Човеко,
много ме зарадва, че се занимаваш с класическа музика! Чух ти кончертото и си позволявам да дам няколко приятелски съвета. Не се правя на музикален критик, просто всеки има нужда от чужда гледна точка, за да се развива, и дано ти помогна с тези свои думи!
1. Не знам дали това ти е първи опит за композиция на подобно нещо, но да приемем, че си начинаещ. Разбирам напълно, че е изкушаващо да избереш такава интересна и мащабна форма, но аз лично препоръчвам винаги да се почва с нещо по-дребно. Както е грешка писателите да започват да творят трилогии от по хиляди страници, без да могат един свестен разказ да създадат, така и при музиката е добре да се натрупа опит с по-простички неща. Строго индивидуално е, но по това, което чувам от теб, не би ти навредило да се поупражняваш с по-кратки форми, дори и само със създаване на теми. Което води до...
2. Темите. На моменти много добре са се получили. Можеш да построяваш хармонични мелодии, да създаваш атмосфера. Някъде по средата на произведението даже ясно си преставях сцени от филм, а музиката ги илюстрираше. Това, което ти липсва обаче, е на ниво цялостна композиция. На мен лично ми се стори леко хаотично и некохерентно. Освен това началото е адски важно за всяка една творба, независимо в кое изкуство, кой жанр и стил! Началото трябва да е силно, приковаващо, трябва и да представи основната тема, дори да създаде напрежение. Тук има още какво да се желае по тази точка. В последствие нещата се развиват, както казах, има добри попадения, но трябва да има повече игра, някакъв контраст ако щеш, да задържиш вниманието, все едно разказваш виц или история. Затова много ще ти помогне да си съчиняваш кратки теми, дори и да не излезе произведение от тях, да овладееш изкуството да поставяш акценти. И в крайна сметка...
3. Слушай повече. Пак казвам, не те знам, съдя само по това, което си постнал в тая тема. Но няма нищо лошо в това да се поучиш от майсторите, дори и да изимитираш нещо в началото е позволено, защото в класическата музика няма 5-6, има си форма, правила, които трябва да ги владееш съвършено, преди да почнеш да ги нарушаваш. Или поне така е било едно време, модерната музика е друга тема. Мисълта ми е, решил си, че искаш да правиш concerto grosso, даже имаш хрумки в главата си, чудесно. Сега изчакай. Пусни си 2-3-4-5 такива произведения. Аз ти давам пример с това:
http://www.youtube.com/watch?v=2kaNnZFosm8То е като по учебник. Тоест, то Е учебник.
Усети напрежението, което се натрупва, дълбочината, която се създава, последвалото отпускане и глътка въздух, преди отново да започне препускането, постепенно се градира, преди да избухне, и темите са ясни, преливат плавно една в друга, и има един основен, грабващ дъха мотив, който несъзнателно започваш да го търсиш и разпознаваш до края на концерта. Мисля, че и ти си се опитал да заложиш такъв мотив, просто по-чисто трябва да го откроиш и всичко ще е наред. Обърни внимание и на контраста между частите тук, в темпото, в динамиката, въобще - има едно живо и танцуващо разнообразие, докато в твоя концерт пак има различност, но всичко остава някак монотонно. Несъмнено приятно за слушане, но без достатъчно сила и заряд.
Това беше от мен, дано мнението ми не ти е дотегнало и дано ти е полезно! Поздрави и продължавай, вярвам, че ще постигнеш нещо още по-добро от това и ще се радвам да споделяш и занапред творчеството си.