Никотинова дъвка...

Ей, начи, на практика всеки който познавам пуши. В училище бях единственият от целият клас дето не пушеше. В момента само шефът на офиса не пуши. В университета съм един от не-аутистите дето не пушат. В предишната работа колегата който работеше с мен ме просеше да му взема цигари от нашият скромен Булгаристан.
Егати чудото!

Кур за цигарите и пушачите.

Ами аз не се сещам за нещо, което би било супер интересно и да се впише в определението за скандал, но помня как ми писаха първата забележка в трети клас. Значи, не помня конкретната история и от къде беше тръгнало това поради очевидни причини но по средата на голямото междучасие поради някаква причина се беше заформило огромно меле между различните класни стаи на етажа (спомням си че тогава до 7 клас бях в тая стая ако не се лъжа, както и съответно всеки друг клас си беше в неговата определена стая). Та по някое време някои явно са решили да прибавят към мелето кой каквито боклуци, включително и храни, намери под ръка. Аз и още няколко, може би двама-трима, пича от моя клас стоим отстрани и гледаме сеир като цяло, имаше и няколко момичета, които си бяха останали в стаята и не бяхме излезли на двора. Та бие звънеца за края на междучасието, настава мигновен cease fire и всичко живо по класните стаи, ни чули, ни видяли. И връща се класната в стаята с някво изражение на лицето в стил ВТФ, не помня какво се е коментирало и си спомням как тръгва да обикаля по другите класни стаи да пита кво е станало. Равносметката беше, че май всички момчета, включително аз и другите двама-трима за които споменах, получихме забележка защото явно класната решила, че всички, без момичетата, които не бяха излезли навън са участвали в тая простотия. После ми беше малко сдухано като ще трябва да направям на наще ама го приеха с насмешка като цяло и нямаше проблеми. Другата ми голяма издънка е че ме хванаха веднъж да преписвам на контролна по МУЗИКА :shock: където май ставаше дума за историите на Моцарт, Бетовен и другите (или нещо подобно). След като върнаха контролното за преглед от родителите или нещо подобно видях, че тая е написала как щяла да го праща до МОН поради някаква причина и така не им го върнах.

Имаше един проблем в гимназията, няколко учители и ученици се оплакаха от една определена групичка хора, сред които бях и аз. Като оставим това, че едната я хванаха да се чука с гаджето си в една съблекалня, от време на време пушехме в тоалетните и тн, като цяло проблема беше, че не давахме да ни мачкат и да ни губат времето с безсмислени неща и наблягахме на езиците главно. Големи драми - скъсваха ни от изпитване, домашни, двойки(пък ние искахме да кандидатстваме), накрая - родителска среща с учениците, скандали, заплахи, сълзи, психолози, искаха родителите да ни изберат първо, второ и трето желание училища, по които да ни пръснат, че да разделят групичката, гадна работа...
Докато една от най-възрастните и авторитетни учителки взе думата, общо взето каза, че според нея ние имаме твърде голям потенциал, че да ни изгонят, нещо от сорта - нека да простим на младите и глупавите, както на учениците, заради които сме се събрали, така и на младите ни глупави колеги, които не знаят как да работят с тях.
Никой нищо повече не каза и си тръгнахме. Не е кой знае колко скандална история, ама доста поуки останаха. От тогава само респект за готините учители и кур за комплескарите, които са станали даскали, защото за друго не стават. Странно нещо е живота.

Не знам, брат, мене тоя тип бунтарско поведение винаги ме е дразнило, въпреки че и аз съм се изкушавал да го практикувам. Учителите просто са ви дали един ценен урок, в това, къде наистина лежи тежестта на влиянието в обществото. А какво значи "губат времето с безсмислени неща"? Това ти е работата, ако не ти е харесвало има стотици училища долнопробни училища, където с нулев зор се зима 6.

Представи си да идеш да работиш и да кажеш на шефа си - "Аз тия работи няма да свърша днеска, защото са загуба на време". Училището като институция трябва да направи младите готови да станат част от обществото и в тоя случай само си е вършило работата.

Проблема в образуванието в наши дни е повече в това пазене на децата от стрес, като при всеки малък проблем се викат родителите да се карат на учители. А трябва да е обратното.

Точно това е, да

Аутокоректна ми го на това

Правилно. Да си готов да станеш част от обществото - да си готов да те мачкат.
Да нямаш лично мнение и жажда да търсиш най-доброто за себе си. Квот такоа.
Нужно ли е да споменавам, че това, което сме правили, е много далече от обикновения келешлък, да си по дънки в час по физическо примерно?




Правилно. Трябва повече стрес за децата. Кво като така предварително ги съсипваме като хора, все тая.

Затова ли сега всички, без един, учим за лекари/зъболекари/архитекти(в Мадрид, ако е от значение), щото не ни се учи едното момче работи за шел и на месец прави, колкото тука за година.
Не говоря за неща от келешлък - тва в кенефа е верно тъпо, примерно да имаш по английски домашно есе при кой точно римски император би искал да живееш, щото нали, европейци сме и всеки трябва да има мнение по въпроса. Ти не го правиш, щото не ти се занимава с глупости, получаваш двойка. Домашно есе - все още "златна" ли е "златна Прага"? Случвало се е, ако някой има проблеми с домашното, учителката не пуска ученика да си тръгне, и звъни родителя, да дойде да си прибере детето и да обясни какво е правило предишния ден, че да е неподготвено днес. И за по-големи простотии съм чувал.
Иначе, Хайчо, френския ми е на B2, английски знам достатъчно добре, учил съм и медицински английски, макар че нямам сертификат за ниво, в момента работя за С1 по немски, понеже нивото ми е на песни на Рамщайн, а ми трябва, за да работя в Германия Доволен?

Аз между другото в училище никога не съм си давал толкова зор с ученето, колкото след това за "вишото". По някои предмети учех с лекота, защото ми се отдаваха, по други ми беше трудничко доста, а благодарение на математиката и химията развих ебаси преписваческите способности и самообладание. Само дето в университета така и не ми свършиха работа, защото не съм преписвал там(щото не съм имал математика и химия ).

Сега като дърт пръч вече мога да кажа(поне от моя опит), че задължителните неща, на които трябва да наблегне човек в у-ще са:
- трябва да си съсипеш гъза от учене на поне 1 език;
- да си съвършено грамотен на родния си език;
- да си ок по география(не знам защо, просто е изключително нелепо да чуеш как уж начетен човек си няма понятие за някакви елементарни географски неща).

От там нататък, нещата, на които трябва да се набляга са си строго индивуални, според интересите на конкретния човек.

Най-скандалното, което видях всъщност е



Винаги съм мразил такива изпълнения от училища :/


Аз единственият по-сериозен така личен скандал, който съм имал с училището беше че в 9 или 10ти клас, имах адкси много закъснения за 1ви час 2ра смяна (13:30) и никой не ми вярваше, че това е единствено и само защото се успивам. А то си беше така, какво очакват от човек, който си ляга след 6-7 сутринта?

Как да е разказах си историята на съвета, пред когото ме бяха изправили и ми писаха само последно предупреждение.

Oт повечето училищни изцепки, които сме правили, тормоза над учители най-много ме е дразнил и съм против това, дори и учителя да го заслужава.

Това за тормоза над учители и аз не го одобрявам

За повечето случаи обаче - учителя си е виновен, че допуска това. Винаги съм бил слаб по математика, движех се около 3-4, но не пропусках час. Даскалката беше точна, всички имахме много респект към нея.

Гипо е прав иначе. Учиш езици, география и квото после ти трябва. Аз знаех, че ми трябват 6ци по биология и химия и тва е. Другото е учене на езици, за да съм максимално гъвкав и конкурентноспособен, когато стане време да се реализирам. Това е важно според мене, не от кога до кога е Ренесанса в Италия.

Чак скандал не, но няколко дни преди бала зазидахме входа на училището с итонг
(има снимкови доказателства)

Щом е била символична сумата, защото се ограничава достъпа им посредством средства? Знам къде си учил, и ме съмянва ме да имало много хора, които да не могат да си я позволят, но все пак?

Или го даваш на всички и ползва, който иска. Или въобще не даваш достъп.

Това за Атласа е крайно странно, аз лично щях да занимая родителското тяло, което ми е купило учебника и аз мога да правя каквото си искам с него.

Иначе най-голямата училищна драма ми беше Български език и литература, където от първото контролно в 8ми клас не се харесахме в преподавателката. Резултатът беше, че от тогава до края на 11ти клас, аз нямах различна оценка от 2 или 3. Винаги завършвах с 3, и то по милост.

В 12ти клас, още повече ми падна пердето и почнах мн да си се карам с тая, и да си дисктуриаме някви неща, резултата? имах само 5 и 6. Накрая ходих на промяна на оценка от целия курс, по време на самия бал (изпита беше 2 или 3 дена след това) тя ме дръпна настрани и ми каза, кои са 4те автора, които могат да се паднат. Fastforward, оценка по БЕ в диплома 5.63 (второто мочме в класа с над 5.50).

Но да, беше си от злоба нейното и някаква странна форма на мотивация.

В 7ми клас един учител превърна математиката от предмет, който не ми се отдава, в такъв, който мразя . Беше някакъв гадняр, по време на контролно обикаляше тихо между чиновете и ни стряскаше. Един път казал на майка ми, че ми е писал 2ка, а не 3ка или 4ка понеже ме виждал, че не ми харесва математиката, а не защото не съм бил за повече... Години по-късно го видях из квартала и просто го погледнах с отвращение. Иначе повечето ми учители са били мега точни. Даже не ми пишеха закъснения за първи час, защото знаеха, че винаги закъснявам, но абсолютно никога не отсъствам и не боледувам. Учителката ми по литература все ми дуднеше, че ми се отдавало страшно много писането, ама пък много ме мързяло и произведенията съм ги чел отгоре-отгоре. Там най-редовно имах 5ци, защото хем съм имал добри разсъждения, хем обаче не съм бил съвсем наясно със съдържанието .
По испански имахме откровена мъжемразка, която ни пишеше 3ки на всички момчета, а на съученичките, които дори едвам знаеха азбуката им пишеше от 4 на горе. Най-редовно изпитваше на тоя принцип - кара те да правиш упражнения и какво ли не докато не сгрешиш. Примерно 20 минути си бил безупречен, накрая си сгафил 1 нещо и казваше:"еее, мислех да ти пиша 4ка, ама сега... ще ти пиша 3ка по милост"