Изповедта на един алкохолик
-
BgStranger
- Мнения: 3
- Регистриран на: 11 Юли 2005 12:22
Изповедта на един алкохолик
Здравейте. Това е едно стихотворение, което написах преди много време и до сега не е виждало бял свят. Любопитно ми е какво мислите за него.
Изповедта на един алкохолик
Всички ме смятат за алкохолик!
Това не е вярно – аз съм просто мъченик!
Признавам, обичам да си сръбвам по малко,
но като видя ракия, става ми жалко
да не я опитам – това не е грях!
А после ме хваща и ставам за смях...
Какво да направя като не нося на пиене?
Познавам доста хора дето не носят на биене...
А че обичам да ги бия, няма да отричам –
та нали аз ги храня и обличам?
Говоря за децата – двама синове.
Пийна ли си, нищо не може да ме спре
да ги понатупам като ме ядосат,
Пък и така ги уча само шестици да носят!
Не, че го правят...Но това е друга тема,
За нея ще напиша специална поема.
Сега за жената. Какво да ви кажа?
Какво толкова сторих, та господ ме наказа?
Нарича ме пияница, пропаднал тип, помия;
щяла да ме напусне, ако не спра да пия!
Ха, да ме напусне! Нека се опита!
Да я видим тогава къде ще се скита!
(Жена ми е сираче, тъй че – иска, не иска –
трябва да ме слуша, за друго не й стиска.)
Родителите ми са на нейна страна.
Аз съм им син, но тях не ги е грижа това!
Казват ми: “Стегни се, намираш се в капан.
никой няма да ти помогне, ако не си помогнеш сам.”
Защо ми е помощ? Аз нямам проблем!
Не съм алкохолик, нито съм пристрастен.
Вярно, пия много, но мога да спра.
И ще го направя, но когато сам реша!
И аз имам чувства, и аз съм човек,
Да не мислите, че животът ми е бил лек?
Какво знаете вие за моите страдания?
И от къде на къде ще ви давам оправдания?
Мога ако искам и трева да пропуша!
Хайде, стига толкова, че ми дойде до гуша!
Изповедта на един алкохолик
Всички ме смятат за алкохолик!
Това не е вярно – аз съм просто мъченик!
Признавам, обичам да си сръбвам по малко,
но като видя ракия, става ми жалко
да не я опитам – това не е грях!
А после ме хваща и ставам за смях...
Какво да направя като не нося на пиене?
Познавам доста хора дето не носят на биене...
А че обичам да ги бия, няма да отричам –
та нали аз ги храня и обличам?
Говоря за децата – двама синове.
Пийна ли си, нищо не може да ме спре
да ги понатупам като ме ядосат,
Пък и така ги уча само шестици да носят!
Не, че го правят...Но това е друга тема,
За нея ще напиша специална поема.
Сега за жената. Какво да ви кажа?
Какво толкова сторих, та господ ме наказа?
Нарича ме пияница, пропаднал тип, помия;
щяла да ме напусне, ако не спра да пия!
Ха, да ме напусне! Нека се опита!
Да я видим тогава къде ще се скита!
(Жена ми е сираче, тъй че – иска, не иска –
трябва да ме слуша, за друго не й стиска.)
Родителите ми са на нейна страна.
Аз съм им син, но тях не ги е грижа това!
Казват ми: “Стегни се, намираш се в капан.
никой няма да ти помогне, ако не си помогнеш сам.”
Защо ми е помощ? Аз нямам проблем!
Не съм алкохолик, нито съм пристрастен.
Вярно, пия много, но мога да спра.
И ще го направя, но когато сам реша!
И аз имам чувства, и аз съм човек,
Да не мислите, че животът ми е бил лек?
Какво знаете вие за моите страдания?
И от къде на къде ще ви давам оправдания?
Мога ако искам и трева да пропуша!
Хайде, стига толкова, че ми дойде до гуша!
- MetalGearRex
- Мнения: 2086
- Регистриран на: 30 Ное 2003 00:24
- В момента играе: GTA IV, Heroes 6
- Местоположение: Alaska secret underground military base
- Обратна връзка:
Това повече прилича на монолог от театрална постановка, отколкото на някаква поема или нещо такова. Въпреки това не пречи да е забавна, макар да няма голяма художествена стойност. Точно затова и казвам, че повече ще му отива да е монолог от комедия, играна в театъра с цел разсмиване на публиката.
Иначе римата се получава добре в началото, но към края някъде започва малко да се губи. То и като цяло в началото е доста по-забавно, докато накрая вече някак нещата стоят по-скоро натъкмени, отколкото писани по "вдъхновение". Общо взето е това. Иначе не е лошо, смешно е на моменти. Но не е и нещо кой знае какво. Все пак браво, ако е твое, защото на моменти доста добре ти се получава римата.
Иначе римата се получава добре в началото, но към края някъде започва малко да се губи. То и като цяло в началото е доста по-забавно, докато накрая вече някак нещата стоят по-скоро натъкмени, отколкото писани по "вдъхновение". Общо взето е това. Иначе не е лошо, смешно е на моменти. Но не е и нещо кой знае какво. Все пак браво, ако е твое, защото на моменти доста добре ти се получава римата.
Never save anything for the swim back!
-
BgStranger
- Мнения: 3
- Регистриран на: 11 Юли 2005 12:22
- като тревата
- Мнения: 68
- Регистриран на: 11 Юли 2005 12:06
- Riven
- Мнения: 496
- Регистриран на: 01 Юли 2002 17:14
- В момента играе: Много и все различни неща :)
- Местоположение: София
- Обратна връзка:
Чесно казано не ми хареса. Мисля, че би намерило приложение обаче примерно ако беше текст на БГ Рапер или в по - лошия случей на чалга. Но това си е лично мнение. А иначе просто като го четях не можах да почувствам нищо и дори не го довърших до края...
"Който говори много, все ще каже нещо, което не е трябвало да казва.", Конфуций
"Надеждата е нещо хвърковато - то, кацайки в душата - те намира - и пее свойта песничка без думи - и никога не спира." - Емили Дикинсън
"Надеждата е нещо хвърковато - то, кацайки в душата - те намира - и пее свойта песничка без думи - и никога не спира." - Емили Дикинсън
-
The Portal
- Мнения: 3
- Регистриран на: 13 Авг 2005 15:54
- Местоположение: love4