Ми не че държа, но учудващо често се сблъсквам с проблема.
Апропо, някои хора дори от моето поколение се правят на интересни с английския...
Някакво "Не бяхме длъжни до го знаем и сега не се чувстваме!".
Затова ми е смешно, като кажат че не разбират и руски, защото тогава той беше минимално ниво за обща култура.


Ще се самоцитирам:

Strike Witches ми е създало такъв уплах от подобен вид заглавия, че прескочих Izetta на ниво синопсис. Еротика и дизел пънк просто не трябва да бъдат смесвани.

да приемем, че не е същия тип шоу, но на мен връзката sexy magic girl + WWI setting/action ми звучи неадекватно. Не че на теория не може да се постигне нещо, но като си знам хората... Имало е и добри заглавия с подобни неща - Senjou no Valkyria или онзи флешбек арк в Unlimited: Hyoubu Kyousuke, но не бяха сексуализирани, а на това тук само, като му погледна плаката и ми утепва цялата военна драма.

С една дума - skip.

Ми убу, ама не ми харесват и така да се каже, не мога да осребря популярността им в моя полза.

Occultic;Nine - малко хаотично идва, още не е ясно какво ще излезе от него. Може и да е нещо хубаво.
Hibike! Euphonium 2 - ти май харесваше първи сезон, значи нищо чудно, мен лесбийските драми не ме трогват.
Soushin Shoujo Matoi - ето така според мен трябва да изглежда едно махо шоджо...може и без фен сървиса, но не съм и против (виж учителката по-горе).
Teekyuu - ако си гледал предните сезони, още от същото е. Мен ме кефи тази форма.
Апропо, от кратките според мен още стават - Bernard-jou Iwaku (на тема книги и как да се пишеш голям познавач без да си ги чел), Nobunaga no Shinobi (кавай шиноби де гозару!) и Sengoku Choujuu Giga (по-минималистична, но пък по-заплетена гавра с японските нрави и история от предното, разчита да познаваш тези исторически личности).
Ако не друго няма да ти отнемат много време да ги провериш.

Ако под силна разбираш грозна...

Все си мисля, че има добре изглеждащи големи гърди и зле изглеждащи.

Друг коментар е, че според мен "бойнг-бойнг" Occultic;Nine атрибутите са рисувани нарочно с цел да бъдат карикатурно отблъскващи.
Нещо, като отрицателна черта на съответните героини: "Вижте как тези крави смятат изродството си за привлекателно и го размахват, все едно е голяма гордост.".
Или поне това е моята хипотеза за нелепия керъктър дизайн.

Освен това Лусиела-сан би била badass персонаж дори да беше плоска, като дъска, докато показаните шматките от O;9 са досадни и по сценарий.

O;9 не е хентай.
Трябва да видиш поне един негов епизод и може би ще забележиш за какво говоря.
В хентай и ечи заглавията гигантските цици изглеждат и са анимирани по различен начин - навяват асоциации с дини, гумени топки, желе...
Тези тук приличат и се размятат с грацията на чували с картофи.

Ми не.
Ако мога да съдя по Robotics;Notes цялото Science си е сбъркано, а S;G е fluke.
O;9 дори не е в Science вселената, а някаква алтернатива.


Ма той е okama, нещо типично японско, затова не ми лази по нервите.
Примерно host-овете са ми по-противни.


Аз това за плюс го имам, но за съжаление нататък се забавя.

И в не-sci-fi частта е сбъркано.
Да, Science е доста неточно название, но не това коментирам.


Първите му епизоди ми бяха интересни, но от един момент нататък доста изтъпява, та чак то безсмисления финал.
Това е досадното на блоговете - откриваш нещата успоредно с писателя, а не четеш статия с цялостни впечатления.


Като гейшите. И те са изключително грозни (това е нарочно търсен ефект - за циците в O;9 е само предположение, но за гейшите знам със сигурност), та човек просто не трябва да им обръща внимание, а да свие рамене и да продължи нататък.

Ако ме спираше всяко отблъскващо нещо, примерно j-pop-ът, досега да съм се отказал напълно от аниметата.


Пък аз това не го разбрах - какъв цял час? Да биеш паузата, понеже не се изчитат субтитрите? На мен ми се налага и в нормални заглавия да паузирам. Просто японците няма как да се съобразяват с евентуалните титри на чужд език.

Просто нямам нищо против анимета с френетично темпо. Ето и Teekyu е такова.

Темпото може да се използва умело или не.
Една бавно развиваща се история, трябва да е богата на интересни детайли и атмосфера. Ако те липсват си е мъчение.

Прескачането се подразбира, обаче има една плесен наречена insert songs...ненавиждам я и на други места, не само в японските продукти.



Въпрос на ценностна система, през средновековието пълното променяне на женските черти се е приемало за секси и привлекателно.
Това е все едно да се шашнеш от статуетка на богиня на плодородието от праисторически времена други обществени представи.



Може първата книга да е зле/твърде разточена и да искат да я претупат.


Тази анимация я рециклират и в Wicked City, и в Ninja Scroll...може би и на други места.

Понякога са повече, а и да не са, естетическата болка е прекалено силна.
Апропо, всякаква естрада ненавиждам - българска, френска, китайска, италианска...
Може би правя изключение за някои песни на Челентано, ма те са по-старите му и 60-тарско рокаджийски.

За класическата музика - ма те обикновено ползват инструментални парчета, но да, тъпо е да присадиш едно произведение в друго.
В зората на киното разбирам, но по-късно е непростимо, а и обикновено говори за public domain нискобюджетни тактики.

Спомням си как водих един епичен спор с фен на Ginga Eiyuu Densetsu.
Аз твърдях, че по-добре би било да има собствено OST, дори и по-елементарно и безлично, а той "Ама ти си мнооо прост, щом не можеш да отличиш, колко по-добра е класическата музика!".
Опитах се да му обясня, че ако "случайно" познаваш съответното произведение, то ще ти навява различни асоциации, с това което се случва на екрана, но май не хвана дикиш. Как да му обясниш, че има известна разлика между хубаво и подходящо.
Може пък и да става дума за generation gap. Едно време по радиото въртяха доста класика и обясняваха, кое откъде е.
На някои хора класиката сигурно им звучи адски екзотично и се смятат за уникални с това.


А може би ти бъркаш гейшите с обикновени проститутки и всякакви там конкубини, куртизанки и държанки.
Не, традиционните гейши са така облечени и гримирани, че нито формата на телата им да е разпознаваема, нито чертите на лицето.
Примерно в анимацията по-горе, нито роклята е подходяща, нито гримът - значи не е гейша.
Гледал съм документален филм по темата. Сега може да съществуват някакви по-олекотени и по-лицеприятни варианти, но традиционните са абсолютни плашила.
Пак ще повторя - такава е била модата.


Дааа бе.

Общо взето това ми е хипотезата - книгите обективно са някакви задръстени, но популярни. Студиото е платило за правата и се опитва да изстиска някой кинт от тази популярност, но имат заделени мангизи само за 12 серии.
Вместо да се мъчат да адаптират и двете книти, едната я превъртат на бързи обороти, а другата я клатят нормално.

С други думи така им е най-лесно и като усилия и като цел да се поберат в някакъв бюджет.


Да го кажем така - не съм фен на Булгаков. Навремето книгата само я почнах.

ПП
Колкото и да си кьопав/кьорав/некадърен скулптор, не можеше да докараш такъв ханш, ако нарочно не го целиш.
Просто това е било секси тогава.