За същия анимационен сериал от 1976 ли говорим или нещо по-съвременно?

Имам смътни спомени, че го гледах като дете. Най-силното нещо бяха гласовете на актьорите, а анимацията беше, колкото да не е без хич. Много песни и музикални номера.
По някаква причина root-вах за лошите. Имаха една песничка "Мы бандито, знаменито..." и завършваше на "Мы плеванто на закону!".

Още имаше и игрален филм - стигнаха до Бермудския триъгълник, но изненадващо по пътя рециклираха гегове от сериала.

ПП
Зачетох статията в Уики и това ми хареса - "Толковым морским словарём для бестолковых сухопутных читателей".

Явно в книгата главният злодей е японски китоловец.

Мога.
Гледал съм с десетилетия по-стара съветска анимация, която е ротоскопирана от истински актьори заснели сцената предварително.
Не помня името, нещо там с Баба Яка, Къщчей Безсмъртний и въобще обичайните заподозрени. Гледал съм и други ръчни кратки анимации с животни, с които Гибли филмите в сравнение са нищо...

Въпросният Врунгел не се помни заради арта.

New Game! ep. 7 - мацката от програмния отдел е някакво цундере. Сестрата с очилата беше най-епичното нещо в епизода.


Mob Psycho 100 ep. 6 - твърде малко сцени с шефа на Моб и президентката на клуба.

Macross Δ ep. 20 - парадоксалното е, че главната тема беше erectil disfunction-ът на Фрея с Хаяте (вместо обратното ...иди ги разбери тези извънземни жени), а Мираж си призна, че е съгласна на тройка...значи нещата между тях може би ще се оправят.
Сюжет Би (pun not intended?) беше относно това, че сценаристите не се сещат, какво друго развитие могат да измислят за малкия принц Кетчъпчо, освен да крадат елементи от Arslan Senki.
Сюжет Си с превземането на Цитаделата, тъй де медицинската фрегата (почти без връзка с творчеството на Арчибалд Кронин)...беше толкова странен, че не се поддава на описание с думи, но накрая чудо - Старлайт Глимър (тази с двуцветната грива - светлосиньо и лилаво) пропя под вода.

Пък аз не го пиша, за да е смешно.
Буквално намирам двете за необяснимо сходни, да не кажа взаимствани една от друга. (Иначе защо да го повтарям и потретвам?)

Японците хич не са безразлични към френчайза, дори Туайлайт имаше камео в Little Witch Academia. Вярно малко гадно - като част от боклука на анонимен отаку... Може би е самоирония на тема нърдските мании на авторите.

Nahhh.
Само болен мозък може да го отрече.

Внимавай, в кое ще се оплачеш...в нашето са фърита...

Tales of Zestiria the X ep. 7 - обратно към централната история, където...миии, чакаме приключението да започне, щото той драконът много плашлив и трябва да го борят на негов терен.
Друга важна информация - Дамата от езерото е фуджоши.


Arslan Senki (TV): Fuujin Ranbu ep. 8 иии битката за континенталната магистрала...или там за каквото се бият, продължава...
Следва сблъсъкът на трите армии, където 'наще 'ора не само трябва да победят противниците, но и да ги убият без да ги убият. Духът на Янг Венли да им е на помощ. (Първият му съвет сигурно би бил, да се отърват от всички култисти. Упс, точно такъв ги вкара в тази беля.).
То следва на теория, но на практика сал един Линден знай, ще има ли още анимирани легендарни геройства или не.


Kuromukuro ep. 20 - язък, Муета не успя да се измъкне.
Цялото това търчене нагоре надолу в орбита се обезсмисля със спускането на кораба на Земята.


Gyakuten Saiban: Sono "Shinjitsu", Igi Ari! ep. 20 - циркът свърши. Следващият път други вид изтънчено забавление - tokusatsu.


Handa-kun ep. 7 - не чак толкова смешно, но пък библиотекарката беше епична.


Kono Bijutsubu ni wa Mondai ga Aru! ep. 7 - все едно Колет не беше достатъчно изперкала досега.


91 Days ep. 7 - епизодът ми дойде с твърде много скоци във времето, но ми хареса как фамилията се извъртя и помогна повече на Неро и Фио.
Жалко за Волпе, беше симпатяга.
Много животни между другото - лисици, тигри, гарвани, змии, крабове...


Monster Strike ep. 21-26 - стандартния миш-маш, който гледам само заради тъпите шегички и Aoi-chan. Всъщност неочаквано лесно биха top 4 на лигата.

Mob Psycho 100 ep. 7 - братчето на Моб стана силно и ако идеята на арката не беше за избиването на комплекси, всъщност щеше да е много яко.
Това с бандите някак напомня One Punch Man или Keinichi.
Рейген срещна двама свои "колеги", но те бяха прекалено ниско ниво. Мъжът между другото с гласа на едно мое любимо сею. Тук е някакъв парад на добри актьори и актриси.


Saiki Kusuo no Ψ-nan (TV) ep. 31-36 - то вярно, че по коледно-новогодишните празници са най-неловките семейни спомени, но нашият човек живее мечтата на 99% лузърите, които минават за протагонисти в аниме сериалите и пак се оплаква.
И да, котките са такива гадове.

New Game! ep. 8 - най-добрата приятелка на главната героиня е страшно досадна.


Monster Strike ep. 27-28 - ооо, инчо-то е секси, при това няма нужда от традиционните очила , обаче аз все още шипвам протагониста с плувкинята, защото дъъъ - тя е best girl.

Detective Conan ep. 829 - още един скучен anime original епизод...но следващият път зобми арката ще е страхотна, както всеки Хатори + Казуха случай.
Или поне в мангата е страхотен, та се надявам да бъде добър и в анимето.


Tales of Zestiria the X ep. 8 - нов член на партито - намръщено цундере лоли с brother complex.
Заявка за нов...член - полугол stud с огромен пистолет и galm rock прическа.


Monster Strike ep. 29-33 - ъъъ, както и да е, аз го гледам заради картинките. Единият бой го бяха откраднали от FF7 филма.
Събърите тролнаха на едно-две места, та и имаше на какво да се засмее човек.


Kuromukuro ep. 21 - епична битка, в която нашите губят епично.
Китайката показа очаквани умения, а Себастиан се жертва.


Handa-kun ep. 8 - епичен сблъсък между двете училища и съвсем очаквано станаха почти приятели, но по най-идиотската възможна причина.
Епизодът демонстрира, колко по-важни са страничните герои и как Ханда де юре не е подложен на тормоз, но де факто е.


Kono Bijutsubu ni wa Mondai ga Aru! ep. 8 - от най-добрите серии. Реакциите на сейнсей-ката и трежърхънта бяха епични.


Macross Δ ep. 21 - предисторията на Валкюре-то: snore fest.
Иии, ъъъ, кросовър със Sword Art Online?

Някаква неособено вдъхновяваща аниме вечер беше. Все среднисти или направо скучни епизоди.

Macross Δ ep. 22 - убер-досадно мотивиране на Фрея и после убер-досадно отстрелване на Крос, като накрая слязоха да го питат "Ти защо не се разби в горичката, а в полето?" и "Ти защо умираш, като стреляме по теб, бе?".


New Game! ep. 9 - видяхме бемката на Хифуми-семпай.


Mob Psycho 100 ep. 8 - то се разбира, че артът е кефещо сюрреалистичен, но битката беше по правилата на батъл шонена и това е досадно. Млатят се до пълно убийство, пък им няма нищо и накрая лошкото вади скрита карта (Ъ, че ква беше разликата?), само за да остави протагонистите в лоша ситуация. Реално не може да се каже, защо победи. И двамата изядоха невъзможни тупалки без щит. Просто така е трябвало.
Иначе инчото и Рейген имаха кратки, но запомнящи се появи.


Saiki Kusuo no Ψ-nan (TV) ep. 37-40 - сегментът с шоколадите беше смешен, но останалите не чак толкова.

Kingsglaive: Final Fantasy XV - визуално е абсолютен оргазъм - локации, сгради, превозни средства, дрехи, прически, оръжия...чудовища.
Историята не е чак толкова зле. В смисъл простичка е и съдържа стандартните мейнстрийм фентъзи тинтири-минтири - чест, идеали, сблъсък между добро и зло, но не е чак отблъскващо и е подходящ начин за поднасяне на страхотния екшън.

В ревюто, което четох днес се говореше за накъсване и несвързаност, но нещата не са трагични, поне в общ план. Почти не се забелязват. Отвъд средата има няколко кратки сцени, в които се чудиш "Къде изчезнаха противниците?", "Абе, как той се озова тук?" или "Защото се случи това?", но не пречат толкова. Сякаш са клъцнати някои детайли. Може би ще е по-добре в японската версия.
Имаше и оплаквания, че филмът не може да се гледа самостоятелно. Не е съвсем вярно.
Това е предистория. Събужда любопитството към света и персонажите, но не те оставя в бесен cliffhanger. Можеш да спреш до тук знаейки, че борбата продължава.
Негатив, който ми направи впечатление, визуално доста заемки от други места - Assassin's Creed да кажем и още много.
Някои финални сцени ми напомниха на Pacific Rim, но това за мен е по-скоро плюс.

В крайна сметка анимето си заслужава, защото е красив спектакъл. Определено е технически по-съвършен от вторият и Apple Seed, и от Captain Harlock 2013. Битките са повече и по-сложни от тези във Final Fantasy VII: Advent Children.
Бе, шоу.

Ако някой се чуди "Защо ги ручахме жабетата?" с грозната графика и анимация на Brotherhood: Final Fantasy XV щом типовете не се появяват във филма, спойлер - има ги в кратка сцена след финалните надписи. Доколкото разбирам те са главните герои в играта.

Shingeki no Bahamut: Genesis - на мен ми хареса. Явно и на публиката, защото ще има две продължения. Всъщност не, на Cygames им хареса рекламния шум.
Bahamut-ът е рядък пример за добро аниме, което е реклама на карти. Антипод на Ю-Ги-О.
Историята не е нищо смислено, но артът е трепач, а главните герои пълни идиоти. Освен това съдържа единственото зомби, а и лоли на всичкото отгоре, което според мен може да мине за секси.
От друга страна анимето ми се струва прекалено добро, няма начин да не го оплескат в следващите сезони.


Saijaku Muhai no Bahamut - ми той няма нищо общо. Една от онези евтини и задръстени продукции на Lerche.



Ще бъде затлъстяло?

Вицът с Тайга не се получава, заради цвета на очите, а и те всички азиатци си нагъват ориз с почти религиозна страст.