Направо ми се къса сърцето да ви гледам сите как сте повредени(по-скоро ораничени) от Предметът (с главното "П") определен от Българската Образователна Система(Б.О.С.) като "литература". Литература(с главното "Л") аз досега не съм срещал и е трябвало сам да я прокарвам в даскало, контрабандно при това.
Та каква е разликата между Литературата с главно "Л" и Предмета с главно "П" бихте ме попитали ако не ви се е доповръщало от тона ми?
Предметът с главно "П" е остатък от соца(като цялата Б.О.С. барабар с повечето даскали, много от които подбрани[особено при "интелектуланите" дисциплини като Литературата] заради лоялността към Партията, а не заради педагогически способности). Следствие, структурата е следната: нека деца четат тези специално подбрани литературни произведения, нека им бъдат показани интерпретациите подкрепящи безусловно "социалистическите" и "работнически" идеали и нека децата заучат наизуст тези интерпретации, та и те да обичат и тачат и следват Партията. (ест: интерпретациите са качествени щото умни хора са ги писали, но нямат нищо общо с предмета Литература, а с простотията дето аз наричам Теория на Литературната Критика, при която текстове биват безмилостно и безсърдечно подложени на Анализ целящ да покаже връзката на произведението с някаква Външна Идея, а не да извлече част от Духовното Послание на Творбата)
Довод: забележете темата дето роди тази тема: "Една млада луда глава" или онази, за която се съдят: "Коментирайте магнетичната сила на любовта [в откъс от Шибил]" И двете не оставят почти никакво място за личен прочит и лично разбиране на текста. Задължително Бръчков трябва да се смята за "една млада луда глава", единствения въпрос е по какъв начин ще изнасилиш текста да ти даде доказателства(Тезата в случая се нагажда предвид доказателствата и как ще бъде формулирана е въпрос на стил, не на Идея). Същото за "магнетичната сила на любовта" - предпоставя тезата: "Любовта кара Шибил да изостави своите хайдути и идеали поради тази ,тази и тази причина."
Това липса на място за мисъл(то пък колко трудно е да намериш доводи, намирането на доказателства е точно това "разтягане на локуми" срещу което се роптае в тази тема) е присъщо на Предмета, не на Литературата. Ако бяха истински Литературни въпроси, горните щяха да бъдат от вида: (не се сещам да перефразирам въпроса за Бръчков, шото не съм чел Немили-Недраги от години) "Защо се предава Шибил?" или "Какво означава смъртта на Шибил?". Очевидно вече има място за повече от една интерпретация, за повече от един "верен" отговор. И именно на такива въпроси локуми не се разтягат, защото впечатленията, от които внимателният читател би извлекъл отговор, са породени от конкретни пасажи в текста. Иначе казано, за да отговориш на истински Литературен въпрос, ти е необходимо конкретно впечателние от произведението и съответно пасажите, които пораждат това впечатление у теб, са именно доказателствата, които ще използваш.
Толкоз за разликата между Предмета и Дисциплината "литература".
Последно обаче се чувствам длъжен да вметна следното:
Ледник написа:
И ако докажеш стабилно в аргументативната част, че според Вазов даден герой е марсианец, никой няма да ти каже и копче.
Колега, ще изразя остро несъгласие. Имам две копчета. Първо, авторът като такъв несъществува, има го само текстът и съответните мисли и впечатления, които той създава. Да се пише какво "Авторът" мисли относно геороите си е несъществено и несвързано с Литературата. Същественото е това, което читателят евентуално може да извлече от(и не извлече, по-скоро да забележи и да усети в) произведението. Доказателстваната част може да подкрепя единствено твърдения относно значението на текста, не относно създателя на текста. Разликата е тънка и сравнително съвременна (от 60-те насам го караме пост-модерно така). Отново повтарям: Литературата се отнася до впечатленията (били те емоционални, духовни, или интелектуални) у читателя, които естествено като идеи и посланния се съдържат в текста, независимо дали авторът съзнателно ги е имал предвид по време на писането или не. (има една тънка психология дето обърква нещата, но именно разясняването на тази психология е това, което стойностният Литературен анализ прави: анализът обяснява защо и как откритото в текста послание е такова, каквото читателят го усеща).
Приключих.
П.П. Извинения ако съм наебал пълния член на едно две места.
П.П.П. The Grim Reaper прав си, горе-долу относно мисленето, ама доказани работи няма. Има слаби, силни и по- силни аргументации, като силата се изчислява въз основа на съвместимостта на аргументацията с текстът оставен вън от обсъждането(приемам, че извадката под въпрос подкрепя тезата).