Flower language.
Този термин ми навява спомени за Йордан Йовков и едни полу-проспани часове по литература в гимназията.


Ако знаеш как не ми се искаше да се оказвам прав и като приключи на изгледам нещо интересно и оригинално с този сетинг, песничката за хипопотама дори рулираше...но M3 (дето е и mecha) ми уби надеждите преди години, а още в първа серия на Маиойга бяха вдигнати всички предупредителни флагове.

Всъщност в дивергентите, които бяха създали с машината на времето Рука беше момиче...дори на среща излязоха с Окабе.
Та уайфу перспективата я бива, но преспективата на света, където това е възможно е калпава.

desudesudesu

Някой не е гледал/играл Steins;Gate. Във някои от времевите линии Рука е момиче, detraped trap така да се каже.
Но пък в тях бъдещето е на SERN, а и убиват Маюри и Курису.


Бе аз и сестрата я смятам да unfappable. Тя ми е от най-антипатичните герои в Monster.

Между другото много хора не харесват този момент в историята...защото им дава "надежди", че и сестрата е чудовище, евентуално в заговор с брат си, като част от по-сложна схема, а то пък не се оказва така.

Цъ.
Една от първите по-важни промени, които направиха с машината на времето, беше да пратят текстово съобщение на майка му с диетата, която променя пола му.
Минават доста епизоди докато го възстановят обратно.


Това само според Окабе.


На теория да, но не и на това място в историята...вече беше късно за такива промени.


Според мен хората го харесаха, точно защото е толкова разтеглено и фокусът минава на друг персонаж, точно когато настоящия стигне до нещо интересно...а когато се върне интересното се оказва кьорфишек.
Иначе има и интересни неща. Определено не е самата история, която накрая се оказва толкова безцелна, но начинът по който някъде в средната част всяка загадка почна да се оказва част от по-голяма загадка и т.н. донякъде си заслужаваше. (Дропвах до два пъти, но на третия успях да го добутам до край.)
Имаше и един-два интересни персонажи.
Има го и това, че колкото и да е зле все пак е едно от по-добрите мистерии...в сравнение с останалия боклук.


Ми чел съм 20th Century Boys и то изглежда епично и идейно, докато не поддаде под собствената си тежест.
Толкова си може автора.

desudesudesu

Не знам някой да е броил, колко и какви са всички времевите линии (някои са само загатнати), колко пъти и как главните умират и т.н. и на теория може да си прав, но от гледна точка на зрителя повече епизоди се развиват в световете, където е момиче.
Но то и това не е толкова важно, а фактът че все пак има моменти, в които е потенцялна уайфу.


Ма то цялото заглавие е един голям бъзик на тема нърдска култура, теории на конспирацията и стереотипи.
Дори имаше подигравка с date sim игрите - Окабе трябваше да излезе на среща с някои от гъските, за да възстанови определени времеви линии. Една среща беше с трапа, по време на втората с Акиха постоянно го гонеха някакви мутри (да не говорим, колко лесно се отказа от баща си), а Кириу трябваше де факто да я изнасили.
Въобще цялото аниме си е пародия, не е да са объркали случайно едно нещо.


И аз това питам, но за мен е очевидно как народът си пада точно по заглавията, които му дават най-малко, разточват най-много и го tearjerk-ват по най-кух начин.


Където показаха че сложните планове на Йохан не целят нищо смислено?
С неговото огромното влияние, в политическия и финансов свят се надявах да се опита да затрие поне Европа...а всичко се оказа в такива мизерни мащаби.

Не че съм запознат с цялото му творчество, но за мен това е проблемът със заглавията на Naoki Urasawa - уж замисълът му е гигантски и всеобхватен, пък краят е абсолютен anti climax.

Fate/Zero - едно от малкото добре замислени и добре направени urban fantasy-та, но за жалост финалът е малко или много идиотски, защото по замисъл трябва да доведе до безумието наречено Fate/stay night.
Тук уайфута има доста, но най-любима ми е Irisviel von Einzbern. Saber също е в най-добрата си форма от френчайза.








Определено и Maiya Hisau не е за изхвърляне.



и т.н.


Fate/stay night - това всъщност е една голяма шоненска глупост. Най-малко противен е вариантът Fate/stay night: Unlimited Blade Works.
Измежду уайфутата за мен най-открояващи се са Rin Toosaka (за жалост тук е твърде тъпа, във Fate/Zero като малко хлапенце беше много по badass), Caster-ката, Ayako (макар че не разбрахме нищо да нея), Rider-ката и даскалката Taiga.


Final Fantasy VII: Advent Children - понеже не съм играл играта ми беше доста безсмислено, но пък каскадите и бойните сцени си заслужаваха.
Единственият женски персонаж, който помня е Tifa, но и тя е доста безлична.

Fireball - абсурдистка комедийка с две роботчета.
Логично няма уайфу материал, но е за отбелязване, че Drossel von Flügel е забавно хлапенце и може би най-интересната Дисни принцеса. (Проектът е на Disney Japan.)

FLCL - една от най-яките гротески на всички времена. Haruko е абсолютно непрактична за уайфу, защото е гадна кучка и използвачка, но човек просто не може да не я обича.

Fractale - леле каква глупост беше това. Язък за красивите картинки и хвърлените по анимацията мангизи.
Но уайфу, щото егати застреляните гъски.

Freedom - това е доста странно, но sci-fi аспектите бяха интересни. Уайфута няма, защото женските персонажи са написани тъпи и нарисувани грозни.

Full Metal Panic - това в първия си сезон е малко мудно заради Gonzo, но се оправя втория и Fumoffu заради KyoAni.
Добро количество уайфута - Kaname Chidori, Melissa Mao, Kyoko Tokiwa (Пониии!) терористката Seina дето имаше краш по Kalinin (ма другите терористки са ми антипатични), Ren Mikihara-ojo и естествено Eri Kagurazaka-sensei.

Fullmetal Alchemist: Brotherhood - не си падам по този жанр, но поне тук темпото е много по-стегнато, историята е приключена и са хвърлили известни пари за анимация.
Определено се намират уайфута - Olivier Mira Armstrong, Izumi Curtis-sensei, Riza Hawkeye, Lust (duhhh), Winry Rockbell и Maria Ross.

Fushigi no Umi no Nadia - детско по мотиви от множество книги на Жул Верн. Доста е добро за жанра си.
Уайфута - Medina La Lugensius Electra (aka настоящото гадже на капитан Nemo) и Grandis Granva (червенокоса злодейка и фам фатал...по-късно става протагонист).

Fushigi Yuugi - това беше некво ривърс харем шоджо. В началото женските персонажи ме кефеха, но с времето доста ги намразих.
Принципно идеята е интересна, но забива в най-идиотските и мелодраматични клишета на жанра.
Ноу уайфу.

Galaxy Angel - приятна sci-fi комедийка. За съжаление след първия сезон се изчерпва.
Най-много ме кефи Forte Stollen (аз и обичам щолен),




но и някои от останалите сладкиши стават - Ranpha Franboise, Vanilla H и Milfeulle Sakuraba.

Gall Force 1: Eternal Story - това беше някакво особено тъпо sci-fi. Съставът е женски, а артът в най-кавайският стил за епохата, но не ме радва нито една.

Gankutsuou - сюрреалистичен Граф Монте Кристо в бъдещето.
Ноу уайфу.
Аз и в оригиналната история си нямам любим женски персонаж.

Gantz - това е изродщина.
Ноу уайфу.

Gate: Jieitai Kanochi nite, Kaku Tatakaeri - безумно струпване на клишета и отаку препратки.
Някак насила лансираха готик лолито на зрителя, но мен тя ме дразни.
Само Piña Co Lada, бившата на главния Risa Aoi, Shino Kuribayashi и Mari Kurokawa-sensei (тя е медик) ми бяха интересни.
Останалото - блатантен фенсървис.

Gekkan Shoujo Nozaki-kun - епична комедийка за клишетата в шоджо мангите и разнообразни училищни ситуации.
Три качествени уайфута - Yuu Kashima-oji (все я бъркат с бишонен), Chiyo Sakura и Yuzuki "Lorelei" Seo (най-откаченият персонаж в анимето).

Geneshaft - някакво среднисто sci-fi. Помня, че главната героиня Mika ми беше адски досадна, а останалите бяха още по-зле.
Ноу уайфу.

Относно спойлера за Каеде - photoshop. В шоуто е термометър (тогава се грижи за Рен-чон).

Кюбей обикновено не е облечена така в Gintama.
Дали не е от арката, където имаше пишка?
Това се случва поне два пъти...ма втория нямаше цици.

Те тва е Кюбей - reverse trap.