Заглавие: Публикувано на: 03 Юли 2003 23:30
Глава 1
Началото на края
Страникът вървеше по заснеженият път ,който водеше към Деисвенткос.Деиственткос беше град с малки размери.Кръчмата беше отделена от градът ,а църквата бе водена от поп ,който по-скоро бе дявол ,но все пак това бе моето родно място,моят дом.След три метра щяхме да видим градът ,в който и да бе избухнал пожар едва ли щяхме да забележем.
Най-накрая го видяхме ,но това не бе тихото място ,а гробище в жар .Града гореще ,а от там не се чуваха писъци само тишина ,странно не се чуваше ужасен глас или пищене ,само тишина.
Аз бях втрещен ,родното ми място бе надгробна плоча.Сега бях готов да.......
...Защо....защо....не умрях ,да смърт.Но неееее не мога сега ,не и сега ,след триста хилядолетия ,да тогава ,а сега дойде денят на моята разплата, да,не,да сега е времето....да....сега....огън,смърт,кръв,ужас,унищожение......край.....
След секунди разбрах ,че сънувам с отворени очи ,но какъв бе демоничният глас в главата ми ,но сега нямаше значение.Спътникът ми напредваше ,а аз стоях тук.Настигнах го до минута-две с мисли за хората ,който познавах и, който сега бяха част от гробището.
Вече бяхме пред портите без да знаем ,какво ни очаква вътре.Влязохме в пеща.Сградите на някогашното градче бяха полусрутени ,огънят бе облял и кладенеца ,но това бе невъзможно.
-Помощ,помощ,помогнете!
Един слаб мъж на някъде около осемдесет бе притиснат от дърво ,притекох се на помощ ,но когато се доближих достатачно таванът се срути и повлече безпомощното тяло на стареца.Това ,което видях този ден бе първият от хилядите.Лечебницата гореше и аз се запътих да видя дали нямаше нещо.За късмет открих две противоотрови,една стъкленица с мана и четир животоподържащи.Късметат бе на моя страна на този ден ,защото след броени минути се чу взрив от хълма ,където се намираше кръчмата.
Тези шишета можеха да ме спасят от рана ,но за враг ми бе нужно оръжие, с което да се защитавам ,а единственото място бе "Дай си парите на Сали".Когато стигнах до магазина видях продавача седнал с гръб към мен.Хубаво беше, че е оцелял ,понеже щеше да каже какво бе станало с града и неговата охрана.Когато обърнах стола се разкри ужасяваща гледка ,човекът бе без органи в главата.Сено се подаваше от устата и двете дупки ,който са служили някога за очи.Какво същество би извършило такова зверско деяние ,но времето течеше и то не в наша полза ,
претърсих ковачницата ,но открих само един стар меч и дървен щит ,но бе по-добре от нищо.
След няколко минути е запътих към църквата на чийто вход бе спътникът ми.Влязохме вътре.Там беше отрупано с пейки ,на който някога седяха хора ,а сега тези основни части на църквата бяха преобърнати с главата наопаки ,всъщност всичко бе преобърнато ,а зградата гореше.На пода бе свещеника ,който за моя изненада дишаше.Когато ни видя започна да говори:
-Демоните доидоха за нас ,краят е близо.
Човекът говореше за край и демони докато оглеждах помещиието и тогава забелязах червен портал.Реших да кажа на спътника си ,но той бе видял нещотото и тръгна да излиза.Тъкмо бях готов да го убеждавам да не оставяме човека ,но от портала излязоха пипала ,който погълнаха свещеникът.Това ме накара да направя същото което направи войнът.
___________________________________ Violence is the last refuge of the incompetent.
|