Никой не може да бие Стефан Кънев от PC Club в това отношение. Даже като си купех нов брой първо отварях на рубриката "Recycle Bin"

Recycle Bin беше специална рубрика на PC Club, в която се пускаше ревю на тази игра излязла през месеца, която АМА ЗА НИЩО не става. Респективно, самата статия представляваше пълна кретения. За разлика от гореспоменатото списание, РС мания нямаше такава рубрика - ако някоя игра не струва, просто се пишат смешки.

Колкото до 2.0 - пуснат е анонсът в "лично мнение" (каренцето отляво на новините) и е нещо, което всички очакваме от много време!

Рубриката се казваше "Пълна Скръб". А при PC Club това не беше единствената оплюта игра - просто Recycle Bin беше рубриката, която показваше, коя е играта, която е най-най-най, ама най-зле за последния месец.

Пък и всеки чете статиите за кофти геймки заради едно - просто да види докъде се простира гения на автора в способността да постави такива игри на мястото им.

PC Mania 10 / 1999 : Militato

Наскоро “доброжелателни” колеги ми препоръчаха играта Militato и ми обясниха, че това е RTS с домати и картофи. Помислих си: какво пък, може би ще е нещо забавно, нещо, направено в духа на култовата боза “Атаката на доматите убийци” – един от най-лошите филми, правени някога. Предварително се настроих за страшна идиотщина, изпълнена със свеж хумор и бомбастични специални ефекти.

21 часа 05 минути същата вечер: пускам играта.

21 часа 05 минути и 34 секунди: притиснал главата си с възглавницата аз пищях в неистов ужас... Най-старият ми геймърски кошмар вече беше реалност... Бях прекарал няколко незабравими мига с най-лошата игра, създавана някога. На фона на триизмерна среда и кубчета тип Duplo, някакъв картоф с криви крачета, револвер и облекло на мексикански революционер се разхождаше безцелно и убиваше свои събратя (картофи, де).

Разтърках очи, ощипах се зверски и най-накрая се самошамаросах с надеждата всичко това да е само лош сън, но картофът още беше на екрана.

Неловкото положение свърши, когато случайно натиснах space bar и за мое гигантско учудване патравият компир заподскача като планинска коза с хилавите си криви крачка. Това беше предостатъчно, последната брънка, която окончателно разби и без това лабилното ми психическо здраве. Нещо в мен се пречупи завинаги...

Няма какво толкова да ви разказвам за Militato (съчетание между Military и Potato)… в нея дори няма домати. Най-общо казано, това е един безобразно направен 3D-екшън, в който действието се наблюдава от third person перспектива, което ви принуждава през цялото време да гледате противния картоф. Гротескното действие, което се развива на екрана, е просто неописуемо. През всичките 10 нива вие управлявате милитаристично настроения компир, който води партизанска война срещу събратята си в различни епохи от човешката история: Гражданската война в САЩ, Втората световна война, войната във Виетнам, близкото бъдеще и т.н. Нелицеприятният зеленчук се управлява със стрелките като всеки средностатистически компютърен герой, може да прави странично движение, да рипа бодро (макар че това всъщност няма никакво значение в играта) и да използва специфични оръжия като калашници, арбалети и дори стреличките на Купидон. Проблемът е в това, че Militato е била замислена като пародия, а в цялата работа няма нищо смешно – напротив – трагизъм и безнадеждност за бъдещето на компютърните игри вее от това недоразумение, от тази грешка на дигиталната природа.

Спомням си как преди няколко години една игра (която по ирония на съдбата бе с подобно на Militato име) беше получила възможно най-ниската оценка в едно от реномираните европейски списания – само 4%, което си остана ненадминат рекорд до днес. Е, Militato заслужава 3%, защото несъмнено е най-безобразната боза, пръквала се на този свят. Тази жалка пародия на компютърна игра е излязла сякаш изпод ръцете на дрогиран тийнейджър-програмист, предприел последния отчаян опит да впечатли приятелката си. Militato ме убеди в едно: на този свят е възможно, абсолютно ВСИЧКО!

След като бях подложен на почти средновековното мъчение да играя Militato, ми хрумна една идея, която, ако не друго, щеше да ме поуспокои малко: реших да напиша изпълнен с жлъч и безмерна злоба e-mail на непрокопсаниците, отговорни за това “творение”, но след кратък размисъл стигнах до извода, че това хич няма да е лека задача, тъй като те така и така са минали в нелегалност, за да не бъдат линчувани публично (събитието ще бъде съпроводено с репортажи на живо от CNN и всенародни веселия). За сметка на това обаче не пропуснах да “благословя” подобаващо близките роднини на колегите ми, които така “мило” ми пробутаха играта. Благодаря ви и дано ви се върне… ТЪПКАНО...