Направо ми се къса сърцето да ви гледам сите как сте повредени(по-скоро ораничени) от Предметът (с главното "П") определен от Българската Образователна Система(Б.О.С.) като "литература". Литература(с главното "Л") аз досега не съм срещал и е трябвало сам да я прокарвам в даскало, контрабандно при това.

Та каква е разликата между Литературата с главно "Л" и Предмета с главно "П" бихте ме попитали ако не ви се е доповръщало от тона ми?

Предметът с главно "П" е остатък от соца(като цялата Б.О.С. барабар с повечето даскали, много от които подбрани[особено при "интелектуланите" дисциплини като Литературата] заради лоялността към Партията, а не заради педагогически способности). Следствие, структурата е следната: нека деца четат тези специално подбрани литературни произведения, нека им бъдат показани интерпретациите подкрепящи безусловно "социалистическите" и "работнически" идеали и нека децата заучат наизуст тези интерпретации, та и те да обичат и тачат и следват Партията. (ест: интерпретациите са качествени щото умни хора са ги писали, но нямат нищо общо с предмета Литература, а с простотията дето аз наричам Теория на Литературната Критика, при която текстове биват безмилостно и безсърдечно подложени на Анализ целящ да покаже връзката на произведението с някаква Външна Идея, а не да извлече част от Духовното Послание на Творбата)

Довод: забележете темата дето роди тази тема: "Една млада луда глава" или онази, за която се съдят: "Коментирайте магнетичната сила на любовта [в откъс от Шибил]" И двете не оставят почти никакво място за личен прочит и лично разбиране на текста. Задължително Бръчков трябва да се смята за "една млада луда глава", единствения въпрос е по какъв начин ще изнасилиш текста да ти даде доказателства(Тезата в случая се нагажда предвид доказателствата и как ще бъде формулирана е въпрос на стил, не на Идея). Същото за "магнетичната сила на любовта" - предпоставя тезата: "Любовта кара Шибил да изостави своите хайдути и идеали поради тази ,тази и тази причина."

Това липса на място за мисъл(то пък колко трудно е да намериш доводи, намирането на доказателства е точно това "разтягане на локуми" срещу което се роптае в тази тема) е присъщо на Предмета, не на Литературата. Ако бяха истински Литературни въпроси, горните щяха да бъдат от вида: (не се сещам да перефразирам въпроса за Бръчков, шото не съм чел Немили-Недраги от години) "Защо се предава Шибил?" или "Какво означава смъртта на Шибил?". Очевидно вече има място за повече от една интерпретация, за повече от един "верен" отговор. И именно на такива въпроси локуми не се разтягат, защото впечатленията, от които внимателният читател би извлекъл отговор, са породени от конкретни пасажи в текста. Иначе казано, за да отговориш на истински Литературен въпрос, ти е необходимо конкретно впечателние от произведението и съответно пасажите, които пораждат това впечатление у теб, са именно доказателствата, които ще използваш.

Толкоз за разликата между Предмета и Дисциплината "литература".

Последно обаче се чувствам длъжен да вметна следното:


Колега, ще изразя остро несъгласие. Имам две копчета. Първо, авторът като такъв несъществува, има го само текстът и съответните мисли и впечатления, които той създава. Да се пише какво "Авторът" мисли относно геороите си е несъществено и несвързано с Литературата. Същественото е това, което читателят евентуално може да извлече от(и не извлече, по-скоро да забележи и да усети в) произведението. Доказателстваната част може да подкрепя единствено твърдения относно значението на текста, не относно създателя на текста. Разликата е тънка и сравнително съвременна (от 60-те насам го караме пост-модерно така). Отново повтарям: Литературата се отнася до впечатленията (били те емоционални, духовни, или интелектуални) у читателя, които естествено като идеи и посланния се съдържат в текста, независимо дали авторът съзнателно ги е имал предвид по време на писането или не. (има една тънка психология дето обърква нещата, но именно разясняването на тази психология е това, което стойностният Литературен анализ прави: анализът обяснява защо и как откритото в текста послание е такова, каквото читателят го усеща).

Приключих.

П.П. Извинения ако съм наебал пълния член на едно две места.

П.П.П. The Grim Reaper прав си, горе-долу относно мисленето, ама доказани работи няма. Има слаби, силни и по- силни аргументации, като силата се изчислява въз основа на съвместимостта на аргументацията с текстът оставен вън от обсъждането(приемам, че извадката под въпрос подкрепя тезата).

Аз не говоря само за Ботев просто го дадох за пример. Иначе сега ще ти дам един друг пример. Учителката по литература ни обясняваше, че в "Хаджи Димитър", лирическия герой си бил захвърлил пушката от едната страна, сабята от другата, слънцето печало отгоре, а жътварка пеела долу в полето като това символизирало кръст и почна да чертае на дъската къде е лирическия герой, как от ляво и дясно са пушката и сабята, а горе и долу били слънцето и полето. Кура си залагам, че Ботев изобщо не е имал предвид никакъв кръст като го е писал т'ва. И има много такива примери. А пък ако не напишеш анализа така както го е казал даскала - курец. Как да напиша това, което аз мисля тогава? Не знам може и phr34k да е прав, че предмета е виновен за това, а не литературата.

Абсолютно е така, тук говориш за поругаване на текста (с цел намиране на символика, която не е там)... Смешни са такива преподаватели...

Хах, това е интересно. Аз пък никога не съм успявал да приема идеята да разглеждаш едно литературно произведение, като игнорираш автора му. Сега, наистина когато конструираш теза по даден литературен въпрос, за аргументацията ти е важна единствено твоята интерпретация на творбата, и писателят тук няма думата. Но това значи, че авторовият замисъл е несъществен за Предмета, не за Литературата. Иначе, когато говорим извън сферата на училищните анализи, познаването на автора и разчитането на вложените от него идеи е важно - да игнорираш това, докато четеш едно произведение, е все едно да... позволи ми глуповатата метафора, но да коментираш човек с нож в ръка, без да те интересува дали той е убиец или лекар.

За всичко останало, което казваш, мненията ни се припокриват.

Лека вечер!