Detective Conan ep. 945 - твърде глупава схема, която като нищо можеше да не сработи и при това с твърде глупава цел, защото пичът въобще не му беше конкуренция.


7 Seeds ep. 1 - невероятно досадни и истерични персонажи оцеляват след някакъв вид апокалипсис.
Буквално всичко което се случва е с цел драма, а не борба за оцеляване или истински конфликти. Примерно лошковците можеше да действат не така неумело, а малко по-прикрито и не драстично срещу собствения си интерес. Още има и по-дълбока загадка...която е тотално изпортена в описанието на анимето.
Заглавието дори си знае слабостите и се опитва да ги компенсира с превключване на фокуса между различните групи, недомлъвки за общата картина и неочаквани обрати, но това само засилва досадата ми.
Дроп.


Juusenki L-Gaim ep. 42-54 - без да е голяма изненада финалът не е особено смислен. Така и не разбрахме, каква е била целта на Рицарите на храма, защо единият от тях решава да поеме съдбата на цялата планетна система, като я превърне в още по-конфликтно място и ей така между другото да извърши геноцид над цяла раса, защото баща му бил изтезаван и убит от нейни представители. Не се изясни и как работят така често повтаряните bio-relation и bio-sensor.
Не научихме нищо за родителите на Даба, които бяха показвани няколко пъти в интродукциите и изглеждаха важни.
Все още не съм наясно и с отношенията между Куасан и Даба. Май му е само половин сестра по майчина линия?
Финалът идва изключително глупав, защото главният герой побеждава (със значителна помощ) тирана (тираните) и остава цялата разбунена и военизирана планетна система да се оправя сама на самотек. В смисъл, ако нямаше амбицията да въвежда ред, защо въобще се набута между шамарите и изби толкоз народ?
Всичко това беше разказано изключително хаотично, като героите сменяха решенията си и политическите позиции по 3-4 пъти на епизод. Понякога дори сюжетът го биеше малко на циклофрения - повтаряйки едни си същи действия, на едни и същи персонажи с един и същи резултат, но в различни ситуации. Не помогна и фактът, че един от последните епизоди е бил излъчен поне 3 седмици по-рано и гледането в този ред (никъде не срещнах предупреждения за това) всява известен смут и проваля някои изненади.
Повечето персонажи макар и забавни са безинтересни. Пукаше ми най-вече за Лилит, Гау Ха Лече (която е интересен герой, но счупен от фиксацията и по Даба) и Киао.
В крайна сметка Juusenki L-Gaim е типично за Томино заглавие. Пълно е с интересни идеи, но е твърде странно и твърде накъсано, че да го харесаш истински.
Още си личи, че Sunrise са го ползвали, като опитно поле за технически експерименти и резултатите може да се видят в доста следващи заглавия. Един вид интересно е от историческа гледна точка, но само по себе си не е толкова важно.

Katsute Kami Datta Kemono-tachi e ep. 1 - визуално и анимационно е по-скоро среднисто, но има потенциал да е забавно. Сетингът е мързелив rehash на американската войнат между Севера и Юга, но с фентъзи чудовища използвани, като супероръжия.
Стандартна история за отмъщение и разследване на мрачни правителствени тайни.
Не изглежда толкова амбициозно, колкото Fairy Gone, но поне не е така хаотично.


Kikou Senki Dragonar ep. 1-3 - зла извънземна империя от космически колонисти която смята че земляните са измет, тиранична земна федерация, тъпи тийнеджъри открадат секретни mecha оръжия с кодово название Weapon G, корабът с тези оръжия и известно количество цивилни е преследван от силите империята, още в първа серия е унищожана земна колония от тип "цилиндър на О'Нийл"...
Явно това е първият алтернативен Gundam свят, но на онзи етап Sunrise са решили да го брандират различно. Дори е забавно как между кадрите гербът на федерацията се променя от четирилъча звезда (т.е. доста сходен на този от Gundam) на трилъча звезда (нещо, като обърнатото лого на Мерцедес). В един момент са поискали да го променят, но продукцията вече е била в разгара си и са решили да не пръскат излишни пари, за да премахнат неконсистентностите.
Забелязват се дори елементи, които Gundam Seed е взел точно от тук, вместо от Gundam 0079.
Основното забавление е безотговорността и непукизма, с които тримата главни герои създават хаос, разруха и избиват доста народ...и това е представено с комична нотка. Дори военните не могат да ги контролират, нищо че ги рекрутираха насила доста бързо. Анимето ме кефи с тъпотата си и липсата на реализъм.
Другото привлекателно качество са ретро артът и анимацията, които според мен бият тези на Zeta Gundam и L-Gaim.

One Punch Man 2nd Season ep. 12 - много, но абсолютно безцелен екъшън в последния епизод.
Не че нямаше и някой забавен момент, но общо взето това шоу вече ми е досадно. Ако има следващ сезон ще пропусна.

Kanata no Astra ep. 1 - приключенска sci-fi шаренийка на тема "Изгубени в космоса". Според мен хората са прекалено критични към него, а то въобще не се опитва да е толкова сериозно и реалистично.
Предвид шарения арт, архитиповете на главните герои и факта, че мангата е от авторите на SKET Dance не е логично всички да са вкопчат гуша за гушав в battle royale още в първи епизод. Засега идва в стил Mujin Wakusei Survive и дори по-добре от него, защото има потенциал за разнообразие с множеството места за посещение, вместо да киснат на една планета (при това на малък остров в океана).
Визуално е по-скоро малко над средното ниво, а не спираща дъха красота, но бива. Дано се задържи така.


Maou-sama, Retry! ep. 1 - поредният евтин исекай, в който скапан от бачкане и унил живот програмист избива комплекси в ролята на крал на демоните при това в собствената си игра.
Въпросната игра е мизерна дори, като концепция и е пълна с невъзможни анахронизми за едно евентуално средновековно фентъзи общество.
Дори шегичките са тъпи и дори най-забавното е, колко несмешни са.
Ще се задържа епизод-два в този откровен боклук, защото ме кефи с глупостта си.


Kikou Senki Dragonar ep. 4-7 - главните герои действат често действат, като пълни идиоти и оцеляват в равни части заради power armor-ите и заради plot armor-ите си.
Останалите персонажи също не блестят с ум и рационални решения.
Нищо революционно или впечатляващо, просто се радвам на ретро космическите битки и вниманието, с което са замислени космическите съоръжения. Примерно можеш да се ориентира в тях по плана им и да съобразиш, които помещения ще са с изкуствена гравитация (създадена с въртене) и кои не.

Ghost Sweeper GS Mikami ep. 3-9 - доста яка свърхестествена комедийка.
Да, всеки епизод е напрактика съставен от поредица идиотски гегове, но са интензивни и добре навързани. В крайна сметка се нареждат в интересен паранормален случай. Всяка от тези истории е логична и за краткото си екранно време успява да вкара - загадка, предистория, ескалация, неочакван обрат и решение на пъзела.
Може да се каже, че използва процес (и хумор) подобен на City Hunter, но го бие отвсякъде и в изпълнението, и в разнообразието.
С течение на времето героите натрупват щрихи и детайли, които им придават известна дълбочина. Страхотната игра на сеютата също помага много в този процес.
Въпреки, че шоуто обикновено е доста пестеливо откъм анимация, в ключови моменти не се свени да извади красиво анимирани, комплексни и понякога сюрреалистични сцени. 5-ти и началото на 8-ми епизод демонстрират добре това. Авторите са и майстори на промяната на осветлението и цветовата палитра.
Споменах City Hunter, но като арт и атмосфера напомня много повече едни друг свой съвременник и любимо шоу - Slayers.

Vinland Saga ep. 1-3 - неочаквано гледаем продукт от студио Wit. Обикновено при тях ме дразни интеграцията на персонажите във фоновете и анимациите извън битките. (С изключение на Mahoutsukai no Yome, където всичко си беше наред, прeдположително заради влиянието на Production IG.)
Може би в случая помага решението визията да не е толкова детайлна, а по-символична и изчистена. Тук таме някой 3D CGI обект изпъква грозно, но в наши дни сме свикнали с това. Важното е че разказа тече плавно и няма резки неконсистетности, като при някои други техни заглавия.
Историята ми харесва и единственият крив момент е, че Торс винаги взима странни и силно непопулярни решения. Не е много типично поведение за лидер. Твърде много врагове е натрупал с годините, при това без печалба ...предполагам без тези решения и главната история нямаше да се случи.


Dr. Stone ep. 1 - по някаква причина двамата главни персонажи са ми доста провини. Сенку е твърде знаещ и можещ, а Таиджи твърде тъп и праволинеен. Не теория това трябва да сработи в стил комедийното дуо на Пинки и Мозъка, но не се случва.
За шоу, което се предполага да е с научно популярна насоченост то върши твърде много глупости. Като се почне от най-очевидни неща: вкаменяването и абсурдните правила по които то се случва, но детайли от фона, като използваните дъски и греди - откъде инструменти за създаването им щом имат само кремъчни брадви и никъде не се виждат бичкии и длета (да кажем някак оцелели под земята след 3700 години), а за грънчарството трябва пещ, каквато още не са изградили, някои от вещите биха отнели повече от 6 месеца за създаването им и пр. и пр.
Hataraku Saibou също не предаваше особено реалистично работата на човешкото тяло, но работеше, защото разказваше за него чрез алегории и пародия на battle shounen trope-ове. Dr. Stone не постига. Честно казано не разбирам целта му, както и защо е толкова популярна манга.
Визуално е по-скоро среднисто, но в случая и няма нужда от разточителство.


Nakanohito Genome [Jikkyouchuu] ep. 1 - невъзможен миш-маш от идеи взети от други места, като Danganronpa и Ansatsu Kyoushitsu. Доста боклучаво заглавие.
На този етап забавлява с неадекватностите си и шеметното темпо, но подозирам че ще ми стане скучно доста бързо.


Lord El-Melloi II Sei no Jikenbo: Rail Zeppelin Grace Note ep. 1 - интродукцията в историята е малко странна (и по думите на челите книгите - anime original), но поне обяснява, как се е стигнало до ситуацията от спешъла, който излезе по Нова година.
Надявам се след всичко това, най-накрая да почнат и самите случаи, които са обещани в заглавието (no jikenbo).
Много хора хвалят визията и анимацията, но на мен са ми среднисти, а и точно такива трябва да бъдат в заглавие, което не е концентрирано върху екшън, а върху загадки и задълбаване в магически правила и митология.


Enen no Shouboutai ep. 1 - много яки и шарени картинки, твърде странен и излишно мелодраматичен сюжет. Протакането на екшън сцените и "драматичните" паузи откровено ми лазят по нервите.
Любопитно заглавие, но с някои дразнещи елементи. Не съм сигурен, колко ще се задържа на борда.


Joshikousei no Mudazukai ep. 1 - да го кажем така, хуморът е своеобразен и няма да се понрави на всеки, но мен си ме кефи. Напомня ми силно за Bernard-jou Iwaku.
Най-много ме радва странната игра на сеютата.


Ghost Sweeper GS Mikami ep. 10-15 - стандартните идиотщини. Малко по малко се натрупва все по-разнообразен състав от персонажи. (Пак подобно на Urusei Yatsura.)

Cop Craft ep. 1 - в общи линии Kekkai Sensen + Double Decker! Doug & Kirill + Dimension W + Wicked City и всичко това залято с MOE.
Капка оригиналност няма в това шоу и все пак има някаква динамика и е достатъчно шарено та да ме задържи на борда.


Arifureta Shokugyou de Sekai Saikyou ep. 1 - визуално е поносимо, но сюжетно е такъв невъзможен тъпизъм, че просто драго да ти стане и да го дропнеш със замах...но ще се задържа още малко.
Ако не е ясно от плаката и синопсиса, това е поредният revenge porn, който е по-кух и елементарен дори от такива легендарно глупави проекти, като Tate no Yuusha no Nariagari.


Katsute Kami Datta Kemono-tachi e ep. 2 - егати тъпият епизод. Дори свалих оценката с един пункт надолу. Тая кифла с тъмно лилавата коса е особено дразнещ и безполезен персонаж, а в края на миналия епизод се опитаха да ни излъжат, че е интересна и важна.
Твърде малко събития в серията се връзват по смисъл, как ли ще бъде по-нататък?

Ghost Sweeper GS Mikami ep. 16-21 - продължава в същия дух, като често има приятни изненади от типа на animation bump в някои важни моменти или при относително скучен призрачен случай историята да се отплесне в шантава и интензивна посока.

Kanata no Astra ep. 2 - тази серия ме разочарова. Толкова много врякане, за толкова малко приключения.
Стига с тия сълзи и сополи бе ееей!


Maou-sama, Retry! ep. 2 - това е изненадващо забавно с идиотските си ситуации и диалози. Примерно в никакъв случай не е по-добро от Isekai Cheat Magician, на което вчера не издържах и епизод, но поне е наясно със себе си и е откровена глупост, а не се взима на сериозно, като онова другото.

Bem ep. 1 - това е като дреха съшита от непасващи части от други дрехи. Някои от тези дрехи също не са особено красиви.
Личат известни усилия, но интеграцията на 3D CGI-а и смяната на стила между кадрите изпъкват неприятно. Сюжетът също е подаден неравномерно, а и концепцията е сякаш недомислена.

Tsuujou Kougeki ga Zentai Kougeki de Ni-kai Kougeki no Okaasan wa Suki Desu ka? ep. 1 - точно толкова тъпо е, колкото подсказва заглавието, обаче Ai Kayano играе майката епично лигаво, а Satomi Arai звучи, като пораснала версия на Hata от SYD. Двете правят анимето някак гледаемо.


Lord El-Melloi II Sei no Jikenbo: Rail Zeppelin Grace Note ep. 2 - навлязохме в детективската част. Аратът може би беше малко по-семпъл и грозноват отколкото досега.


Detective Conan ep. 946 - загадката щеше да е интересна, освен ако само за да им проработи схемата, не трябваше да измислят абсурдни обстоятелства, как през 70-те някаква телевизия с десетилетна история нямала технически средства да записва предаванията си, та се налагало да ги излъчва на живо. (Би било разбираемо в определени условия през 60-те.)
Можеше да измислят някакво по-просто извинение (примерно, че авторите просто искат да е на живо заради предизвикателството).


Dr. Stone ep. 2 - съживиха най-силния тип, за да набие едни лъвове.
Същият се оказа по съвместителство и главният злодей.
Обясниха колко чисти и неопетнени са тийнейджърите. (Lord Of The Flies anyone?)
И не че главният герой не е съгласен, но държи да съживи всички, щото така му е кеф.
Скука.
Дроп.


Toaru Kagaku no Accelerator ep. 1 - чисто технически на този етап е значително по-добро от Index 3, но сюжетно си е същото безумие.
Ще се задържа епизод-два, но не мисля, че ще стане по-поносимо.


Enen no Shouboutai ep. 2 - някак по-гледаем епизод от първия. Почваме да влизаме в типичните battle shounen коловози, което в случая е добре.


Joshikousei no Mudazukai ep. 2 - почна да ме наляга скука.


Ghost Sweeper GS Mikami ep. 22-28 - продължава да е доста прилично и забавно. Имаше дори пародии на тема mecha и Black Magic M-66.
Не съм се радвал така на дърто заглавие от Cobra и Orguss 2 насам.

Cop Craft ep. 2 - някаква скука наблегна шоуто. Бомбата разпръскваща влиянието на магьосника изглежда, като грешения тип (дори имаше таймер, който похарчиха напразно). На терористите им трябва газова, а и освен това в малки пространства няма нужда от експлозия. Можеше за демонстрацията просто да напръскат полицаите.


Arifureta Shokugyou de Sekai Saikyou ep. 2 - това продължава да ме радва с тъпотата си. Средновековни типове пращат тийнейджъри пришълци от друг свят да се борят с проблемите им.
Щеше да е яко, ако вампирката се беше опитала да изсмука кръвчицата на главния герой и така да засили параноята и психозата му.


Katsute Kami Datta Kemono-tachi e ep. 3 - донякъде по-интересен епизод, заради крепостта пълна с капани, която малко ми напомни за Marineford, но сюжетът е наистина досаден и смятам да дропна това заглавие.


Nakanohito Genome [Jikkyouchuu] ep. 2 - пълен хаос, идиотски гегове, уж деконструкция, но напрактика препотвърждаване на клишета, нескопосан опит да се вкарат емоционални сецни и пр. и пр...аз бях до тук.
Дроп.


Ghost Sweeper GS Mikami ep. 29-31 - с толкова много дракони в последните аркове естествено вкараха и препратки към Dragon Ball.
Това с метлите определено е инспририрано от The Sorcerer's Apprentice и един определен епизод на Tom & Jerry, пък после Little Witch Academia е гледало от тук.

Ghost Sweeper GS Mikami ep. 32-37 - училищният и коледно-новогодишните епизоди бяха доста епични.

Kanata no Astra ep. 3 - още глупости на космическа тематика, но поне интензивен епизод, а и почнаха да разплитат загадките на конспирацията, която седи зад всичко. Атмосферата "сред нас има убиец" бие по-скоро на пародия на детективско заглавие, а не на ужас или реално психясали тийнеджъри.


Maou-sama, Retry! ep. 3 - нискобюджетно и честно казано шегичките не са кой знае какво, но е забавно и от малкото дръзнали да се самоиронизират исекаи.

Ghost Sweeper GS Mikami ep. 38-45 - в крайна сметка приятно и разтоварващо сериалче. Силата му е в това, че авторът се е опитал да разнообразява общо взето еднотипните шегички и повечето пъти забавлява зрителя по един или друг начин. Има и слаби серии естествено, но 5-6 на фона на общо 45 е добро постижение.
Друга силна страна е, че художниците и аниматорите въпреки тънкия бюджет са се постарали и на важните места са вкарали интересни композиция на кадъра, драматично осветление, цветова палитра и динамика.
Сеютата са 50% от цялото преживяване, а музиката може да е само с няколко разпознаваеми мотива, но е приложена перфектно.

Между другото изгледах walkthrough-то на NES играта, която е стандартен platformer, но нивата и босовете изглеждат забавни, а и са частично навързани с тематични елементи от оригиналната история. Музиката е най-запомнящото се нещо и макар и да е съставена от 8bit-оие синетични шумови, ми харесва повече от тази в сериала, нищо че някои от мотивите са взети директно от там.

Остана да гледам само филма.

Lord El-Melloi II Sei no Jikenbo: Rail Zeppelin Grace Note ep. 3 - докарахме се до ситуацията от спешъла: Уейвър раздава задачите и се държи, като ощипана госпожица, а учениците му вършат същинската работа.


Detective Conan ep. 947 - чисто от телевизионна гледна точка глупостите продължават и както казах щеше да има повече смисъл, ако оригиналната история се развиваше през 60-те с телерекординга и всичко. Такова прецизно превключване между външните снимките на ефира и студиото не може да се постигне заради закъснението. В реална ситуация актьорите трябваше да правят паузи от по 5-6 секунди между репликите, които разменяха, за да сработи.
Престъплението в миналото е пълен абсурд и е по-скоро самоубийство. Дори да премием, че мотивът е бил чак толкова тъп някои от детайлите не се връзват. Не е ясно и как престоят с десетилетия под вода на кутийката с пръстена не и се е отразил никак.


Toaru Kagaku no Accelerator ep. 2 - всеки втори персонаж в това аниме е edgelord, сюжетът е безумно тъп, а екшънът дори в най-добрите си моменти среднист.
Дроп.


Joshikousei no Mudazukai ep. 3 - предимно скука. Май го гледам главно заради песничката от интрото.


Tsuujou Kougeki ga Zentai Kougeki de Ni-kai Kougeki no Okaasan wa Suki Desu ka? ep. 2 - доста як епизод и магьосницата е ценно допълнение, но за съжаление не се размина без тъпи и напълно излишни инцест шегички.
Явно анимето нямаше да го пуснат в ефир без тях...японска ти му работа.


GS Mikami: Gokuraku Daisakusen!! - сюжетно филмът е зле, но пък заради формата е значително по-детайлно нарисуван и анимиран от ТВ сериала.

Cop Craft ep. 3 - развитие беше интересно, ако и доста клиширано, но очевидно бюджетът е тънък и екшън сцените са представени условно, понякога само със статични кадри.
Да го кажем така, анимето има твърде малко компенсиращи глупостите му качества.


Arifureta Shokugyou de Sekai Saikyou ep. 3 - вече дори не радва с глупост. Скучни тромави и еднообразни екшън сцени, малоумни изтъркани от употреба отношения и диалози между главните герои и пр.
По инерция най-много да стигна до епизод-два по-нататък, но определено върви към дроп.


Прегледах отново Carnival Phantasm и ми си стори дори по-яко от когато излизаше. Вярно е че имам малко повече контекст за Fate френчайза, но тогава определено беше среднисто заглавие, а от сегашна гледна си е перфектно. За 2011 технически не от най-амбициозните проекти на Lerche, но сегашното им Kanata no Astra се води високобюджетно пък изглежда по същия начин.
Хвърлих едно око на Fate/Prototype и за моя изненада се оказа, че вече съм го гледал. То е по-скоро тийзър за нещо, което не съществува или на proof of concept, затова и не съм го приел за същинско заглавие. Твърде много мелодрама в основата му и направо спойли, какво е граалът.

Iria: Zeiram The Animation ep. 1-6 - семпло и не особено логично заглавие, но затова пък красиво зрелище.
Научно фантастичните елементи, конструкцията на сградите и използваните строителни материали, начина на водене на война, идиотските решения на главните герои, както и масата необяснени моменти са толкова абсурдни, че и за минута не можеш да го вземеш насериозно.
Компенсира с динамично развиваща се макар и семпла история, шантав визуален стил и фонове, комплексен макар и невъзможен свят и красиви пипнати на ръка графика и анимация.
Малко в стил Cobra зрителят трябва да изключи мозъка си и просто да се наслаждава на пътуването.

Kanata no Astra ep. 4 - малко по-интересен епизод и по-напечена ситуация...ма си е детско и наистина нямаше нужда цицестата китайка да пее.


Maou-sama, Retry! ep. 4 - забихме малко повече във фенсървиса и в това какви божествени сили са дадени на главния герой, но пак е забавно.

Kikou Senki Dragonar (aka the off brand Gundam) ep. 8-13 - стандартните за заглавието малоумни обрати.
И естествено тукашната версия на Сайла е сестра на тукашната версия на Чар. Продължавам да срещам елементи, които в последствие са рециклирани в Gundam Seed и дори във Victory Gundam: т.е. не най-блестящите части на френчайза.
Основната атракция си остава механичният дизайна: редовно получаваме нови модели mech-ове и космически апарати, които виждаме в действие и често в процеса на унищожаването им. Има я и задължителната за Sunrise сцена с катастрофално аварийно спускане в атмосферата.
Наскоро около годишнината от кацането на Луната се нагледах на множество документални филми за усвояването на космоса и мога да потвърдя, че художниците и аниматорите са били силно вдъхновени от истински космически кораби и земни военни апарати. Може от днешна гледна точка да изглеждат ретро, но е хвърлена стабилна подготовка и определени сцени изглеждат реалистично, като форми, движение и осветление, вместо обичайната sci-fi бутафория.
Може да се каже, че този аспект е забравена и неотбелязана на картите златна мина. Колко жалко, че е опаковка за такъв тъп сюжет.

Detective Conan ep. 948 - както обикновено в AO епизодите доказателствата, с които притискат престъпника са кухи.


Lord El-Melloi II Sei no Jikenbo: Rail Zeppelin Grace Note ep. 4 - приятно детективско епизодче. Решението беше оставено за следващия път.


Enen no Shouboutai ep. 3 - по-поносим епизод от предния. Екшънът беше добре. Но не ми е ясно обаче, защо на лошковците трябва да им пука толкова за нашия идиот, а и от повтарянето на "Тук има някаква дълбока конспирация!" почна да ми писва.


Tsuujou Kougeki ga Zentai Kougeki de Ni-kai Kougeki no Okaasan wa Suki Desu ka? ep. 3 - основната идея (cockblock isekai) всъщност има потенциал да е забавна идиотщина, а героите са забавни и с готин дизайн, но кретенският и лошо поднесен фенсървис, както и скучния и бавно развиващ се сюжет провалят шоуто.
Дроп.


Joshikousei no Mudazukai ep. 4 - шегичките са ми тотално скучни въпреки добрата игра на сеютата.
Дроп.