Steins;Gate 0 ep. 11 - Махо стана част от екипа точно за да я застрелят...но и се размина, а лаптопът уж беше унищожен. Ако не знаехме броя на епизодите, това щеше да дойде, като предпоследна серия. Малко разочароващо след толкова чакане да се завърже поне някакъв конфликт. Въпросът е, как ще ни върнат в екшъна - поредният таймскип? И през цялото това време Кагари ще си живее нагости в храма?
Донякъде съм изненадан, че Дару има по-сериозни занимания, но явно оттам идват парите за скъпите му отаку хобита.


Last Period: Owarinaki Rasen no Monogatari ep. 11 - известно развитие в сюжета с рециклаж на роботката злодейка. Когато Ласт период спасиха Уайзман, почти пророних сълза. Следващият път битка с гигантски демони.


Tokusou Kihei Dorvack ep. 2-4 - сериалчето определено е зле и по стандартите на 1983-та. Малко ми напомня Kikou Souseiki Mospeada, но там трансформиращите се mech-ове и битките бяха по-добри (не точно добри, но по-поносими в сравнение). Напомня ми още и за Uchuu no Kishi Tekkaman (1975), където в сюжета се случваха подобни идиотизми и плановете на извънземните бяха пак толкова непрактични.

Tada-kun wa Koi wo Shinai ep. 12 - главните герои баааавно стигат да информацията, която зрителят има от първите два епизода. Тада го изкараха толкова тъп и праволинеен, че да се опита да влезе през главния вход на двореца. В смисъл, като не стане от един-два опита човек почва да разпитва наоколо. Дори да не може да се оправи езиково, все ще се намери някой, който да го упъти към заден вход, КПП или информация. В края на серията дори стигнахме до гвоздея на програмата: Тада се разциври. Явно авторите много се гордеят с това постижение.



Tokusou Kihei Dorvack ep. 5-8 - принципно не е задължително 80-рско заглавие да е зле, но това проявява всички негативи характерни за периода. Отвратителни герои, отвратителни техни действия, екшънът почти няма смисъл и последователност и съдържа маса рециклирани анимации. Всеки епизод явно е писан от различен екип, защото в общи линии историята е същата, но детайлите си противоречат. Да вземем хлапето. Чудно е, как въобще са го взели военните, нищо че е технически гений, но колкото и да е интелигентно, постоянно прави глупости и се забърква в каши и в същото време е deus ex machina-та на екипа: измъква ги няколко пъти от невъзможни ситуации.

Hisone to Maso-tan ep. 11 - хъ, това и на юри драма го изби , като извинение да върнат Хисоне обратно. Интересни детайли около божеството и как се изменят физическите закони вътре в него. Следващият път ще видим, какво представлява ритуала и за какво жертвоприношение става дума.


Full Metal Panic! Invisible Victory ep. 9 - сигурно най-тъпият план да се примами важна клечка от Амалгам. Митрил не само се провалиха, но и се издадоха, че са все още активни. Соске го е закъсал драматично заради франсетата.
Всичко е толкова плоско и елементарно този сезон че се чудя дали вината е на Xebec или принципно книгите от поредицата са си тъпи. Може би качествата на предишните сезони да са заслуга предимно на студиата извършили адаптацията - KyoAni и Gonzo.


Layton Mystery Tanteisha: Katri no Nazotoki File ep. 11 - загадката е безумие, драмата около нея още по-голямо такова, но е забавно, как цялата серия от препратка към Титаник се трансформира в препратка към Ямато. Коментар за кариерата на Джеймс Камерън?


Nobunaga no Shinobi: Anegawa Ishiyama-hen ep. 11 - жената на религиозния лидер е голяма терца. Чидори се оказа податлива на мозъчни промивки.


Akai Koudan Zillion ep. 19-21 - стандартните нелогични глупости и нехайство в условия на тотална война. Враговете пък не могат да напреднат, защото видиш ли трима идиота с гъзарски пищови им провалят всички планове.


Mobile Suit Gundam AGE ep. 46-49 - и друг път съм писал, този сериал е дъното на поредицата.
Продукцията и някои идеи в дизайна са прилични, но е с най-тъпите герои, безумно усукани сюжетни развития и неадекватни послания към зрителите. Накрая дори не съм сигурен дали се целеше точно в детската публика. На хлапетата мелодрамата щеше да им е напълно досадна.

Golden Kamuy ep. 12 - традиционните абсурдизми + кретенски майтапи и този път се получи забавен епизод. Звездата му е гадателката, която по-скоро борави с вътрешна информация, отколкото с мистични сили. Освен лукавото поведение и прозвището Лисицата, тя носи и грим, който в японския театър символизира, че персонажът е лисица.
Без да е голяма изненада, в края на епизода анонсираха втори сезон.


Uchuu Senkan Tiramisù ep. 13 - завърши напълно в стила на сериала. Двамата братя до последно се разсейваха от дреболии, вместо да се борят с истинските проблеми.
Спускането в атмосферата с непредназначена за това mecha определено е Gundam пародия.


Saiki Kusuo no Ψ-nan (TV) 2 ep. 23 - доста засукани, но безполезни опити за промяна на времевата линия. Като бонус женското алтер его на Саики, чието сею много ме кефи. Един от добрите аркове, но не мисля че имат достатъчно качествен материал за следващ сезон. В последната серия май ще се заиграят с идеята, какви ще са реакциите на приятелите на Саики, ако разберат за силите му.


Detective Conan ep. 905 - започна неочаквано добре и смислено за anime original. Поне евентуалните трикове при създаването на заключената стая (явно с магнитите) ми изглеждат любопитни.


Tokusou Kihei Dorvack ep. 9-10 - ъх, сюжетите на епизодите са толкова глупави и генерирани на случаен принцип.
Примерно в 9-ти ей така от нищото разбираме, че Пиер е бивш крадец, имал е гадже, която е изчезнала мистериозно, а по някаква причина портретът и (който сам по себе си е бая семпъл) е толкова известен, че е поставен в Лувъра наравно с безценните класики. На кой би му хрумнал подобен замисъл за седмичен епизод в детско предаване?

Ginga Eiyuu Densetsu: Die Neue These - Kaikou ep. 12 - за зарибяване към продълженията пуснаха една голяма битка и я реализираха с финален animation bump. Някои хора биха били недоволни от пластмасово изглеждащия CGI, но според мен беше приличен (сиреч, можеше и по-зле ). Тук още ни запознаха с пилотите от Алианса, които са важни за сюжета по-нататък.
Общо впечатление: за адаптация не е зле имайки предвид дефектите на книгите и автора им, но темпото е леко забързано, а и акцентите не са на правилните места.
Не мога да определя точно защо, но въпреки приличните елементи - изчистен керъктър дизайн, подобрен механичен дизайн + осъвременени sci-fi технологии, музика и игра на сеютата, все пак анимето идва доста безлично. Старите серии въпреки развлаченото темпо и 70-тарския визуален стил приложен в края на 80-те, успяваха да постигнат по-внушителна атмосфера и да те заинтригуват с многобройните герои и усуканите сюжетни връзки между тях. От него някак струеше енергията на създателите му, а сегашно аниме си личи, че е сглобявано на поточна линия.


Gundam Build Divers ep. 13 - ъх, мотивацията на главния лошко. Ъх, емоциите и обясненията с бившия съотборник.
Естествено нашичкият побеждава не защото е добър, а защото е по-добре мотивиран и това магически подсилва mecha-та му във компютърна симулация.
Още по-странно, въпреки че мрежовата и аркадната игри не са свързани съществува някаква мистична връзка между тях.


Tokusou Kihei Dorvack ep. 11-15 - и преди съм го казвал, но най-забавното е колко безумни са идеите на сценаристите. Някои от тях са лошо копирани от други съвсем неподходящи за жанра места.
Най-странна ми беше затворническата серия фрашкана с всички клишета по темата - агент под прикритие, персонаж с име Пеперудата (но този е боксьор), trope-а "бягство от Алкатраз"...
Още идиотизми в африканската серия, където нашите в стил Return of the Jedi организираха местно племе да победи с копия и стрели високо технологичните извънземни.
Личи си, че авторите не са си давали много зор.

Steins;Gate 0 ep. 12 - ааа, ъъъ, егати цикъла и егати развлачването, но пък подсказаха, че има дори още по-странни обстоятелства около енцефалита на Ринтаро в детството му.


Last Period: Owarinaki Rasen no Monogatari ep. 12 - твърде много неща се случиха в последната серия, както и твърде много камеота, но пък хич не ми пукаше за тях.
В крайна сметка освен маргинално забавление от идиотизмите на Шоко и "Уаййй-зумааа-ннн" нищо друго в този сериал.


Hakumei to Mikochi: Neji to Bed to Irori to Bakuchi - приятно епизодче в стила на основния сериал. Историята с невестулката и стилистката беше доста по-интересна от тази с основните персонажи, но пък последните бяха в по-красиво нарисуваната част от серията. Отново ме спохожда мисълта, че мангата се е изчерпила и автора вече се чуди, какво да прави с протагонистките.

Lupin III: Part 5 ep. 13 - обратно към централната история. Епизодът малко напомняше един дърт филм - Toy Soldiers, но със значително подобрена обстановка с това, че се развива в девическо училище и че в действието се включи Фуджико.
Следващият път сюжетът продължава в по-стандартна за Люпен Трети посока.


Gundam Build Divers ep. 14 - бла, бла, бла, а и новият Gundam на протагониста е грозен.



Saiki Kusuo no Ψ-nan (TV) 2 ep. 24 - малко претупан, но подходящ финал. Надявам се да няма повече сезони, защото материалът наистина се изчерпа.


Hisone to Maso-tan ep. 12 - не бих казал, че е особено оригинален финал, но пък е логичен (без хепи енда) и като цяло свежо и приятно анименце.


Island ep. 1 - че ще е пълен идиотизъм си личи от дизайна и поведението на главните героини (ако можеше тази с бялата коса да не пее...), но все пак има някаква мистерия, а и обичам истории, които се развиват на загадъчен остров.


Emiya-san Chi no Kyou no Gohan ep. 7 - този пък почти без готвене - плажен епизод. Сцените с волейбола си бяха екшън.


Tokusou Kihei Dorvack ep. 16-19 - някак забавно тъпо, но мисля че друг освен мен, не би го намерил за забавно.


Detective Conan ep. 906 - нескопосана история, но поне триковете бяха прилични.
От по-добрите AO-та.


Full Metal Panic! Invisible Victory ep. 10 - тук освен лоша продукция и драстични смени в арта, демонстрираха съвсем разпилян фокус върху историята, пък да не говорим тя колко е зле.
Екшън сцената със Соске беше пълен тъпизъм, който не би сработил и в 80-тарски екшън.
Сюжетният обрат с Калинин, го бяха спойнали още в OP-то.


Nobunaga no Shinobi: Anegawa Ishiyama-hen ep. 12 - по-комедиен от обичайните епизоди напоследък.


Shinkansen Henkei Robo Shinkalion The Animation ep. 23 - епизодът ми разкри, че единственият персонаж за който ми пука тук е Харука.


Akai Koudan Zillion ep. 21-22 - обичайните глупости, този път с неприятно лъжливо хлапе.


Tada-kun wa Koi wo Shinai ep. 13 - този хепи енд си го изстискаха не знам откъде, протагонистите не направиха нищо с което да го заслужат.

Steins;Gate 0 ep. 13 - най-дебилната серия и същевременно такава, в която разкриха най-много от централната история, най-вече около миналото на Кагари.


Tokusou Kihei Dorvack ep. 20-21 - за аниме, което е толкова елементарно, детинско и оптимистично, въпреки че по-големите градове на планетата са в руини, изведнъж рязък завой: един от главните герои си замина при изключително глупави обстоятелства.

Hataraku Saibou (TV) ep. 1 - леко шантава репрезентация и драматизация на това, как работят клетките на човешкото тяло, посредством аниме trope-ове и клишета. Получава се доста забавно, а и сблъсъкът в първи епизод с пневмококите си беше абсолютен екшън-трилър със sci-fi уклон.
Истеричните звуци, които издава ХанаКана в ролята на чернената кръвна клетка се контрират от хладнокръвната мачовщина на Томоаки Маено в ролята на бялата кръвна клетка - двамата са страхотно дуо. Въобще сеютата на всички клетки се перфектни, хем запомнящи се, хем разкриващи "персонажа".
Да видим как ще продължи и дали всеки епизод ще е пълен с толкова много идеи и събития.


Chio-chan no Tsuugakuro ep. 1 - страшно много ме изкефи комбинацията от неловки социални ситуации, в които всеки от зрителите е изпадал и безумните gameplay методи, които Чио прилага в реалността, за да се измъкне от тях. Кефи ме и че половината от тези ситуации са причинени от нервност и прекомерно обмисляне на ситуацията, вместо от истински проблеми. Спокойно може да го наречем social anxiety the comedy anime. Мислех, че ще прилича на Nichijou, но е по-близко до Tonari no Seki-kun. Съмнявам се обаче, че много хора ще го намерят за смешно, колкото ми се струва на мен.
Надявам се и следващите епизоди, да са толкова добре написани.
Единственият негатив, за който се сещам - OP песничката е наистина ужасна и може да подведе зрителите, за какъв тип шоу става дума.


Planet With ep. 1 - това изглежда детинско, но е толкова откачено и такава странна смесица от жанрове, че не мога да го опиша с думи. Нещо, като кръстоска между Concrete Revolutio и Punch Line.
Артът и анимациите са съвсем семпли, но ме кефят смените на перспективата (като в Concrete Revolutio), колко бързо се случват всички странни неща и как всеки от героите живее в свой свят и говори на свой собствен език.
Между другото маската на главния герой са я взели директно от Gundam: G no Reconguista.


Island ep. 2 - и във втори епизод не се случи нищо кой знае какво, но ни запознаха по-добре с главните персонажи, митологията на острова и какви роли се предполагат да играят те според нея.


Nobunaga no Shinobi: Anegawa Ishiyama-hen ep. 13 - стандартните гегчета.


Shinkansen Henkei Robo Shinkalion The Animation ep. 24 - тук известна комична алтернатива на битката със стандартния tech beast of the week: този път смартфон .


UQ Holder! OVA ep. 3 - поредната сякаш нарочно избрана особено тъпа история от мангата, адаптирана в аниме вариант по най-евтиния и безличен начин.
Не бих казал, че и фенсървисът може да спаси продажбите на това OVA.


Tokusou Kihei Dorvack ep. 22-25 - поднасят на зрителя наведнъж твърде много и твърде странни неща, които се предполага да са основата на сюжета. Доста елементи са взели наготово от Macross, но са ги реализирали калпаво. Анимацията и монтажът в тези епизоди са дори по-зле от обикновено.

Jashin-chan Dropkick ep. 1 - идеята звучи добре: кавай възпитани монстърчета водят тих всекидневен живот, но периодично се яндеростват и изпадат в краен садизъм. Има го и трикът от Kobayashi-san Chi no Maid Dragon с яденето на опашката, която се регенерира. Всичко това се предполага да е някакъв коментар за японските обществени взаимоотношения, където всеки се усмихва учтиво, но в същото време потиска истинските си чувства и желания.
За съжаление самите гегове са елементарни или просто гадни. Не съдържат никакъв интересен привкус или дълбочина, затова писва още преди средата на серията. Второ изсипани са наведнъж в безформена маса почти без структура или подготовка. Артът и анимацията са по-скоро среднисти - нищо впечатляващо. Играта на сеютата е неравномерна: Айна Сузуки се раздава, като титуларната героиня, което обаче идва прекалено за тъпите шегички, които са и връчили по сценарий. Останалите са в безцветни роли, с изключение на Ничика Омори. Може би просто Jashin-chan Dropkick не е моят тип хумор.
Не ме забавлява достатъчно - дроп.


Kyoto Teramachi Sanjou no Holmes ep. 1 - определено не очаквах такъв тип заглавие. Клони повече към shoujo и ежедневие, а аз се надявах на нещо по-детективско. Не че няма загадки, но те са свързани с антикварни предмети и хората, които ги носят за оценка - т.е. ако има престъпления те са кражби и разпространение на фалшификати. Диалозите са тромави и прекалено засукани, че да се случват между реални хора. Анимацията е доста дървена, въпреки че броят кадри в секунда е достатъчен за такъв тип заглавие, а се предполагаше това да е епизодът да зариби визуално зрителя.
Да видим, как ще се развие, но мисля това е едно от онези shoujo-та, които поднасят на главната героиня всичко на тепсия.


Gintama.: Shirogane no Tamashii-hen 2 ep. 1 - след началния гег следва рекап, флешбек, флешбек още по-назад във времето и пак рекап, а основната история се влачи невъзможно бавно. Все battle shouen проблеми, в които едно време не можех да обвиня Gintama. В момента го гледам само по инерция.
Няколко месеци по-късно най-накрая си спомних към какво може да са препратка капсулите с които Кихейтай проникнаха на борда на кораба - имаше едни много подобни във Flash Gordon и в Starcrash.


Kekkai Sensen & Beyond OVA ep. 1 - простотийка, но прилична за бонус серия и десетки пъти по-добра от OVA-то на предишния сезон. Проблемът ми беше с калпавият превод (понякога пишеше точно обратното, на което се случваше) и мърлявото видеокачество.

Lupin III: Part 5 ep. 14 - тук няколко интересни идеи за технологична утопия/антиутопия, колко мръсно и нагло играят ЦРУ и че когато се набъркаш с джентълменски идеали в политиката отнасяш стрела в гърба...което се случи на Люпен...буквално.
Следващият път да видим, как ще се развие преврата и въобще как ще се измъкнат нашите хора. Според мен още доста загадки за разкриване.


Gundam Build Divers ep. 15 - слушам и не вярвам на очите си: почти прилична серия. Никакви там мелодрами, а просто интересно игрово предизвикателство, както и оригиналните идеи на нашите хора, как да го преодолеят.
За жалост накрая се наложи Рику да влезе в чийт режим, което и буди подозрението, че предизвикателството е примамка за чийтъри.
Цялата подводно-митологична тематика (делфини, тритони с тризъбци, формата на база) в космоса ми се видя доста забавна, особено гигантската грозотия наречена La vie en crab (по извратената логика, че един от ключовите компоненти в нея е космическия ремонтен док La vie en rose, познат от няколко Gundam сериала в Universal Century).


Tokusou Kihei Dorvack ep. 26-27 - стандартното лошо анимирано пюу-пую, но поне вкараха на място драмата с предалите се извънземни: и двете страни се отнесоха лошо с тях.
Прави ми впечатление, че с наближаването на края темпото на историята се забави значително и историите вече са свързани, а не епизодични.

Angolmois: Genkou Kassenki ep. 1 - малко странен арт и продукция. Ползват CGI и разни модерни техники, но по-скоро ми прилича на дървена ТВ анимация от 60-те години на миналия век. Екшънът е достатъчно, но пестеливо анимиран (ако въобще). Сюжетът също се развива с различно по-сбито темпо и по начин нехарактерен за съвременните анимета, но пък задава правилната атмосфера за японска старинна история.
Не може да се каже, че реализмът е голям, по-скоро става дума за клише приключение с исторически декори и костюми. Някои от сблъсъците са, като преразказ на легенда, а не истински бой - примерно единият лошко рипна от брега, чак на лодка в морето. Диалозите освен някоя архаична дума или понятие, звучат твърде съвременно.
Не е нещо невиждано, но определено събуди любопитството ми. Рядко излизат такива сейнени. Бих го сложил в същата категория, като Onihei, въпреки че се различават визуално и сюжетно.

Hataraku Saibou (TV) ep. 2 - без да е голяма изненада втори не е толкова добър, но не е и толкова зле. Всяка серия е комбинация от MOE, катастрофичен филм и не особено адекватна научно популярна лекция на тема клетки.
По-очевидните препратки: colony breach от Gundam, акулата от Jaws и разрушения по инфраструктурата в стил The Towering Inferno.


Tenrou: Sirius the Jaeger ep. 1 - за жалост голям боклук и като сюжет, и като герои. Най-лошото е отвратителното разностилие: несъвместим керъктър дизайн, неадекватно поведение на героите и дори музиката стилистично не се връзва с нищо. Авторите са провалили страхотния азиатски 30-тарски сетинг.
Засега само пропуснати възможности и няма изгледи анимето да се развие към нещо различно.
Ще го следя още епизод-два, но не защото си струва, а от любопитство, какви глупости ще натворят.


Grand Blue ep. 1 - университетска комедия от най-простите такива. Главният герой спазва нормите и има солидни морални скрупули, но против волята си е принуден да върши големи свинщини. Всъщност му е кеф, но го е страх да си признае пред себе си. За негов "късмет" познатите му продължават да го вкарват във все по-големи каши. Тайната мечта на всеки японец, защото хем е "чист" пред съвеста си, хем си живее живота...ако повръщането от препиване, преследването от полицията и ненавистта от страна на близки роднини се смята за страхотно прекарване.
Всичко това някак трябва да мине за реклама на водолазния спорт и красотите на океана.
От една страна заглавието е неприятно напомняне, какви невъзможни комплексари са японците, от друга хуморът е еднообразен и клозетен. Самата продукция е под средното ниво - спестени са доста анимации.
Дроп.


Chio-chan no Tsuugakuro ep. 2 - логично вторият епизод не е толкова як, но пък ни запознаха с третата главна героиня, която за моя радост е озвучена с голямо густо от Chiaki Omigawa. Типът хумор беше малко по-различен, което също ме зарадва.
Харесва ми, че въпреки че става дума за гимназистки неловките ситуациите, в които изпадат са разбираеми за всеки.


Nobunaga no Shinobi: Anegawa Ishiyama-hen ep. 14 - religious leader is creepy.


Detective Conan ep. 907 - някак успяха да вмъкнат епизод на тема футбол по време на световното първенство. Дори споменаха японското участие в Русия. Интересно, дали са имали подготвен различен коментар при различно представяне на Япония? Става дума за една кратка реплика, едва ли би било трудно да подготвят две версии на епизода.
Серията съдържа интересна за феновете на Джей Лигата информация, но пък историята и е тъпа.


Kindaichi Shounen no Jikenbo ep. 122 - арката почва добре, но обстановката е леко клиширана - най-евтиният хотел...защото е точно до гробището...зад което има старо, изоставено и евентуално обитавано от духове училище.


Shinkansen Henkei Robo Shinkalion The Animation ep. 25 - твърде много излишни трансформации: някаква идиотска токусацу концепция, че през колкото повече трансформации се мине, толкова по-голяма сила се призовава (което би имало смисъл, ако ставаше дума за магия или някаква друга условност, но при mecha е тъпо).
На теория нямам нищо против mecha porn-ото, но дизайните тук са на играчките от фернчайза: грозни и напълно безсмислени.

Kyoto Teramachi Sanjou no Holmes ep. 2 - бахти тъпата загадка, тъпите мотивации на "престъпника" (като се притесняваш за парите, кажи го в прав текст бе к...) и тъпите реакции на всички, особено на главната героиня. Анимето е по-зле отколкото го мислех и определено отива към дроп. Единственият ми бонус от него е, че всички второстепенни женски персонажи звучат, като Казуха от Detective Conan.


Gintama.: Shirogane no Tamashii-hen 2 ep. 2 - в дълбокото блато с простотии на бойния шонен. Спорадичните шегички не могат да компенсират, а и отново препускат през материала в стил по-предния сезон.


Planet With ep. 2 - не може да се каже, че е особено оригинално, но е свежо на фона на останалите. Още привидно OP протагониста го сгащиха още във втори епизод. Да видим, как ще се измъкне следващия път.
Авторите имат някаква фиксация на тема месо. Знам, че в Япония е скъпо и в малко количества, но в това аниме сценаристите се излагат по темата.


Island ep. 3 - плажен епизод...в аниме, чието действие се развива на остров и 50% от сцените са на плажа. Керъктър дизайните ме дразнят страшно много, защото по сценарий се предполага да се харесват на мъжката част на зрителите , а са доста идиотски. Най-гнусното беше поредната insert песен.


2018-та е за мен годината на Rikiya Koyama.
Не че предните години не се срещаше доста често, не че Kana Hanazawa няма по 2-3 заглавия на сезон, а Tomokazu Sugita по 2, но напоследък Koyama е в 2/3 от нещата, които гледам.
Примерно той е дядото на главния герой от Kyoto Teramachi Sanjou no Holmes, кралят на маймуните в Gintama.: Shirogane no Tamashii-hen и гласът на антропоморфната котка-мека Сейнсей, която пилотира главния герой в Planet With - това само от гледането вчера.
Още един от каторжниците в Angolmois: Genkou Kassenki и байкер мутра в Chio-chan no Tsuugakuro. Към това добавям и дългогодишните му роли на шефа на мека пилотите във Full Metal Panic! Invisible Victory и Когоро Мори в Detective Conan.

Lupin III: Part 5 ep. 15 - в този епизод пропадна качеството на историята, а също така и качеството на визията. Не ги е срам, какво направиха с хубавия сетинг.


Gundam Build Divers ep. 16 - този път противниците бяха някакви хлапета и така опухаха нашите хора, че се наложи Рику да си пусне Victory deus ex machina крилата на Gundam-а, за да не загубят позорно.
Би било добре, ако сценаристите искаха да пишат протагонистите силен отбор, да ги оставят понякога да печелят без чийтове.

Godzilla: Kessen Kidou Zoushoku Toshi - твърде много реплики, твърде много монолози, твърде много повторения на едни и същи идеи. Предният филм също зад techno bubble дрънкането не беше особено дълбок, но поне беше зрелище и екшън, а по време на новия може да заспиш заради всичките тези празни приказки.
Развитието на героя е в правилната посока: съмнения в правотата и способностите му, ужас от това, което се случва с последователите му след допуснатите грешки и т.н., но го повториха, потретиха и понетиха толкова монго пъти, че стана досадно.
Концепциите за промените в земната екология са интересни, но не особено смислени.
Човечеството, което е оцеляло при новите условия, от една страна е нелепа идея, защото приличат твърде много на хора, а от друга е тромава употреба на клишето - "благородните диваци телепати, които знаят как да живеят в хармония с природата".
Градът или по-точно фабриката изградена от нанометал е страхотна sci-fi идея с огромен потенциал за развитие и най-разнообразни приложения. На практика с нейна помощ можеха да спасят и трите раси, без въобще да се конфронтират с Годзила, но сценаристите я изпортиха набързо, за да не им се провали екологичното послание. Насилственото и асоцииране с каноничното чудовище Мекагодзила е отчаян опит да се убеди зрителя, че историята има каквато и да е връзка с основния френчайз.
Екшънът е твърде малко за кайджу филм и твърде безинтересен. Mech-овете, които участваха, само три на брой, са с грозен и нелогичен дизайн. Понякога правеха визуално красиви, но абсолютно безсмислени маневри.
В крайна сметка голяма бъркотия и множество писнали до болка клишета. Да те е яд, че толкова много труд е хвърлен за такава безлична история.

High Score Girl ep. 1 - кретенска комедийка. Приятно въведение в 90-тарсакта аркадна култура на Япония. Сегментите са кратки, но шегичките са на място и смислени. Визията и анимацията са грозновати и елементарни, но авторите компенсират с динамика, обогатяване на общата култура за аркадните игри и някои реалистични моменти: примерно как боли, когато загубиш в област, в която си добър, как в такъв случай отчаяно прибягваш към най-мръсните трикове, как тълпата се настройва срещу губещия, как не трябва да очакваш емпатия от никого, как понякога трябва да отстъпиш стратегически и как не трябва да се правиш на герой.
Надявам се авторите да не са изчерпали най-добрите си шегички в началото, защото искам още много от същото.


Angolmois: Genkou Kassenki ep. 2 - не толкова интригуващ, колкото първи епизод, но става. Тук местните военни трябваше да се докажат абсолютно безполезни . Историята се развива подобно на евтина японска телевизионна period drama: всичко е една идея по-театрално, а героите са една идея по праволинейни и неповратливи.
Вече писах - рядко имаме сейнени от този тип, затова идва като глътка свеж въздух.


Uchuu Senkan Tiramisù Specials ep. 1 - prequel от гледната точка на брата + пародии на Gundam, Исузу определено е местната версия на Чар. Двамата са част най-досадно аниме семейство на всички времена, тези от Urusei Yatsura и Ranma 1/2 ряпа да ядат. Предполагам, че във втори сезон ще ни запознаят и с бащата.
Интересен момент беше, че го гледах с английски дублаж и само мога да предположа, че екипът тотално е зарязал японските шегички и се е опитал да напише свои собствени. Не забелязвам никакви подобрения в тази насока през последните 20-тина години, въпреки че напоследък четох уж солидни статии и мнения с обратното твърдение. Как сега било едва ли не срамно да гледаш аниме със субтитри, ако има дублаж и как предпочитащите оригиналното японско озвучаване са лицемери и пишман елитисти.
Мога да заключа, че съвременният аниме фендъм са по-големи идиоти и по-самовлюбени дори от пред-милениълсите.


Steins;Gate 0 ep. 14 - прозяааав.
Защо отне толкова време на Сузуха, за да зацепи, че Кагари е с промит мозък? Познава я достатъчно добре, за да види колко странно и нехарактерно се държеше.
Защо отне толкова време и на Махо, за да се реши да прави машина на времето с Дару?
Отговорът на двата въпроса е един и същ - анимето да е свършило до сега. Трябва някакво тъпо извинение, за да го проточат до 23 серии. Можеха да пълнят и с нещо друго но неее, до сега по няколко пъти на епизод трябваше да траем еднообразни сцени "Защо тя се държа така тогава?" и "Какво може да направи Салиери срещу Моцарт?".
Повечето пречки пред героите в този сериал са точно от този вид "Да действам ли? Я, по-добре да изчакам до следващото хвърляне на зарчетата!".

Mobile Suit Gundam: The Origin ep. 6 - за финал една нелоша битка, която беше по-скоро в стил Uchuu Senkan Yamato 2199. Дори се почудих дали не си внушавам приликата, но не - в един момент някой от техниците каза "Реактор на 120%", определено препратка към Yamato. Още имаше и камео на някои от звуковите ефекти. Естествено повечето препратки бяха към Gundam - примерно познати сцени прерисувани с тукашния дизайн.
Самият бой беше по-скоро едностранна касапница и идеше да демонстрира, колко добре работи новата тактика на Зеон - комбинация от използване на частици на Миновски за прикритие и изпращане в ключов момен на малките, но достатъчно тежко въоръжени mobile suite-ове. На Федерацията ще и трябва още известно време, докато се нагоди към тази тактика. Това е началото на масовото използване на mech-ове във военните действия.
След битката се демонстрира прехода на героите, които познаваме от The Origin към версията им от Gundam 0079. В някои случаи, като този на Чар и Ксилия той е префектен. Той показа, че се ориентира за секунди в условията на политическа интрига, тя че е майстор да забърква такива. Запознават ни с М'Куаве (по-скоро кино версията му отколкото телевизионната) и той е идеалният партньор за Ксилиа.
Беше ми любопитно, как адмирал Ревил ще оцелее в битката, но обяснението е перфектно - взимат го за заложник и го използват, като политическа маша в операция Blue Bird.
Хареса ми и какво са направили с Дегуин Заби.
За съжаление се бяха изсилили с Гарма Заби и Амуро. Има някаква дупка между тук и образите им в Gundam 0079, особено в отношенията между Гарма и Чар.
Накрая събраха почти целия екипаж на White Base на едно място, което обаче не е логично, особено присъствието на малките хлапета.
Приятна серия, в пъти по-добра от 5-та (която щеше да работи по-добре, ако я бяха орязали до 40 минути), но все пак малко под нивото на 1-4.
В крайна сметка едно от добрите Gundam OVA-та. Хубаво не с екшъна и графиката, които във военната си част са среднисти, а с представянето на изчистена версия на Universal Century персонажи, теми и митология.


Full Metal Panic! Invisible Victory ep. 11-12 - такъв треш. В последните си два епизода успя да деградира още повече, въпреки че бяха малко по-добре направени от останалите. Xebec превърна поредицата точно в боклукът, от който се отличаваха старите серии. Дори може книжната поредица винаги да е била това, а пък Gonzo и KyoAni (вторите по-добре от първите) да са дестилирали и подобрили идеите от сорса.


Hataraku Saibou (TV) ep. 3 - този път зомби инвазия, сиреч инфлуенца. Малко досадна история с неопитната T клетка и как тормозът от страна на сенпаите бил полезен за нея. ДжоДжо препратка...което не е изненада предвид студиото правещо Hataraku Saibou.
Изводи от епизода: сенпайката на нашата червена кръвна клета е best senpai, а макрофагите са best yandere.


Tenrou: Sirius the Jaeger ep. 2 - ъххх, това е толкова досадно edgy, че едвам се гледа. Аи е прекалено клиширано: всяко женско се влюбва в Юли, още при вида на сладкото момиченце беше ясно, че баща му е луд учен и нещо ще изперка и пр. и пр.


High Score Girl ep. 2 - продължава да е едно от добрите заглавия на сезона. Въпреки, че почти няма кохерентна история, серията ни запозна с майката на Харуо (която очаквано е голяма капия) и по-отблизо с мълчаливата Акира (aka High Score Girl).
Още обичайните остри шегички и тривия за стари аркадни игри и домашни системи.


Chio-chan no Tsuugakuro ep. 3 - Чио и рокера най-накрая изясниха объркването от предния епизод...естествено след още по-голямо объркване. След началния bump анимето се оказа не чак толкова мощно, но все пак си е приятна и разтушаваща комедийка.


Nobunaga no Shinobi: Anegawa Ishiyama-hen ep. 15 - обичайното.


Detective Conan ep. 908 - напоследък модата в anime original епизодите е, нелош пъзел с малоумен извършител и идиотска мотивация.
Следващият път обратно към мангата: злата сенсейка удря отново.


Shinkansen Henkei Robo Shinkalion The Animation ep. 26 - wow, толкова много трансформации и фалшиво нагнитане на напрежението, че се скъсах от прозявки. Дори клифхенгърът накрая на беше изненада, защото беше очевидно, че няма време за още една битка.


Sabu to Ichi Torimono Hikae ep. 26 - и друг път съм го писал. Героите са грубо нарисувани (за разлика от фоновете, които са буквално произведения на изкуството), анимация почти няма, а и сюжетът не е особено дълбок.
Така и в настоящия епизод, Ичи просто сечеше вълна след вълна лошковци и разликите бяха само в позите и локациите. Мисля, че това е серията с най-голям body count в кадър не само за конкретното аниме, но и за всички телевизионни, които съм гледал някога.
Въпреки тази "простота на изложението" Sabu to Ichi успява да създаде една определена атмосфера, която оправдава гледането и чакането между сериите.

Tsukumogami Kashimasu ep. 1 - това е адски странно аниме, трудно ми е да го опиша с думи. Концепцията за цукумогамитата е интересна - различни предмети от бита, след дългите години употреба придобиват собствено съзнание и се превръщат във вид йокаи. Те са толкова много, че дори има хора, които се занимават с проблемите предизвикани от тях. Директното взаимодействие е трудно, затова съответните специалисти ползват собствени цукумогами, с които вече могат да общуват с някакви индиректни методи.
Изпълнението на тази любопитна идея обаче е странно - дизайнът, речта и въобще общуването са доста анахронични за периода Едо и твърде съвременни. Проблемите, които се решават не са ми особено интересни.


Island ep. 4 - цялата идея с фалшивата сватба беше толкова идиотска. Шматката не можеше ли просто да избяга за ден-два? Целият остров и помагаше. Геологическите изследванията на майка и обаче, май са парче от пъзела със загадката на острова.


Shinkansen Henkei Robo Shinkalion The Animation ep. 27 - още една поредица от фалшиви кулминации...и толкова много празни приказки. Главният герой обаче имал съмнения - нищо, че за малко не го убиха.

Lupin III: Part 5 ep. 16 - значително по-добър епизод от предния, обаче арката уж приключи пък останаха много отворени сюжетни нишки и неразкрити загадки. Може би само удариха паузата?
Следващият път епизод в стил "зелено сако", който явно ще е детективска история.


Planet With ep. 3 - измъкването от последния клифхенгър се случи по доста неочакван начин: нашият човек въобще не се опита да се чупи, а почна да се нахвърля на всички.
На Rikiya Koyama този път му бяха дали реплики, а не само със звуци и звукоподражателни. Norio Wakamoto пък се появи в ролята на антропоморфно куче. Интересно какво е връзката между тях - кучето май е представител на не-пацифистите, защото логото му беше върху новите противници.
Споменаха някакъв дракон, който бил най-голямата заплаха, но вече не. Определено има намеци, че това е шефът на защитниците на Земята - доста пъти показаха змийските му очи, а и Соя почувства сходна сила идваща от него. Интересно дали това не е подвеждане? Идва твърде очевидно.
Естествено главният герой почна да среща противниците си в училище - без това клише просто не може.


Kyoto Teramachi Sanjou no Holmes ep. 3 - идиотска загадка, идиотски реакции и отношения между героите. Няма нищо за мен в това аниме - дроп.


Gintama.: Shirogane no Tamashii-hen 2 ep. 3 - досадно е, когато бившите главни злодеи се окажат всъщност толкова добрички. Разбирам това да беше ефект от променяща се гледна точка, но не. Това ми е най-трудното за преглъщане в бойните шонени, а те го ползват масово.