Такаа,дойде време да подновя творческата си "кариера" след като два месеца не получавах никакво вдъхновение...Сега ви представям предговора към...абе към "Сблъсъкът"! Ето го и него:

В началото бе калта.И от нея излезе бог Гур.И създаде той първия си помощник-полубога Торак.Торак се надигна от калта и започна да скита по земята.Тя беше унищожавана от разнородни бедствия,но Торак усмири природните стихии.Започна да крои планове за бъдещето и реши да създаде Грол'Тум.Известен още като Великия град-огромен,пулсиращ в свой ритъм,живеещ благодарение на калимите-създания от кал,които нямаха чувства,нямаха усещания за глад и жажда.Те бяха перфектните слуги.Две хиляди години по-късно все още са.
Торак създаде много калими,но и други същества-втори се появиха силимите-те бяха "гражданите".Имаха свои права,свои чувства,те печелеха и губеха пари.Последни се появиха гролимите-най-приближените на Торак-те бяха магьосници и основните наемни убийци.И така,трите съсловия заживяха в мир и разбирателство!
Но от другата страна на света имаше други същества кроещи други планове-на другия край на света бог Калимион създаваше буквално от въздуха своите поданици-хората,елфите и джуджетата.Те населяваха калимионските градове,работеха в тях и ги развиваха.Трите "светли" раси не следваха примера на "тъмните" раси,а избираха кралете си-пръв беше Родрик-човек по раса,полубог по същност.Докато Торак беше с полуплътно-полуефирно тяло, Родрик беше изцяло плътен. На двамата им бе отредено да се срещнат в една заключителна битка-това беше отредено за всеки един от светлите и тъмните крале-докато един от тях не умреше и битката не се подновеше! Нямаше определен период през който да се случват тези битки-когато им дойдеше времето-разиграваха се.Естествено и двамата крале имаха свои уникални оръжия-Светлите раси притежава Дарион-Светлия меч-с унищожителна мощ срещу обикновенни същества,но равностоен на Салмирион-Пламтящия меч.Всяка кралска битка беше невероятно зрелище,но малцина ставаха нейни свидетели...
Така,за само за две години бяха създадени населниците на Акуавива-единственият свят,който съществуваше.Разбира се,имаше и други същества наречени нисши-те населваха света обединени, или не.Така или иначе,светът беше подготвен за безкрайната битка между Светлинат и Мрака.
Сигурно се чудите кой съм аз-тайнствения и неутрален разказвач? Моето име е Перисумтилиянджукаци, или накратко-Периус. А това,което описвам е света Акуавива-Единственият!!!

Клиширано, тъпо и наивно - не ми харесва.

Изглежда яко, ще ми се да причета продължението

ужастно е,въобште не ми харесва,мойте приятелки мразят такива книги

И какво от това? Тук би трябвало да изразиш твоето лично мнение.

Panther, наистина това е доста постничко. Дано е така само защото е предговор макар, че това не е оправдание.

Не бъдете толкова критични, на мен пък ми хареса

Щото си мега зле.

--

Интересни идеи и добър стил. Ако се поработи над слагането на интервал след препинателните знаци ще е много приятно за четене

Иначе като съдържание - всичко без последният абзац би било перфектно да се сложи като откъс от някакво четиво някъде в началото на историята, но сякаш не е подходящо за да се започне произведение по този начин, тъй като... еми започнах едно по подобен начин преди време и го мъча вече две години да стане поне прилична дължина, за да мога да го пусна ^^ Като се започне така има концентрация върху самият сват, а не върху историята и много трудно се развива тя нататък.

Колкото до последният абзац. Напомня ми една идея от Dragonlance, но се съмнявам да си я взел от там като цяло. Както се казва на английски keep up the good work и със здраве!

Всъщност аз имам идея за продължение,но все не ми идва музата да я запиша-само ми се върти из главата...Това за препинателните знаци е вярно...И като за последно-да,малко съм копирал, но е от Дейвид Едингс, за Дрегънланс дори не съм чувал
Между другото идеята ми изникна в една дъждовна сутрин на път за училище...за какво обичам дъжда?!

Първата глава е озаглавена Борнхолм-все още не съм я завършил, че нямам сега време-утре вероятно продължението!

Градовете на хората, като изключим най-забутаните селца, бяха подредени и чисти. Такова градче беше и петхилядния Борнхолм-тих и спокоен, далеч от границата на север с джуджета и на юг с елфите.В казармата обаче беше доста напрегнато, особено за стотината нехранимайковци водещи се за гарнизон в града.Те бяха командвани от застаряващия капитан Баръл, който имаше голям опит от войните с джуджета.Беше нисък,набит, цялото му лице бе прорязано от белези.Баръл бе суров, но справедлив водач на гарнизона.Капитанът обичаше работата си, а най-голяма удоволствие му доставяше да ругае и заплашва както си поиска подопечните си.Старецът си имаше и любимец,разбира се! Това беше Микъл.Естествено капитана му скъсваше задника от тренировки всеки ден.Микъл също бе набит и нисък-нещо характерно за жителите на Борнхолм.Той обаче беше изключително пъргав и умел с меча.Неговото време за първата му Мисия наближаваше-всеки един войник в гарнизона задължително преминаваше през Мисията-ако се представеше добре-биваше наеман като пълноправен войник в армията на хората.А ако се провалеше...е, ако се провалеше това означаваше, че или "тренировъчните" вълци са го изпапкали за закуска, или че е дезертирал...Според преценката на Баръл имаше поне пет "говеда", които нямаше да преминат Мисията.
След две седмици дойде заветния миг-всеки, тренирал година в гарнизона, беше надянал лека ризница, грабнал меч и дървен щит и готов за бой.Мисията се провеждаше точно в центъра на градчето-на площада разбира се.Там имаше импровизирана арена, ограден с дървена ограда, и пет вълка готови да разкъсат всеки, който пристъпи при тях.Микъл беше петнадесети в списъка.
Половин час по-късно беше дошло и неговото време-той стисна здраво снаряжението си, и с бурни възгласи от страна на публиката, влезе в арената.Той огледа и осмисли ситуацията-вълците бяха всячески предизвиквани да го разкъсат.А освен това бяха и пет!Микъл имаше план да бяга насам-натам, но той се сети, че ще се умори по-бързо отколкото вълците.Затова просто зачака.Първата атака беше на най-младия и съответно най-напорист вълк-той се засили срещу младежа, скочи в опит да му захапе ръката, но му бе нанесен жесток удар от Микъл.Вълкът получи удар по главата, изхвърча на метър-два и се строполи мъртъв.Публиката завика силно,а Микъл стисна меча си с всичка сила-нови два вълка нападаха-един от едната страна,другия- от другата.Микъл се приготви за удар-двата вълка скочиха почти едновременно-младежът отбягна пъргаво един от вълците, а другия проряза през гърлото-мъртвец номер две.Третият вълк обаче не се отказваще-пак се засили, но вместо да скочи понечи да захапе Микъл за крака-Микъл подскочи и се стовари върху горкото животно-намушка го няколко пъти и изведнъж усети как нещо се заби в главата му.Микъл разбра само как се строполи на земята...

Стилът е продължава да е добър и историята не е лоша за сега. Някои хора биха казали, че е клиширана, но като се замислиш - всичко е клиширано.

Само една сериозна забележка: "След две седмици дойде заветния миг" - две сседмици след какво? Предишният абзац говориш генерално за града без да уточняваш каквото и да е време и каквото и да е конкретно събитие във времето. Две седмици след това обикновено се отнася за последното значимо събите, което не е константно в период от време. В твоя случай това би било две години след създаването на света. Някакси две години и две седмици след създаването на света не ми се вижда ОК, тъй като казваш, че всеки войник се е тренирал по година и има традиция да бъдат подлагани на "мисията", която според мен би било добре да се прекръсти на "изпитанието", тъй като става дума за предизвикателство в арена с публика.

Имам един лек смислов въпрос. Ако в гарнизона се обучават 100 войници, и на всеки се падат по 4-5 вълка (да кажем 4), това означава, че за пълното провеждане на "Мисията" ще са необходими 400 вълка, тъй като доколкото стана ясно от разказа, вълците умират, ако човека се справи. 400 вълка са доста значително количество, представи си те трябва да изловят популацията от вълци в съседните 3 окръга, тъй като вълкът е хищник, а не тревопасно, съответно числеността му не е чак толкова голяма.

Баце,"метър-два" не е като половин-един метър.

Не мога да си представя каква сила трябва да притежава това момче че с един удар да запрати 80 килограмово животно на два метра от него.



Когато третия вълк се опитва да захапе Микъл(що за тъпо име?майкъл ли си искал да го кръстиш?) така и не разбираме дали в действителност успява или не.



Да го разбирам-легнал е върху него и е почнал да го налага с меча си ли?



Ако нещо се забие в главата на Микъл той най-вероятно ще умре мигновено,защото мозъкът му ще стане на пихтия.

Виж,да го цапардосат по тила вече е друго нещо

Наистина,чудя се как в следващата част на разказа си ще съживиш момчето,което най-вероятно е в мозъчна смърт.

И още нещо-снаряжението на момчето е лека ризница,меч и щит.Кажи ми,щитът каква работа му върши срещу вълците?И ако наистина се изправи срещу 5 вълка,те няма да му влизат един по един,че да можеш да си влачиш разказчето,ами директно ще го повалят и ще го разкъсат.
Основно снаряжение през средновековието не е било щит и меч,а двурък меч.
И какво разбираш под лека ризница?Плетена ризница от метални халки или жилетка от щавена кожа,или и двете?

Щитът всъщност доста ще помогне в случая. Ще се пази от налитащите вълци, докато с другата ръка ще ги ръчка.

Сега като се позамислих наистина имам доста пропуски, но тъй като съм идиот ще ви намеря извинения за всички! Но тъй като съм мързел, няма да го направя! Друго да ви питам-откога взехте да се хващате за детайлите?!
И освен това, Алми, живял ли през Средновековието, че да знаеш какви, аджеба, мечове са се ползвали...
И освен това, приемаме, че вълците са специално обучени, а в самия свят има достатъчно от тях! Освен това(3) няма сички 100 човека да цепят на един ден вълците...
И ОСВЕН ТОВА Мисията ми харесва повече като име на заветния ден...

Орк - Паладин, някакси имам впечатлението, че ако 40 килограмов вълк(тъй като толкова е средното им тегло) скочи със засилка и бъде отбит с удар по главата във въздуха от човек, който една година са го бъхтили да тренира и размахва меч със сила, която е достатъчна да отсече човешки крайник, животното ще лети поне един-два метра от комбинираната сила на скока му и удара.

И как така не разбра дали вълкът е успял да захапе Микъл? Ти можеш ли да скочиш върху нещо, ако кракът ти е прикрепен под него? С това и следващия ти въпрос се оказва тъп. Тъй като ръчкането с меч на животно, което е поне под единия ти крак, не е голяма философия.

За последното - замисли се над изразите "юмрукът се заби в стомаха му", "мотоциклетистът се заби в дървото", "яйцето се заби в пода" и мисля, че ще разбереш за какво иде реч.

Иначе на Андрей въпроса е много добър - тия развъдници за вълци ли имат

P.S. Бъклърите са често използвани щитове в средновековието, както и кайтовете. В процеса на осъвършенстване на бронята и преминаването и от кожени ризници до пълна желязна броня за цялото тяло, наистина щитът е бил изместен в полза на двуръките мечове, тъй като не е бил нужен заради солидните пластове желязо по тялото, но при наличието на лека броня е бил почти задължителен.

С това си твое изречение доказа какъв дебил си всъщност и че не си заслужава да споря с теб,нито да ти коментирам разказа.



Хах и как така силата на скока му,която е насочена към Микъл,изведнъж ще се обърне наобратно и ще накара вълка да полети в обратна посока?Как я мислиш тая работа?Физика учил ли си?Удара с меч би могъл да спре скока на вълка,но не и да го накара да се обърне наобратно и да полети 2 метра.

За втори закон на Нютон да си чувал?



Това така и не успях да го разбера.Моля те научи малко български,използвай правилните глаголи и опитай пак.



Да,естествено,животното ще седи и ще те гледа кротко с милички очи докато ти ги млатиш по главата с меч.Разбира се.Някога опитвал ли си се да обърнеш куче по гръб и да го задържиш така?

Джек Лондон - Дивото зове,чел ли си?



Когато казваш "забивам нещо" означава,да го вкараш навътре в друго нещо ,като използваш сила.Например "забих кола в земята".



За втори път ме убеждаваш,че не те бива много по български.Дори и да си използвал "заби",то е със смисъла на "разби".



Същото.



Юмрукът сам ли се забива бе?Ей така летят разни юмруци налево и надесно и от време на време цапардосват по някой случаен минувач.

Дори и да е "Той заби юмрука си в стомаха му",отново се има предвид,че юмрука на нападателя е влезнал надълбоко в корема на жертвата.

Тоест,ако нещо ти влезе надълбоко в главата,тоест се "забие",кажи ми как ще оцелееш?

Ето ти и още едно - "Стрелата се заби в гърдите му" .



Щитовете,противно на твоите представи,са били изработвани от дърво,а не от разни магически елфически материали,които предпазват от всякакви удари и ти осигуряват +1000 стамина,+2000 стрент и +1500 аджилити.

Това,колко е здрав един щит зависи от това колко е дебело дървото,от което е изработен.А колкото по-дебел е един щит,толкова и по-тежък е той.Както сам каза
след като след 1 година обучение можеш да сечеш крайници все едно режеш домати,тогава какво е едно парче дърво?
Причината,поради която двуръкият меч да е по-разпространен,от комбинацията меч+щит е било,защото,първо е излизал по-евтино,второ с него така или иначе можеш да си режеш щитове,трето,защото ти осигурява по-голяма свобода на действие.



Пълна глупост.

P.S.Пък и кви са тия тренирани вълци,които не знаят да обезоръжат едно смотано хлапе и да му разкъсат гърлото?

И последно към автора - ти знаеш ли значението на думата "предговор" бе дебил?

Орк - Паладин, ти си някакъв уникален малоумник. Ти с тоя меч тенис или бейзбол играеш? И въобще имаш ли дори минимални интерпретативни умения? Разбираш ли кога въобще думите се използват преносно и кога буквално, какво е хипербола, сравнение, метафора?

И както ме питаш за Дивото Зове, така ще те питам ти отнасял ли си 80 килограма човек да ти се стовари върху гърба да видим колко ще можеш да се движиш в следващите десет секунди, за които могат да се нанесат поне три удара.

Също така, моля ти се, не спори с историята, защото губиш много лошо. Видиш ли, щитовете са се използвали през цялото средновековие, независимо дали ти хареса или ти го побира тиквата. Ако не можеш да го приемеш, моля те, обърни се към Господ за поправка на историческата и фактологическата грешка или подай заявление към вселената да се промени, защото не ти е на кеф и си решил да се заяждаш неоснователно за глупости.

Момченце,сам се закопаваш.

Току-що прочетох това,казано от твоята "експертна" уста (по-скоро пръсти) :



Стилът е отвратителен от всякаква точка,има толкова много недомислици и повторения,че даже няма смисъл да се разглежда от каквато и да е било точка.(виждаш ли правя същото повторение като автора,не е ли дразнещо?)Но ти,естествено,си тъп неандерталец и хал хабер си нямаш от литература.Разказчето е отвратително дори за интернет фенфик.



БАХАХАХАХАХАХ,мой мили тъпи приятелю,моля те,замълчи че яко смешен ставаш.Как можеш въобще да намесваш литературни похвати в такава идиотска творба?Абе,пич,ти сериозен ли си или ми се ебаваш?



Това не можах да го разбера.Но нищо,не ми е за първи път да не мога да ти схвана мисълта (ако въобще има такава).Изрази се по-ясно,моля.Нито тенис,нито бейзбол играя с тоя меч



Абе путьо,кажи ми поне едно 15 годишно момче,което да тежи 80 килограма и да има рефлексите на котка (според автора).

И пак те питам - ти куче пробвал ли си се да обърнеш по гръб?



Не съм отричал напълно щитовете,просто ти казвам,че винаги за предпочитане е било да се биеш с двурък меч,отколкото със щит и меч.

Всъщност,брато,не знам защо АДЖЕБА се занимавам с теб,при положение че първо имаш очевадно ниска обща култура,второ използваш думички на които не им знаеш значението и трето,самият факт,че не ми отговори на нито един от поставените от мен по-горе въпроси,доказва че съм те затапил и то добре.

Аре млъкни,че стана за смях вече.

Последен въпрос към автора:



Абе бате ти как си разбрал кой е най-младият вълк,че и да го определиш като най-напорист