Здравейте. Това е едно стихотворение, което написах преди много време и до сега не е виждало бял свят. Любопитно ми е какво мислите за него.

Изповедта на един алкохолик

Всички ме смятат за алкохолик!
Това не е вярно – аз съм просто мъченик!
Признавам, обичам да си сръбвам по малко,
но като видя ракия, става ми жалко
да не я опитам – това не е грях!
А после ме хваща и ставам за смях...
Какво да направя като не нося на пиене?
Познавам доста хора дето не носят на биене...
А че обичам да ги бия, няма да отричам –
та нали аз ги храня и обличам?
Говоря за децата – двама синове.
Пийна ли си, нищо не може да ме спре
да ги понатупам като ме ядосат,
Пък и така ги уча само шестици да носят!
Не, че го правят...Но това е друга тема,
За нея ще напиша специална поема.
Сега за жената. Какво да ви кажа?
Какво толкова сторих, та господ ме наказа?
Нарича ме пияница, пропаднал тип, помия;
щяла да ме напусне, ако не спра да пия!
Ха, да ме напусне! Нека се опита!
Да я видим тогава къде ще се скита!
(Жена ми е сираче, тъй че – иска, не иска –
трябва да ме слуша, за друго не й стиска.)
Родителите ми са на нейна страна.
Аз съм им син, но тях не ги е грижа това!
Казват ми: “Стегни се, намираш се в капан.
никой няма да ти помогне, ако не си помогнеш сам.”
Защо ми е помощ? Аз нямам проблем!
Не съм алкохолик, нито съм пристрастен.
Вярно, пия много, но мога да спра.
И ще го направя, но когато сам реша!
И аз имам чувства, и аз съм човек,
Да не мислите, че животът ми е бил лек?
Какво знаете вие за моите страдания?
И от къде на къде ще ви давам оправдания?
Мога ако искам и трева да пропуша!
Хайде, стига толкова, че ми дойде до гуша!

Това повече прилича на монолог от театрална постановка, отколкото на някаква поема или нещо такова. Въпреки това не пречи да е забавна, макар да няма голяма художествена стойност. Точно затова и казвам, че повече ще му отива да е монолог от комедия, играна в театъра с цел разсмиване на публиката.

Иначе римата се получава добре в началото, но към края някъде започва малко да се губи. То и като цяло в началото е доста по-забавно, докато накрая вече някак нещата стоят по-скоро натъкмени, отколкото писани по "вдъхновение". Общо взето е това. Иначе не е лошо, смешно е на моменти. Но не е и нещо кой знае какво. Все пак браво, ако е твое, защото на моменти доста добре ти се получава римата.

Благодаря за мнението. Точно затова исках да го пусна в някой форум - за да получа истинско мнение. Повечето ми познати не са безпристрастни и ми казват това, което искам да чуя.

Не виждам нищо смешно в това,но кой е казъл,че комедиите винаги са смешни.
По темата:не е лошо,като за опит.Римата е второспенен показател в лириката,наблегни на същността ,не на формата.

защо бе на мен ми хареса

Чесно казано не ми хареса. Мисля, че би намерило приложение обаче примерно ако беше текст на БГ Рапер или в по - лошия случей на чалга. Но това си е лично мнение. А иначе просто като го четях не можах да почувствам нищо и дори не го довърших до края...

Ha piqn li si bil kogato si go pisal

споредмен е добро.

[Biva dosta dobro e (ama da ne se naduva6 sq 6toto e malko elementarno i kuho sled vtoriq pro4et se oteg4ava6)

и аз така мисля хареса ми