Вчера цяла вечер попадах на боклучави епизоди, така се е случило или сезонът си е зле?

Dororo ep. 13 - неприятна изненада от това шоу, което обикновено ме радва. Цялата история с Безликия Буда е силно претупана и сюжетно, и визуално.
Може би единственото ценно нещо беше подготовката за следващата история с картата, която се появи на гърба на Дороро.


Gunjou no Magmel ep. 1 - китайски боен шонен: продукцията се води японска, но оригиналът е китайски. Такива съм гледал няколко и хубавото при тях е, че темпото е значително по-бързо от това в японския аналог. Лошото е, че никога не знаеш, кога сюжетът ще се отплесне в неочаквана и не особено интересна посока.


Fairy Gone ep. 1 - пълна бъркотия е този проект. Сцените се случват по абсолютно произволен начин, героите реагират странно и неадекватно, артът и анимацията се менят постоянно - направо някои кадри можеш да ги сбъркаш с друго шоу, а 3D CGI-ът е грозен и лошо интегриран в 2D средата. Всичко това е жалко, защото не изглежда проектът да е евтин.
Единственото, което все още ме държи на борда е любопитството дали и втора серия ще е толкоз зле.


Mayonaka no Occult Koumuin ep. 1 - откровено тъпи диалози и сюжет, но най-шокиращото е, че главният герой е с драстично по-грозен керъктър дизайн от всички останали. Очите му изглеждат, като нарисувани от хлапе в детската градина. За разлика останалите персонажи изглеждат прилично, а фоновете са добър ретуш на реални локации в Токио.
Чудя се, какво се е случило - в последния момент са решили да прерисуват всички сцени с него?
Както и да е, дропвам го защото и съдържанието му е ужасно.


Shoumetsu Toshi ep. 1 - дойде като шок, защото четейки синопсиса преди няколко седмици доста се бях надъхал за това заглавие.
Диалозите и сюжетът са на ниво фенфикшън писан от ученик от скука в междучасията. Артът и анимацията са по-зле и от безбюджетен студентски проект.
Получава се странен дисонанс с факта, че по-сценарии се случва бесен екшън, а продукцията не може да си позволи такъв.
Анимето е рожба на MadHouse и единственото обяснение за мен е, че това е някакъв техен експеримент a la Inferno Cop/Ninja Slayer с freelance web аниматори правен за жълти стотинки.
Ще се задържа само за да видя накъде отива тази лудост.


RobiHachi ep. 1 - най-приличното заглавие за вечерта. Нещо, като нискобюджетен клонинг на Space Dandy, който трябва да компенсира с идиотски хумор и гласовете на Kazuya Nakai , Keisuke Koumoto, Daisuke Sakaguchi и Tomokazu Sugita.
Принципно е приятно и шарено заглавие, но липсата на средства е твърде очебийна, а диалозите се проточват подозрително дълго.

One Punch Man 2nd Season ep. 1 - някак не е толкова зле, колкото очаквах, но си е безлично в сравнение с първи сезон. Екшън сцените са само отрязъци от реалното действие, а актьорите не влагат същия комедиен тон.
Положителното е, че атмосферата е донякъде като старата, а и обещаха някакви сюжетни развития...обаче ако взема предвид коментарите на челите мангата.


Kono Yo no Hate de Koi wo Utau Shoujo YU-NO ep. 2 - засега мистериозната атмосфера ми харесва, но не се случва нищо интересно.


Yatogame-chan Kansatsu Nikki ep. 1 - кратка и забавна кретенщина на тема Нагоя и най-вече нагойски диалект.


Isekai Quartet ep. 1 - ъъъ, това се предполагаше да е смешно, но засега не е.


Uchuu Senkan Yamato 2202: Ai no Senshi-tachi ep. 21-22 - ъх, продължаваме с кратките почти несвързани сцени, които постоянно прекъсват някаква по-дълга и по-бавна сцена и понякога се разминават във времето, защото се необходими дни за някои от междинните събитията...естествено и внезапно връхлитащи флешбеци. Всъщност целият "сезон" си е така от самото начало. Драмите с Юки и Сабуро са абсолютно изстискани от пръстите.
В тези две серии обаче няколко нелоши екшън сцени - та да се дразниш още повече за каква глупост са хвърлен бюджета и усилията на аниматорите.

Tate no Yuusha no Nariagari ep. 14 - тук се случи някакво преливане от пусто в празно само, за да може нашият любим робовладелец да изманеврира по картата, да стигне до нужната локация, да позволи на Нафталина да си отмъсти и в крайна сметка да се окаже велик закрилник на онеправданите и освободител на поробените, без реално това да е било целта му. Бонус.


Kindaichi Shounen no Jikenbo ep. 137 - гайкокоджините са най-лошото и лъжливо нещо на света. Като утежняващи вината обстоятелства, не правят разлика между онигири и якисоба, което си е непростимо. Изключение правят само цицестите им разгонени женски.
Сериозно, това е основата на сюжета на арката.

Fairy Gone ep. 2 - историята е разказана малко по-нормално от предния епизод, но отново технически неравномерности. Някои от транспортните средства са доста странни.


Detective Conan ep. 936 - идеята Шонен тантей да се оправят сами със загадките без помощта на Конан е добра, но естествено самата история е дебилна.


Bokutachi wa Benkyou ga Dekinai ep. 2 - плувкинята май е единствената, която проявява интерес към главния герой.
Сеюто и ме кефи.


Chou Kadou Girl ⅙: Amazing Stranger ep. 2 - цял кош нърдски шеги, но почти няма съдържание.


Fruits Basket (2019) ep. 2 - стандартно развитие. Котаракът е твърде невротик и цундере, че да проведе и един нормален разговор с някого.

Shoumetsu Toshi ep. 2 - визуално малко по-добре от предния път, може би защото почти нямаше екшън сцени, а само грозно зациклено търчене. Сюжетно обаче дори е по-зле от първата серия.


Gunjou no Magmel ep. 2 - нещо ме дразни в това шоу, а и се опитва да вкарва поуки.


RobiHachi ep. 2 - продължава в същия дух. Засега се очертава, нашите хора да се мъкнат по най-различни курорти и да се запознават с местните измами и незаконни практики.
Без да е голяма изненада се движат точно по пътя (от оригиналния сериял) на космически боен кораб Ямато. Може би защото търсят Искандар...това де, ИСЕКАНдар.


Yatogame-chan Kansatsu Nikki ep. 2 - малко обяснения за предния епизод и естествено нови нагойски странности.

Dororo ep. 14 - добър и добре изглеждащ епизод, но идеята с разделените карти не ми харесва. Най-малкото не би представлявало никакво усилие да ги съединят.

Tate no Yuusha no Nariagari ep. 15 - тук всичко беше обяснено бавно и с много повторения, за да не стане грешка "На това място трябва да се циври!" - ми не ми се.
Още беше декларирано хиляда пъти, че хората зверове имат Щитоносеца, за нещо като спасител. С друго думи най-накрая почнаха да откриват завесата пред централната загадка - защо всички останали мразят толкова нашия човек.
Което и демонстрира колко е тъп целият замисъл. В миналото Нафталина или който и да е друг от тази раса не реагираха така към Наофуми - значи идеята се е зародила по-късно. Сегашната му роля е следствие на случайности и глупостите на краля и Малти, които го сами и насила го превърнаха в опасен за тях противник, а просто можеха да го прикъткат и подкупят, да го вкарат в дранголника за дълго или просто да го убият...но предполагам така историята щеше да свърши.
Както и да е, нашичкият егоист въобще и няма идея да спасява местните онеправдани, та или ги чака неприятна изненада или ще го изкелифернчат, как несгодите са го направили по-добър и състрадателен човек пък той сюжетът не вървеше ли точно в обратната посока?


Kono Yo no Hate de Koi wo Utau Shoujo YU-NO ep. 3 - нищо важно този епизод освен, че всички се ебават с мащехата на главния герой...а той буквално, но зад кадър.


One Punch Man 2nd Season ep. 2 - всъщност някъде зад тази бъркотия и отчаяни опити на студиото да не анимира нищо, може да се прозре и предишното шоу. Примерно как не толкова силните мут...тъй де, герои систематично обхождат още по-слабите от тях и или ги карат да се присъединят към бан...тъй де, фракция им или ги смазват. Това е споменато, като нещо съвсем естествено и подразбиращо се. Леко бъзик, как служебните отношения в Япония функционират, малко като якудза.


Isekai Quartet ep. 2 - още един епизод похарчен в представяне на главните герои. Това шоу не се и опитва да е смешно.

Gunjou no Magmel ep. 3 - епизод твърде алогичен, че да бъде описан с думи.
Явно това аниме ще си продължава в същия дух, затова дроп.


Dororo ep. 15 - артът се влоши под всякаква критика. Сюжетът ми хареса, но към края го спешиха прекалено, сякаш тук е трябвало да има поне още половин епизод.
Следващата стъпка също ми хареса - миналото на Дороро я застигна.


Yatogame-chan Kansatsu Nikki ep. 3 - кретенщините на Монака продължават да са забавни. Има си и фенка/столкър.


Fairy Gone ep. 3 - жалкото е, че на места почти заприличва на нормално аниме, но стигнат ли до по-динамична сцена и всичко заприличва на фарс: хаос, липсващи връзки, претупана анимации.
Диалозите и...оххх, монолозите също са идиотски написани.


Shoumetsu Toshi ep. 3 - всеки епизод звучи, като фенфикшън на произволна тематика (в случая идол група), но лошо преписан и некадърно адаптиран към централната история.


Bokutachi wa Benkyou ga Dekinai ep. 3 - да героите са супер-сладки, но епизодчето си беше кухо.


Detective Conan ep. 937 - този арк го бие на битова драма. Говорят и говорят и говорят, като в live action сериал. Продуцентите вече се чудят откъде да взимат материал за запълване.


Chou Kadou Girl ⅙: Amazing Stranger ep. 3 - това достига опасни нива на нърдщина.
Изясни се кой е същинският злодей, но още не са ясни мотивите му.


Fruits Basket (2019) ep. 3 - целият епизод беше една дълга и досадна лекция по социални връзки и общуване от хора, които сякаш никога на са имали такива неща в живота си и знаят за тях само от комиксите. А това идва от комикс - Уроборос някакъв.
Честно казано до тук от анимето не мога да разбера популярността на Fruits Basket. Толкова типично шоджо, че чак скучно - особено последния епизод.
Може би нататък има развитие?

Isekai Quartet ep. 3 - освен злобния глас на Таня, нищо интересно тук.


Kono Yo no Hate de Koi wo Utau Shoujo YU-NO ep. 4 - мразя този начин на предаване на историята, когато зрителят вижда опасностите, а главният герой се натъква сляпо на всяка една от тях.
Нищо интересно в този епизод освен края.
Другият плюс е, че не бях чувал този тип глас на Rie Kugimiya от Ghost Hunt насам.


One Punch Man 2nd Season ep. 3 - изненадващо забавен епизод.
Екшън сцените пак бяха с пестене на сакуга, но вкараха в употреба анимационен подход подобен на този от битките във Fate/Apocrypha, който работи подозрително добре.


RobiHachi ep. 3 - поредната туристическа дестинация и още по-мощна ебавка с Uchuu Senkan Yamato с пародии на двама персонажа от него.
Споменаха поименно и Ginga Tetsudou.
Още тонове други препратки.

Tate no Yuusha no Nariagari ep. 16 - поредната монархическа персона, която иска да затрие Наофуми по причини нямащи нищо общо с него.
Това малко се изтърка.
Призовават го, не го искат, не му позволяват да левъл апва, по време на Вълните се оказва, че има и някакви странични искащи да изтрепат героите, натопяват го за отвличане с цел да му припишат убийство на принцеса, а още трябвало да пази целия свят...и понеже нито никой му е споменал за това, нито пък ще му позволи да го върши, сега ще бъде разкъсан от гигантска гневна птица.
Както съм казвал и друг път - най-добрата неумишлена комедия напоследък.

Shoumetsu Toshi ep. 4 - продължава да звучи, като произволни пасажи от лош фенфикшън.


Dororo ep. 16 - земи тази препратка към Челюсти!
Малко по прилично изглеждащ епизод, но пък сюжетно дойде доста неадекватен, особено моментът когато Дороро въдвори ред сред похитителите си.


RobiHachi ep. 4 - тук пародиите май клоняха повече към One Piece и морските обитатели там.


Yatogame-chan Kansatsu Nikki ep. 4 - нали нямало забележителности в Нагоя...явно има. Шефката на кръжока е ларж.


Fairy Gone ep. 4 - сюжетът отчаяно се протакаше, за да може да запълни цял епизод само с 7 минути съдържание.


Chou Kadou Girl ⅙: Amazing Stranger ep. 4 - успява да борави с екстремни нърд карикатурите и в същото време да сложи и частица истина.


Bokutachi wa Benkyou ga Dekinai ep. 4 - става все по-сегментирано, а и хуморът му се поизтърка.


Detective Conan ep. 938 - твърде очевидно. Скука.
В анонса за следващия път обаче, нещо което привлече вниманието ми: anime original, но с участието на инспектор Ямамура. Това е малко необичайно. Обикновено пълнежните епизоди са само с основния състав. Може би нов етап предвид големите паузи в мангата, анимето евентуално да почне да ползва и по-странични персонажи в оригиналните си епизоди?


Kumo no You ni Kaze no You ni - приятно филмче въпреки, че реално историята е мрачна и на места доста кървава. Този дисонанс между сладурски картинки и комедия с реалността, която седи зад тях е доста уникален.
Забавлява и с неадекватните реакции и решения на персонажите.
Смахната приказка вместо сериозен опит да се предаде легенда.
С други думи: изкефи ме, защото е сбъркано по абсолютно забавен начин.

Ingress the Animation ep. 1-5 - невъзможен миш-маш от объркващ techno bubble, реклама за мобилната игра Ingress и основните принципи в нея, cyberpunk thriller, стандартен екшън и стандартно приключенско заглавие.
Всички тези елементи понякога си противоречат: за да се представи един от тях се отива против логиката на останалите... В резултат абсурди, сюжетни дупки и изоставени в нищото сюжетни нишки.
Визуално прилича на Revisions с дизайна на героите и анимациите им, но няма толкова мащабни и сложно замислени екшън сцени.
Пак подобно на Revisions персонажите бегло напомнят на такива от други заглавия, като примерно Сара прилича на Ана Либерт от Monster, а Джак - Шестицата от Generator Rex и по външност, и по поведение (последното може и да е съвпадение, но е прекалено голямо такова).


Tate no Yuusha no Nariagari ep. 17 - твърде много идиотизъм в серията. До сега някак глупостите на това аниме успяваха да ме забавляват, но вече ми писна.
Дроп.


Kono Yo no Hate de Koi wo Utau Shoujo YU-NO ep. 5 - сцените със самоубийствата на мащехата си бяха направо комични.
Този епизод според мен беше демонстрация, с какъв тип "загадки" предстои да се бори главния герой и как ще ги решава - не само скучно, но и досадно.
Дроп.


Isekai Quartet ep. 4 - протагонистите разкриха истинските си самоличности един на друг. Егоистичното копеленце Казума веднага завидя на Субару, нищо че последният е в значително по-лоша ситуация.


One Punch Man 2nd Season ep. 4 - Метал Бат е забавен психопат и доста силен герой, а Гаро го хвана в доста неудобна ситуация.
Кретенщините на Сайтама свързани с турнира забавляват дори още преди да е почнал.

Ingress the Animation ep. 6-11 - това шоу се опитва да бъде твърде много неща едновременно без да задълбава в нито едно от тях.
Митологията не е особено добре замислена - само колкото там да се сбият, свръх силите не са ясно дефинирани и могат да варират според нуждите на сюжета, конспирацията не е толкова сложна (има го и стандартният момент "Чакай малко, ама ние всъщност не работим ли за по-голям злодей?") и екшънът е доста стандартен.
Логично завърши с to be continued, но поне не беше с cliffhanger.
Играта на сеютата не ме впечатли особено, въпреки че има едно-две известни имена сред тях.
Музиката е добре използвана, но безлична. OP/ED-тата са с досадно мрънкане вместо пеене и трябва да се прескачат.
По-горе някъде сравних заглавието с Revisions и предпочитанията ми клонят значително повече към последното, обаче едно по-детайлно сравнение демонстрира най-доброто качество на Ingress: 3D CGI character design-ът и движенията на персонажите са семпли, но поносими и бързо се свиква с тях. Може би най-накрая японските аниматори откриха евтин и нетрудоемък начин да ползват тези технологии?
Да, главните герои в Revisions са по-детайлни, но по-второстепенните изглеждат и се движат неконсистетно зле в сравнение с тях и immersion breaking ефектът е зле.
Тук е намерен някакъв баланс и героите хем изглеждат и се движат като в "аниме", хем са 3D. Не е перфектен, но определено е стъпка в правилната насока, която ще ни отърве от страхотиите на студио Polygon Pictures. Околната среда също гони подобен баланс.
По-горе още споменавам за "синдрома на познатите аниме лица". Такъв всъщност се наблюдава и в B: The Beginnig. Чудя се дали не е някаква Netflix директива?

Youjo Senki aka The Saga of Tanya the Evil ep. 1-12 - интересен проект, но и сам не знае, какво се опитва да постигне. Определено е антивоенна гротеска, което е очевидно само от факта, как изглежда и се държи главната героиня, както и на други герои. Минава се и в политическа гротеска, но там нещата са твърде елементарни. Не съм напълно наясно къде отиват авторите с религиозната тема, освен че я има и че не задълбават много в нея.
Един от най-странните моменти е, че заглавието е исекай (при това от най-глупавия тип: с прераждане), което май го прави и социална критика, щом японски фирмен служител може да се превърне в такъв психопат и главорез във военни условия.
Предвид външния вид на Таня, поведението и, както и другия тип поведение, в което превключва когато ситуацията го налага: да облече рокля и да говори според годините си (т.е. още по-шокиращо и странно и от нормалното и държание), анимето е абсолютна ебавка и деконструкция на MOE естетиката.
За мен очевидно екипът се е забавлявал твърде много докато е реализирал абсурдните ситуации, скечовете и екшън сцените, което е издайническо как целият този сложен сетинг е само извинение за фенсървис със злобеенето на Таня.
Продукцията е доста скъпа и нека някой странности в керъктър дизайнът не ви смущават - фоновете са детайлни и красиви, а плавната анимацията по време на битките е спектакъл.
Аой Юки прави една от най-запомнящите си роли и преливането от стандартна военна формалност, през сарказъм, към абсолютна злоба е едно от основните привлекателни черти на заглавието.


Dororo ep. 17 - добра продукция, но не ми хареса мелодрамата с Джукай, а и излишно забавиха развитието на историята с Дороро от предишния епизод.
Да, темите тук са важни, но не казаха нищо ново по тях.


Yatogame-chan Kansatsu Nikki ep. 5 - безкрайни игри на думи.


Fairy Gone ep. 5 - колкото повече не ми пука за предисторията на Марлия и Вероника, толкова повече фокус върху нея.
Втората част на епизода с welcome партито беше абсолютна скука, нищо че ни запозна с още (евентуално важни) служители на Доротеа.


Shoumetsu Toshi ep. 5 - внезапно маса нови герои, за които се предполага да ни пука, но на мен не ми.
Всички персонажи действат с доста абсурдни мотиви.
Уж да кажат нещо за арефактите, но не казаха.


Bokutachi wa Benkyou ga Dekinai ep. 5 - още един епизод скука. Ако продължи в същия дух - дроп.


Choukadou Girl ⅙ ep. 5 - JRPG пародията беше забавна. Почти се почувствах в епизод на Mahoujin Guruguru.
Единственият персонаж, който върши нещо смислено в това шоу е злата/чернокоса версия на Нона.


Detective Conan ep. 939 - неочаквано добър anime oroginal епизод...или може би не толкова, но Ямамура беше епичен, като в епизодите по мангата.

One Punch Man 2nd Season ep. 5 - по някаква причина се опитват на ни разкажат паралелно няколко истории - две главни събития от няколко ъгли.
Бюджетът за екшън се свърши някъде след 40 секунди и боевете продължават в стил Dragon Ball, сиреч пози, фрагменти от по-големи движения и зациклени 3-4 анимационни фази, които се предполага символизират интензивно млатене.
Преходите са накъсани и с произволен недраматичен тайминг.
Да следиш всичко това е досадно.


RobiHachi ep. 5 - с всеки епизод това шоу е все по-безинтересно.
Розов вомбат...е и?


Isekai Quartet ep. 5 - конкурсът за таланти беше предвидимо идиотски и Мегумин кастна експлозия, а Анйц предизвика снеговалеж...ъъъ, смешно?

Uchuu Senkan Yamato 2202: Ai no Senshi-tachi ep. 23-26 - финалът беше по-ужасен от всичко останало: идиотски морални дилеми, пространни речи на тема тези дилеми, на места неконсистентен арт (доста външни студия са помагали), на места красиви гледки и екшън прекъснати от още монолози, важни събития извън кадър, нашите хора ги бият лошо и маса от тях загиват, но изведнъж deus ex machina под формата на Тереса.
Някой ще каже, че щом последната е екстрадименсионална богиня появата и не е толкова неоправдана...обаче фактът, че излезлият извън контрол реактор на Ямато отвори достъпа до нея - е.
Така и не виждаме унищожаването на главния лошко.
В последната серия - поредната идиотска дилема или по-скоро морално изпитание: дали човечеството да жертва предимството си пред останалите галактически раси, за да спаси само двама души?
Ъх.
С поглед назад чудейки се, какво се е объркало нямам друг отговор освен "Твърде много неща". Има някои добри идеи и красиви дизайнерски изпълнения (колкото и пластмасови да изглеждат), но като цяло историята е глупава, разказана е ужасно разпокъсано, а най-голямото провинение са диалозите и безбройните монолози. Дори battle shounen би му завидял за безумието на последните.
Ще запомня този сезон с негодуванието ми по лошо похарчените пари и таланти.

Space Cobra (1982) ep. 1-6 - харесвам поредицата, но оригиналния сериал го избягвах, защото пилотния филм от 1981 не ми хареса.
Излезе, че ТВ-то от 1982 е леко различно - намалили са малко просташкия тон и са вкарали повече хумор и приключения. Има и идеи, които не съм срещал в по-късните заглавия - примерно, че корабът на Кобра може да се трансформира в други форми, да кажем гигантска механична змия.
За средниста телевизионна продукция от периода си е доста пипнато визуално, а BD ремастърът вади страхотни цветове. Жалко само, че звукът е зле.
Може би най-забавното откритие за мен е, как в ретроспекция става ясно, че началото на филма на Пол Верховен с Арнолд Шварценегер - Total Recall е homage към Space Cobra (1982) и въобще цялото нещо черпи вдъхновение точно от тук .


Choujikuu Seiki Orguss ep. 1-12 - очаквах да прилича на Macross, не само заради двойното S, но защото е от същия период и от същите хора. Orguss обаче краде доста елементи от Gundam 0079 - корабът силно напомня за White Base, преследването му по континенти и морета води до сходни епизодични приключения и пр.
За съжаление основната идея и светът, в който се развива действието са твърде елементарни и бледнеят в сравнение и с Macross, и с 0079.
Изпълнението също е доста никакво, особено битките.
Основният фокус е върху сапунджийските любовни мъки на главните герои и най-вече дебилните мачо домогателства на Кей, които биха баннали шоуто, ако беше излязло в наши дни.
Има някакво cheesy/trashy усещане, което ме радва в тази глупост, но определено е загуба на време.


Bokutachi wa Benkyou ga Dekinai ep. 6 - скука. Дроп.


Detective Conan ep. 940 - таман миналия път похвалих как задобряват anime original епизодите, но това тук счупи тъпометъра по-зле от всичко, което помня от поредицата.


Choukadou Girl ⅙ ep. 6 - от една страна отидоха в твърде скучна посока: конфликт между waifu-тата от харема, но от друга нови рекорди в отаку pandering-а.

Space Cobra ep. 7-9 - както и преди съм казвал, за стар и не толкова хитов сериал, неочаквано детайлен арт и плавна анимация.
Художниците и аниматорите може и да не са имали време и бюджет да направят красиво всичко, но на места са оставили по някой страхотен орнамент - нащърбената повърхност на някоя от луните, артистично осветление и светлосенки, които не са необходими по сценарий, кадър с топящия се метал при който образът се изкривява заради топлинната конвекция и пр. и пр.
Бих казал, че бие от продукционна гледна точка заглавия от горе-долу същия период, като Lupin III: Part II и Lupin III: Part III.
Сравнявам ги, защото има нещо много люпенско в поведението на Кобра особено в опасна ситуация - майтапи се, но в същото време оценява обстановката и се адаптира бързо. През цялото време дудне и не спира да пуска идиотски шегички.
Сюжетно се докарах до битката с Кристал Бой, която макар и не толкова сложна визуално, е майсторски режисирана и предава на зрителя усещането за епична схватка.
Следващият арк е със снежните пиратки познати от филма и забелязвам известен рециклаж на кадри.


Fairy Gone ep. 6 - решиха малко да разяснят политическата обстановка. Новата следа, която разследват изглежда интересна.
Колкото и да обичам детективски преследвания, всичките сцени във влака си бяха за запълване времето на епизода.


RobiHachi ep. 6 - японците, техните фестивали и тяхната любов към змиорките...
Абе шегичките са слаби, а сюжетът несъществуващ. По-мудно и безинтересно е и от Ixion Saga DT.


Dororo ep. 18 - любопитен и динамичен епизод, но too much plot convenience.


Yatogame-chan Kansatsu Nikki ep. 6 - ако през март някой ми беше казал, че това ще е най-любимото ми аниме от сезон пролет, нямаше да му повярвам.


Shoumetsu Toshi ep. 6 - по стара аниме традиция, флешбекът с предисторията на героите на текущия арк е насред най-интензивната битка.
То и една битка...а резултатът от нея беше доста абсурден.
Имам чувството, че всеки път когато ХанаКана има реплика 60% от усилията и са да се сдържи да не удуши режисьора. Звучи неубедително и фрустрирано. Сугита и останалите се справят по-добре, но пак са унили.

Space Cobra ep. 10-16 - продължава с леко по-различна интерпретация на събитията от филма и тук-таме навлизане в нови сюжетни територии.
Най-силното е кретенският хумор, които се предлага дори в най-сериозните моменти.
Темпото, с което се развива действието е значително по-динамично от съвременните заглавия. Може да се каже, че зрителят получава 2-3 пъти повече съдържание за същото инвестирано време.
Наблюдавам маса идеи, които може да се открият в по-късни заглавия, примерно яйцето от Berserk.

Lupin III: Goodbye Partner - по мащаб замисълът ми харесва, както и типичните взаимодействия между героите. Традиционно на Гоемон са дадени най-яките one liner-и. Визуално също е добре с пестеливост в керътър дизайна и множеството локации, където се развива действието.
За съжаление същината е хаотичен сбор от произволни идеи - квантови компютри (май сценаристите не са много наясно за какво служат), крипто валути, хакинг, изкуствен интелект, модерни средства за водене на военни действия (+ едно от Първата световна) и по някаква причина Шопен. Да, нищо неочаквано по абсурдните стандартни на Люпен Трети, но комичният прибързан начин по който са изсипани върху зрителя не идва много артистично. Обикновено mc griffin-ите на поредицата се подават по-плавно и по-драматично. Може би заглавието е трябвало да бъде поне с 30 минути по-дълго? Финалната му част изглежда излишно стремителна. Но най-абсурдният и излишен момент е музикалният, където Фуджико са включва с нейните джазови умения на пианото и изкуственият интелект пропява...
В крайна сметка среднисто приключение с Люпен и компания, но пак е приятен начин за прекарване на вечерта.


Space Cobra ep. 17-18 - тук брутална гротеска на тема спорт и мачо съперничество граничещо с война между банди.
Сигурно най-смешните епизоди в сериала до сега.
Нехарактерно за мен спортната част силно ми хареса и с нетърпение очаквам края на мача и на историята.


One Punch Man 2nd Season ep. 6 - някак забавно, но с това динамично превключване между различни локации и липсващи 98% от екшъна, вече нямам спомен за събитията в епизода.


Isekai Quartet ep. 6 - обичайните не толкова смешни шегички. Този епизод сякаш беше по-безличен.