Там където невъзможно разумният, остроумен и готин герой се превърна в плачлива емо кучка?
Пффф.


Told you so.

Значи вместо да стане по-силен, той деградира до емоционална кучка?
Как това може де е по-хубаво?


Не, почва да се държи, като останалите идиоти.
Кой проблем точно успява да пребори с новопридобитата си свърх-чувствителност и неадекватност?
Нима успява да си направи нови приятели? Не, стои си със старите от cool периода му.
Нима успява да свърши нещо в ученическия съвет? Не, оставя се да го влачи потока и кръшка колкото се може повече (то така и трябва, но преди щеше да начука канчетата на онези от другото даскало).
За разлика, в първи сезон се пребори с маса малоумници и ги постави на мястото им.


Извършени от drama hog-ове харесващи неща, като Титаните, за които колкото повече врещене и сълзи толкова по-добре?
Нищо чудно, че приемат регреса на главния герой за прогрес - така за тях има повече изпържени емоции за hog-ване.
Между другото тези анализатори, по-скоро ги знаят тези неща от книгите, а не че са ги открили сами.



Saiki Kusuo no Ψ-nan (TV) ep. 101-105 - баткото на Саики е поредният идиот в колекцията. Някак по-противен отколкото забавен.
Серията с музея за разлика от предните три беше доста готина.

Не е нужда да се отърве напълно, а да ги контролира, както го правеше в началото на шоуто. Най-малкото не се връзваше на тъпи номера.



Че какво му е лошото?
Учи се добре, има малко, но истински приятели и не е като да не може да лицемерничи, с цел лична изгода, просто не му се хаби да блесне пред такъв кух, повърхностен и тесногръд народ, каквито са съучениците му.
Не е и да не разбира обществените настроения, защото е доста наблюдателен, просто не му пука. Когато се навие, може да ги ползва и манипулира доста умело.
Това е образът му от първи сезон.
Във втори теглят кръст на всички тези качества.



Пък нашият в първи сезон уж не носеше маска. Травмата в миналото го беше променила, в по-практичен и мъдър човек.
Втори сезон показва, че това в голяма доза е поза и преструвка. Значи е идиот, като останалите.

И как да го кажа - това, че са само маски не е извинение за непоносимото, манипулативно и репресивно държание към всеки различен от тях.
Ебина е типичен случай - абсолютната кучка. Чудо голямо, че имала причини за това.



Ъ? Това не го помня.



Всъщност само един-два пъти, като се разправяше с Хачиман (щото на него тези не му минават...минаваха).
А и да му е трудно, добре го е изпипал - с него постига всичко, което му трябва.



Имаше ли смисъл, въобще да го пишеш това?
Нейните интереси са само да прехвърли собствените и семейни задължения и очаквания на сестра си с цел да получи по-голяма лична свобода.
Съвпадение е, че част от манипулациите и са в полза на Юкино.



Ма сериозни ли? Не е ли тя най-прозрачният герой?
Още от началото е ясно, че това боядисване на косата, това лигавене и преструване на по-тъпа е отчаян опит да се впише в училищната среда. Да се хареса на всички.
Тя дори си го казва в прав текст.
Глупостта и идва не от ниско IQ, а от заблудата, че това поведение ще сработи.
И какво и се е развило толкова? Такава си през цялото време, като само към края почна да е малко по-директна към Хачиман, защото все пак са по-близки, а и той прекали с игнорирането и.



И това е факт в книгите (така казват), обаче идва като retcon за анимето.
Bait and swich. Примамят те с лъскава опаковка, а вътре обичайните лайна. Затова ненавиждам втори сезон толкова много. От единак вълк, протагонистът се превръща в овца навлекла вълча кожа.



Юи и Юкино му биха дузпата.
Хаято преди поне говореше с него, като с равен, после дори не го поглеждаше.
Остана му само трапа.



В крайна сметка не успява да направи нищо, в ученическия съвет.
Преди, като се хванеше с нещо, го оправяше и намираше дългосрочно решение.



Има ли смисъл въобще да приказваме тогава?



Беше по-добре анимиран и с по-красив арт.
Brain's Base > feel



Да покажеш защо за теб - да.
Да ми докажеш защо трябва аз (не че си го целил) - не.



Трябва да си помисля малко, не се сещам на прима виста.
Нищо чудно и да изредя заглавия, които познаваш, щото ме мързи да сравнявам списъци.

Не съм сигурен, че ще съм от полза, но за тези неща се сещам в момента:

Abenobashi Mahou☆Shoutengai - главният герой не е точно хикикомори, но бяга от проблемите си по много сходен начин: фантазира си, което в случая е малко по-веществено.

Binbougami ga! - в някакъв смисъл богинята на бедността Binboda води типичен просешки живот на NEET хикикомори, което при нея си е едва ли не професионално задължение.

Danna ga Nani wo Itteiru ka Wakaranai Ken - и двамата са хикикоморита, но съпругът е по-голям.

Detroit Metal City - главният герой е по-скоро плах и безхарактерен, не точно хикикомори, но на помощ идва алтер егото му (което идва от нечия хикикомори revenge фантазия).

Nodame Cantabile - главната героиня е хикикомори, а главният герой само до някаква степен. Двамата взаимно някак успяват да компенсират недостатъците си.



Kokoro Connect - не е за хикикоморита, но прилича малко на ReLife и OreGairo.

Хъммм.
Интересна база за сравнение.



Двете изречения нямата нищо общо. Те може да са си идиоти и без тормозят физически някого...само психически.


Сега ти си в denial.


На този етап ти бъркаш на коя планета си...ми не може ли и двете да са кучки?


Само дето от началото знаехме всичко за нея (тя не си ли го каза сама?) и не претърпя никакви промени (или поне по-малко от други герои)...така не разбирам, как търпи най-голямо развитие.
Хайде да приемем, че я смяташ за най-mature, но тези промени са се случили преди шоуто, а и не виждам да работят - пак е последна дупка на кавала в йерархията.


Какво има за разбиране? Така казват авторите.
А за мен това е абсолютно дебилен обрат.
А сега кажи, какво ти не разбираш в изказването ми?


Така е, колко учтиво да го забележиш...при това, въпреки офталмогичните ти проблеми с арта на двете шоута.
А не, то май беше амнезия.


Вече писах - гаранция, че няма да ти харесат.

Nobunaga no Shinobi ep. 10 - Чидори няма спирка, като реши да убие някого.


Bernard-jou Iwaku. ep. 10 - Савако може да троли на литературна тема и докато е на легло с температура.


Natsume Yuujinchou Go ep. 9 - за разнообразие на предишния страхотен епизод, този беше тъп, като галош.


Teekyuu 8 ep. 10 - неочаквано имаше връзка с предишния епизод и дори приключиха арката с предисторията на клуба.


Soushin Shoujo Matoi ep. 7-10 - беее, тъпо и евтино махо шоджо, но пък в сравнение с останалите, които се опитват да са лоши копия на Puella Magica си е направо добре.
Въпреки това "добре" смъкнах оценката с още един пункт...просто бях забравил да го направя по-рано.

Occultic;Nine ep. 10 - стандартните абсурди. Пак най-забавните моменти са, когато дуднат безспир.


Sengoku Choujuu Giga ep. 10 - стандартните гаври с историята от Сенгоку ерата, поукрасени с някоя друга легенда или сплетня. Още май реферираха и някаква кабуки пиеса или пък ракуго скеч за Нобунага.


Fune wo Amu ep. 8 - с този сериал вместо да величае японското словесно богатство, май демонстрират предимно отрицателни черти на японския характер.
Манията да се свърши дадената работа, независимо от личните или обществените интереси.
Манията да се придава сериозно значение на всяка клюка.
Тенденцията да си търсят половинка в съвсем тесен кръг от хора, които познават по задължение - главният се ожени за внучката на хазяйката си, онзи хитрецът за колежка, а пък новата главна, я сваля човекът от печатницата...и после що имало такива семейни драми.

Някакви рекламации по:

06.12.2016



Очаквах да ме наплюеш, че хич не са за хикикоморита.

Че това си е откровеното ми мнение, не съм се опитвал (фигуративно казано) да млатя с чук палците на краката ти .
Трябваше ли да се престоря, че го обичам?



Тези тагове често пропускат важни работи или пък слагат акцент на по-несъществени елементи.
В ядрото си Абенобаши е точно драма, но стига малко бавно до нея, пък не искам да спойлвам, ма щом не те кефи арта на Gainax.
Между другото, в някои от епизодите има прото-версии на арта, които по-късно се появяват в Tengen Toppa Gurren Lagann, Panty & Stocking with Garterbelt и всичко Trigger.
Едни вид интересно е от историческа гледна точка.



Шедьовър от тип Gintama - парад на просташкия хумор.
Предлагам го, защото главният герой не може да направи нищо срещу факта, че трябва постоянно да се разправя с безкрайно противни нему личности, а обществото го влачи точно в обратната посока на тази, която желае.
Звучи ми точно, като хикикоморско преживяване.



Не виждам прилика между двете анимета. Не е нищо особено, но прилича малко на Орегайру и Рилайф...освен това историята приключва в спешъла, което за мен е голям плюс.

Ми не, ти продължаваш.
Само за арта, ще ти отвърна - мен този от първи сезон ме кефи повече.