нелегален написа:
http://boards.4chan.org/pol/thread/48310392добра дискусийка в пол отпреди няколко часа. За справка - OP pic-а е напрвен от мен.
Жалка работа
Рядко споделям лични истории тук, но сега смятам да направя изключение по този повод.
Това се случи една седмица преди да напусна последната си работа и окончателно да започна да се самоиздържам благодарение на личния си бизнес. Преди това около 5 години работих след завършването си в една медицинска лаборатория в София.
Та стоя си аз в моя кабинет, но вратите навсякъде са широко отворени, защото е горещо. Чувам всичко случващо се в приемната. Влиза една жена, по гласа ѝ познавам че е възрастна. Иска си резултатите от изследванията, които са и обещани за 2 часа. Изследванията ѝ не са готови и жената видимо се ядосва. Пристига шефката - самата тя около 65 годишна и решава да овладее ситуацията, като заговори бабичката.
–Виждате ли – обяснява шефката – имахме много работа, та за това изследванията Ви ще са готови в 3. Почакайте малко.
Бабата обаче е непреклонна. С ясна реч, свидетелстваща за будна мисъл, жената казва:
–Като сте имали много работа, трябваше да ми кажете да дойда в 3, а не в 2. Ще ме прощавате, но това е българска работа!
Тук шефката леко се напряга.
–Е, хайде - Казва тя – Сякаш на запад е много по-добре. Стига сме ги давали само тях за пример, а сме подценявали себе си! Те също имат бедност, престъпност, ами и тези гейове...
Бабата обаче не купува и грам от комунистическите клишета с които я засипва шефката ми.
–Разбира се че на Запад е по-добре. – Изтъква тя очевидния факт – Техните общества са много по-богати, законни, добре организирани и са постигнали много повече.
–Вижте г-жо, – продължава шефката, която също не се отказва.– Доказано е много пъти в историята на човечеството, че когато една цивилизация премине апогея си тя започва да залязва. А нашата цивилизация ОТДАВНА е преминала своя зенит.
–Г-жо, Вие сте лекар. - Продължава възрастната жена, чиито разсъдък обаче очевидно си е на мястото – Всички достижения в медицината и науката, на които ставаме свидетели днес са плод на тази цивилизация, а не на някоя друга. Ние с Вас сме живи на тези години благодарение на тази цивилизация.
Разговорът продължава и шефката започва да задава по-лични въпроси. Оказва се че жената е на 95 години!!! Цял живот се е занимавала с литература и преводаческа дейност. Била е преподавател по английски език. Родена е и е прекарала живота си в центъра на София.
Естествено се засяга и темата за комунизма:
–Караха ни да вярваме, че е възможно всички да са равни! - Казва жената - А това е невъзможно. Сега не се ли чувствате глупаво? Как строяхме социализма?
Слава Богу, шефката не е от хората, които ще тръгнат да защитават комунизма. За съжаление обаче, тя предприема една не по-малко непочтена тактика, наричана от мен "да прехвърлиш проблема от болната глава на здравата" или известният в този форум "синдром на Гипо".
–Ами вижте - казва шефката - То кое не е измама? Нима американската мечта е истина? Тя е една голяма лъжа. (тук шефката изрежда един куп стандартни глупости, които можете да чуете за Америка). Накрая завършва с най-абсурдният аргумент:
–В крайна сметка какви хора са заселили Америка? Престъпници, каторжници, изметта на Европа? Какви гени имат тези хора? Какво можем да очакваме от народ с такива ГЕНИ!
– Най–инициативните хора от цяла Европа са избягали в Америка. За това тази страна е постигнала толкова много. – Казва просто възрастната жена.
В този момент, аз станах от мястото си и отидох в коридора за да я видя с очите си. Действително беше възрастна, но не бих и дал 95. Не изглеждаше като повечето пенсионери с полу-замъглено съзнание. Имаше буден поглед и с нея можеше да се води така добре разговор, както и с някого на 20. Всеки, всеки, може да се надява да бъде в такова състояние на ума когато е на 95 години. Може и да са гени, но това съхранение на съзнанието, най-вече бих го отдал на факта, че жената не е спряла да чете и да се занимава с литература, което е попречило на мозъка ѝ да "ръждяса".
Шефката ми също беше възрастна и много културна и образована жена. Но тя бе продукт на комунизма със всичките непоправими последици. 95 годишната баба трябва да е родена някъде 1920г. Това означава, че през 1945г. е била на 25г. Тя е израснала, живяла и помни България докато все още е била нормална държава.
Изследванията излязоха и жената стана да си върви. Докато напускаше лабораторията се замислих, че между нейната и моята младост лежи почти цял един век. Въпреки това като ценностна система и начин на мислене си приличаме повече отколкото с много от моите връстници.
Без връзка с горния случай, една седмица по-късно подадох молбата си за напускане. Причините бяха, че се чувствах призван за по-велики дела, а същевременно достигнах момента в който доходът ми от "странични занимания" стана достатъчно висок, за да не ми се налага да работя нещо друго.
Като цяло за 5 години мога да кажа, че съм доволен от шефката си. Мнозина не разбират правилно взаимоотношенията работодател/служител, поради дълбоко вкоренените марксистки простотии. Смятам, че шефката ми също бе доволна от мен през повечето време. Тя самата е чудесен специалист в нейната област, за съжаление не чак толкова добър мениджър и организатор. Разочароващо обаче е, че извън нейната област, схващанията ѝ за света са дълбоко погрешни и се опират на митове и пропаганда от най-елементарен тип.