Добре, айде дай продължението.

Сега го забелязах това приятно разказче.Ами добро е доста,в първата част е малко прекалено непрекъснатото изреждане на имена,но стила наистина е доста приятен.Втората пък става доста сантиментална и предвидима,но поне звучи на моменти пак "детски" като в първата.Приятно е много,продължавай...

Уоф уоф Имам да пиша доклад за Китай... ама като гледкам таз тема и си викам... бе що дан напиша аз едно продълженийце набързо?

.......................................................................................................

Hail and well met Срещаме се отново Забелязвам че претоварвам разговорът ни с прекалено много емоции... затова сега ще ви разкажа за нещо по-неангажиращо...
Училището? - скапано. Всяка сутрин отивам стоя като пукъл през часовете, лафя с приятели и се връщам. Играя, чатя и чета. Бегло си спомням за историята с Цвета, и то с добри мисли . Чувството бе отминало и мога с гордост да заявя, че ми беше страхотно. Ама това училище...
И ето че спасението се задава на хоризонта! - Априлската ваканция наближава! И това ако не беше щастие... най-накрая да се измъкнем малко. И все пак идват неканени мисли в главата ти - "И какво ще правя през тая ваканция? И без това не съм зает човек, колкото и да мразя училище, все пак ме държи зает..." и спасението разбира се не закъсня . Един ден отивам на Училище, мисля че беше около 22.04. И Сашо ме посреща от вратата:
- Хайде на екс курзия, какво ще кажеш?
- Ммм, тоест? - питам си аз все още заспал
- Ами срещнах една приятелка от МГ-то и тя ме покани да ходим на екскурзия.
- Абе добре, ама дай още детайли де
- Амм... значи то и аз знам малко, ама знам че ще е на 7, 8 и 9 на балкана, на хижа.
- И кой ще ходи? - питам аз ей така просто, нито говорил с наште, нито нищо
- Ами сега питах, ама Симо каза че ще идва, и Добри, Аз, Президента каза че ще пита техните...
И така той даде малкото детайли които знаеше и аз пък реших да питам майка ми дали ще ме пусне, макар да не хранех такива надежди. Мама пък взе че ме пусна Не очаквах че ще се съгласи веднага, но наскоро прекалено много неща взеха да стават обратно на това което си мислех.
И така оказа се че ще ходим само Аз, Симо и Сашо, няма лошо де, добра компанийка сме си така или иначе, дадохме капарото, е на мен ми се наложи да ми го плати Сашо, щото нямах тогава парите в мен (бях забравил да искам от мама, не си мислете нещо друго...). Че и 20 лв капаро... брей... така де.
Накратко казано Само чаках да дойде 7 април и да отида на тази екскурзия. На предния ден (на 6 април ) си накупих всякакви храни, консерви, кроасани, чипсове, капучинота, вода... взех една ловджийска чанта от любовника на майка ми (мда, той е ловец, има 2 пушки и 1 пистолет, напълно легални ), напълних я таз чанта догоре с дрехи и храна и си легнах доволен от мен, за добре свършената работа .
И другата сутрин дойде, разбира се . Трябваше да съм на спирката пред църквата 08:00, разбира се закъснях, но намерих сравнително малко хора, чакащи и автобуса не беше пристигнал... Симо вече беше там с майка си. Полафихме си с него, междувременно дойде Сашо, дойде автобуса, събрахме се хора и дойде лекия потрес... единия от водачите-ръководители (Тоньо ) нещо спори с другата ръководителка и вика:
- Не ги лъжи децата, кажи им истината - това е една хижа, без ток, на генератор (защото е прекалено нависоко в балкана, за да има жици там), ще ви се наложи да спите в една обща стая.
- Е не, това беше преди, сега казаха че са я оправили. - го контрира водачката (странно, но не си спомням името и... нямахме си много взимане даване с нея)
- Оправили оправили... да бъдат децата готови за най-лошото.
И аз си викам "Ебааати, прецакахме ли се? Ама ще бъде купонче, в една стая всички... ще има да си лафим...".
Тръгнахме, пътувахме няколко часа в автобусчето, беше доста куцо, защото бяхме разделени на групи. 6 лапенца седми клас от "Христо Ботев", 10 човека десети клас от МГ и само ние тримцата от АГ. И стояхме си ние тримата и си лафехме, ебавахме шофьора че е "Джапонски бос" (оказа се че е много готин човек, студент, казва се Азми, твърди че е татарско име. Не се занимава като шофьор, просто сега той беше в наличност). Та спряхме в Габрово за лека почивка и продължихме към крайната спирка - хижа Узана. Плана беше там да оставим автобуса и с двучасов преход да стигнем до нашата хижа - хижа Мазалат. Е да, но както всичко останало и това се обърка....
Стигнахме до Узана, и започнахме "краткия" преход до Мазалат. Отначало пътя беше супер, природа около теб, пътя асфалтиран... бяхме се разделили групата на разстояние 1 км от първия до последния. Бяхме се пръснали много смешно. Аз със Симо и Сашо кряскахме като луди, пяхме народни възрожденски песни и си правихме купона. Като изключим че носихме 20 кг раници на гърбовете си.
Стигнахме някакво... хм... ханче... Партизанска Песен, тъкмо на втория час от прехода. И си мислим "А, тука някъде трябва да е Мазалат". И каааак така стана че се оказа че не е... това било само началото на нашето дълго пътуване... Та до това ханче се спряхме, изчакахме се и тръгнахме вече през "лайната" (извинявам се за израза). Кален, заснежен баир. Само това ще кажа.
Ходихме из някакви гори, пътеката разкаляна, вече не асфалтирана, минахме покрай някаква чешмичка, където си напълнихме вода, щото беше свършила и продължихме... трети, четвърти час... не стигаме и не стигаме. 15 минути стана нарицателно за мноооого време, щото точно през 5 минути водача ни казваше "след 15 мин сме там!". Е да ама не! Продължавахме безмилостното изкачване и слизане на хълмчета, то взе да става студено, защото почнахме да се изкачваме. И така пети час... Стигнахме някакъв връх на хълм... където водача каза "Или е след този хълм, или след оня еееей там". И къде беше според вас? Точно такааа - след оня ееееееей там в далечината.
6 часа и 30 мин. Евала! НАЙ-накрая стигнахме тая умирисана хижа! След мнооого перипетии и мноого сняг в обувките... стигнахме и като я видяхме по-наблизко, като се уверихме че не е мираж един вид и като му одарихме един спринт... Спряхме на входа и изчакахме Тоньо (водача) да се доразбре със собственика. След малко излиза и вика:
- Няма ток след 22:00 часа и ще трябва да спите по двама на легло
Аз пресметнах шансовете ни... момчета:момичета - 2:1... ибах... !! И Симо ми вика:
- Пари имаш ли, колко пари имаш?
- Имам 40 лв - викам
- Ай да се връщаме в оня хотел до Узана, а?
- Мда, най-добре! Ай! - и заклевам се щяхме да го направим! Но за щастие се оказа че Тоньо се майтапи и влязохме в хижата...

................................................................................................

Въпросът ми е следният - да приюодължавам ли да разказвам или да го мина за още 1 пост и да го свършвам? Защото това е важно място за моят разказ... и няма да пропусна да споменя няколко работи, но въпроса ми беше... интересно ли ви е, или е малко тъпичко (както смятам аз?)??
п.п. Нататък вече става мааалко по-итересно

Мнооооо е добро.Напрово е гениално.Даваи все в същиа дух и може да се роди следващиа добър български писател.ЕВАЛА

На мен лично доста ми харесва.Не бих искал да свършва,точно сега,но твое си е решението...

Екс, водиш го някак прекалено..., ти ме разбираш! Знам, че може би не ти пука, но все пак...
Та тази част беше малко постна (хей, аз го измислих това с Екс-кур-зията! ). Предполагам следващата ще е доста интересна ( ) и именно защото ТИ я оценяваш като "важна" трябва да я напишеш! Както вече ти казахме, не трябва да се съобразяваш толкова много с читателя, защото първо той не е достатъчно запознат (с мислите и идеите ти) и второ защото ТИ пишеш ЗА СЕБЕ СИ! С други думи пиши това, което ти се иска, а не това което на нас ни се иска.
Наблегни повечко на забавните моменти и не толкова на общото и скучно описание. "Оживи" малко разказа си с по-стойностни диалози и по-важни неща. Например не ми се чете, че "Любимият ми чипс е "Чио-чипс". Обожавам го, особено ако е с лютиви чушки. Тогава направо го изяждам с опаковката!" или "Леглото беше малко, чаршафите бяха бели, но не и "чисто" бели. Даже имаше някоя и друга кръпка, но за щастие щяхме да спим само няколко часа, понеже си лафехме с едно момиче с голяма руса коса, вързана на кок ( ), къса поличка, под която всички се опитвахме да надникнем, черно-бели чорапи и гланц на устните. Е, в крайна сметка с нея нищо не излезе и сега дори не и помня името...". Разбра ли ме?
За следващата част имаш поне един читател! ("Ме, ме...!")

Мноооого умно, Създателю
Рекс - малко не схванах... мда, знам че не трябва да давам ПРЕКАЛЕНО много детайли, брат ми има длъжността да ми го напомня Обаче както казах - пиша на момента както бих го разказал и НЕ ПОПРАВЯМ нищо, нито го препрочитам. Както казах - това е стила на... произведението
Казах това за менението ви, защото не искам да загубя читателите си Но нямаше да прекъсна разказа, не. Просто щях да мина главното за два пост-а аАххахахах мащабите... кхъ кхъ...ургургу...
Значи... продължение ще има когато се съберат достатъчно мнения, още чакам един-двама - аххахах сори просто наистина се съобразявам с читателите Е как да не ме обичате!? Давайте ми мненията си, давайте. Чувствам се кат поп на задушница

Е как ще спреш до тук?! Продължавай. Ве да..леко скучно стана тази част (щото няма момиче ) Но това не значи да зарежеш целия разказ. Интересен си е и то много.

Тази част се отклонява от първоначалния замисъл на историята, но щом казваш че е важна и има връзка с цялата история, продължавай!

Глей... кви хора!! И какъв смяташ е замисъла на историята? Да разказвам за любовта? Не ми е това стихията и смятам че има достатъчно такива теми. Това е "Истинска история" (за кой ли път казвам ) не е с определен замисъл. Ако ти е интересно - четеш, ако не - казваш ми и оправям работите хехе Но не можеш да казваш какъв е замисъла при положение че и аз не знам

Виж сега. По принцип не чета подобни дълги разказчета/историйки, освен, ако не ме впечатлят от първото изречение, защото стигам само до него, защото съм мързел. Фактът, че настоявам за продължение, означава, че разказчето ми е харесало!

------------------------------
много запетаи ли сложих?

Да ти кажа от първите 2 части на това ми мязаше замисъла. Ама вече съвсем да си нямаш хабер за какво пишеш то си е направо страшно Поне си избери някаква област. То по тази логика пета или шеста част може да се разказва за хранитба с даскалката по френски или как е видял на НЛО, изобщо нещо напълно случайно.

Честно казано,не мога да ви разбера.Нали точно това е смисъла-да няма смисъл!Да е просто едно откровение в най-елементарния му вид!

Екс, имах предвид, че го водиш прекалено "достоверно", ако ме разбираш какво имам предвид. Да, знам, че каза, че май не ти пука, ама все пак ти го показвам като читател. Ако пак не си ме разбрал, ще ти пратя ЛС...
Екс, разбирам, че този стил си избрал да следваш, но пък не е лошо да си изпипваш нещата! Това не означава, че става с много препрочитане на написаното, но с обмисляне. Да, и аз пиша това, което ми дойде на момента, но винаги преди това имам ясно избистрена централна нишка, която следвам. А след това с един прочит можеш да отстраниш неточности, двусмислици, та дори и правописните грешки.
Идеята на творбата наистина е да ни разказваш "истинска" история, но това не означава да ни занимаваш с това "как переш чорапите си". Не ме интересува един скучен и обикновен ден на тийнейджър като мен, а са ми интересни "различните" неща, които и правят история "оригинална", т.е. е неповторима и "това се случва само на Кристиан" ( ).
п.п. Екс, не можеш да се оплачеш, че не ти правя добра градивна критика! Ама май обратното не може да се каже, а?

Shit...tuka nqma fonetika Zatova sori 4e tozi post e napisan taka Zna4i Rex... Dobre, moje i da go pooglejdam malko, predi da go napi6a Za drugite - imam si opredeleno zamisyl, ne se pritesnqvajte. Znam kakvo stava i kakvo 6te stane. Tova e naj malkiq problem Abe... skoro 6te vidite prodyljenieto i 6te kajete kak sym se spravil. Ami... of ai tova e ot men zasega 4e taka e grozo da pi6a kato se vyrna u nas 6te go opravq na BG...

Следя темата от доста време(откакто я има),но чак сега се включвам.Първо искам да кажа,че разказът е много добър.И някакси съвпада с една моя история(пак на Нова година и на една екскурзия).Искам да кажа обаче само едно:Аре дай го тва продължение де!Толкова дълго го чакаме.Нали искаше да видиш мненията на още хора от форума.Имаш моето.Само пиши!

Да интересно е , даваи следващата 4аст ....

Aaaaaaа!Малееее,Екс!Как съм могъл да пропусна това твое произведение?!
Веднага се захващам да до чета(хм...бая време ще ми трябва )!
Скоро ще постна одобрението си

Existence никой не иска да ти диша в гърба (нали така , деца? ) Но адии дай някакво продълженийце Само заради тази тема влизам в творческия в момента..