Санто чистеше карабината в каютата си.След толкова много тренировки в казармата можеше да го прави и със затворени очи. Само да не беше идвала Мобилизацията. Но ето, зергите сега са там някъде пред него, а жена му и децата са надалече – в последното убежище за хората,скрити дълбоко под земята.
От него се очакваше да ги спаси, да се изправи срещу гнусните изчадия на Кериган.Да бъде на първата линия, когато нападнат.Той не го искаше.Ако знаеше как се чувстваше в момента, Рийс би му простила и за малкото приключение със секретарката на полковника.”Лесно им е на тях в космическите им кораби да раздават заповеди.” – полковникът бе заминал на “SS Endbringer”, по тайни военни въпроси.Какви,не би казал и на най-добрия си приятел, както разбра Санто. Или може би за да изчака, докато битката свърши, и да събере останките.Сега пък изтегляха и всички с по-висок чин от сержант.”Военни.И те не знаят какво вършат”.Малко от убитите противници ставаха за изследване, но между всички най-мразени бяха така наречените “Лъркър”–и, паякоподобни зверове,отгледани специално за това, да пропълзят под взвод войници и да ги изкормят, забивайки дългите си пипала през тях.Специалитетът им бе да хванат горкия космически пехотинец с двaтa си предни крака и да го пронижат с трети.”Какво ли бих направил срещу такъв изрод?”, си мислеше Санто. – “Бих избягал по най-краткия път.”
В това време на борда на “SS Endbringer”.
- Генерале,имаме готовност.
- “Призракът” още ли е на линия?
- Да.
- Хвърляйте я!
- Разбрано.Напусна силоза в 1105 средно земно време.
- Надявайте се да си струва.
- Разбрано, сър.
- “Призрак”,мисията изпълнена.Връщай се вкъщи.
В слушалката се чу пращене:
- Бог да им е на помощ.”Призрак” минава на тих режим.
Генералът скръсти ръце и се обърна към кодираната видеовръзка
- Elrasul, моли се на боговете си да стане.
- Ще стане.Стига да сте изпълнили това,което ви казах.
- Да,да не съм вчерашен.Обаче само посмейте да ни прецакате и ще ви закараме дебелите лилави задници на Земята, да, при кислородната атмосфера.Знам добре за старите ви мегаломански планове за контрол над Вселената.Но ако се опитате отново,ще трябва да минете през нас.
- Няма да отговарям на нападките ти; ти сам ще видиш отговора им скоро.
Връзката прекъсна и генералът потъна в мислите си.”Да жертваш толкова мъже в разцвета на силите си заради мъглявото убеждение на някакъв “Първак”, че така ще се спасиш. И да повярваш на гаранциите за мир,които той ти дава за по-нататък.”.
В казармата Сержант Санто се готвеше да поеме командването.И последната вълна висши офицери замина и го остави начело на хората си.”Опазете я” бяха последните думи, които чу от вече бившия си шеф.В този момент усети някакъв повик във въздуха.Изведнъж единственото му желание стана това да отиде и да разстреля земните гадове,които го бяха зарязали тук.Обърна се и пред него се материализира същество,каквото не бе срещал дотогава. И въпреки това се досети какво е – беше от високите ешелони на Протоската йерархия, от техния орден на “тамплиерите”,личната гвардия на владетеля им.
- Защо си тук?
- За да те предупредя.
- За какво?
- Ще видиш.
Съществото изрече няколко думи на своя език и пренесе и двамата в командния център, който беше достъпен само за най-висшите от станцията.
- Как стана това? – изуми се Санто.
- Мълчи и слушай...
- Я чакай малко! – човекът посегна към пистолета си,но забеляза странния поглед на протоса срещу себе си и съвсем обяснимо се отказа.
- Така.Тук виждаш един от вашите примитивни...как им викахте?
- Компютри.
- Да. Та, тук можеш да прочетеш за своя командващ офицер.
- Какво?
- Виж сам. – Пришълецът изчезна.
Странно, повечето данни бяха изтрити.Запазен беше само разговор между Павлов и Резов,неговия главнокомандващ,който го викаше спешно на борда на “Endbringer”:”Павлов,идвайте бързо,не можем да отлагаме повече.Скоро ще настъпи.”.Не ставаше ясно обаче за какво.Денят се очертаваше да бъде доста странен.Понечи да излезе от командната зала,но в този момент пак усети чуждото присъствие.
- Видя ли?
- Да. Изглеждаше разтревожен. Какво значи всичко това?
- Скоро ще бъде заложено на карта всичко, в което аз и ти вярваме.Усети сигнала,преди да дойда,нали?
- Почувствах се ...различно.Сякаш исках да ги размажа на прах.Как може да ни зарязват тук...
- Спри.Това е сигнал.Преди тази планета е била владение на могъщата раса Ксел’Нага.Тук те са провеждали ритуали,които са усилвали усещанията им.Правели са любовта им по-страстна,омразата им по-силна,рефлексите им по-бързи, а силата - неимоверна .А сега Кериган дойде и иска да контролира целия храм. Днес твоите хора и нанесоха голям удар,но както каза и командирът ти ,няма време за губене.
- Да,но това няма ли да помогне и на нас?Този “усилвател” няма ли да направи по-силни и нас?
- Да.Тук има една малка подробност – вашата раса,за разлика от Зерг, разчита на далечната битка.Ти ще станеш много по-силен и по-целеустремен,но така най-много да счупиш спусъка на пушката,с която толкова си свикнал.
Протосът понечи да изчезне отново,но човекът го прекъсна по средата на ритуала:
- Какво мога да направя?
- Най-добре си кажи молитвата. – рече той и изчезна.
Санто отново бе обзет от нечовешки гняв,само при мисълта за набръчканото лилаво лице на арогантния пришълец.И май не беше само той.
Някъде другаде.
- Можем да го използваме в наша полза. – чу се глас
- Напротив.Не можем да оставим Зерговете да унищожат още един свят.Все пак,ние сме ги създали. – отвърна му друг.
- Да оставим Кериган да свърши работата и да я убием.Без нейния контрол Зергите няма да издържат дълго.
- Как би я убил, ако я пазят толкова много нейни издънки?
- Има един човек,когото да повикаме.
- Не онзи,нали?Той не би могъл да устои на повика за такава власт.
- Действията вече започнаха.За добро или за лошо,той вече е в сърцето на битката.
Биеха се вече два часа с променлив успех. Засега стените около лагера си вършеха работата,а морските пехотинци все още бяха напети.В едно от затишията Санти преброи жертвите, които неговите хора са дали.оказаха се само двадесетина човека,пострадали от далечния обстрел на така наречените Хидри,същества, плюещи киселина и снабдени с остри нокти за близка борба.Но дори и те бяха отблъснати.Медицинските части се грижеха за ранените и той започваше да си мисли,че преживяното по-рано днес е било просто сън.И тогава го усети.Еуфорията във въздуха се превърна в смрад,а той видя,че стои на гол хълм,а бойното поле е някъде далеч пред него.Протосът от сутринта стоеше пред него.
- Какво пак?Имам война да водя.
- Слушай внимателно. Вземи това. – пришълецът му подаде нещо увито.
- О,не.-Санти отвори пакетчето и видя плочките на капитана си.Тези,от които едната остава у командира ,а другата - в останките на убития.
- Не знаеш какъв беше,нали?
- Беше ми капитан и най-добър приятел.Повече не ми трябва.
- Той беше и “Призрак”
- Специален? – Санти беше чувал само различни слухове за тях – че за тяхната част Резов подбирал деца със свръхестествени способности;че ги използвали за специални мисии дълбоко в тила на врага.
- При това най-добрият.Освен това той беше и един от нас.Нарочно замина с един от вашите примитивни кораби, за да не си провали прикритието пред Резов.Знаеш ли къде беше убит?
- Не,но смятам,че Зерг имат нещо общо.
- Ние уредихме да бъде изпратен на мисия,така че да събере информация за Ритуала.За съжаление,и на най-добрите се случва да сбъркат.Хидрата не си е поплюла.
- И сега какво?
- Както сам каза,имаш да водиш битка. – Протосът изчезна, а секунда по- късно Санти се намери в сърцето на боя.
В негово отсъствие битката се бе обърнала.Зерг бяха вкарали в боя специално отгледани въздушни части – това бяха Муталиски, оставащи си най-повратливата бойна единица на бойното поле.Приличаха на червеи с крила, които плюят заострен отвсякъде шип. В лагера се чуваха истории как на една от завладените планети самата Царица на Остриетата влязла в бой, яздеща такъв.Сега техните крясъци изпълваха въздуха заедно с миризмата на изгоряла плът- в негово отсъствие неопитният му подчинен беше изкарал напред частите с огнехвъргачки.Сега битката беше на косъм – войниците измираха като мухи; бяха заключени между чука и наковалнята – от една страна няколко Лъркъра се спотайваха под земята и чакаха да усетят вибрациите от стъпките на морски пехотинец,незабелязал морето от трупове в местността,а от друга настъпваха къде по-лесно,къде по-трудно хидрите.Засега летящите зверове не бяха получили команда от Оверлорда си - посредник между тях и великия Интелект, така наречения Оувърмайнд, да се включат в битката.Но и самото им присъствие деморализираше войните на Свободната Земя.”Как да оправя тази кочина?” – си мислеше,докато беше залегнал и търсеше оръжие наблизо.Не беше трудно да си намери, при толкова много трупове наоколо.Взе карабината от тялото на един свой войник, с когото беше играл карти преди - ”Вече няма да ти трябва”.Обърна се и закрачи към бойното поле,когато усети отново импулса да размаже всички Зергове,начело с мръсните им Муталиски.Отиде в щаба,където пое командването.Загубите на Конфедерацията бяха огромни – имаха вече на разположение около една четвърт от първоначалните си сили,а мунициите бяха вече на привършване.Тогава той се реши да играе,както си знае.Нареди на малкото си останали “пожарникари” да залеят мястото,където се криеха “Лъркърите” с бензина от огнехвъргачките и да търси спасение отвъд техните позиции.Излезе от палатката с намерение да отиде да повдигне духа на войниците си на първата линия,благодарение на които ровът беше пълен с вече разлагащи се трупове на хидри.В този момент пак усети съзнанието на Протоса зад него.Времето като че ли спря.Ефрейторът пред него замръзна на мястото си.
- Добре, Санти.Взе правилното решение.Но както виждаш, аз съм тук.Какво може да значи това?
- Че си дошъл да ме поздравиш?
- Не ми ги пробутвай такива,всеки знае,че протосите нямаме чувство за хумор.По същество,сега ще направиш Избора.
- Избора?
- Онова,за което ти говорех.В момента насам лети обединена земно-протоска флота.Те ще се опитат да ви спасят.Както казах,ще се опитат.Можеш да останеш при хората си и да чакаш този опит.
- Или?
- Да ги оставиш и да тръгнеш с мен.
- Но ти каза,че флотата е обединение между наши и ваши кораби.Какво имаш срещу тях?
- На първо място,ти със сигурност ще умреш ако останеш тук с хората си.Поводът пред Резов на Павлов да слезе тук беше да насочи върху Зерговете бойна глава,заредена с биологично оръжие.За съжаление,цялото люпило се оказа резистентно и зерговете са само преносители.Хората ти са загубени.Няма да удържите фронта още...-съществото се замисли за момент – пет часа.До час-два всички ще сте мъртви.
- И ти можеш да го спреш,така ли?
- Нека ти кажа кой съм.Аз съм водачът на клана Арзулум, отцепил се от другите, които ти наричаш Протос, преди хиляда и триста години.Заточен съм недалеч от тази планета.Ние съвсем не сме били първите,но още тогава реших,че е време да получите тайната на междузвездния двигател.
- Какво?! Прогонили са те за това?
- Наистина,намесих се във вашата история.На онзи идиот щяха да са му нужни години за да открие този прост принцип,който сега приемате като даденост.Аз съм Промос.
- И какво още можеш?И този трик ли е част от твоята програма? – Санти се захили на неестествено застиналите крака на ефрейтора.
- С този “трик” моите хора в колонията ми поемат бремето на времето върху себе си.Вместо за десет хиляди хидри и пет хиляди човека да мине по една секунда,за всеки от моите петдесет тамплиери минават по три хиляди секунди.Или...
- Адски много време! – прекъсна го Санти.
- Аха.Не мога да впрегна и умовете на ниските в колонията ми.Ще започнат да възникват въпроси...
- Мисля,че схванах.Давай по същество.Спомена за някакъв избор...
- Както казах, бях заточен на близка планета,където се развива моята цивилизация.Оттам дотук разстоянието е прекалено малко,за да има някакво значение.Ще откриеш, че и нашите совалки са пригодени за вашите нужди - кислород, вода и от вашата храна.
- Дали съм разбрал правилно? Искаш да не последвам своя план, който дори ти сам намираш за брилянтен, а да тръгна с изменник, и още по-лошо - да избягам от битка заедно с хората си; да стана ренегат?
- Не “заедно с хората си”.Нужен си ми само ти.
- Никога. Не става. В никакъв случай. Няма да ги зарежа.
- Пак не разсъждаваш трезво.На моята планета ще станеш това,което наричаш “Призрак”,но дори по-могъщ.Никога никой “Протос” не е постигал вашия земен дух,вашето просто нежелание да се предадете при каквито и да е обстоятелства.Освен това,ще има война.Нашата колония ще им е последна грижа.А и честно казано,никой не те мисли за много специален на Земята.
Не претендирам за фактологична достоверност или нещо такова.Сигурно протосите дишат кислород и сигурно в СК е имало нещо подобно,не съм играл кампаниите.но смятам и да го продължа
Updated
Updated