Нещо по-старичко и лирично
ПОРИВ КЪМ АДА
Порив към съня,
далече мечтан,
смразява се кръвта,
от тъй красивия далечен блян.
Алени капки се стичат,
текат и се вливат,
устните, шепнешком изричат,
името му илюзорно изливат.
Спомени изгарят душата,
огнени пламъци, клада,
открехва се тихо вратата,
пътят, водещ към ада.
Стъпките отекват в мрака,
пътят е дълъг и страшен,
там болката с прегръдка чака,
връща миналото в мига сегашен!