Хора, изключително щастлив съм. През последните дни открих, че най-после съм намерил герои и история, с които да пиша с лекота. Не съм усещал нищо подобно досега, но просто сякаш самият разказ не ме оставя на мира и настоява да го продължа.
Редовно пиша по следващата част, която се явява първата (и е няколко пъти по-дълга от увода), дарена с това чудо - сюжета.
Смятам да напиша поне десетина епизода, отделни един от друг, но само завършването на тази част ще ми отнеме известно време - мога да пиша само вечер, около полунощ... някак си, докато съм изморен, идеите ми изплуват по-ясно.
Защо ви говоря всичко това? Не знам, защото съм весел и исках да го споделя с някого.
Обичам ви. Радвам се, че на някои им е допаднало и са го намерили занимателно.