Първо, разказа няма претенции да е сериозен, или поне аз нямам Той е копродукция на мен и един авер от класа ми. От него идеите и писането, от мене редактирането Не ни съдете жестоко, все пак сме едва прохождащи в тази област

Айвън беше много напрегнат. Той и неговият приятел Спасов бяха на 14 и днес им беше първия ден в новия осми клас и бяха много сковани. Щяха да се запознаят с нови хора и да изкарат с тях на даскало пет години.
- Човек, гледай сега да не се лигавиш, да не почваме от първия ден!
-Да, да, знам, и ти гледай дан' се лигавиш... - си разменяха двамата приятели докато слизаха от таксито
Когато влязоха в класната стая, Айвън и Спасов хукнаха да се запознават с новите си съученици. С повечето беше чисто и просто запознанство, имаше и едно-две интересни :
- Здрасти, казвам се Иван Спасов - представи се Спаската.
- Мен ми викат Валери - отвърна едно високо момче с пънкарска прическа.
- Вальо, можеш да му викаш Чушка - обади се Айвън и трите момчета се засмяха.
...
- Казвам се Айвън.
- Зоват ме Дуриен Муунхънтър - каза със прекалено сериозен и фалшиф тон момчето с дълга коса, прихваната с диадема. Сетне се усмихна и последва нов смях. - Не бе, Миро се казвам, ама името не го харесвам някак.
- Айде, ще ти викаме Дуриен, Мирчо - отвърна Спаската и дългокосото момче се засмя.На Айвън му бе щукнало нещо у главата и попита :
- Абе що такъв прякор, Дуриен, дан' си попрекалил малко с фентъзитата, а ?
- Фентъзи-ментъзи, мен си ми 'аресва. Мисля даже да го пиша елф в един разказ дето го почнах по Уаркрафт...
- Ти чел ли си там книгите ?
- Естествено - отвурна гордо Дуриен.
- До коя част ги имаш ?
- Всичките до пета - изпъчи се още по-гордо фалшивият елф.
Айвън ги имаше само до четвъртаа затова още го гризеше отвътре за следващите части.
- Е, кво става там ? Интересна ли е ?
- Абе интересна е, ама трябва сам да я прочетеш.
След кратките разговори Айвън и останалите почнаха да се запознават с даскалите и училището и всичко си потече нормално.

********************************************************************************************

Кулата на магьосниците в Невърмор - може би най-непристъпното и същевременно най-важното място в целия свят. Магьосниците обикновено се събираха там по особени важни въпроси и проблеми. И явно случая беше такъв, тъй като там се бяха събрали всички магьосници и крале, от всяка раса и елемент в Невърмор.
- Не ми се занимава повече с този дребен проблем - сопна се Темпест, господарят на небето и въздушните стихии.
- Стига, Темпест ! Знаеш, че това е най-важното в момента. Имаме си работа с Диабло, един от Първичните злини, за бога - отвърна ядосано Джулиа, кралицата на елфите. Въпреки неземната й красота и неприкритата й женственост, нейният буен нрав често разколебаваше опонентите й и в крайна сметка те се предаваха. С темпест обаче не беше така.
- Дори и тримата да бяха свободни, нашите обединени сили лесно биха ги сразили. А и какво са няколкостотин жертви, ако ние оцелеем - каза наперено Темпест.
- Не сссе надценявай, Темпест - обади се съскащ глас, подсилван от ехото. - Ако ссси толкова велик защо досега не ссси се изправил сссам срещу Диабло ?
Всички се обърнаха към тъмната закачулена фигура, стояща в края на залата.
- О, любимият ни Сандро се обади - рече с насмешка в гласа си господаря на небето. - А защо ти не се заемеш с това неангажиращо забавление ? Може би най-сетне ще оттърввеш света от присъствието си.
- Досссега да съм се сссправил и ссс тримата, ако не беше...сссъстоянието ми - с тези думи Сандро свали качулката си.
Всеки нормален човек би го сметнал за чудовище или в най-добрия случай за зъл некромант. Някога Сандро бе краля-маг на величественото кралство Дейжа. Обаче една мисъл постоянно го човъркаше - знаеше че няма да живее и управлява вечно. Затова един ден той подготви заклинание, което щеше да го превърне в немъртъв, без да покваря душата и тялото му. За нещастие, Крийганските демони се бяха намесили по средата на заклинанието, вкарвайки вътре черна магия и хипноза. В резултат животът от Дейжа бе изсмукан от земята, а поданиците на Сандро се бяха превърнали в немъртви - скелети, зомбита и други ужасяващи създания. Самият крал-маг обаче бе успял да се спаси от нечестивата съдба на несмъртта, поне отчасти. Наистина, кръвта спря да тече във вените му, кожата му доби кокалено-бял цвят, а лицето му повече приличаше на скелет с очи, но Сандро остана повече човек, отколкото немъртъв. Като такъв той съумя да изгони демоните обратно в адските огньове на Крийгланд. След това бе спечелил доверието на Съвета, участвайки в него като Господаря на смъртта.
- Твоето състояние едва ли е проблем, Сандро. Ти си просто един слабак, сянка на онова, което беше преди - наперено отвърна Темпест.
- А може би иссскаш да сссе присссъединиш към армията ми. Включваме първокласно отслабване, сссамо за минута...
Джулия стрелна Сандро с един остър и красноречив поглед, сетне Господаря на смъртта млъкна. После се обърна към Темпест :
- Темпест, събрали сме се тук за да решим проблема, а не да се караме, за бога.
Господаря на небето огледа залата и вперените в него десетина чифта очи, сетне седна на мястото си сумтейки. Думата пое лорд Грифонхарт, крал на хората в Невърмор.
- Всички, които пратихме да се разправят с Диаблосе провалиха. Изпращахме войни, магьосници, рейнджъри...и то не само хора - повелителят на тази раса хвърли поглед към Джулиа и Сандро. - Трябва ни някой наистина опитен в занаята си. Бихме се заели, ако от нас не зависеше безопасността и бъдещето на поданиците ни. Оставям на вас да решите този така наболял въпрос.
Над залата се разнесе гробно мълчание. Пръв обели дума Темпест.
- Нека първия чужденец, дошъл в Невърмор, да има честта да разреши този така сложен проблем!
-Темпест... - понечиха да протестират другите.
- Разбира се, ако някой има по-добра идея, с радост ще я изслушам - при тези думи в залата отново налегна гробна тишина. - Така си и мислех. Нека смятаме днешното събрание за приключено !
След минута-две Кулата на магьосниците беше отново празна.