Tom Sawyer no Bouken ep. 20-27 - продължава в същия дух на свои собствени интерпретации на елементи от "Том Сойер", а също така и няколко от "Живот по Мисисипи". Това е интересен подход, защото примерно ни запознават отрано с Индианеца Джо и Мъф Потър. Случиха се някои събития, които според мен променят една от сюжетните линии на оригинала, но ще видя по-нататък. Забелязват се и анахронизми - примерно аптечка с червен кръст върху нея. Въпреки красивите гледки, продължава тук-таме да има непоследователности - примерно формата на макарата на кладенеца се променя няколко хпъти. Това е нехарактерно за WMT. Явно не е имало добра комуникация между различните екипи.


Galactic Patrol Lensman ep. 12 - егати странната и неадекватна серия. Че и чакахме превода и половин година.

Somali to Mori no Kamisama ep. 1 - странен арт, странен свят и интересна неземна атмосфера подчертана от приятната музика.
Първият епизод ме заинтригува силно.


Eizouken ni wa Te wo Dasu na! ep. 1 - интересно решение сюжетът хем да е земен, хем да отваря вратата за безумен полет на фантазията.
Главните героини искат да се занимават с анимация: Мидори е художник на фонове и най-големият ентусиаст в групата, Цубаме иска да стане аниматор, а Саяка всъщност не е артистична личност, но е добър организатор и гледа на проблемите практично.
Шоуто има две фази: какво се случва в реалния свят и какво в измисления, където героините разработват и проиграват идеите си. И двете са сюрреалистични и доста забавни.
Темпото е френетично. Множество неща са представени само визуално, с лаконични подмятания или с леки но многозначителни промени в тона.
Голяма част от атмосферата идват от шантавата музика и невероятната игра на сеютата. Особено ме радват Itou Sairi която е дебютантка и Tamura Mutsumi, която пък е ветеран и лично аз я харесвам най-много в ролята и на Соня от Kill Me Baby.
Надявам се анимето да продължи в същия дух.


Magia Record: Mahou Shoujo Madoka☆Magica Gaiden (TV) ep. 1 - засега не е лошо. Поне визуално става. Нещо не ми е ясно дали наистина става дума за spin off на основната история или все пак сме в някакъв алтернативен свят. На този етап само е ясно, че виждаме историята през очите на нови непознати персонажи.


Detective Conan (TV) ep. 965 - от една страна е добра идея в AO арковете да се включват повече персонажи от мангата, но от друга история не струва. Най-глупавото в нея е методът на първото убийство. Епизодът завърши с една силно неадекватна автомобилна каскада.


Tom Sawyer no Bouken ep. 28-31 - арките с пътуващите артисти и появата на бащата на Хък бяха леко странни.

ID:Invaded ep. 1-2 - на това шоу отчаяно му се иска да е нещо от типа на Ghost In The Shell или Psycho Pass (и май SAO ), но освен няколко основни идеи, всичко останало е techno bubble, преповтаряне на току-що установени неща и тегляне на локуми. Има и излишно голям каст.
Визуално е по-скоро среднисто.
Играта на сеютата особено главното, както и музиката работят добре.
Нищо забележително само по себе си, но на фона на всеобщата шоненска посредственост и дефицитът на детективски истории е сейнен, който изпъква.


Pet ep. 1 - още един сейнен, който се опитва да направи нещо с по-амбициозна тематика и не му се отдава добре. Персонажите му ми бяха дори още по-безинтересни от тези в ID:Invaded. Опитва се да е по-психологически насочен, но понеже зрителят знае предварително какво става, е някак досадно да се следи цялата траектория на персонажът, който е манипулиран.
Нещо не ме кефи, дроп.


Tom Sawyer no Bouken ep. 32-34 - произволни AO-щини със златна треска, избягали роби и въздушни балони.

Yatogame-chan Kansatsu Nikki Nisatsume ep. 1 - като първи сезон, но има допълнителен сегмент с различни герои, който прави серията да изглежда още по-къса.


Ginga Senpuu Braiger ep. 1-5 - изключително странно заглавие дори за 80-те, по-скоро напомня нещо от 70-те. Абсурдни мрачни сюжети, които главните герои приемат с усмивка. Всъщност реакциите им към всичко са странни. Човешкият живот не струва нищо в този свят и хуморът понякога иде доста черен.
Грозновати арт и механични дизайни. Анимацията е дървена. Музиката е какофоничен невротизиран рок.
Съвкупността от всичко това ме забавлява.

Tom Sawyer no Bouken ep. 35-40 - с връщането към историята от книгата качеството дръпна до нови висини. Специално епизодът, в който Индианецът Джо убива младия доктор и набеждава Мъф Потер си е направо за кино. То беше първоначална подготовка със запознаването на зрителя с локациите на дневна светлина, то беше мрак и едва осветената околност на гробището, то беше драматичното изгряване на луната, то беше свръхестествената гледка на изоставената къща на лунна светлина, то беше бягството през поля и гори...толкова много неща се случиха само за 20-тина минути и толкова много художнически и аниматорски труд е хвърлен в тях.
Припомня ми с носталгия времето, когато гледах втория сезон на Lupin III и покрай масовите избълвани от конвейер неща, от време на време можеше да се попадне на толкова изключителна и отличаваща се серия (два от тези редки случаи са и двата епизода режисирани от Миязаки).

Tom Sawyer no Bouken ep. 41-45 - личи си, че сериите са правени от различни екипи, защото примерно в 42-ра ги изби на нехарактерни за шоуто гегове, а в 43-та Том и Хък бяха с леко по-различни облекла, каквито не носеха със себе си в началото.
Пътуването по Мисисипи беше доста красиво особено с "парада" на различните модели кораби. Дори се бяха олели и бяха сложили една подводница от периода...каквато не е логично да се ползва в мирно време.
В един от арковете са сложили преработка на идея от книгата за Хъкълери Фин, където двамата с Том гостуват на леля Сали. Тук обаче Хък се преструва на Сид вместо на Том, което хем е невъзможно предвид възрастта, а и това си работа точно за Том.

Eizouken ni wa Te wo Dasu na! ep. 2 - не е така буен и богат на идеи, като първи епизод, но главните героини продължават да са същите забавни кифли.


ID:Invaded ep. 3 - продупчената мацка оцеля. Главният се оказа лошко, изманипулира убиеца с фойерверките да се самоубие.


Magia Record: Mahou Shoujo Madoka☆Magica Gaiden (TV) ep. 2 - нещо почна да го бие на тийн драма, ewww.


Detective Conan (TV) ep. 966 - е, поне обясниха защо колата избухна в пламъци така идиотски миналия път - имаме си поредния бомбаджия.
Целият наратив е навързан доста нескопосано, а някои от сцените са с различно качество. Сякаш са правили арката на два паса: втори различен екип е разширил историята до три епизода.


Alps no Shoujo Heidi ep. 3-10 - и друг път съм го казвал, една от силите на World Masterpiece Theater е да даде на зрителя по-реално усещане за местата, в които се развива действието: различно осветление в зависимост от часа на действието, как се отразяват промените в природните условия - вятър, дъжд, мъгла, сняг, виелица... Фоновете може да са по-семпли в сравнение с по-късни заглавия (това тук е от 1974), но са страшно красиви.
В арта и анимация на животните се усеща стилът на Такахата - силно ми напомнят Panda Kopanda и разни Ghibli-евщини. Вмъкнати са и много удачно. Някоя катерица или лисица могат да пребягат набързо през кадър, а елените и другите рогати се виждат в само в далечината, освен ако специално не са във фокуса на разговора.
Историите са семпли, но правдиво свързани със селския бит (хич не е лесно да станеш козарче, колкото и неквалифициран труд да се води), а реакциите на Хайди и другите хлапета са естествени.


Tom Sawyer no Bouken ep. 46-49 - за финала на историята пещерата на МакДъгъл я бяха нарисували доста красиво.
Между другото случайно забелязах, че по-предишния арк - този с балона е най-вероятно вдъхновен от "Том и Хък в чужбина", книга която не съм чел.
Бен Роджърс пък е нарисуван така, че доста прилича на една снимка на Марк Твен, като хлапе.
По традиция превютата на последните няколко епизода съдържат и реклама за следващия сезон на World Masterpiece Theater, а в случая тя предизвика силно позитивна реакция у мен, защото ставаше дума за Kazoku Robinson Hyouryuuki. Познатата музика и хитрата дяволита усмивка на Флоне, която е доста сходен с Том пакостлив персонаж събудиха чувство на носталгия...нищо че приключих анимето преди по-малко от месец.
Кратък списък с промените спрямо оригинала, които ми направиха най-лошо впечатление:
- Джим е собственост на леля Поли, което е глупаво по много причини.
От една страна тя е бедна вдовица, която не може да си позволи такива неща, но най-важното е, че никак не се връзва с моралния и кодекс.
- Джо Харпър има баща, но пък няма майка. В книгата е точно обратното (още има и две сестри).
- Ребека Тачър е червенокоса вместо руса.
- Индианеца Джо убива съратника си и по-късно загива от ръката на шерифа.
- Някъде в началото на историята Том и Хък търсят съкровището на Морел, но когато накрая Индианеца Джо го намира, никой не прави връзката.
- В множество случаи Том и Хък вършат точно това, което се предполага според книгата, но с различна мотивация... Какво им е пречело да оставят оригиналната?
- Историята с белия кон и индианците от арката, в която Том е на гости на леля Сали е твърде тъпа.
В крайна сметка гледах анимето точно заради разликите с оригинала. Някои от тях не бяха съвсем удачни, други пък бяха добри заемки от останалите книги на Марк Твен. Най-ценното за мен са прекрасните фонове и най-различните плавателни средства по Мисисипи взети от въпросния период.

Yatogame-chan Kansatsu Nikki Nisatsume ep. 2 - рециклаж на стари шегички с мацката, която също е от Токио.
Обаче, къде изчезнаха новите персонажи?


Isekai Quartet 2nd Season ep. 1 - същото като предния сезон, но в добавка Героя с щита и фъри харема му, които дори не са смешни.


Alps no Shoujo Heidi ep. 11-20 - леко рециклаж на стари кадри при смяната на сезоните. Някъде по пътя се е случил и time skip , защото научаваме, че са минали три зими, вместо двете показани на екран.
Изкарват лелята толкова лоша, но в крайна сметка резултатът от действията и е положителен. Наистина щеше да и е трудно да намери толкова добра работа с 5 годишното хлапе на ръце. Не мисля, че грижата за такова се отрази зле на дядото, ако не друго го поочовечи малко. Планът на Дате може да е абсурден, но завеждането на Хайди в дома на Клара е добро и за двете. Изолацията която старецът планираше за внучката си нямаше да доведе до нищо хубаво - човек трябва да може да общува с хора и поне да чете и пише.
Е, поне аниматорите са си отдъхнали от безкрайното анимиране на кози.

Alps no Shoujo Heidi ep. 21-26 - беше време за paradigm shift и приложение на неконвенцоналното поведение на Хайди в друга обстановка. Госпожа Ротенмайер е комично зла и безнадеждно вманиачена на тема обществени норми и порядки, но всъщност това и е работата. (Между другото Моеми Года от High Score Girl е пълно нейно копие.) Слабото и място са животните - изпитва нерационален страх от тях. Клара е хлапе инвалид, което отчаяно има нужда от приятели. Прислужникът Себастиян си пада малко майтапчия. Най-много си харесах прислужницата Тинет. Тя поддържа добре възпитан и леко надут външен вид, но се справя с критични ситуации и на моменти може да бъде забавно саркастична. Best girl в това аниме.
Такахата е страшно добър в поддържането на баланса между трагичното и комичното. Ето една любима сцена:

Alps no Shoujo Heidi ep. 27-32 - навлязохме в по-драматичната част на историята, но пак намират време за кретенски хумор. Реакциите на госпожа Ротенмайер, колкото и злодейски са винаги и леко комични, а слугите не и се връзват чак толкова много. Вече направо съм влюбен в прислужницата Тинет. Тя е единственият нормален човек в тази лудница.

ID:Invaded ep. 4 - интересни развития.
Главният герой реално го отнесе заради това, че "самоуби" лошкото от миналия път. Това дори не му е второто убийство. Компанията се опита да ползва убиеца от първия случай, но психо-детективската работа не му се отдава. Интересното е, че в света на Егото се идентифицира със същото име и вижда същата основна жертва. Явно не е индивидуално преживяване, може би ефект от машината?
Настоящият случай се оказа само имитатор, а не серийния убиец който търсеха.
Дребната следователка продължава да попада на остатъчни проблеми свързани с първия случай.


Detective Conan (TV) ep. 967 - всъщност самата загадка се оказа не толкова нелогична...само я разследваха по глупав начин и престъпниците си падат леко идиоти. Същинският край е в следващата серия.


Magia Record ep. 3 - смесица от добри и ужасни елементи. Поне е шарено.


Somali to Mori no Kamisama ep. 2 - ситуацията се оказа по-сложна. Големът ще може да помага на Сомали само за определен период от време.
Новите персонажи са значително по-симпатични от тези, които видяхме досега.


Alps no Shoujo Heidi ep. 33-38 - обратно в Алпите и масово рециклиране на стари сцени. В пътуването обратно обаче имаше доста нови.
За зимата се преместиха в селото, за да може Хайди да ходи на училище и това добавя доста нови локации.

@AlShu, наскоро гледах Wrestling Kingdom 14 и се замислих, защо комбинацията от proffesional wrestling и аниме не е по-популярна? Освен Tiger Mask, Jushin Liger не видях много други, камо ли нещо след 2010. Някакви наблюдения по темата?

В моите западни очите, две популярни феномена в Япония като се комбинират, би трябвало да се успешни. Изпускам ли някакви детайли?

Ти трябва да видиш някои японски класации и леко ще се изненадаш, какъв треш има в тях.

Един anituber разказа следната история:

Отидох в Япония по програма за обмен на студенти.
Опитах се да се запиша в клуба на университета по аниме. Обясниха ми, че няма такъв клуб, но ако искам мога да се запиша във втория манга клуб, където обсъждали и аниме. Отидох на една тяхна сесия и те говореха само за някакви obscrue girl idol сериали. Попитах ги дали понякога обсъждат Gundam, а те дори не ме удостоиха с отговор.
Затова се записах в клуба по колоездене.
Там с едни член докато си говорихме за скоростни кутии телефона ми звънна. След разговора той ме попита, "Това не е ли Omar Fang от Gundam 0079?" сочейки картинката на скрийнсевъра ми. Малко по-късно ме запозна още с 2 Gundam фена пак от клуба по колоездене.

Там нормалните хора си падат по такива работи, не отакутата.

Eizouken ni wa Te wo Dasu na! ep. 3 - поредната доза кретенски ситуации и време похарчено в мечти и планиране вместо работа.
Интересно защо част от гофрираните панели бяха прозрачни - наистина има такива или е някаква шегичка?


Yatogame-chan Kansatsu Nikki Nisatsume ep. 3 - без да е голяма изненада въпросната игра с топка се оказа пълен идиотизъм.
Новата главна героиня се мярна само във фона.


Alps no Shoujo Heidi ep. 39-43 - доста рециклаж, но и доста нови локации и анимации. Петер е много лесен за подкупване, дай му кльопачка и ще направи всичко за теб. Клара най-накрая стигна до Алпите. Реакциите на госпожа Ротенмайер към всичко което е естествено или селско са безценни. Изненадващо дядото на Хайди донякъде се разбира с нея.

Isekai Quartet 2 ep. 2 - общо взето по-тъпо иде от първи сезон, а присъствието на Наофуми и компания (което прави шоуто квинтет) не носи нищо хубаво - същият досаден ръб, като в собствения си сериал е.


Alps no Shoujo Heidi ep. 44-52 - мисля, че като цяло омазаха историята. Твърде разхвърляна и безцелна ми се струва. Може би основната тема е промяната: дядото омекна с времето, Клара проходи, дори Петер не е толкова себичен колкото в началото. Във финалната част с рехабилитацията дори имаше зрънце истина - колко трудна и фрустрираща е, колко често човек губи надежда, как очакванията на другите всъщност могат да подкопаят самочувствието на пациента, как рехабилитаторът трябва да е малко строг и дори садистичен и т.н. Само не разбрах, как някакъв дядка от планината, който дори не е "народен лечител", може да е по-добър отколкото да кажем специалистите в санаториума и как диета само от хляб сирене и мляко (да, в него ще има някакви витамини, но дали ще са достатъчни?) може да е чак толкова полезна.
Доста сюжетни нишки остават неприключени.
Въобще цялата история е сякаш за това как Хайди има някаква идея фикс и прегазва всичко и всеки докато не я осъществи. Леля и също има някакви подобни способности, но не е толкова добра.
Може само да предполагам на базата на това, че християнските ценности са част от тематиката, евентуално Аделхайд е нещо, като ангел пратен да напътства хората, а сестрата на майка и е един вид паднал ангел.
В крайна сметка основната атракция в Alps no Shoujo Heidi са красивите за ТВ продукция от 1974 картинки и странният хумор на Исао Такахата. Доста познати неща свързани с него, примерно санбернарът Йозеф едновременно прилича на Папанда и на Тоторо, сеюто изпълняващо Хайди е също и гласът на Мимико, а ED-то е точно в стила на ED-тата на Panda Kopanda, Tonari no Totoro и множество Ghibli филми. По анимето са работили още Томино (да Gundam Томино) и Миязаки.

Eizouken ni wa Te wo Dasu na! ep. 4 - нещо като лекция за триковете, с които аниматорите намаляват количеството работа и успяват да приключат проектите в срок.


ID:Invaded ep. 5 - интересно развитие със случая. Хондомачи е доста съобразителна. За жалост новите противници са брутални и унищожиха полицейския екип поставяйки му клопка.


Magia Record ep. 4 - от по-добрите епизоди, може би защото беше предимно разследване на загадки, а не тийнейджърски простотии.


Detective Conan ep. 968 - ъф, най-накрая свърши и този глупав арк.


Somali to Mori no Kamisama ep. 3 - всяка нова локация е интересна в това шоу. Дизайните тук ми напомнят Wakfu.


Lupin III: Prison of the Past - приятно ТВ спешъл приключенийце с версията "червено сако" на Люпен, но пък света е карикатурен, като във втори сезон, т.е. по-близко е до версията "зелено сако".
Имаше го и класическият елемент със странна сграда със скрит гигантски механизъм в нея.
Посмях се доста с идиотските ситуации и абсурдните методи, с които главните герои се измъкваха от тях + известна доза екшън.

Odin: Koushi Hansen Starlight - не помня да съм гледал по-задръстен научно фантастичен филм от периода. Опитва се да употреби някакви сериозни sci-fi концепции, но от един момент нататък изпада в techno bubble брътвеж.
Отчаяно се опитва да е новият Uchuu Senkan Yamato, в същото време сериозно се опитва да лансира абсурдната концепцията за комически кораб, който външно наподобява ветроход. Множество елементи и събития са, като взето от въпросната space opera поредица. Персонажите също силно напомнят тези от Yamato, като почти всеки има местна версия с тази разлика, че там поне имаше някакво обяснение за кретенското им поведение, а тук са буквално идиоти. Действията на капитана и на първия помощник са особено подозрителни и без тях нямаше да се случат много от глупостите. Сара е едновременно Юки и Старша.
Друго евентуално място от където са черпени идеи - Macross.
Историята е предадена неравомерно. Някои сцени са прекалено развлачени или съдържат твърде много обяснения, други просто липсват. Смешното е, че след всичките тези събития така и не стигнаха до планетата Один. Може би са били планирали продължение, което никога не се е случило?
Визуалните му аспекти ме оставиха с противоречиви впечатления. От една страна има доста красиво замислени локации и сцени, от друга анимациите са дървени. Не че са пестили кадри и усилия, дори на места някои от персонажите извършват излишни движения, но сторибордирането е някак скучно, семпло и не се случва в 3D пространството. В някои сцени обаче определени модели и персонажи се движат красиво и дори грациозно. Явно няколко души са се занимавали с това и един от тях е бил майстор, а другите не.
Музиката е ужасна и употребена не съвсем на място. И оркестровата част и отвратителният j-rock. Последният има две песни - едната от тях я пускат 3-4 пъти по време на филма, а втората по време на финалните надписи, където има и кадри от концертно изпълнение. Подозирам, че тази промоция на е помогнала нито на едната страна, нито на другата.
Да, донякъде е извинение, че заглавието е старичко, но изглежда неочаквано примитивно в сравнение с друга космическа фантастика от периода, примерно излезлият година по-рано Macross: Do You Remember Love.


Isekai Quartet 2 ep. 3 - "Чомусуке е котка, не може да бълва огън." + известно количество Емилия warship, иначе скучен епизод.


Yatogame-chan Kansatsu Nikki Nisatsume ep. 4 - новата мацка всъщност била учителката съветник на клуба по фотография.

Promare - много зле написано заглавийце - развитие, експозиции, диалози...мъка.
Обаче абсолютно си струва да се изгледа заради шантавия стил, откачените, бомбастични и абсурдни в най-добрия смисъл на думата екшън сцени...и само това.
Освен типичните Trigger-щини и изплагиатсваното от Enen no Shouboutai, тук нещо много ми напомняше и за Yuusha-Ou GaoGaiGar.
Принципно Савано ми е безумно скучен композитор, но музиката му тук удари дъното, та и този аспект не ме зарадва особено.


Eizouken ni wa Te wo Dasu na! ep. 5 - nerdout-ване на тема mecha. Това е и следващият проект на нашите момичета - късометражна реклама за кръжока по роботика. Конфликтът с членовете на последния беше особено забавен. Саяка е best girl във всеки епизод. И тук прегази противника с наглост и рекет, а по-рано отвори с ритник ръждясалата заключена врата към канализацията.


Id:Invaded ep. 6 - това шоу се развива доста добре. Поредният рязък обрат, който е и съвсем логичен - Кохару си е убиец със значка.
Още и обичайната доза черен хумор.


Kuutei Dragons ep. 1-2 - светът и идеите са много интересни, но персонажите са ми омразни, както реакциите им на събитията около тях особено отблъскващи.
Дроп.


Somali to Mori no Kamisama ep. 4 - вълкът се оказа свестен тип. Похарчиха всички пари за лекарството на Сомали. Сега трябва да почнат всичко отначало.


Magia Record: Mahou Shoujo Madoka☆Magica Gaiden (TV) ep. 5 - бива. Малодрамата беше малко по-нормална.
Второто камео от Мами - нищо особено, просто deus ex machina.
Това умение временно да придобиват способности на вещица е интересен момент в цялостната митология на Madoka☆Magica. Може би има някакъв начин поне за частичен контрол?


Yatogame-chan Kansatsu Nikki Nisatsume ep. 5 - това момиче и за болен не може да се грижи. Сестрата на Кайто драсна през входното врата още при вида и.


Isekai Quartet 2 ep. 4 - интересен тест се оказа.


Meitantei Holmes ep. 1-7 - гледай ти, дядо ви Миязаки навремето бил направил фъри версия на Шерлок Холмс за италианците. Базирана е доста условно на оригинала, повече от случаите са трансформирани почти до неузнаваемост, а разследването е заместено с екшън приключения. Мисис Хъдсън е неочаквано млада и секси. Може да се каже, че всеки епизод е базиран около някаква каскада, сложно анимирана сцена или извинение да ни разходят из интересно замислена локация - типичен Миязаки проект.
Цялото заглавие силно лъха на Kurenai no Buta (или по-точно исторически е обратното).
Има атмосферата на World Masterpiece Theater сериал, но не е такъв.


Takarajima ep. 1-26 - аниме на тема "Островът на съкровищата" от 1978. Доста странна адаптация. На места е ужасно тъпа и неадекватна, на други вади бляскави идеи. Примерно добра такава е търсенето на съкровището да е абсурдно по-сложен пъзел отколкото е в книгата. За да го решиш трябва да шариш по целия остров за подсказки, да се моткаш из пещери, да се разправяш с акули...черепи навсякъде (а уж трябваше да са само шест) и пр. На тези места шоуто е и най-красиво.
Джон Силвър са го направили ubermensch, а останалите пирати са ги пренаписали по някакви японски стереотипи. Най-интересно впечатление правят ирландецът Грей, религиозната откачалка и оракул Абрахам, както и Папи-чайката, който когато е в добро настроение имитира с глас и движения въпросната птица. Последният се изпълнява от Akira Kamiya.
Множество сцени и събития, които ги няма в оригинала - примерно появата на кораб призрак или моментът в който отвлякоха Джим, за да го продадат в робство.
Нещо като 4/5 лоши идеи, 1/5 добри. Артът е същата работа...но когато е добър си струва. Според мен личи и известно влияние върху One Piece.
Има атмосферата на World Masterpiece Theater сериал, но не е такъв.


Watashi no Ashinaga Ojisan ep. 1-7 - ето един същински World Masterpiece Theater проект. Доста детайлна анимация в не толкова съществени сцени. Струва ми се, че Little Witch Academia е заимствала някои идеи от тук. Шарено и красиво е, но твърде много мелодрама, за да му се насладя.

Eizouken ni wa Te wo Dasu na! ep. 6 - продължава работата по mecha проекта. Методът на Саяка "Со кротце, со благо и со малко кютек." върши чудеса. Самото шоу обаче почна да губи качество и имаше няколко сцени, които са си направо брак.


Id:Invaded ep. 7 - сюжетът взе да меандрира още по-сложно. Откриха още странни подробности около произхода на машината, а шефът на проекта беше натопен, че е Джон Уокър.


Magia Record: Mahou Shoujo Madoka☆Magica Gaiden (TV) ep. 6 - поредните неординарни за митологията на Madoka☆Magica събития и поредното камео от оригиналния каст, този път Киоко.


Somali to Mori no Kamisama ep. 5 - ха, срещнаха човек...което не е особено добра новина за Сомали.

Babylon ep. 8-12 - пълно разочарование, но предвид предишните творби на автора, това не е голяма изненада.
Самият финал не е толкова лош - главният попадна в поредния капан и не можа да направи нищо друго освен да се жертва, при това без да постигне много. Лош край за протагонистите и каузата им.
Основните глупости се случиха преди това. Идеята лидерите на G7 да седнат и да обсъждат, какво е добро и какво зло...този карикатурен образ тотално не се връзва с значително по-земната и реалистичната картина на японската бюрокрация и политика от началото на сериала.
Точно, като в Kado първоначалната идея е блестяща и оригинална, но после преминаваме сякаш в съвсем различен свят, в който важат различни закони.
Язък им за всичките социални наблюдения и послания в началото, по-късните серии са неразбираем брътвеж. Да, "Как би изглеждал библейският Апокалипсис от съвременна политическа гледна точка?" звучи свежо, но изпълнението е смехотворно.


Eizouken ni wa Te wo Dasu na! ep. 7 - нещо не ме кефят толкова епизодите напоследък. Тук фокусът беше върху Цубаме, а тя е скучна.


Id:Invaded ep. 8 - едновременното гмуркане на главния тип с другия сериен убиец беше твърде забавна ситуация. Алтер еготата им са страхотно дуо, което набляга на черния хумор. Естествено попаднаха във внимателно планиран капан. Да видим как ще се измъкнат следващия път.


Magia Record ep. 7 - хареса ми. Разкриха повече информация за "Крилете" и какви хора седят зад тази организация.


Detective Conan ep. 969 - арк с туристическа реклама.


Somali to Mori no Kamisama ep. 6 - твърде елементарна и мелодраматична ми дойде тази серия.


Meitantei Holmes ep. 8-26 - Миязаки с нелош ТВ бюджет. Мога да предположа, че се е забавлявал страхотно: в ядрото на повечето случаи са все някакви интересни за разиграване и анимиране сцени. Странните машини - като земекопната такава или подводния влак, шантавите скривалища на Мориарти, гмуркането до дълбините на океана, именията с абсурдно сложна архитектура, поредицата от логически пъзели свързани с влакове + каскади, поне две самолетни състезания (Миязаки е голям фен) и приключението с дирижабъла...
Хващам бас че малко 26 серийни аниме поредици са изисквали толкова много рисърч, планиране и работа.
Дори при такъв сложен проект не се забелязват доминиращи технически проблеми освен може би, че цветът на козината на Смайли често превключва между кафява и такава със зелен оттенък.
Към края почва да се изтърква и да се срещат множество анимационни грешки, но това само за 5 епизода, а последния е един от най-добре изглеждащите.
Друг негатив е, че е доста епизодичено заглавие и историята свършва в нищото. Може би са били планирани стандартните 52 серии, но спонсорът RAI ги е отказал?