Gundam Build Fighters ep. 15-18 - почнаха същинските mecha боеве и са много добре нарисувани и анимирани. Направо вадят нивото на Gundam 00, а битката на "Шар" с братоците беше направо сравнима с Gundam Unicorn. За съжаление тази красота се проваля малко от типични бойно-шоненско-спортни неща. Примерно спират насред битката и почват да леят речи (с изключително малоумни аргументи) или пък ги избива на спомени. Друг негатив - битката между Мао и протагонистите беше просто използване на всички оръжия по ред на номерата и сякаш и липсваха сцени. "Маджин" срещу братята Ренато, колкото и реалистично да изглеждаше, се подчиняваше на някаква gunpla логика (зеонски пластмасови войничета, омазнена mech, така че да бомбите да не прилепват по нея и пр.), но най-много се изсилиха с HEXAM компютърната системата за противостояние на new type-овете. Това хем няма как да се симулира с пластмаса , хем Юки все пак не е същински new type.
Случайно връхлитащите препратки си остават едно от най-забавните неща. Примерно последната битка се развиваше в доста ключова и популярна локация. Разпознаването и е елементарно, но трябва да ти покажат купола, където се криеше White Base, за да зацепиш че вече си я виждал в оригиналния Gundam, но без дъжд и през нощта.
Друг "загледай се във фона" майтап е, че срещата на Сей с Чина и Рейджи с Айла може да е в неназовано заведение, но името му се вижда достатъчно ясно - Arc Angel (аналогът на корабът White Base в Gundam SEED).
Препратките са и на тема сею. Рал Рамба е с оригиналния си глас (дали ще намери своята Хамон?), а при дискусията между Мао и учителят му, коя е най-секси Gundam мацката на всички времена, последният казва - цицестата капитанка Марю Рамиус. Всъщност сеюто и тук играе майката на главния герой и случайно или не пак е доста цицест персонаж. (Тя играе играе и Sailor Moon, но това е друга тема.)
Last but not least радва и стандартният mecha porn. Примерно снайперисткият GM на братята Ренато ми хареса особено много.


Mobile Suit Victory Gundam ep. 17-21 - най-мащабната битка досега. Впечатляващото е, че с почти минималистични анимационни средства може да се постигне такъв страхотен ефект.
Интересно дизайнерско решение във Victory, почти всичко е с намален размер - mech-овете, корабите, вътрешни пространства в корабите, но художниците майсторски са използвали тези промени. Хем някак са запазили грандиозността, която се очаква от Gundam френчайза, хем чрез чувството за клаустрофобия са изразили подтиснатостта на героите, които се борят за ограничените и намаляващи земни ресурси. Картината също е някак приглушена и смекчена за разлика от яркия и бистър образ в заглавия, като Gundam ZZ и Suit Gundam 0083: Stardust Memory.
Интересна промяна и в космографията. В предишните Gundam-и от UC така наречените Site-тове, т.е. местата подходящи за позициониране на колонии бяха 7 и в точките на Лагранж между Земята и Луната. Тук са само два и са на лунна орбита. Може би постоянните войни са замърсили оригиналните Site-ове с толкова отломки, че към този момент са неизползваеми.
Все пак всичко това се разбива в шизофреничният брътвеж на диалозите. Доколкото разбирам това се води най-лошият Gundam в UC и дори Томино се срамува от него. Честно казано не виждам чак толкова голяма разлика с другите шоута писани от него. Може би е малко по-абсурдно и с най-малките деца участващи във военни действия, но глупостта му си е горе-долу същата.

Gundam Build Fighters ep. 19-22 - толкова много изнасилена драма около Айла. Та хем била уникална, хем можели да я похарчат лесно...това не го разбрах. Естествено всякакви проблеми особено безвъзвратно изпърженият мозък се компенсират с още по-голяма любов към Gunpla и още по-голяма страст в битките. "Ще победи този, който вложи по-силни чувства." - да, ама не. Мачовете на нашите хора, колкото и да са добре нарисувани са по-скучните, защото се решават с викане и пози. Досега само сблъсъкът им с Фелини беше интересен. По-забавният дуел напоследък беше между "Шар Азнабъл" и "Гарма Заби" и двамата с Gundam-и . Последният не беше съвсем на себе си, защото се би изключително добре. Всъщност е спорно дали мога ду ми викам Гарма, но определено е внук (вместо син) на местната версия на Дегуин Заби. Боят беше в стил Gundam 00 и дори участваше mecha от това аниме - Exia.


Mobile Suit Victory Gundam ep. 22-24 - с думи не мога да опиша, какви тъпи развития и промени на настроението може да се случат тук за секунди. Най-странни са ми занскарските военни, които вечно го бият на чест, дразнят се и когато Усо не иска да се бие с тях, и когато иска. Въобще се държат така, сякаш никога не са участвали в бойни действия. Нищо чудно досега сраженията им да са били кланета на слабо въоръжени цивилни и сега, когато Федерацията и Лигата им правят малко по-силна опозиция да са се изнервили.

Mobile Suit Victory Gundam ep. 25-28 - Лигата и Федерацията имат най-безумните стратегии, а главните герои, като техни членове имат най-безумните тактики. Примерно раниха една от "Отряда на обречените супермодели" и нашите, за да я заведат на доктор я набутаха в такива глупости, че се наложи тя да се жертва, за да не загинат те...а само ги арестуваха и пратиха на гилотината, добре че носят plot armor-и и се измъкнаха. Имперците също са идиоти - поредният талантлив офицер под ножа (е, измъкна се), а Кроникъл щеше да убие кралицата, щото не преговарял с терористи, бака-аники!
Сюжетът е в порочен цикъл. В 24-ти оставиха Шакти да става принцеса и евентуално един ден да наследи майка си, обаче поради "щастливото стечение на обстоятелствата", че присъстваше на екзекуцията на Усо и Марбет си я отвлякоха обратно в Лигата, заедно с останалите дечурлига. Водещата пилотка на "Отряда на обречените супермодели" - Джунко, загина относително героично и сега остана само една непохарчена мацка (май Кони се казваше). Шефът им Оливър пък се ожени щастливо, докато бяха в концентрационен лагер , следователно чакаме в скоро време да го гръмнат него, или жена му Марбет. Съвсем логично Катеджина-сааан вместо да стане шпионка се присъедини към лошковците и сега измести Криникъл, като главен антагонист на Усо.
Като отворих дума за концлагера, парадоксално там главните герои си изкараха доста добре. Той е в колония наречена Македония и местните занскарци са някакви независими от кралицата. Един вид фашисти, но не чак до там. Униформите и каските им по форма, но не и по цвят, ми напомнят за българските от Втората световна. Мърлявото отношение и хаоса в субординацията също. Дали това не е тънък намек за нашата история и териториите, които сме окупирали тогава?


Gundam Build Fighters ep. 23-25 - много драма, много asspull.
Фестивалният епизод беше претрупан с камеота на герои от всички Gundam-и и някои може би бяха косплейъри, но бащата на Сей беше в друг град и се сблъска с истинския Шар Азнабъл , а Лала беше наблизо с две фунийки сладолед.
От боевете в тези серии ставаше само този между нашите и зомбирания Юки. Сблъсъкът при A Baoa Qu беше масивно, на безсмислено клане на drone-ове с демонстрация на любимите mobil suit-ове на главните герои и нищо повече.
Любопитно е, че след телепортацията на Рейджи и Айла в неговия свят по небето може да се познае, че са в космическа колония (може би не толкова далече от Земята), а не на планета.
Друг интересен момент, местната версия на Сайла: Бейкър се оказа злодей, а шефът и, алтернативата на създателя на Gundam: главният злодей. Определено сценарият е писан от фен на Зеон.

В крайна сметка става за гледане, но само ако човек филтрира всичките стандартни спортни глупости (огъване на правила, изнасилена драма) и блатантната реклама, как рязането, стъргането, лепенето и боядисването на Gunpla е толкова дълбоко и изпълващо душата занимание. След това пресяване остават само някои от битките, предимно тези с Юки и Фелини и безбройните препратки и шегички със световете на Gundam. Анимацията и артът в екшън сцените бяха от типа на Gundam 00, а в една бяха вдигнали нивото до Gundam Unicorn.


Gundam Build Fighters Try ep. 1 - почна обещаващо с една от най-грандиозните битки в UC, тази от края на Mobile Suit Gundam: Char's Counterattack. Доста се бяха постарали с нея, макар че бяха вкарани модели, които не им е там мястото (ква беше онази гиганска самурайска грозотия, пак ли вредно Gundam G влияние?). Имаше и още две битки. Не знам дали ще продължават със същото темпо или просто зарибявка, като за първи епизод.
Същинската история е познатото от предния сезон вманиачване по Gunpla - викане, цупене, пъчене и подли номера. Плюсът е, че все пак става дума за малко по-големи герои. Може би авторите са съобразили, че не са уцелили демографията с предния сезон?
Рал отново е тук (и отново stalk-ва за играчи). Чудя се, дали най-накрая ще го уредят с версия на Хамон или ще си остане ерген?

Atom: The Beginning ep. 10 - тази серия я разточиха прекалено много. Единствено, което си струваше в нея бяха реакциите на екипите на гигантските роботи докато Марс ги режеше на парчета.


Granblue Fantasy The Animation ep. 13 - ъъъ, кво? Плажен епизод с алтернативен главен герой? Това си беше точно за отделен диск с бонус епизод. Явно никой не е искал да троши пари да го издава.
Признавам, че Каталина изглежда доста добре в бял бански.


Kindaichi Shounen no Jikenbo (TV) ep. 107 - обърках се, мислех си че това ще е последния епизод от случая, но той беше предимно размотаване.
Ще се повторя - прекрасна атмосфера и обстановка, но кучето мутант идва в повече. Дори най-тъпият би се сетил, че всичко е трик.


Detective Conan ep. 863-864 - принципно нелош арк особено с разкритието, че Мари е майката на Сера, но още в мангата ми се стори, че триковете в този случай са доста глупави и непрактични.


Shingeki no Bahamut: Virgin Soul ep. 12 - този път заемки от Индиана Джонс. Пак муден, но страшно красиво нарисуван епизод.


Seikaisuru Kado ep. 11 - колко е удобно да познаваш хора в тежката индустрия. Не се знае, кога ще ти потрябва Iron Man костюм.


Nobunaga no Shinobi: Ise Kanegasaki-hen ep. 12 - появи си и Турана...това де, Йеацу Токугава.


Natsume Yuujinchou Roku ep. 11 - страхотен край. Най-добрата история от целия сезон. Съчетание между разследване на екзорсистка загадка и разширяване на митологията на шоуто. Нацуме най-накрая разказа на Натори за бележника и последният съвсем в свой стил реши да застане на негова страна.


Zero kara Hajimeru Mahou no Sho ep. 11 - ъъъ, ааа...вече почти забравих, какво се случи в тази серия или по-скоро не можах да повярвам. Най-големият лошко реши да се поправи или да промени политиката си.


Rokudenashi Majutsu Koushi to Akashic Records ep. 12 - почна тъпо и завърши тъпо. Някъде по средата имаше забавни моменти, но не си струват инвестираното време. Финалът се предполагаше, да е грандиозна магическа битка, но очевидно са нямали пари и амбиция да нарисуват такава.
Трябваше да го дропна още на първи епизод.


Mobile Suit Gundam: Twilight Axis ep. 1 - подозирах, че епизодите от по 3 минути ще са негледаеми, но това е много по-лошо. Бясно скачане напред-назад по материала от книгата, която за съжаление не съм чел. Ако разбрах нещо, това беше от описанието и от известни познания за UC Gundam. Подозирам, че дори да изчакам да се натрупат епизодите и да ги изгледам наведнъж, пак няма да прозвучат по-смислено.
Иначе доколкото може да се прецени от ниската резолюция на релийза, картинките са красиви.


Mobile Suit Victory Gundam ep. 29-32 - шефчето на пилотките супер-моделки и новоизпечен съпруг гушна букета по план и естествено саможертвата му не допринесе нищо за каузата на Лигата. За по-голям и по-клиширан драматизъм Марбет вече носи дете от него.
Още и други стандартни за шоуто безумия.
Още и обичайния изключително странен хумор в най-трудните моменти: примерно как Лупе се опита да изкъпе Усо или как занскарските механици се опитаха да обезвредят неговия и този на Одеро mobile suit.


Gundam Build Fighters Try ep. 9-10 - BanDai определено са налели допълнително пари във втория сезон. Битките са повече, по-дълги и с повече тактика. Естествено по-голямата част пак са си доста неадекватни и резултатът им често зависи от огъване на правилата и алтернативна интерпретация на виртуалния свят създаден с частиците на Плавски (То сигурно няма такъв човек, а просто игра на думи с пластмаса и името на учения от UC Миновси). Най-много се издразних как загуби "научния" отбор, а беше с такива яки Gundam-и и техника за наблюдение и диверсия.
Пък някои от отборите са съставени от пълни тъпаци, примерно този на "плувците", които всеки път чакаха да им се падне подходяща за тях водна арена. Не само че е глупаво , но още в оригиналния Gundam обясняват и демонстрират, че зеонските подводни mobile suit-овете не само са най-добрите за тази среда, но и на сушата се представят доста добре. Просто е прекалено скъпо да се произвеждат и поддържат за наземен и космически бой. Проблемът беше в пилотите, а не в машините.
Въпреки тези негативи все пак в сравнение с първи сезон тук има повече тактика, а и Рал е доста по-полезен, като треньор и съветник. Харесва ми и отбора на Гянко. Те се опитват не само по външен вид, но и по поведение да приличат на зеонки. Радва и идиотизмът в препратките: Девическа гимназия св. Одеса по името на един от най-големите зеонски военни провали. Дали в света на Build Fighters съществува такъв град или въобще Украйна?

Little Witch Academia (TV) ep. 25 - накрая нямаше кой знае какви изумителни сюжетни развития. Световната магия и популярност бяха възстановени. Последно може би след премълчаването на факта, че зад изстрелването на ядрената ракета седи същата тези общност от хора с магически умения, които я спряха. Цялата ситуацията с бунтовете беше предизвикане от тяхна посестрима. Медийното покритие на събитията пък беше режисирано зад кулисите, най-вероятно от горската сейнсейка. Всички политици с предразсъдъци към тях, всъщност имат пълно право.
Разочарован съм от Кроа-сенсей. Очаквах тя да вземе по-дейно техническо участие при елиминирането на кашата, която сама забърка и да извади още хитри идеи с използването на комбинацията технологияа-магия. Може би авторите не са искали тя да получи, кой знае каква възможност за изкупление. Единствената ползва беше, че помогна на Констанце с многостепенната метла и заедно с Шарио раздадоха бели естрадни костюмчета на Седемте, та да изглеждат по-добре в кадър. Дю Нор-сенсей пък се включи само в ролята си на коментатор позната от The Enchanted Parade, където пак трябваше да се замаже положението и да се послъже публиката.
Битката беше готина и психоделична, зрителят може да стане разноглед от нея.
Финалът може би дойде прекалено сладникав, но все пак приключиха с правилния тон.


Uchouten Kazoku 2 ep. 12 - подходящ край за историята.
Бентен се прецака сама най-вече с това, че винаги се опитваше да постави в неловко положение възможно най-много хора.
Нидайме се оказа с по-емоционална натура отколкото се изкарваше и си изтърва нервите доста лошо, но накрая постигна равновесие и спокойствие. Дори се сдобри с баща си.
Братята Шимогамо най-накрая си седнаха на опашките и почнаха да заформят семейства. Е, това все още е в бъдещето на Ясабуро и Яджиро, но основите са поставени.


Gundam Build Fighters Try ep. 11-13 - таман похвалих тукашните битки за относително смислените тактики в тях и сценаристите избраха да ни вкарат в тази част от историята където по план главните герои трябва да осъзнаят грешките си като играчи, да се покаят и да си поръсят главата с пепел. Съответно маса невъзможно силни бойни машини, викане, тръшкане, пъчене, пулене и "Каме-каме-каме..." build up-и от по половин серия. Голяма шарения, но тотално се изгуби чувството реално състезание между героите. Сблъсъците са изкуствени и само с цел, да се вкара повече драма, а Gundam-ите се млатят с магии и специални бойни инширети, а не с оръжия и умения.
Бойната/спортната шоненщина е неизлечима в това заглавие. В предния сезон, поне го караха малко по-майтапчийски.


Mobile Suit Victory Gundam ep. 33-34 - ъх, какви титанични глупости, особено как загубиха Шакти. Усо сега е в ПОСТОЯНЕН РЕЖИМ НА КРЕЩЕНЕ, за да разбере тъпият и недосетлив зрител, колко е отчаян. Занскарският план за почистване на Земята от обитателите и е невъзможен и непрактичен - да ги газят един по един. По този случай всеки кораб от бойната им флотилия е въоръжен с по едно гигантско колело и се придвижва сухопътно, тъпчейки всичко по пътя.
Да бяха ремонтирали гигантското оръдие в космоса, то не беше чак толкова повредено...

Mobile Suit Victory Gundam ep. 35-41 - голям майтап. Всички твърдят (буквално крещят), че искат да спасят Земята и винаги правят точно обратното.
Хареса ми сблъсъкът в мястото, където имаше камара от разбити морски кораби и платформи. Не че беше смислен, но ми хареса.
Понеже на сценаристите им писна да моткат главните герои по Земята, ги върнаха космоса и понеже затриха по абсолютно нелеп начин майката на Усо извадиха следващия си "изненадващ" коз - баща му. Мацката с гилотината (Фуала Грифон ) дето я пратиха в изгнание и не е ясно, как оцеля само с един скафандър, се върна и пак тероризира и физически, и психически мирното население. Забавното е, че тя носи звънчета (уж връзка с гилотината), но някои хора могат да ги чуят на огромно разстояние през стените на бойния и mobile aromor-а...през вакуума. Най-добре я чува едно бебе. Сещате се, защото бебето явно е new type, но и харесва звука на звънчетата.
Не че съм особено изненадан, все пак за шоу на Томино говорим.

Gundam Build Fighters Try ep. 14-19 - нищо отвяващо мозъка. Шоненизмът се задълбочава, битките стават все по-свързани с бойните спортове и съответно по-тъпи - нацакване и надвикване със "специални" бойни умения. Дори имаше роботи с нинджа умения, които не бяха само камуфлаж . Дразни и това, как някои отбори специализират в определени типове арени и за късмет винаги им се падат такива. Творението на Gunpla майстора от Осака също е особено грозно и няма нищо общо с естетиката на поредицата, дори с Gundam G и Gundam SD.
Увеличи се спортната драма, крещенето и желанието не само да се победи противника, но и да му се даде добър урок . Продължителността на мачовете взе да варира, в зависимост от този урок. Прилага се вече и тактиката - доста разтакаване и таман битката е в най-важната си фаза и продължението остава са следващия епизод. Все мухлясали прийоми от най-дришливите аниме сапунки.
И друго почва да намирисва - любимите ми препратки. Досега якото беше, че бяха само на тема Gundam (и едно намигане към Votoms с модел, които официално си е част от Gundam), но напоследък забелязвам Pokemon, One Piece и какво ли още не: да кажем mobile suit пародия на VF-ките от Macross, а пък една от мелодиите е пародия на мотив от Yamato.

Zero kara Hajimeru Mahou no Sho ep. 12 - следенето на това чудо си беше пълна загуба на време. Елементарно, клиширано, семпло нарисувано и почти без анимация. Все пак е малко по-добро от Rokudenashi Majutsu Koushi to Akashic Records.


Natsume Yuujinchou Go Specials ep. 1 - нищо изключително, но приятна историйка в света на Нацуме.


Nobunaga no Shinobi: Ise Kanegasaki-hen ep. 13 - прекалено лесните победи никога не са добър знак.


Seikaisuru Kado ep. 12 - това накрая наистина се оказа форма на любовен триъгълник.
Язък им за висшите измерения и фракталните картинки. Освен това авторите тотално не разбират, как работи наследствеността.
Най-голямото разочарование за сезона, защото в началото ме излъга, че ще е нещо относително по-сериозно и sci-fi.


Shingeki no Bahamut: Virgin Soul ep. 13 - почна да прилича на оригиналния сериял. Маса събития и екшън. Само не разбрах от кой зор кралят активира берсерк режимът на Нина, защо внезапно реши да се прецака сам?


Biohazard: Degeneration - навремето го дропнах на половината, защото ми се стори адски тъпо и грозно + стандартния японски 3D провал: отвратителни мимики и жестове. Сега някак го изтраях и си е точно толкова зле, колкото го помня. Ако има някакво хубаво качество, то това е засуканата архитектура на изследователския комплекс.


Biohazard: Damnation - в пъти повече полигони, оправени анимации в сравнение с предния филм, но сюжетът е все така невъзможен и несвързан типизъм, особено политическите нотки. Употребата на T вируса и G вируса за военни цели е все по-грозна и по-непрактична.
Горе-долу става за гледане заради бомбастичния и абсурдно нереалистичния си екшън.
Смешно беше и представянето на бившата съветска република - на места точно, на други смехотворно грешно - примерно църквата, която изглеждаше доста бароково и католически.

Biohazard: Vendetta - много, много по-добре откъм керъктър дизайн, анимации, мимики, жестове и околна среда в сравнение с предишните филми. За съжаление сюжетът е все така глупав и неадекватен - три взаимно влияещи се вируса, уж за по-практично . Множество бойни сцени, но голямата част от тях са подобие на балет, който става особено комичен, в моментите със забързани обороти (има няколко такива). Е, имаше и два-три сцени, които ми хареса.
Бяха се опитали да вкарат повече хорор елементи, но това работеше най-вече във въведението - обстановка подобна на Resident Evil (Biohazard) 7, към която обаче не видях по-сериозна връзка. И въпреки, че работеше не е логично, защото светът отдавна знае за зобмитата, а и става дума за отряд специално трениран за борба с тях.


Youkai Apartment no Yuuga na Nichijou ep. 1 - доста елементарно нарисувано, анимирано и написано. Само атмосферата е интересна.


Katsugeki/Touken Ranbu ep. 1 - принципно красиво, но керъктър дизайнът е голям кич и излишно BL-ски. Доста прилича доста на Tales of Zestiria, защото ufotable. Действието засега е в древна Япония. Предполагам, че после ще се преместят в други времеви периоди и може би други страни.


Knight's & Magic ep. 1 - артът и механичният дизайн са голям кич, но някак си се траят. Историята е бая семпла, а героите малоумни дечица. Хубаво е, че главният е абсолютен нърд и не е ревливо лайненце, а човек на действието. Още идеята за mech-ове движени от магия не е лоша. Действието се развива доста бързо.
Да видим как ще се развие.


Fate/Apocrypha ep. 1 - освен куцо нарисуваните и анимирани битки, взе че ме заинтригува. Нов свят (но дотук поне една позната физиономия), нова война за псевдо светия Граал, нови правила. Лидерът на червените изглежда интересен човек. Предполагам разочарованията ще дойдат, когато историята почне да се разгръща. Единственото, което ме дразни сериозно е Мордред.

Aho Girl ep. 1 - приятна кратка комедийка с по 12 минути на епизод. Вицовете не са чак толкова смешни, но сеютата (Аои Юки и Томоказу Сигута) компенсират. Най-силното на заглавието са идиотските и неочаквано откровените за японци реакции.




Gundam Build Fighters Try ep. 20-25 - като сериите до сега - шарения, но битките са провалени от постоянното извъртане на правилата и спортно шоненските страсти с викане и удължаване на последната гласнааа. Две от арените бяха рециклаж на най-успешните от миналия сезон. За последната битка от турнира (без удължението) се бяха бръкнали малко повече в анимационно отношение (от нивото на Gundam 00) и дори разрушиха колония. Жалко, че заради plot armor-а нашите хора стигнаха до финала с почти пълна липса на тактика. Определено не заслужаваха да спечелят. Последната серия с конкурса за Gunpla и масовите дуели беше доста тъпа и загатваща трети сезон, какъвто определено няма.
Прекалиха с това "Таноши!", "Таноши!", "Таноши дешо!" - сякаш сами не си вярват и се опитват да си го внушат.

Gundam Build Fighters Try: Island Wars ep. 1 - нещо, като повторение на края на първи сезон. Частици на Плавски извън контрол, масова битки с дронове, загатване за другия свят от където идва Рейджи (царството му определено е във вътрешността на колония) и дори камео от Айла.

Не бих казал, че Build Fighters е загуба на време за Gundam фен - маса препратки, mobile suit-ове и скрити шегички, но е досадно да ги видиш употребени в толкова нетипично за поредицата заглавие.
Това аниме е по-скоро за феновете на заглавия с блатантна реклама на продукти, като Ю-Ги-О, Покемон, Дигимон и пр.

Mobile Suit Victory Gundam ep. 42-44 - това все по-трудно се гледа, защото дори тъпизмите му са еднообразни. Лупе за последен път показа, че е пълно ку-ку. Шакти беше отвлечена...вече не знам, за 10-ти път? Освен това в процеса успя да убие двама свои верни поданици. На гигантската машина за промиване на мозъци им трябват човешки компоненти?
Хуморът също не жали зрителя - бременната Марбет трябваше да се преструва на бременна, защото все още не и личи, ахаха...всъщност хич не е смешно.


Gundam: G no Reconguista ep. 1-4 - реших да пробвам това чудно отново, защото вече съм запознат, колко неизлечимо болен е Йошиюки Томино и как все пак зад лудостта му има някаква система. Освен това винаги успява да привлече големи пари и таланти за проектите си.
Такова е, каквото го помня - героите не спират да дуднат пълни глупости и често се мятат от крайност, в крайност. Няма паузи, няма време за осмисляне на ситуацията или овладяване на чувствата, няма обяснение - експресният сюжетен влака лети напред по релсите пропуска всички гари.
Примерно в един момент героят говори смислени неща, после се шегува, съюзниците му го приемат сериозно и почват да стрелят по него, а след малко може пак да са в приятелски отношения. Същото е и с противниците. Твърдо убедени са, че трябва да го убият, заради някаква тяхна си глупост или заблуда, но в последната секунда размислят. Важи и правилото, че главният навсякъде мъкне със себе си невинни, безпомощни и дори болни хора, само за да му е по-трудно и периодично да става заложници.
С други думи Victory Gundam (малко напомня и Turn A Gundam), може би не така дразнещ и много по-красиво/скъпо нарисуван и анимиран. Май вече му свикнах на Томино и мога да извлека забавление от безумията му.
Героите са от познати матрици: Белри е Усо, Аида е 60% Катеджина + 40% Хаман, Клим е Гиуней от CCA, Рараия е Лала, Норедо много прилича на Ел от ZZ и т.н. и т.н.
Вече споменах, артът е страшно красив, а анимациите плавни и изпипани. Някои от mech-овете и част от архитектурата изглеждат странно, но това е далечното бъдеще - сигурно могат да си позволят такива прищявки и не-утилитарност. Механичният дизайн е нърдгазъм.
Нещо интересно, анимето всъщност е дълбоко свързано с Universal Century. То уж и повечето Gundam заглавия (без Gundam G, Gundam 00, Gundam Age и Gundam: Iron-Blooded Orphans) са в един и същи свят, но различни епохи, но е трудно да се повярва. Turn A, Seed, Wing и X са толкова различни и несъвместими, че феновете винаги са ги смятали и за отделни светове.
Тук в Regild Century, обаче не може да има грешка. Постоянно се споменават UC с неговите безкрайни войни. Дори има мемориален паметник със статуи на mobile suite-ове, в които зрителят може лесно да разпознае машините на Зеон и Федерацията.

Atom: The Beginning ep. 11 - последните две серии бяха наистина излишно разтягане и драматизиране. Шестицата пак спечели по някакъв странен и заобиколен начин. Остава само една серия до края на сезона и като погледна назад, анимето нямаше кой знае какво съдържание. Да, някои интересни технически решения и разсъждения, но предимно slice of life със симпатични и/или странни персонажи.


Mobile Suit Victory Gundam ep. 45-48 - за да се засили трагедията, главните герои почнаха да взимат неадекватни стратегически решения или да им отнема по няколко серии, да свършат нещо, което отнема минути, само и само на сюжетната арена да се подредят правилните от гледна точка на сценаристите сблъсъци. Тези маневри не само са досадни за наблюдение, но и адски тъпи. Герои, които досега са били общо взето с акъла си извършват нелогични грешки. Примерно онзи тип дето застреля кралицата, която ползваше за щит. Разбирам да си психясал, ама чак толкова...и това да е чак толкова удобно за сюжета.
За пореден път демонстрираха нещо, което се появява години по-късно във филма на Firefly. Предполагам, че Джос Уедън силно се е заглеждал в Gundam Zeta и Victory за идеи, но зацепих и още нещо. Тук пък евентуално са го взели от едни друго място: романът Непобедимият от Станислав Лем.


Gundam: G no Reconguista ep. 5-7 - стандартна разигравка на Томино. Главният герой е принуден да се бие на страната на противника докато се самозаблуждава, че шпионира за бившата си фракция и още може да се върне при нея. Така вижда собствената си политическа позиция от особено грозна страна. Още трябва да преживее шока да убие своя бивш инструктор. Новите му шефове го ценят и използват, но ненавиждат.
Уж реализъм, психология и пр., но от една страна е пълно безумие, особено начинът по който се набута в тази ситуация (никой нормален човек не би го направил така и никой нормален противник не би го приел, в най-добрия случай, щяха да изоставят групичката му на някой остров), от друга страна това вече се е случвало множество пъти в почти всеки Gundam от UC и е досадно клише.
Иначе красиви картинки, добре замислени кораби + космически станции и mecha porn.

18if ep. 1 - нещо средно между SAO и Persona 5, но с трагичен арт и анимация.
Това, което ми хареса е котаракът и какво убийствено комедийно дуо са с главния.
Ако не е recurring персонаж няма смисъл да продължавам нататък.


Vatican Kiseki Chousakan ep. 1 - пестелива анимация, резки скокове напред в историята и доста фонове сканирани от снимки, обаче атмосферата е перфектно - мистична и загадъчна. Нещо средно между Името на розата и Ghost Hunt. Оригиналните локации извън Ватикана са сложни и добре замислени - в случая огромен кампус, с доста разнообразни сгради и постройките в него.
Може би отчетата идват прекалено бишонен и гей, ама щом настоящият папа ги благослови тези неща, кой съм аз да ги критикувам.


Shoukoku no Altair ep. 1 - оказа се неочаквано комедийно. То си е историческа драма, но манга погледът върху Османската империя е особено неадекватен и забавен. Сюжетно е неочаквано елементарно заглавие, защото политимеските интриги поне на този етап са доста елементарни и прозрачни.
Махмут паша е един от основните типажи шоненски протагонист: склонен към клиширани декларации и дълги речи. Притежава и свръх естественото знание, къде точно му крои засада врага, заедно със способността да насъска срещу него соколи.
Бе, нещо като Арслан, но в минимален състав.
Следващият път ще са в Хисаря.


Shingeki no Bahamut: Virgin Soul ep. 14 - поредният епизод в стил "пасторална идилия" с нулев прогрес на историята. Предимно хубави картинки.


Made in Abyss ep. 1 - според мен най-обещаващото аниме от лятото. Комплексен свят, страхотен арт, детайлна анимация и интересни отношения в обществото и между героите. Личат вложени усилия във всичко - израженията и реакциите на персонажите, облеклата, прическите, необичайния дизайн на сградите и какво ли още не. Визуалният кеф е огромен. Играта на сеютата е върховна и предава прекрасно трагикомизма на ситуациите, в които попадат героите.
Единственото, което не ми харесва дотук са insert песните.


Nobunaga no Shinobi: Ise Kanegasaki-hen ep. 14 - разбиха ми хубавата легенда за сестрата на Нобунага и начинът по който предала тайно съобщение на брат си.

Fate/Apocrypha ep. 2 - става. Темпото е добро, героите идват доста комедийно, колкото и да са гадове, а битките са семпли, но впечатляващи. Да не се сбърка да излезе поносим сериал?
"Добрите", т.е. червения отбор са напълно дезорганизирани и шансовете им да спечелят са отрицателни (което най-вероятно означава, че ще спечелят ).


Youkai Apartment no Yuuga na Nichijou ep. 2 - идва по-елементарно и по-тъпо отколкото се надявах. На главния герой всичко му иде на тепсия, че дори и разви някаква свръхестествена способност, така не е интересно.
Миюки Саваширо е толкова мискастната тук и въобще какво прави, в токова боклучава продукция? Гласът на Акира Ишида пък би сработил навсякъде, та и тук е добре.


Princess Principal ep. 1 - има толкова добри неща в тази продукция: дизел пънк света, фоновете, механичния дизайн, анимацията и керъктър дизайна на мъжките персонажи...но всичко това се проваля от керъктър дизайна на главните героини, от начина по който са написани и от начина по който са изиграни. Всеки път, когато си отворят устата да говорят с някой ми се повръща.
В смисъл обикновено нямам нищо против MOE, kaway и подобни глупости, но тук са в абсолютен дисонанс с останалия свят.
Drop или направо colony drop върху студията производители.


Knight's & Magic ep. 2 - да продължим с Gundam аналогиите, Ернест определено е SEED и може да напише нова операционна система за броени минути подобно на Кира Ямато. Управлението с нетрадиционни контролери пък ми напомни на един епизод от Megas XLR.
И в тази серия бая кич и грозотии, но понеже е откровен боклук някак се гледа леко и разтоварващо.


Katsugeki/Touken Ranbu ep. 2 - явно е характерното за сезона: повечето добре нарисувани шоута са дразнещо идиотски. Само за две серии успях напълно да намразя героите антропоморфни мечове. Поведението им е толкова, ама толкова неадекватно. Особено много ме дразни типът с кансайския диалект (мечът на Сакамото Рьома...и естествено ползва револвер). Историята явно е доста засукана, но върви бавно и не може да компенсира това, колко досадни са ми протагонистите.
Drop.


Atom: The Beginning ep. 12 - последният епизод не донесе нищо ново - превъртане набързо през конфликта и помиряването на главните герои. Може да се каже, че завърши в нищото.
Напоследък Production IG взима странни решения и вади странни проекти.

Detective Conan ep. 865 - поредният боклучав случай, който не е по мангата. Единственото интересно нещо беше гласа на говорящата птицата.
Следващия път се връщаме към истинската история с поредния сблъсък между Шуичи и Тоору.
Ще наспойля леко, Вермут също е наблизо.


Kindaichi Shounen no Jikenbo (TV) ep. 108 - самите трикове не бяха толкова лоши, но малко хора биха се вързали, а и кучешката свирка е доста популярен предмет. Драмата зад мотивите на убиеца е малоумна.
Класирам арката на Цербер към по-калпавите истории с Киндайчи.


Aho Girl ep. 2 - първият сегмент беше най-смешен. Втория ни запозна със сестрата на А-кун, която е толкова залюхана, колкото протагонитската, но поне влага усилия да се поправи и изучи. Третият доказа, че председателката на ученическия съвет е по-извратена и по-мръсно подсъзнание и от кифли в Seitokai Yakuindomo, което си е постижение.


Mobile Suit Victory Gundam ep. 49-51 - май най-лошият Gundam, който съм гледал. Като изключим обичайно силните страни на поредицата (механичен дизайн, тупалки) и промените в света, сюжетът е ужасен, а героите сбор от противоречия.
Най-ужасни са жените. След оригиналния Gundam Томино, явно в отговор на критиката успява да ги пооправи, но тук необяснимо регресират до отвратителни чудовища. Катеджина, Фуала и Лупе са едни от най-противните образи в аниме, на които съм попадал. Да, прави се опит зрителя да разбере и тяхната гледна точка, но резултатът е смехотворен. Отрядът на Ширак (в англоезичния превод го пишат Шрайк) пък са типични women in refrigerators. Заради главната героиня Шакти измира маса народ, а тя е достатъчно умна и наясно със ситуацията, че да не им го причини. Е, имаше и няколко поносими, като най-впечатляващи са майката на Усо и Марбет.
Главният герой Усо е лоша смес от шоненски клишета - невъзможен стоицизъм, прекалена емоционалност и желание да спаси всички. На няколко места Томино вкара в него и патентованите си глупости, та образът е и комичен по особено грешен начин. Най-досадното е, че мрънка през цялото време.
Кроникъл на външен вид е най-стабилният герой, но вечно действа импулсивно и се проваля дори, когато надмощието е в негови ръце. Веднъж за малко да жертва сестра си - кралицата. Дори собствените му хора не го обичат. Любовният (?) триъгълник между него, Катеджина и Усо все още не мога да си го обясня.
Има още тонове герои, но неизменно най-интересните измежду тях измрат: Одело, старците техничари, капитанът, главните лошковци и т.н. и т.н.
Сюжетът, както споменах е непостижимо зле: спиране на три абсурдни плана за унищожаване на земното население. Гигантско оръдие с неочаквано фалическа форма, кораби с огромни колела, които буквално тъпчат земята и накрая масивно устройство за промиване на мозъци, захранвано от хиляди хора с психически способности в криогенни камери.
Последното някак работи само на голямо разстояние, а някои хора не се поддават на влиянието му. Няма обяснение нито за едното, нито за другото. Не е ясно и как самите занскарци се предпазват от него. Вредите, които нанесе и последствията от тях бяха споменати само веднъж и после напълно забравени.
Накратко еквивалентът да гледаш това шоу е да наблюдаваш нечия лудост.


Gundam: G no Reconguista ep. 8-10 - отношението ми към Йошиюки Томино е някак противоречиво. От една страна така и не успях да го обикна, но подобно на Мамору Оши, колкото повече негови неща гледам, толкова по-лесно се ориентирам в тях и дори намирам начини да им се насладя...без да ги приемам за абсолютно чиста монета, защото и двамата са си за лудницата. Не слагам знак за равенство, Оши е великан, но първоначално изпитвах доста сходни трудности и с двамата.
На този етап Reconguista не само е гледаемо, но дори е доста добро шоу. Политическата интрига се заплете интересно, героите навлязоха в по-човешки отношения, битките са красиви, новите mech-ове са красиви (G-Self-ът се сдоби гигантска външна броня подобно на Unit 3 от Stardust Memory...по-скоро идея заимствана от Macross, защото се среща още в оригиналните му серии). Ако не познавах Томино и внезапните му "развития" щях да си помисля, че сериалът се е оправил.

Tenchi Muyou! Ryououki 4th Season ep. 3 - много съжалявам, но тази поредица вече на пълно се е изчерпала. Загубила е силата си. Някакви ритуали, някакви японски семейни политики, някакви индиректни намеци, манипулации и клюки.
Във втората част на епизода обясниха цялата предистория на Isekai no Seikishi Monogatari. Кенчи дори още не се родил горкичкия, а вече е планирано да го вкарат в битки и политически конфликти.


JoJo no Kimyou na Bouken: Stardust Crusaders ep. 1-3 - почна някак объркващо. Твърде мощен retcon спрямо предната част. Тези стендове дойдоха от нищото и още не мога да се ориентирам в правилата им. Може и да са нещо интересно, но запознаването на зрителя с тях куца. Дишането и чи техниките, бяха по-добре и по-систематично обяснени. Сигурно тепърва ще ги разясняват. Примерно картината, която Нориаки използва, за да нападне Джоджо първия път - това някаква нова техника ли е или всъщност го удари със стенда си, а червената боя беше за драматизъм? Възможността да снимат Дио и той тях, как се обяснява? Може би с някоя он демонстрираните магически сили досега, а аз да пропускам нещо? Надявам се да получа отговор, иначе няма да е интересно.
Друго недобро впечатление, най-вече във втори епизод имаше няколко сцени със зле сложени герои върху фоновете и лоша анимация. Подобно пропадане в качеството е обичайно е за аниме, но не помня такива работи в първи сезон. Надявам се това да са единични случаи, а не масов подход в сезона.
Иначе си е стандартният катилски хумор и надцакване с простотия.


Gundam: G no Reconguista ep. 11-12 - подозрително много ми харесаха и тези епизоди. Направо разбирам, какво говорят и целят героите . Някъде четох (може да е само хипотеза), че в тази част на шоуто режисьорите на епизоди са имали повече креативен контрол, защото Томино е бил по-зает със сценария.
Като стана дума, поредната абсурдна ситуация - флотите се събраха при върха на кулата с една цел, но положението се завъртя няколко пъти и са сбиха по различна причина .
Най-накрая се появи четвъртата страна в конфликта, т.е. истинските злодеи. Дали първите три ще се обединят срещу общия противник?
Между другото корабите и mech-овете на Америанците (да, без "к") доста приличат на занскарското въоръжение от Gundam Victory. Явно нашите пирати са изключение или пък част от задачата им е да тестват експериментално оборудване, което обяснява знанията и уменията на главния им механик.

Musekinin Galaxy☆Tylor ep. 1 - това е глупаво, евтино направени, а връзката с Тайлър е несъществуваща. Още един такъв епизод и ще го дропна.


Teekyuu 9 ep. 1 - нормалните кретенизми, но този път с извънземната. Ending-ът е епичен, заради това че е в пълен разрез с шоуто.


JoJo no Kimyou na Bouken: Stardust Crusaders ep. 4-7 - най-накрая влязоха в обичайното за шоуто русло. Може уменията да са различни, но битките се развиват горе-долу по същата формула. Нямаше и пропадания в анимацията. Морският стенд ми хареса, имаше нещо Aqualad-ско в него версия Young Justice (т.е. синът на Black Manta). Най-забавен момент - нашите мускулести типове седят и се дзеврят в малкото момиченце с опасение, да не се окаже стенд юзер и обмислят дали да не го хвърлят обратно на акулите.


Gundam: G no Reconguista ep. 13-14 - мдааа, идиотизмът на шоуто застигна сюжета, който беше избързал малко напред. За компенсация Рарая се повъзстанови психически и почна да се държи почти, като нормален човек.
Е, картинките компенсират повечето отрицателни черти.

Това ми доскуча още първи сезон.
Още Teekyuu >>> New Game


Mobile Suit Gundam Thunderbolt 2nd Season ep. 4 - сезонът е по-разпокъсан дори от предишния, логично и краят не приключва историята. Поне повдигнаха завесата, какво се крие зад религиозните психопати: лидерът им е new type, който им промива тъпи сектантски мозъчета със способностите си.
За моя изненада Клаудия си е наистина тя, а не клонинг.
Последната серия съдържа две битки, които се развиват успоредно.
Ио подкара GM, понеже наскоро си потроши Gundam-а, а мацката му асистираше с летяща платформа. Двамата се представиха неочаквано добре имайки предвид, че GM-ът е най-слабият mobile suit и Федерацията мачка с него, само защото ги бълва в големи количества.
Дарил показа подводни умения в един полу потопен град и впечатли дори new type-а в отряда си.
Обстановката на последната битка ми напомни една подобна във Victory. Религиозната тема и промиването на мозъци също ме подсети за този сериал.


Mahoujin Guruguru (2017) ep. 1 - сладурска комедийка, която пародира JRPG-тата и всички известни на човечеството приключенски/фентъзи клишета. Изглежда семпло и детински, но геговете почват да се натрупват и стават все по-изчанчени. Част то тях могат да се хванат само ако биеш пауза или превъртиш сцената отново. Понякога се случват няколко събития едновременно. Production I.G дори са вкарали някои собствени шегички.
Ако продължи с подобно темпо ще се получи доста яко сериалче.
Това е втората адаптация на мангата. Първата не съм я гледал, но ако това тук приключи в нищото (шансът е голям, защото материал - бол) може би не е лошо да се погледне и тя, макар че четох негативни коментари за интерпретацията на Кукури.


Made in Abyss ep. 2 - това е сладурско дори в най-мрачните моменти.
Разкриха интересни неща за Рико, за майка и (му?) и за самата Бездна. Кефи ме каква сложна система от подземия и магически артефакти се очертава да разследват нашите герои.


18if ep. 2 - тук се опитаха да вкарат gore, психология и темата за справедливостта, но с толкова изтъркана ситуация (примерно всеки втори случай в Kindaichi) и реакции, а пък визуалното изпълнени е все така лошо.
Не става това аниме. Дроп.


Vatican Kiseki Chousakan ep. 2 - харесва ми, че е толкова интензивно, но май настина са прекалили със заемките от Името на Розата, а обяснението за плачещата статуя беше тъпизъм.


Nobunaga no Shinobi: Ise Kanegasaki-hen ep. 15 - горкият Хидейоши пак на топа на устата. Мицухиде за пореден път се прецака сам.


Shingeki no Bahamut: Virgin Soul ep. 15 - Упс, ангелките са зли.


Shoukoku no Altair ep. 2 - големи тъпизми и в този епизод. Това, че познати култури, са поставени в съвсем объркваща география (защо Сен Мишел е толкова близко до исконни арабски територии?) ми лази по нервите.
Дроп.


Knight's & Magic ep. 3 - бреййй, индустриална революция за няколко месеца - нови материали, нови дизайни, магически вариант на Iron Man...нещо много бързо го дават.


Fate/Apocrypha ep. 3 - общо взето добре върви, но прищявките и приумиците на Слугите ми идват в повече.
Отчето хич не е зловещо...

Gundam: G no Reconguista ep. 15-16 - ъъъ, главните герои се оказаха брат и сестра, освен това наследници на важна фамилия. Белри почна да върши глупости в стил Усо от Victory. Местните политики в колонията Сирано-5 са пълно безумие. Безсмислени реплики идващи от нищото, смислени реплики, но прекъснати на най-важното място... С други думи Томино пак не си е пил, или по-скоро пак си е пил хапчетата.
Визуално продължава да е убийствено, а екипът да вади нови и нови технически идеи. Не съм споменавал за музиката, но тя е най-красивата и епична от всички Gundam-и на които съм попадал. За моя изненада в MAL има коментари, колко отвратителна била. Тия нормални ли са? Точно така трябва да звучи батална музика композирана за и изпълнена от класически оркестър. Оплакват се и от звуковите ефектни, били "стари". Вярно е, че напомнят старите заглавия, но всъщност са тяхно съвременно пресъздаване, а не рециклаж на звуците от 1979-та. Чудя се и каква им е базата за сравнение, щом Gundam е cuttinge edge-а на всички mecha заглавия. То и без това във вакуума не трябва да се чува нищо.


Mahoujin Guruguru (2017) ep. 2 - вече отбелязах, че е адски сладурско. Очертава се най-добрата комедия и пародия на сезона. По-добро е от Aho Girl, Teekyuu и Nobunaga no Shinobi.
Production IG трябваше да се съсредоточат върху рекламата на това нещо, а не на Atom: The Beginning. В резултат никой не е чувал за римейка на Guruguru и никой не го гледа, а е толкова добро.


Musekinin Galaxy☆Tylor ep. 2 - ъх, дроп.


Aho Girl ep. 3 - стандартните простотийки. Най-забавното пак беше с хлапетата. Добре беше и как принудиха Саяка да си покаже гащичките (на котешки щампи ).


Youkai Apartment no Yuuga na Nichijou ep. 3 - това, че обясняват произхода на духовете и как това резонира с главния герой е идейно, но трябваше ли да циври така накрая? Когато човек плаче за себе си при вида на чуждата мъка е грозно.
Още е досадно как новите му познат постоянно го измъкват от проблемите му или го тъпчат с храна. Подозирам, че тази манга е wish fulfilling-а, на изтормозения от хулигани и обществен натиск автор.
Та хем е тъпо, хем не показва как човек да се бори с такива ситуации...освен може би "Сдружаваш се с още по-големи мутри и те набиват мъчителите ти.", което естествено няма да сработи.
Дразни ме този боклук, дроп.


JoJo no Kimyou na Bouken: Stardust Crusaders ep. 7-15 - хубавото е, че като му посвикне човек се гледа много леко. Идва като комедиен ужас с мутри. Най-големият му плюс е, че темпото му е сбито и няма точене на локуми, дългите речи (е, не че няма, но не са толкова досадни) и мощни ретроспекции точно в най-напечения момент...поне засега. Май в миналия сезон имаше, но бяха минимални и не се злоупотребяваше с тях.
Друга разлика с преди, локациите са по-безлични и са вложени по-малко усилия в тях.
Стендовете за мен са мешана скара - някои ми харесват (да кажем куклата и автомобила), други не. Доста приличат на плодовете от One Piece. Несъмнено оригинални на фона на американските супергеройщини, но с отворена вратичка за всякакви скрити в ръкава козове, с които автора да измъкне протагониста или антагониста от привидно безизходна ситуация. Само Куджо успява да е креативен в използването на едни и същи способности от своя стенд и изненадите му са интересни.
Определено японска комикс традиция.