Денят за Григор започна както винаги ужасно. Събуди се облян в студена пот, с разтуптяно сърце и физиономия на прегазено от депутатска кола куче, благодарение на умопомрачителния си кошмар. След като се посъвзе, разбра че не му е останало кафе и това едва не го довърши. Вярното му куче Фикал (мършава немска овчарка) го посрещна махайки добродушно с опашка в кухнята. Григор го нахрани с остатъците от вчерашното си огощение, няколко кокала от печеното пиле, пратено от майка му. Сега след като бе единственото от четири деца в семейството с положение студент в Шуменски Университет (ШУ), родителите му го бяха поставили на пиедестал и му пращаха редовно пари и храна от родното село Дибич, където бе отраснал и възпитан в стар концлагеристки стил. Дори му бяха намерили квартира далеч от циганските махали и близо до университета. Кварталът се намираше точно до индустриалната зона на града и гледката от терасата бе разкошна.
Григор придърпа един стол, настани се на кухненската маса и запали с усмивка една доста поомачкана цигара, очевидно прекарала няколко тежки дни в якето му. Тъкмо, когато се бе насладил на половината от тютюневото изкушение го обзе познато и неприятно чувство. Знаеше си че след такава вечеря, на сутринта ще има „код кафяво”. Запъти се към тоалетната, влезе, намести се удобно и започна да стоварва самосвала. Замисли се, що за отвратителна функция има човешкото тяло. Миризмата бе ужасна, дори и собствената такава. Все си мислеше че ще свикне, но така и не успя.
Всички рутинни операции бяха извършени и на дибичкия студент му остана само да разходи Фикал. Обу се, закачи каишката на кучето и излезе от панеления си подслон. Докато допушваше втората си цигара забеляза че животното се е натъкнало на човешки отпадъци в тревата и си хапваше с апетит, сякаш бе малко дете ядящо торта. Григор недоумяваше, как може домашният му любимец да се наслаждава на фекалии. Дори му се повдигна ото отвращение.
- Разкарай се от там, помияр! – извика и размаха ръце. Помисли си, че беше в доста неловка ситуация. Кучето се стресна за миг, обърна се към стопанина си, изгледа го сякаш с пренебрежение и продължи да мляска. Младежът се засили и срита Фикал по задните части с неподозирана ярост. Песът изскимтя жално и се сви на земята. Доволен от себе си студентът прибра кучето и излезе да се поразтъпче.
Докато се разхождаше из градската градина, забеляза че повечето кучета правеха това, което правеше и неговото. Отново се зачуди какво толкова им харесваше. Хапна набързо в една баничарница близо до центъра и се запъти към къщи. Мършавият му съквартирант го посрещна на вратата, както обикновено. В главата на Григор все още се въртеше въпроса „Защо кучетата ядадат Лайна?” и той размишляваше на глас.
- Защо, мамка му? Защо ги ядете? – погледна към кучето – Защо точно лайна?
- Защото са вкусни, полезни и ценни. Просто е. – отговори кучето. Григор продължаваше да се вайка, сякаш незаблеязал, че четириногото е проговорило. Обикаляше из хола, като муха без глава около пет минути и накрая се усети. Сви се като уплашена котка, извъртя се към кучето и се втренчи в него с изцъклени очи. Този момент продължи около тридесет минути. Накрая кучето не издържа.
- К’во ме гледаш? Ми и аз съм учуден.
- М-моля?
- Ами да, де да знам, че ще ме назначат на такава скапана служба? Не станах шпионин, за да ме ритат некви двуноги, рабираш ли?
- Не. – каза Григор, който още стоеше в идиотска поза, с идиотско изражение и машинално посегна към цигарите в джоба си. Някакво зъбно колело, дълбоко в мозъка му, изщрака и той придоби безразлично избажение, изправи се, запали цигара и седна на оръфаното кресло, по старо от самия него. – Значи ти говориш? – попита с равен тон.
- Ъхъ, владея половината езици от тая планета.
- Да не си извънземно?
- Ъхъ, тук така му викате.
- Не мислиш ли че е крайно време да ме изкараш от „Матрицата”?
- К’во? Ти съвсем ли се побърка бе пич?

Следва...

Беше интересно, оригинално и забавно. Освен отва и стилът ти е добър. Сега остава да имаш постоянството да го довършиш и цена няма да имаш

...
След поредица от фрапиращи сцени, включващи един нормален, леко оръфан, сравнително интелигентен, но доста шокиран млад мъж и извънземно куче държащо малък, декоративен тотем като бухалка, Григор сънуваше. Сънуваше тихоокеански остров, носещ името на някакво пернато, сънуваше коктейли в кокосов орех, с чадърчета, сънуваше и красиво момиче, което се приближава до него, плъзга ръка по чатала му и му проговаря с... дълбок, МЪЖКИ глас „Айде бе капут, ставай!”
Дибичкият студент се стресна и изхвърча от унеса си. Огледа се и видя Фикал. За нещастие, добави разочаровано, сякаш надеждата всичко да е било сън, не просто е умряла, а е била заклана с отверка.
- Ти! Ти ме удари с тотема!
- За което се извинявам, разбирасе.
- Къде съм?
- Мисля, че е време да ти разкрия, за какво е цялата дандания.
- Много мило от твоя страна. А случайно да ти се намира лед в торбичка?
- Намираме се близо до реката, която събира всички отпадъци, както ги наричате. – каза извънземното с насмешка.
- Ъ? – каза Григор, докато се надигаше и опитваше да пази равновесие. Главата го болеше дяволски, приказваше с кучето си и нямаше представа, как се е озовал до реката. Денят определено бе лош, освен това нямаше никакво намерение да свършва. Наоколо имаше само бурени и отпадъци. Малко по – далеч се виждаха блокове, но студентът не смяташе, че някой би могъл да го види от там. Всъщност, замисли се, какво като ме види някой? Не мога да му разкажа какво ми се е случило, защото ще си помисли, че съм избягал от Царев Брод. Реши да играе по свирката на Фикал, докато му се отдаде възможност, да направи нещо друго.
- Виж сега, доведох те тук защото искам да видиш причината за нашето запознанство. Едва ли ще повярваш, когато ти я кажа, защото е доста странна.
- Наистина ли? Другите извънземни кучета не споменаха нищо. – каза Григор саркастично.
- Хм, имаш право. Както и да е. Погледни реката. Какво виждаш?
- Нямам особено желание да се замислям по въпроса?
- Добре де, но виждаш ли фекалии? – Сега като се вгледа, Григор наистина не виждаше фекалии в реката.
- Не, и какво от това?
- Знаеш ли какво става с лайната, след като пуснеш водата в тоалетната?
- Предполагам, че минават по отходните тръби и се изливат в реката, а след това вероятно в морето.
- Ама вие хората сте едни наивни. – Въздъна кучето.
- Какво искаш да кажеш? Какво всъщност свързва лайната с говорещото ми извънземно куче?
- Под тази река се намира нашата рафинерия. Всички полезни за нас вещества, които носи реката се засмукват в долните пластове на почвата, където сме ние и после се филтрират. Това е енергията, която ползваме за да живеем. Зареждаме машините, корабите и домовете си, освен това и се храним с вашите лайна. – Григор се наведе зад един храст и повръща десет минути. Фикал се доближи до него и каза, клатейки глава. – Какъв срам. С това можех да се храня поне три дни. – Григор повърна отново...

Съжалявам че поствам на толкова малки порции. Ще оправя това в следващата част.

Готино е.Чакам продължение.