Soukou Kihei Votoms ep. 44-52 - нищо не се връзва в това аниме. От ръцете на главния герой и заради неговите действия загинаха милиони, а може би милиарди хора, само за да престане да бъде нечия марионетка...това секунди преди да поеме контрол над галактиката.
Ако не друго, с този контрол щеше да има възможност да изкорени малко по малко влиянието на Уайзман, а не експлозивно да остави всичко в хаос.
И какво направи с постигната свобода? Заспа криогенен сън с гаджето си, защото не го кефи политическата обстановка, която малко или много сам предизвика.
То бива да не искаш да поемаш отговорности, ама чак толкоз.

Действията на Уайзман също са абсурдни. Като си бог и избираш наследник, той трябва да е подходящ и отговорен човек. Кирико е психопат убиец, как това е перфектната дефиниция?

Шако и Рочина пък са пряко отговорни за унищожението на родната планета на първия. Вярно е, че идеята на Рочина беше технологиите да не попаднат в ръцете на военните, но ако Шако не беше разрушил съвсем безпричинно контрола на отбранителната система, поне можеше да се евакуират жителите.

Последна арка беше едно безцелно обикаляне напред-назад из космоса.

Цялото аниме е формално извинение за тонове mecha битки в old school стил, сблъсъци между космически флотилии и локации взети наготово - стандартни постапокалиптични градове, пустини, прокси на виетнамските джунгли, Звездата на смъртта, подземните инсталации от Забранената планета и пр. и пр.
Интересното е, че анимацията по време на екшън сцените с врметето става все по-добра и по-сложна. Запада до началните си нива чак към края на последната арка.

В крайна сметка беше ми забавно с тъпотията си, но не ми е ясно как се води класика. Може би през 1983-та такава е била телевизионната мода, а и хората си падат по мащабни проекти.

Soukou Kihei Votoms: Red Shoulder Document Yabou no Roots и Soukou Kihei Votoms: Big Battle - същите глупости, като ТВ-то, но доста по-добре нарисувани и анимирани. Сюжетът на второто според мен не се връзва със събитията от сериала. Или Шако, или Рочина не трябваше да са в него. Може би става дума за алтернативен свят?
От друга страна във Votoms е излишно да се търси смисъл...С основните си приоритети се справят добре: екшънът е приличен за OVA по ТВ сериал от средата на 80-те, а главните мъжкари са мъжествени та се пукат по шевовете.


Kikou Ryohei Mellowlink ep. 1 - понеже се развива в света и около събитията от Votoms е доста сходно. Сюжетът е gritty, но тъп, а военният екшън е интензивен, но силно нереалистичен. Само оръжията и транспортните средства наподобяват истински...което обаче е грешка, защото все пак става дума за цивилизация доста по-напреднала технически от нашата.
По някаква анимето ми напомня и за Venus Wars.
Общо взето забавно е. Гледа ми се нещо такова.

Kikou Ryohei Mellowlink ep. 2-6 - Mellowlink = Rambo...но по-скоро не Първа кръв, а фантастичните му приключения по-късно.
Някои от set piece-овете са доста интересни и забави, примерно където се биеше в претъпканите с капани вътрешности на катастрофирал и изоставен космически кораб. Това последното силно напомня за Die Hard, но и двете излизат в една и съща година: 1988-ма. Може би реферират един и същи по-стар екшън.
Флешбеците от войната пък са препратка към Втората световна с окопите и изоставянето на отряди за "пушечно месо".
Може да се каже, че сериалът е военен екшън, но естествено без капка реализъм в него.

Soukou Kihei Votoms: The Last Red Shoulder - най-тъпата история с Кирико до сега. А и явно е традиция при тези OVA-та е се влиза в леки противоречия със сериала.

Detective Conan ep. 811-812 - хубава арка, нооо... не разбирам този трик с падането в пропастта, какво целеше с него убиецът. Рано или късно разследването щеше да разкрие истината. Дали просто не е искал само да забави полицията, докато извърши убийства? Пак няма смисъл, защото в такъв случай няма нужда дори да прикрива следите си, а просто може да ги избие.

Lupin III (2015) ep. 24 - пълно безумие, но пък артът беше епичен. Сцената с часовниковия механизъм, май беше препратка към "Замъкът на граф Калиостро".

Sushi Police ep. 11 - guest starring Tony Stark. Also some Obi-Wan Kenobi cosplay.

Boku dake ga Inai Machi ep. 11 - пичът къв е грижовен към жертвите си .

Kikou Ryohei Mellowlink ep. 7-12 - ми до края си остана 80-тарски военен екъшън без минимални претенции за реализъм. Силата му е в това да взривява неща и да изтрепва антагонисти. Е, Бойл беше пич и някак ми стана жал за него.
Анимацията и механичният дизайн са прилични за годината на производство, но сигурно биха дошли доста вехто на съвременен зрител без вкус съм old fashion art.

Soukou Kihei Votoms: Kakuyaku taru Itan ep. 1-3 - идеите ми харесват. Религиозно социалните последствия от масовата сеч предизвикана от Кирико в оригиналния сериал. Той хем е свещена фигура, хем трябва да бъде унищожен в името на вярата организирана около него и създателя му. Кефи ме и идеята да gender flipped терминаторската версия на Кирико - Тейтания.
Реализирано в сюжет обаче, това е доста глупаво и е на нивото на старите серии.
Още арът и анимацията не ми изглеждат мръднали достатъчно за времето между 1983-та и 1994-та. Все едно гледам Mellowlink (от 1988-та), но с малко по-добри фонове.


God Eater ep. 12 - такъв типичен боен шонен беше тази серия...като взеха насред най-важната патаклама да му дърпат едни речи - "Мамору, минна, минна, мамору!"
Поне имаше малко mechanical design porn.

Durarara!!x2 Ketsu ep. 11 - Микадо и Масаоми се избиват едни-друг в надпреварата "Кой е най-големият мухльо?"...някак не е толкова забавно, колкото очаквах. Микадо уж пукна, ама надали.
Имаше и забавни моменти, но с другите персонажи естествено.

Gintama° ep. 44-48 - екшънът е добре, както и шегичките тук-таме, но прекалено бла-бла-бла, а и туистовете са леко неадекватни. Шоуто почти се е превърнало в стандартен боен шонен и ги няма гениалностите, дето ги пускаха едно време.
Мацудайра ми идва странно без гъзарските си old fashion очила.

Kindaichi Shounen no Jikenbo Returns 2nd Season ep. 21 - анализ на мястото, където се случиха убийствата: харесвам такива неща.
Друг плюс е, че цялата арка е с animation bump.

Shouwa Genroku Rakugo Shinjuu ep. 11 - извод: жените са зло. Якумо е единствената истинска "съпруга" за Сукероку .

Soukou Kihei Votoms: Kakuyaku taru Itan ep. 4-5 - бе, стандартните за френчайза глупости, но с повече политически машинации и по-малко екшън. Поне прекратиха мъчението наречено Фиана...обаче го замениха с терминатрицата Тейтания.
От цялото OVA май най-много ми хареса полу-изперкалият и по чудо оцелял края на Soukou Kihei Votoms Рочина, който се мяташе от пълна лудост, до дълбоки и смислени думи.


Soukou Kihei Votoms: Pailsen Files ep. 1-4 - доброто в това шоу е, че поне звучи малко по-военно. Не че щом Кирико е наблизо може да се очаква реализъм, но субординацията, изпълнението на командите, полу-пандизчийските отношения между войниците, бруталните преки началници и арогантните типове от щаба, които жертват хиляди за пушечно месо, всичко това създава подходяща атмосфера.
Още един плюс са събитията от 4-ти епизод: въпреки усилените и адекватни действия на главните герои, операцията се провали и загинаха множество от бойните им другари. Така нашите хора не само ще бъдат изправени пред военен съд, но и пред саморазправа.

Големият проблем на сериала обаче е 3D CGI графиката на mech-овете и бойните сцени. Те са не само грозни, но анимацията на движенията наподобява не тежащи тонове бронирани машини, а пластмасови играчки. Особено комични са опитите да се наподобят маневрите и тактиките от оригиналните серии. Резултатът е пародия.
Авторите са се опитали да компенсират нещата с интересно замислени битки и градация на напрежението, но пак се получава някаква екзотика, а не тъпкан с адреналин и тестостерон сблъсък.

Pailsen Files е prequel на оригиналните серии и sequel на третото OVA. Това означава доста познати лица. Авторите са се справили добре, защото ги представят в малко по-различна светлина така - както биха изглеждали преди някои бъдещи събития да ги променят.
Има доста homage сцени и препратки, които ще говорят малко повече на феновете запознати с по-старите серии.

Засега ми е любопитно. Ако продължи така, ще се окаже най-смисленото заглавие от поредицата.

Dimension W ep. 11 - да, интересни разкрития, но много ги провлачиха вече.
Дъщерята на Лузъра е абсолютен статист в цялата история.
Превръщането на майка и в tetacle rape monster от главния злодей пък беше толкова random.

Soukou Kihei Votoms: Pailsen Files ep. 5-11 - определено ме кефи повече от останалата поредицата.
Не че е по-малко глупаво, но ситуациите са по-екстремни, главните катили се измъкват от тях с повече badassery, а въобще на всички персонажи е раздадена малко повече индивидуалност, за разлика от по-старите Votoms анимета, където за 90% от каста имахме едни елементарни клишета за добри (към Кирико) и лоши (пък към Кирико).
Други наблюдения:
Финалната петорка на Пейлсен е много по-опасна и разрушителна от всички redsholder-и, които е селектирал през годините.
Белокосото хлапе Заки май е пред-прототип на Прото Едно.
Един от страничните персонажи - Вап, най-неочаквано се оказа познат с Кан Ю от оригиналния серия. Дали пък не са и роднини, защото доста си приличат?

Soukou Kihei Votoms: Pailsen Files ep. 12 - изкефи ме туиста накрая. Не че е изненада, особено като знаеш какво става нататък. Просто беше нужното развитие на този етап.
Хвърлих един диагонален поглед на филма и напрактика е сериала, но с по-качествен саунд дизайн, пълен redub и май музиката беше изпълнена от истински оркестър, не евтините синтезаторски мяукания от сериала. (Е, може пак да е синтезатор, но по-добро изпълнение)
Някой ден ще го гледам вместо rewatch.

Soukou Kihei Votoms: Gen-ei Hen ep. 1-6 - още едно добро Votoms. Може би най-добрата графика в поредицата, а с масивен retcon са оправени част от глупостите на оригиналния сериал. Примерно това, как Кирико в схватката си с Уайзман избива населението на цяла планета. Оказва се, че са били спасени с чудо на друга планета, която е абсолютен двойник на взривената .
Бе, не е голямо подобрение, но поне Кирико не е отговорен за геноцид, както често се случва с кандидатите за бог .
Историята ни връща към познати герои и места. Някои неща не са се променили, но други са, при това в логична посока и особено политическите.
Ценното е, че всичко е навързано перфектно с митологията на шоуто.
Най-накрая виждаме протагонистът да се бори за благородна кауза и да успее, а пък Рочина дочака възхода на своя идол.
Единствената издънка е математическа - Kakuyaku taru Itan (aka Shining Heresy) се развива точно 32 години след Soukou Kihei Votoms, докато това тук хем е след Shining Heresy, хем отстои само на 30 години.
Леко ми липсваше и Тейтания. Не че толкоз я обичам, тя е абсурден и противоречив герой, но по сценарий се предполагаше да е някъде наблизо.
Музиката е ново изпълнение и доразработване на музикалните мотиви от оригиналния сериал, но за разлика от Pailsen Files е изпълнена от истински оркестър, а не синтетичен MIDI тормоз.
Приятно сериалче, но за да го разбере човек, трябва да е гледал старите серии и Kakuyaku taru Itan.

Остават ми още 3 OVA.
Двете от тях са или в далечното бъдеще, или в далечното минало, или в алтернативен свят (или аз съм в голяма заблуда).
Последното - Alone Again май се предполага да развали оптимистичната нотка от Gen-ei Hen и да ни върне оригиналния мрак и безпътица за Кирико

Boku dake ga Inai Machi ep. 12 - изстискан от пръстите финал. Хем трудно биха осъдили злодея, защото е човек с положение и пари, хем едва ли би останал дълго в затвора. Всъщност така и не видяхме какви доказателства имат срещу него.
Едни вид авторът казва "Не е важно, надхитряват го и толкоз!", което е леко разочароващо за заглавие фокусирано най-вече върху финтовете на главния герой да промени историята. Друга странност - фиксация на злодея по протагониста го е възпирала да върши серийни убийства в продължение на години - колко удобно!
Някак очаквах по-грандиозен финал, а сцената след крайните надписи, добавя излишно захар.
Става за гледане, но определено губи инерция след спасяването на първата жертва. Може би се дължи на прибързаната адаптация?


Soukou Kihei Votoms: Case; Irvine - THE HORROR. Кратка история в света на Votoms от създателите на Code Geass демонстрираща всичко, което мразя в последното:
EMO + MOE + свърхемоционалност + тинейджърите управляват света + помпозни речи в стил Льолуш + безкрайно идиотски и самоцелни сюжетни обрати.
Примерно в края на последната битка нашичкият побеждава, но е подтикнат от чувството си за вина да направи поредният драматично бавен и сюжетно удобен опит за самоубийство. Смъртоносно нараненият му противник, който е убиец-психопат и целта на живота му е да всява хаос, решава да го спаси и с изстрел от собствения пистолет избива оръжието от ръката на Ървин предотвратявайки самоубийството.
Абе вихърът на този екип е сапунката.
Друг минус - боевете макар и добре анимирани и интересно замислени се развиват прекалено бързо, за да им се изкефиш.
Цялото OVA за мен - "Бях забравил колко много ненавиждам Code Geass, защо трябваше да ми го припомнят?".


Votoms Finder - в ярък контраст с Irvine едно от най-кефещите ме неща от поредицата.
Развива се в алтернативен свят. Сюжетът не е нищо особено: типично приключение с типичните герои и дори русокоса принцеса за спасяване , но екшънът, механичният дизайн, шантавите оръжия и приспособления, както и сложната обкръжаваща среда го компенсират. Действието се развива доста стремоглаво и въпреки краткото екранно време зрителят успява да научи доста за света и главните персонажи. Колкото и да е елементарна историята, все пак е интересна за следене.
Музиката е абсолютно подходяща за приключенско-героичната атмосфера.
Никаква връзка с Votoms, освен някои сходства с mecha дизайна.
Много приятно кратко филмче, жалко че няма сериализация.

Dimension W ep. 12 - ми шарени картинки, плоски герои и абсолютно стандартен сюжет. Гледах някакви документални шортове и примерно за екипа е голяма гордост, че звукът от автомобилите - двигател, врати, отваряне и затваряне на фаровете е записан от истинските модели. Лошо няма, но абсолютно излишно усилие. С тази маргинална история, ден-два след края на излъчването никой вече няма да помни анимето.

God Eater ep. 13 - до края вбесяващо тъпо. Особено с това как насред битката имат време да обсъждат такива важни неща, като чувствата и личната си мотивация.
Единственият плюс за мен - абсолютно нелогичният (камара от желязо, която героите държат и размахват все едно букет с цветя) и извратен механичен дизайн на оръжията и трансформациите им.

Kindaichi Shounen no Jikenbo Returns 2nd Season ep. 22 - странно. Очаквах да има повече серии, затова финалът на сезона ми дойде малко изненадващо.
Последната арка май беше най-логична и с мотивацията на убиеца, и с относително по-осъществимите трикове в сравнение с всичко видяно от Киндайчи досега.

Durarara!!x2 Ketsu ep. 12 - общо взето рестартираха статуквото. Единствения прогрес беше, че един-двама от лошковците си намериха майстора.
Не съм особено изненадан. Краят на Baccano беше нещо подобно.
Разликата е, че там ми пукаше за повечето герои, а тук само за част.
Ако наистина цялата бъркотия беше довела до по-драстични и интересни промени или пък беше разкрила някаква по-голяма схема на нещата - цъ.
Едни и същи персонажи се носят хаотично, като найлонови торбички в бурята.
Планът на Изая, за който събра такива яки съюзници така и не го видяхме.
Планът на Такаши за управление на Шузио беше пълна глупост.
Микадо въобще успя ли да унищожи Доларите? (Не, естествено.)
В този сезон трябваше да се случи нещо по-голямо, като резултат от трупането на напрежение и противници през предните...но не се случи.

Shouwa Genroku Rakugo Shinjuu ep. 12 - мдаммм, убердраматичното развитие за което знаехме още от началото, но поне сега е ясен контекста му. Не я знам, коя е тази Haruko Kumota, но за нея жените са ултимативното зло .
Или пък е някаква джосей мода?

Dagashi Kashi ep. 11 - репететивно безумие, както обикновено.


Soukou Kihei Votoms: Pailsen Files the Movie - с една позната гледахме филма с цел да и спестя времетраенето на OVA-то, но се оказа грешка.
Първо историята е орязана на лоши места и резултатът често е нелеп и безсмислен.
Второ музиката е разположена по-дървено и за капак бяха вмъкнали гадните j-rock парчета от OP-то и ED-то няколко пъти, а пък те са мъчение за ухото.

Soukou Kihei Votoms: Koei Futatabi - от най-добрите Votoms и сюжетно, и анимационно, но за съжаление доста прибързано.
Друг негатив е, че излиза 2011-та, а по-добре е да се гледа преди Soukou Kihei Votoms: Gen-ei Hen, което идва през 2010-та.
Koei Futatabi всъщност е предисторията на Gen-ei Hen. Разказва как Кирико се среща с Кокона, Ванила и Гото. Обяснява и липсата на Тейтания по-късно.
Някак недовършено е, защото се случват много неща, но са обяснени съвсем повърхностно. Мисля, че OVA-то е било планирано, за по-дълго времетраене.

Gintama° ep. 49-51 - писал съм и преди, какво ми харесва в този сезон и какво не. Накратко добър е, но шоуто е имало и по-добро представяне.
Финалът на този е ценен с това, че е на логично място, а не да те оставят в отчаян клифхенгър, като някои други шоута с комплекс за малоценност, как зрителите няма да се върнат след почивката.

Нещо ми направи впечатление около главния гарван. Движенията му оставяха послесветене в цветовете на дъгата. Това силно ми напомня един сходен ефект на НЛО-тата от Project BLUE Chikyuu SOS. Чудя се дали е нарочно търсена прилика/препратка или просто е случайно съвпадение.

ПП
Нещо не ми хареса играта на Aya Hirano, в по-драматичната част. Може би трябва да виня режисьора?

Shouwa Genroku Rakugo Shinjuu ep. 13 - това е най-човешкото аниме, което съм гледал от доста време насам. Другите сякаш са със сценарий писан от чат ботове, на които са зададени параметри, какви теми и случки харесват статистически най-много на зрителите.
Това тук приема, че хората правят грешки, имат съмнения, имат илюзии, понякога изкарват късмет, а понякога не. Друго плюс е, че не се опитва насила да те въвлече в чувствата и емоциите на персонажите. Tearjerker-щината много се нрави на съвременната публика, но пък на мен - хич.
Понеже става дума за стари времена и стари отношения, може би самото аниме идва малко старомодно. Определено не е за всеки, особено с ракугото, което е доста своеобразен театрален жанр.
На ме обаче Shouwa Genroku Rakugo Shinjuu доста ми допадна. Ще чакам с нетърпение втори сезон.

Dagashi Kashi ep. 12 - Това шоу не изглежда чак толкова скъпо, но парите и усилията пръснати по него са на вятъра.
Просто поредица от препрочетени с неадекватен патос реклами за евтини захарни изделия. Хуморът на това доста бързо се изчерпва.


Re:Zero kara Hajimeru Isekai Seikatsu ep. 1 - като история нищо смислено, но е красиво нарисувано и анимирано.
Другата хубава страна е, че главният герой е някакъв genre savvy за RPG фентъзи световете и постоянно lampshade-ва, какво ще се случи в историята, обаче рядко уцелва правилното клише и ситуация. Това води до комични случки.
Та да - изтърканото "човек от нашия свят попада във фентъзи", но поне се майтапи със себе си.

Gyakuten Saiban: Sono "Shinjitsu", Igi Ari! ep. 1 - Хареса ми доста.
Изненадващо точна репрезантация на играта - етапите, героите с обичайните им странности, музиката и кретенския хумор.
Само се притеснявам, че е доста идиосинкрачно и едва ли някой, който не е запознат с френчайза, би го приел за повече от безумен брътвеж. =)) =)) =))
Това аниме е само за фенове.
Може би по-добре щеше да е, да го адаптират в стандартен адвокатски сериал.

Uchuu Patrol Luluco ep. 1 - някаква смесица между Ninja Slayer и ученическите сцени в Kill La Kill. Доста е Trigger-ско и ме кефи, въпреки че е кратко, минималистично и съвсем без анимация.

Kuma Miko ep. 1 - това на места е по-перверзно и от meme-то за Педобеър, но няма страшно, защото мечокът е скопен. Най-много ми напомня за Mitsudomoe, но не е с такива интензивни гегове.
Фоновете са красиви.

Endride ep. 1 - плоските мъжки персонажи, елементарните диалози, театралната хореография по време на екшън сцените...това тук яко лъха на шоджо, но не от тези, които могат да ми завладеят въображението.

Boku no Hero Academia ep. 1 - Нещо не ме хваща това. Засега поне е стандартната история за лузърът, който иска да постигне мечтите си, а по-силните от него са такива комплексари и си нямат друга работа освен да си изкарват яда на него.
Анимационно също не е нищо отвяващо мозъка.
Средниста шоненка.
Обикновено хитовите заглавия, а мангата на това уж е такова, вкарват някаква минимална зарибявка - кефещ керътър дизайн, уникален сетинг, тийз че нещата ще станат по-засукани с напредването на сюжета, някой и друг забавен лаф (тук само смешни физономии)...
Boku no Hero Academia е уникално с безличието си. Literally quirkless.
Надявам в следващите епизоди да прояви повече качества.

Ushio to Tora (TV) 2nd Season ep. 1 - Това шоу е по-зле отколкото го помня. Чудя се дали да го дропна.

Terra Formars Revenge ep. 1 - и това е по-зле. Нов по-маргинален керъктър дизайн, че дори останах с впечатление, как музиката и играта на сеютата са други по-безлични.
Направо атмосферата е бойно-шонеска вместо сейненски хорор и драма.

Mayoiga ep. 1 - Май идеята е every troubled teen must go to hell.
Две песни, като plot point-ове в епизода. Тази за хипопотама ме скъса от смях...не защото е смешна.
Солиден кандидат за номинацията teen drama OTY.
Дроп.

Joker Game ep. 1 - най-накрая интересна тема: създаване на шпиони.
Действието се развива в навечерието на Втората световна война в условията на фашизъм и отровни политически интриги. Главният герой е японски националист и идеалист (разбирай пълен фашист) и е доста праволинеен, но попада в смъртоносна игра, където враговете са навсякъде и ценностите са размити. Няма ясно определени противници срещу които да се бори или съюзници на които да разчита.
Арът е красив, особено фоновете. Отразява акуратно историческия период.
Диалозите и монолозите са страхотно написани.
Играта на сеютата представя идеално ситуациите.
Музиката е на място.
Ако продължи така - AOTS и солиден кандидат за AOTY.

Sousei no Onmyouji ep. 1 - много елементарно.
Керъктър дизайнът за мен не е подходящ за такъв вид история (а е и грозен), анимираните сцени са доста, но съвсем семпли с едва загатнати движения. Историята е толкова плоска...
Да се надяваме, че натам ще се развие. Продължи ли в същия дух го дропвам на втори епизод.

Bungou Stray Dogs ep. 1 - като концепция не е зле, а и някои от геговете работят (в стил Kekkai Sensen), но реализацията е някак стандартна и дежа вю. Предполагам, че нататък и анимацията ще е по-тънка, не че беше особено разточителна в първата серия.
Друг минус - твърде много бишита за моя вкус.
Да видим как ще продължи.

Re:Zero kara Hajimeru Isekai Seikatsu ep. 2 - това русото ни се води, ни се кара.

Boku no Hero Academia ep. 2 - не е за мен това шоу...щом смятат, че с повтарянето на "Масакенай" се подсилват патосът и внушението.
Дроп.

Kuma Miko - не успях да догледам втори. Дроп.

Tonkatsu DJ Agetarou ep. 1 - това е кретения, но някак забавлява. Ще погледна още един епизод.

Endride ep. 2 - чуждоземските народи биха казали "Тъпо, като чувал с тухли". Ще го влача още малко, понеже това за кухата земя е толкова тъпо, че чак смешно. Що не бяха примерно на друга планета и до там да се стига с магически портал или нещо такова?

Koutetsujou no Kabaneri ep. 1 - голяма част от глупостите на WIT се виждат и в това шоу, особено крещящият главен герой, който по неприятен начин ми напомня старото пропагандно клише за "истинския комунист" Онова фенсървис шматче с нинджа уменията (но пък носи ярки дрехи и грим) направо не е от този свят. Неспособността да вдигнат моста навреме (а това трябва да е отработено, особено при параноята, която цари) и самият факт, че вместо да се сгромоляса в пропастта влакът хвръкна, като спортен мотоциклет то рампа...това са само част от серията глупости (ъъъ цветя отворени през нощта, разпилени зомби сърца в най-драматичната минута, лечението на главния герой и т.н.), които се предполага да шокират зрителя, но по-скоро го разсмиват.
Хубавото е, че все пак шоуто те хвърля директно в историята, а не те занимава надълго и нашироко с предисторията на героите.
Друг неочакван от WIT плюс е, че за разлика от SnK и онова за вампирите, всички сцени са доста подробно анимирани и когато няма екшън. Едва ли не кино качество в епизода. Подозирам, че нататък няма да продължи така, но е добре как осъзнават слабостите на предишните си продукции.
Още традиционната им сила са фоновете и тук пак са се представили прекрасно.

Tanaka-kun wa Itsumo Kedaruge ep. 1 - това предполагам доста хора ще го възприемат зле, защото хем е SOL и няма сюжет, хем шегичките не са отнасящи мозъка.
Мен пък ме кефи точно този заспалата атмосфера и странното чувство за хумор на авторите.

Kiznaiver ep. 1 - пълна кретенщина, а и не разбрах, какво е практическото приложение на системата за споделянето на болката и защо е свързана точно с главния герой.
По-скоро е някакъв садистичен експеримент с цел да вкарват персонажите в гадни ситуации.
Иначе Trigger-ските неща - шантав арт, странна анимация, сюрреалистични гегове, идиотска музика...но за жалост не ми се навързват в интересна история.

Gyakuten Saiban: Sono "Shinjitsu", Igi Ari! ep. 2 - забавно е, но както вече казах, ще звучи адски безсмислено на хора, които не са запознати с играта.

Concrete Revolutio: Choujin Gensou - The Last Song ep. 1 - в началото на серията си помислих, че леко са забавили темпото през този сезон, защото са им свършили идеите от оригиналната концепция...но някъде към средата, като превключиха на по-висока предавка и пак стана познатата лудница.
С кеф ще си го следя отново.

Sakamoto desu ga? ep. 1 - това чудо е с правилния набор от сеюта, но геговете нещо не са ми толкова смешни. Може би в манга варианта, да е по-забавно.
Нищо лошо в джаз музиката, но тук нещо не ми се връзва със съдържанието. Не ми предава подходяща атмосфера.
Ще се следи, но се надявах на комедия от по-висок ранг.

Terra Formars Revenge ep. 2 - и вторият епизод си звучеше, като боен шонен с декларациите, тъпите шегички и всичко.
Не казвам, че предишният сейненски подход беше много по-стока, но някак имаше атмосфера, особено OVA-та. Това тук идва generic.
Май плюсът е, че нещата се развиват сравнително по-бързо. В една серия разкриха повече, отколкото стария половин сезон...но пак е абсурдно да имаме тераформарки в орбита около Марс и обяснението, че камерите за наблюдение били прецакани не е достатъчно.

Uchuu Patrol Luluco ep. 2 - забавните глупости продължават.

Joker Game ep. 2 - още един приятен пълен с интриги епизод. Този шпионски трилър доста ме кефи за момента.


Bakemono no Ko - останах с противоречиви впечатления сходни на тези от Toki wo Kakeru Shoujo.
От една страна визуални красоти, подходяща музика + саунд дизайн и размазваща игра на сеютата играещи бакемонотата. Естетическа наслада.
От друга страна сюжетът доста насила свързва или противопоставя едни герои с други. Интригата вървеше по шаблон и понякога самите герои реагираха нехарактерно, само за да могат да наместят общата схема. Някои пречки ги решиха с картата "Ами точно толкова е як/добър/умен този герой.".
Хич не ми хареса история, а моралните послания бяха вмъкнати съвсем фалшиво.
От персонажите ми бяха интересни само бакемонотата, а тяхната карикатурност дава на сеютата по-широко поле за театрална изява.

В крайна сметка ми беше приятно (дори малко повече от Toki wo Kakeru Shoujo), защото определено имаше приятни компоненти, но сюжетът беше мъка и класи под Summer Wars.

Mobile Suit Gundam Thunderbolt ep. 2-3 - доста брутални епизоди и драмата е up to eleven, обаче героите страдат от съвсем истински травми, а не защото авторите са некадърни и се чудят, как да въвлекат емоционално зрителя.
Гнусотията на войната и ескалацията на насилието са представени много добре.
Гвоздеят на програмата - mecha битките са едни от най-добрите за Gundam френчайза.

Sousei no Onmyouji ep. 2 - стана още по-безумно и клиширано, но ще се задържа още малко.

Bungou Stray Dogs ep. 2 - най-абсурдното интервю за работа и то в лошия смисъл на думата. Геговете и кретенските реакции от сеютата обаче ме забавляват.

Kuromukuro ep. 1 - поредната безумна концепция и опит да се вкара MOE в mecha. Дразнещо е, че главната героиня е такъв дебил, но пък има и забавни моменти.
Самите mech-ове са абсолютно грозно 3D CGI, но някак засега се търпят.
Фоновете и локациите определено ми харесват. Май те са това, което ме задържа в епизода.

Re:Zero kara Hajimeru Isekai Seikatsu ep. 3 - най-накрая малко прогрес отвъд този склад.
Битката беше добра. Според мен на рицаря нещо не му е чист косъмът.

Tonkatsu DJ Agetarou ep. 2 - та идеята на това шоу е, да покоже всичко друго само не и истинско ДиДжей-стване.

Endride ep. 3 - неее, това вече и с ритардщината си не ме забавлява.
Дроп.

Tanaka-kun wa Itsumo Kedaruge ep. 2 - нищо не се случва в това шоу и пак страшно ме кефи. Някакъв странен и минималистичен хумор.

Gyakuten Saiban: Sono "Shinjitsu", Igi Ari! ep. 3 - нашият човек действа в стил "Ченгето от Бевърли Хилс" - отива и се заяжда директно с главния злодей белким онзи се издаде.
Тъпотата и неадекватните комични реакции са ми най-любимото нещо, в този френчайз.

Kiznaiver ep. 2 - не ме кефи това шоу. Твърде много крещящи тийнове. От втората серия ми харесаха максимум 3 минути.
Дроп.
Дано се сетя да потърся OST-то щом излезе, защото само музиката ме радва.

Ojisan to Marshmallow Special ep. 1 - безбрежна ретардщина.

Big Order (TV) ep. 1 - Ъх. Това е тъпо, като гъз...и напомня за Mirai Niki...е, може би не е чак толкова гнусно.
Дроп.

Terra Formars Revenge ep. 3 - демонстрира нещо странно, в отношението на японците към руснаците - или са им абсолютни фенове или ги мразят безмерно.
Мангаката явно е фен.

Macross Δ ep. 1-2 - реших да проверя дали спомените ми отпреди три месеца за безумието от първи епизод не са верни.
Всъщност времето е приглушило безумието. Втори епизод не е много по-смислен.
След много много колебание реших това да го помъча още малко, пък чак тогава да го дропна. Най-дразнещото не са глупостите му, защото целия френчайз е пълно безумие, а това, че прилича повече на Aquarion Evol и на AKB0048 отколкото на Macross.

Kuromukuro ep. 2 - това шоу е адски тъпо, но и ми е адски забавно заради самурайските битки с mech-ове. Освен това scenery porn и във втори епизод.

Concrete Revolutio: Choujin Gensou - The Last Song ep. 2 - мудна серия...а и зеленокосата шматка ме дразнеше...обаче сюжетът беше не по-малко объркан от обикновено. (Да, последното за мен е плюс.)

Uchuu Patrol Luluco ep. 3 - най-новият член на патрула е най-големият престъпник наоколо...хич не съм изненадан.

Joker Game ep. 3 - тайм скип, Франция, накурдисани типове дето не мога да повярвам, че са от резистанса...не ми хареса толкова серията, но пък картинките бяха добре, както обикновено.

Sousei no Onmyouji ep. 3 - boooring. Drop.

Bungo Stray Dogs - Не мога да се стегна да изгледам 3-ти епизод. Дроп.

Mobile Police Patlabor: Early Days ep. 1-2 - не е лошо. Old fashion mecha дизайн в условията на полицейска процедурна драма. Силно ми напомня за Dominion Tank Police, но без мутантите. Множество познати гласове на сеюта.
Хуморът е някакъв "Еее, някой друг ще го свърши.", "Аз работя тук само заради..." и "Писна ми от това бачкане.", което си е рядко за японско заглавие и звучи свежо, нищо че е 80-тарско заглавие. По-опитните служители имат усета, кога трябва да се напъват, кога могат да се моткат и на какви привидни дреболии трябва да се обръща внимание.
Приятно е за гледане цялото това мрънкане, бъркотия и стремеж да се мине по най-тънката лайсна.
Музиката и звуковият дизайн са много подходящи.

Re:Zero kara Hajimeru Isekai Seikatsu ep. 4 - Е, следващият revival е в легло и поне няма нужда да се проиграва цялата бъркотия в склада.
Ще се наложи детективско разследване, за да се установи, кой е убиецът.
Satomi Arai for teh win с поредния си супер идиотски глас и персонаж.
Радвам се, че и тя е на борда.

Tonkatsu DJ Agetarou ep. 3 - неочаквано епизодът доста ми хареса и като сюжет, и като DJ-ски миксове.

Tanaka-kun wa Itsumo Kedaruge ep. 3 - определено най-добрата комедия от сезона, нищо че е slice of life и daily life.

Monster Strike ep. 20 - ъъъ...

Concrete Revolutio: Choujin Gensou - The Last Song ep. 3 - серията беше много, ама много зле.
Явно за този сезон са нямали подготвено почти нищо и в последния момент са дали зелена светлина на скалъпени набързо абсолютни глупости.

Gyakuten Saiban: Sono "Shinjitsu", Igi Ari! ep. 4 - е, нямаше начин да се измъкнат от това положение, затова лошият си призна...заради списък, който никой не може да докаже. =))
Както и да е, идиотщината на това чудо ме забавлява.

Uchuu Patrol Luluco ep. 4 - серията беше тъпа, защото е пародия на тъп филм - Армагедон...обаче финалният обрат беше готин.

Terra Formars Revenge ep. 4 - стандартен боен шонен: една крачка напред в сюжета, две назад.

Koutetsujou no Kabaneri ep. 2 - iтава по-нелогично, а МОЕ-то и екстра хореографията дето ги вкарват насила са толкова не на място.
В други шоута, като примерно Бахамутя последните сработват, защото и основната история не е толкова сериозна, но тук грозно си противоречат с останалия тон.
Хубавото е, че animation bump-ът продължава. Направо не мога да повярвам.

Sakamoto desu ga? ep. 2 - некво ми е скучно, като онова за извънземния даскал октопод.
Не стига, че геговете не са ми смешни, но и някаква поука се опитват да вкарат.
Дроп.

Mobile Suit Gundam Thunderbolt ep. 4 - ей така се прави Gundam.
Мрачно, но не фалшиво мрачно, а просто показваш ужасите на войната и не провлачваш прекалено тези сцени. После добавяш едни от най-яките космически бойни сцени и готово.

Най-добър момент: