 9 на балкана, на хижа.
- И кой ще ходи? - питам аз ей така просто, нито говорил с наште, нито нищо
- Ами сега питах, ама Симо каза че ще идва, и Добри, Аз, Президента каза че ще пита техните...
И така той даде малкото детайли които знаеше и аз пък реших да питам майка ми дали ще ме пусне, макар да не хранех такива надежди. Мама пък взе че ме пусна
Не очаквах че ще се съгласи веднага, но наскоро прекалено много неща взеха да стават обратно на това което си мислех.
И така оказа се че ще ходим само Аз, Симо и Сашо, няма лошо де, добра компанийка сме си така или иначе, дадохме капарото, е на мен ми се наложи да ми го плати Сашо, щото нямах тогава парите в мен (бях забравил да искам от мама, не си мислете нещо друго...). Че и 20 лв капаро... брей... така де.
Накратко казано Само чаках да дойде 7 април и да отида на тази екскурзия. На предния ден (на 6 април ) си накупих всякакви храни, консерви, кроасани, чипсове, капучинота, вода... взех една ловджийска чанта от любовника на майка ми (мда, той е ловец, има 2 пушки и 1 пистолет, напълно легални
), напълних я таз чанта догоре с дрехи и храна и си легнах доволен от мен, за добре свършената работа
.
И другата сутрин дойде, разбира се
. Трябваше да съм на спирката пред църквата 08:00, разбира се закъснях, но намерих сравнително малко хора, чакащи и автобуса не беше пристигнал... Симо вече беше там с майка си. Полафихме си с него, междувременно дойде Сашо, дойде автобуса, събрахме се хора и дойде лекия потрес... единия от водачите-ръководители (Тоньо
) нещо спори с другата ръководителка и вика:
- Не ги лъжи децата, кажи им истината - това е една хижа, без ток, на генератор (защото е прекалено нависоко в балкана, за да има жици там), ще ви се наложи да спите в една обща стая.
- Е не, това беше преди, сега казаха че са я оправили. - го контрира водачката (странно, но не си спомням името и... нямахме си много взимане даване с нея)
- Оправили оправили... да бъдат децата готови за най-лошото.
И аз си викам "Ебааати, прецакахме ли се? Ама ще бъде купонче, в една стая всички... ще има да си лафим...".
Тръгнахме, пътувахме няколко часа в автобусчето, беше доста куцо, защото бяхме разделени на групи. 6 лапенца седми клас от "Христо Ботев", 10 човека десети клас от МГ и само ние тримцата от АГ. И стояхме си ние тримата и си лафехме, ебавахме шофьора че е "Джапонски бос" (оказа се че е много готин човек, студент, казва се Азми, твърди че е татарско име. Не се занимава като шофьор, просто сега той беше в наличност). Та спряхме в Габрово за лека почивка и продължихме към крайната спирка - хижа Узана. Плана беше там да оставим автобуса и с двучасов преход да стигнем до нашата хижа - хижа Мазалат. Е да, но както всичко останало и това се обърка....
Стигнахме до Узана, и започнахме "краткия" преход до Мазалат. Отначало пътя беше супер, природа около теб, пътя асфалтиран... бяхме се разделили групата на разстояние 1 км от първия до последния. Бяхме се пръснали много смешно. Аз със Симо и Сашо кряскахме като луди, пяхме народни възрожденски песни и си правихме купона. Като изключим че носихме 20 кг раници на гърбовете си.
Стигнахме някакво... хм... ханче... Партизанска Песен, тъкмо на втория час от прехода. И си мислим "А, тука някъде трябва да е Мазалат". И каааак така стана че се оказа че не е... това било само началото на нашето дълго пътуване... Та до това ханче се спряхме, изчакахме се и тръгнахме вече през "лайната" (извинявам се за израза). Кален, заснежен баир. Само това ще кажа.
Ходихме из някакви гори, пътеката разкаляна, вече не асфалтирана, минахме покрай някаква чешмичка, където си напълнихме вода, щото беше свършила и продължихме... трети, четвърти час... не стигаме и не стигаме. 15 минути стана нарицателно за мноооого време, щото точно през 5 минути водача ни казваше "след 15 мин сме там!". Е да ама не! Продължавахме безмилостното изкачване и слизане на хълмчета, то взе да става студено, защото почнахме да се изкачваме. И така пети час... Стигнахме някакъв връх на хълм... където водача каза "Или е след този хълм, или след оня еееей там". И къде беше според вас? Точно такааа - след оня ееееееей там в далечината.
6 часа и 30 мин. Евала! НАЙ-накрая стигнахме тая умирисана хижа! След мнооого перипетии и мноого сняг в обувките... стигнахме и като я видяхме по-наблизко, като се уверихме че не е мираж един вид
и като му одарихме един спринт... Спряхме на входа и изчакахме Тоньо (водача) да се доразбре със собственика. След малко излиза и вика:
- Няма ток след 22:00 часа и ще трябва да спите по двама на легло
Аз пресметнах шансовете ни... момчета:момичета - 2:1... ибах... !! И Симо ми вика:
- Пари имаш ли, колко пари имаш?
- Имам 40 лв - викам
- Ай да се връщаме в оня хотел до Узана, а?
- Мда, най-добре! Ай! - и заклевам се щяхме да го направим! Но за щастие се оказа че Тоньо се майтапи и влязохме в хижата...
................................................................................................
Въпросът ми е следният - да приюодължавам ли да разказвам или да го мина за още 1 пост и да го свършвам? Защото това е важно място за моят разказ... и няма да пропусна да споменя няколко работи, но въпроса ми беше... интересно ли ви е, или е малко тъпичко (както смятам аз?)??
п.п. Нататък вече става мааалко по-итересно