|
Заглавие: За последен път Публикувано на: 06 Ное 2008 12:15
Реших да постна 3те си най-добри разказа в пристъп на носталгия, когато ми идваха добри идеи. Спирам да пиша повече разкази тъй като искам да бъдат запомнени най-добрите. Ето ги и тях.
Гиро Мекицата
Гиро мекицата бе брадясал 40 годишен келеш който живееше на тавана в една порутена сграда.Редовно ядеше халва от 20 стотинки или огризки от сандвичи,но най-щастлив беше ако попаднеше на рибена консерва.Веднъж той вървеше самотен по площад Славейков,когато видя захвърлена баничка със спанак на една пейка.Гиро помисли че това е шансът на живота му и се затича към вкусното блюдо.Посегна и сграбчи тестеното изделие и отръфа огромно парче мазна баница.Тъкмо сдъвкваше остатъка от спанака,когато дойде някакъв човек и видя Мекицата да хвърля омазнената хартийка.
-Стой!-извика човека
Гиро побягна препъвайки се във найлоновите връзки за кецовете от магазин за 1 лев и зави зад ъгъла.
Келешът тъкмо мислеше че се е измъкнал когато чу виенето на полицейска кола.
-Стой на място,спри и ще бъдеш арестуван,не си създавай повече проблеми.
Гиро трябваше да действа незабавно,когато видя един бакшиш спрял на тротоара.Силите на Мекицата се бяха завърнали след като бе заситил стомаха си.Той отвори вратата на таксито и изхвърли хилавия човечец.Веднъж Гиро бе попаднал на книжка за оцветяване на коли и понаучил някой тънкости.Мъжът натисна газта и потегли със свистяща скорост.Гиро имаше чувството че ще отлети при скороста от 35 км/ч.Направи завой и тръгна по трамвайната линия и след няколко секунди се блъсна във возило от градския транспорт.Сърцето на Гиро биеше яростно точно както биеше,когато за коледа получи светещ ключодържател и захабена химикалка.След него вече бяха 3 полицейски коли.Мекицата сви в една малка уличка и хукна към саборетината в която живееше.
Гиро започна да преобръща множеството дъски в апартамента си.Най-накрая разгърна една черга навита като палачинка и от нея изпадна мухлясало парче козунак и шише с малко боза.Напъха и двете в джобовете на шлифера си и изтича до прозореца.Пред старата постройка се бяха барикадирали множество полицаи застанали зад 3те коли които преследваха келеша.На няколко метра от входа имаше кофа за боклук.Мекицата нямаше друг избор.Той скочи, разбивайки прозореца,право в кофата за боклук,която от своя страна тръгна надолу по стръмната улица.Дъжд от коршуми се лееше след Гиро,който можеше да сравни тези звуци само с гърмежа на една пиратка,която бяха запалили с Рони Кремвирша на нова година.След няколко метра кофата се разби в тухлена стена.Кицо изпълзя бързо и хукна към близкия парк.По пътя избута малчуган от колелото му и с един замах откърти званеца.Свирейки мелодия с новият си музикален иснтрумент,Келешът чуваше как хеликоптери кръжаха над дърветата.
Гиро бе преследван от хеликоптери и коли като по филма,който бе гледал веднъж.Реши,че трябва да намери Рони Кремвирша,който обикновено тършуваше за хартия по жълтите павета.Обстановката беше ужасна,по-лоша и от деня когато трябваше да яде кални шишарки.Няколко от въздушните машини постоянно съобщаваха нещо с високоговорители(като фунийки от вестник си мислеше келеша),около петнайсетина коли го гонеха по улиците а сигурно още толкова го преследваха в парка.Настъпи масова паника сред гражданите(„само ако можех да открадна няколко пръчки луканков салам”мислеше си Мекицата,но нямаше време за това).След 10 минути гонитба,мъжът се скри от погледа на преследвачите и видя Кремвирша в края на една уличка.
-Трябва ми нещото.-каза Гиро
-Не,забрави за пластмасовия компас!-отвърна Рони
-Не бе глупак,трябва ми онова нещо!
-Чакай малко.
Кремвирша ичезна и се върна след 1 минута носейки някакъв варел.
-Атомката...-Мекицата си каза на ум и хвана варела.
Гиро влачеше варела по малките улички на софия,както преди години влачеше щайги с буркани.Часът наближаваше 2 следобед.Трябваше да отиде до най-близката бензиностанция.Тъкмо стигна един стръмен път,когато зад келеша се чу глас.
-Стой на място!Аз съм Матю Машийнгънър,арестуван си.
Мекицата се сети за бутилката с боза.С крак бутна варела,надолу по улицата,а след това побягна след него,изливайки напитката след себе си.Матю се затърча след Гиро но се хлъзна в бозата и преби на асфалта.
Бензиностанцията вече се виждаше,а келеша неуморно дърпаше варела след себе си.В голямата навалица той намери запалка и я прибра в джоба си,където държеше звънеца от колело и обелка от шпек салам.След 2 минути Мекицата вече поливаше варела с бензин.Открадна и няколко пакета с фастъци,все пак бензиностанцията беше изоставена след масовата паника.След като се увери че варела едва ли не е подгизнал с бензин,Гиро се запъти към близкото барче,което изглежда имаше и подземен склад.Полицията го обграждаше отвсякаде.Гиро постави барела на няколко метра от входа на склада,взе запалката в едната ръка и званеца от колело в другата.Вече не можеше да бяга,колите пресичаха всички пътища а снайперисти от хеликоптерите дебнеха.
Келеша имаше план,точно както веднъж имаше план да обере бакалийницата.В очите му всичко започна да се дживи бавно.Келеша звънна с приспособлението за колело и го хвърли нагоре.В следващите няколко стотни армията която го беше обградила започна да стреля по предмета,давайки време на Гиро да тресне запалката в земята докато падаше в склада.Мекицата бе в тъмно помещение,като мазе за компоти,мислеше си той.Минаха няколко секунди и се чу взрив,небето почерня,келешът чуваше как машините се разбиват,хората биват отнесени от ударната вълна а сградите се срутваха.Мина 1 час в ядене на фастъци,когато Гиро реши че е безопасно да излезе.
Гледката беше потресаваща.Целия град бе разрушен,небето пълно с облаци,а дъждът ръмеше тихо.Мекицата бе разрушил собствения си град,нямаше и помен от онова което беше преди няколко часа.Единственият му спомен от миналото беше парчето козунак.Гиро го извади от джоба си,погледна го и пак го прибра.Самотен,мъжът тръгна измежду развалините в града,докато дъждът ставаше все по силен...
За буца сирене
Тошо взе пенсията си във вторник и на следващият ден жена му го прати на пазар.
-Вземи хляб и една буца сирене,ето записала съм продуктите на бележка да не ги забравиш.-каза тя,докато го изпращаше на вратата
Тошо прибра десетолевката в джоба и първо отиде до хлебопекарната
-Здрасти Тошо.-поздрави го продавачът
-Един ръжен хляб,Иване.
-Заповядай-каза Иван връщайки рестото.
-Какво друго трябваше да купя?-чудеше се Тошо и погледна бележката.-Аха...-досети се той и тръгна към магазина на следващата пресечка.
Тошо влезе в магазина и поиска една малка буца сирене
Тъкмо извади парите когато някакъв мъж насочи нож към него и извика:
-Дай ми парите!Веднага или ще пострадаш.
-Имам само 9 лева и някакви стотинки,моля те остави ме.-каза притеснен пенсионерът.
-Казах,дай парите!-повтори мъжът
-Не.-отвърна Тошо
В следващия момент той бе наръган на 2 места с нож и се свлече на пода крещящ от болка.Крадецът взе дребната сума и побягна от магазина.Чу че продавачът говори с полицията и започна да спринтира още по бързо по улицата.Изведнъж почуства как полита,а след това нищо...мъжът умря на място,блъснат от кола.Хартиениете левове се разхвърчаха наоколо.
Телефонът звънна
-Добър ден,вие ли сте Госпожа Тошева
-Да
-Мъжът ви е бил нападнат,раните са били твърде дълбоки,неможахме да го спасим,съжалявам...
Чу се плач от отсрещната страна,а след това телефонната връзка прекъсна.
„Вчера, жена, пенсионерка се е хвърлила от петия етаж…”пишеше във вестникът от четвъртък на последната страница.
Един Глупак
Медо слушаше радио и отпиваше от чая си,когато се звънна.
-Момент!-провикна се мъжът,ставайки от креслото.
След няколко секунди той отвори вратата и някакъв младеж,около 20 годишен,каза:
-Помниш ли ме бе?
-Кой си ти?-чудеше се Медо
-Е как кой,живях в кооперацията преди години
-Ааа Николайчо ти ли си бе?Много си порасъл
-хаха сети се а?Виж,дойдох защото спешно ми трябват пари.Утре взимам заплата,но едни хора настояват да им върна дълга от 200 лева днес.
-Виж нямам 200 лева но имам бижута от баба ми в една кутиика.Отиди при златаря на ъгъла,мисля че ще ги вземе за 200 лева
-Благодаря ти много!
Медо изчезна и се върна на вратата с торбичка.
-Заповядай,утре да ми върнеш парите
-Много благодаря-каза 20 годишният младеж и си тръгна
"Какъв глупак третия за днес,който се хваща на номера"мислеше си той докато вървеше към златаря."Че даже бижута ми даде,понеже нямал пари,хаха"
Тъкмо влезе при златаря,когато се появиха 2ма полицаи.
-Получихме анонимно обаждане,заподозрян сте в притежание на наркотични вещества.Моля покажете какво носите-каза единият полицай
Младежът отвори торбичката и от нея започнаха да падат разни хапчета.
Медо гледаше през прозореца как арестуват момчето
"Глупак"помисли си той и отпи от чашата с чай
|
good old Гиро
Когато имаше ново разказче на Гиро всяка седмица, School RPG-то още дишаше, Пръча и Leach още ни радваха с простотиите си...Гууд олд таймс. 
Такова животно НЕМА.
