Няколко думи: разказ със елементи на пародия и с герои от форума (крайно време беше) под звуците на специфична музика и за сметката на малко пренебрегнато време сън. Чакам коментари и помощ със продължението, идеята за сюжета е все още динамична. Извинявам се за всичко, в което бъда обвинен. Постарах се да сведа лошите думички до минимум. Върти ми се идея за РПГ, който може и има време, но не съм сигурен, вие предложете.



Evil Chapter One

Пинчерът спря да лае и смело пристъпи напред. Четиримата младежи в тъмната уличка не му обръщаха внимание, единствено петият, който бе вперил поглед в него, му правеше детински жестове, за да привличе вниманието. Кучето, което допреди пет минути бе изгубило своят стопанин, спря на място и се огледа. Наоколо имаше само няколко кофи за боклук, влажните листа по асфалта и леката мъгла. Отново погледна хората пред него, ала човекът, който го интересуваше вече не беше сред тях. Наостри уши и направи крачка назад, след което някаква жилава ръка го сграбчи и го поднесе към пастта си.
Отдалеч се чуха подсвирквания, последвани от групов кикот.
Притежателят на ръката хвърли гърчещият се труп на животното в боклуците и изплю главата, по която се бяха отбелязали развалените му зъби. Той се приближи към групата от младежи и се облиза звучно.
- Не обичам кучета, които лаят.
Последва няколкосекудно затишие. Вятърът свистеше в улуците, а петимата продължаваха да се гледат хладно.
- Князе, и за какво по-точно ме измъкна от гроба - се чу нечий непознат глас.
- Тихо.
- А кой по дяволите ще ме зарие?
Момчето със тъмният шлифер се опита да прикирие смеха си.
- Не е честно да се бъзикате със зомби, още по-малко да серете в гроба му! Хелуинд, ти си...
- Тихо.
Князът намали музиката, която го караше да потъва в екстаз, прибра iPod-а, сложи ръката си върху полуразложеното му голо рамо и го успокои:
- Няма. Повече няма да правим така.
Зомбито сви равнодушно рамене и се ухили. Всички се ухилиха.
- Казвам се Некропанзер. Познаваме се с Княза... и Хелуинд. А вие двамата?
Първи пристъпи крачка напред екзекутора на кучето, като лицето му се откри на светлината. Ужасяващ клоун, подобие на "То", отличаващ се със силнокъдрава руса коса и вместо червен нос - пиърсинг с метален череп на носа. Самото сухожилие се бе разтегнало дотолкова, че на Некропанзер му се струваше, че във всеки момент тежкия метал ще падне заедно със хрущяла.
- Аз съм Хамелеона, не обичам деца.
Той стисна ръката на живия труп, който явно беше приятно респектиран от втората част на изречението. Той издърпа ръката си и неволно закачи с един от дългите си нокти някакво сухожилие на новопознатия си. Некропанзер дръпна рязко ръката си като опарен.
- Анална слуз, внимавай със ръката ми, още не съм се втвръдил!
- Хе-хе, че ти умрял, какво ти пука.
- Млъквай, Хелуин. Ами ти? Ти си надеждата ми за един сравнително нормален психопат в групичката ни... как се казваш?
- Казвам се Ноктурно.
Зомбито любопитно гледаше дългите кучешки зъби на новия си познат и очакваше да разменят поне още по едно изречение, но в близките минути очакванията му не се сбъднаха. Вампирът не бе особено приказлив и криеше бледото си лице под дългата черна коса, така, че лицето му да бъде максимално прикрито от светлината на нощните лампи, като дори след здрависването, прибра ръцете си в черния шлифер.
Отново настъпи кратка пауза на мълчание.
- Е? - не се стърпя да възкликне Некропанзер. - Май само аз не знам за какво сме се събрали тук и се интересувам. Всъщност, никъде не бързам, нито ще огладнея, така че вие му мислете. Чухте ли бе, изроди?!
- Тихо.
Князът излезе пред тях, седна на една захвърлена микровълнова печка и с безразлично изражение на лицето ги изгледа.
- Също като във виц. Имаме вампир, на който единственото вампирско по него са зъбите му, полуразложено зомби, с тениска на Рамщайн, което се разпада докато върви, прокажен клоун-психар и някакъв дечко, която назнайва малко латински... И аз, княз Варгот, повиках тази сбирщина от изроди на природата, за да извършим нещо голямо...
- Ще ограбим банката - шеговито го прекъсна Некропанзер.
- Не. Ти си мъртав и не ти трябват пари, освен да платиш на гробаря да те изчука.
Нищо не отговори, понеже на тези затапки просто не му оставаше друго, защото това бе просто той и за да престане с тях, просто трябваше да му размажат главата с ковашки чук. А това не би се харесало на никой, защото Княза не беше като тях. Макар и смъртен, той заемаше място в тъмната страна, което се ползваше с особени привилегии. Всъщност никой не познаваше Варгот, защото той живееше с дълга си и вероятно докато спеше, също мислеше как тъмната страна да вземе превес чрез неговата воля. Въобще обаче не беше дребнав - дори никога не бе убивал човек, не бе и материалист. Просто го правеше, защото е роден за това.
Обърна се на страна и забеляза как Хелуинд се опитваше да прикрие кикота си. Племенникът на легендата Хейтрист (убиец на вампири, след добра оферта преминал на тъмната страна и служил достойно до своята смърт в края на деветнайсти век), се бе превърнал в дясната ръка на Варгот. Хелуинд бе също и вещ в книгите, но се отличаваше с досадно чувство за хумор и през времето, когато бяха имали работа заедно, никога не го бе харесвал. Некропанзер изби тези мисли и спомени от главата си и концентрира вниманието си върху Княза, който стана от импровизирания си стол и разгъна навината хартия, която държеше в ръката си.
- Събрах ви, защото погледите ни са насочени към една посока. Носим омраза, не обичаме слънцето, блек метъла е нашата религия. Смъртта за нас е просто настинка, а ние да сме инструментите в нейните ръце, е адска привилегия, дадена ни. И какво - живеем като останалите плужеци... И това е по целият свят, всички продукти на мрака са се превърнали в същите утрепки, които мразим повече от шибана неделна проповед, излъчвана по три канала. Как ви се струва това? - той започна да чете. "" КЛЕВЕТНИЧЕСКАТА ОРДА, СЕЕЩА НАВСЯКЪДЕ РАЗРУХА И ОМРАЗА, УНИЩОЖАВАЩА ВСЯКА СЛЕДА ОТ СЛАБОУМИЕ ЧРЕЗ БЕЗКОМПРОМИСНА ИДЕОЛОГИЯ И БОРЕЩА СЕ ЗА СВЕТОВНА ДОМИНАЦИЯ ЧРЕЗ ИЗВЕРАТЕНИ И БРУТАЛНИ КРЪВОРПОЛИТИЯ". Това е исторически пергамент от дедите ви. Вижте на какво сте заприличали, на Ч-О-В-Е-Ц-И. А виждате ли тази уличка, а тази след нея, а целия този град? И той е пълен с човеци...
Ноктурно се усмихна. Некропанзер поклати одобрително глава, а хамелеонът потри ръцете си доволно. Хелуинд уверено вдигна палеца си. Князът прочете погледите им и злобно се изсмя.
- Да ги избием до крак... а после имаме да вършим работа.


/следва/

От мен имаш положителна оценка. Честито!

ПП
Изтръгвайки се от първоначалния шок, мога да отбележа че звучи сравнително правдоподобно. А и ние от BMIC сме основните действащи лица, което досега не се беше случвало в нито един разказ.

Продължавай, какво чакаш?

Хъм, хъм.. не очаквах да съм рус, ама то май няма лошо.

Чакам с нетърпение продължението!

П.п. Много истина има сред хумора...

Бтв, ако ще умират разни, нека да са форумните червеи

Очаквам продължението

Ънспикъбъл ивъл

Много блажно, много (: Чакам сикуъл!

O.O

И аз чакам продължението. Много добре.

Кефско.

Ако приемаш роли:

Джонката: Метъл/Пънкар (има червен mohawk/гребен), военни панталони, черно кожено яке, с два патлака в ръце и катана (самурайски меч) на гърба.

Характер: Общо зето печен, пуска лафове. Слуша Evergrey, Anorexia Nervosa, Anathema и Cradle of Filth.

Проблеми: Страда от шизофрения, раздвоение на личноста. Бие се срещу лошите, в крайна сметка се джойнва към тях. Пуши много коз.

Нааайс, щом дори и аз разбрах кой кой е 2 b continued?

Актив, изпреварил си ме!

Иначе, бравос. Като стил и послание не е нещо особено, но пък се чете с кеф, както и е било писано.

Да му имам и проблема. ;р

ахахаахахах

Priceless

Не е лошо. Накаар ме малко да се напрегна.

Black Metal Ist Krieg! Ахахха, Активе, не съм очаквал от тебе да напишеш нещо такова! Страхотно е и давай продължението!
п.п. Гошо, то не е толкова гадно да си рус бе :>

Актив, браво!
Хваща окото...даже бих казала доста. Вече рядко има нещо в Творческият, което да е интригуващо.
Кога идва продължението, че ми писна да рефрешвам през 10 минутки

Няколко думи към глава втора: Мисля, че стана добре. Благодаря за положителните отзиви Призовавам Ледник и всеки който има идеи за развитието на разказа да ги дава и да пише ако желае.



Еvil Chapter Two

Свещта гореше със своя тъмен пламък и едва забележимо разтопеният восък се стичаше по масата, като в стаята се носеше специфичната миризма на изгорели кабели. Единствено включеният и премигващ монитор помагаше на свещта да освети царящият наоколо безпорядък. На столът седеше момче, което се бе отпуснало на него и наблюдаваше втренчено монитора. Странната миризма наоколо сякаш не го безпокоеше. Столът бавно се завъртя и момчето се струполи на пода. Удари лицето си, но сякаш не усети болка. Погледът му бе странен - застинал в ужас, но устните му издаваха задоволство. Той бе постигнал целта си - сърцето му се бе пръснало, мозъкът му се бе изпържил и сега той можеше да пусне оголения кабел, който стискаше в ръката си...

Междувременно князът обмисляше своя план във скромната си квартира на новото предградие. Бе сложил началото и четиримата тази нощ трябваше да извършат първия удар. Искаше да има за партньор и жена, понеже знаеше как жените умеят да планират прецизно всяко свое движение, макар да го прикриват зад мнима импулсивност.
За щастие, бе намерил решението на този свой проблем. Усети я зад гърба си и поиска да го разтрие. Тя кимна и го размачка. След няколко минути той й каза да се разкара и Ледената Кралица покорно облече дългото кожено палто и си отиде. Знаеше, че утре пак ще трябва да го посети. Както всяка нощ от двайсет години насам.

- Хелуинд, пази се, момче!
Момчето чу Некропанзер и се предпази с ръце от хвърлитащия юмрук. Все пак ударът го удари в челюстта, свлече го на пода и го остави в несвяст. Ноктурно вкопчи зъбите си във врата на грамадата, но бе захвърлен на няколко метра от ръчището му. Погледът на косматия рокер падна върху зомбито, което спокойно наблюдаваше настрани. Извади пистолетът със заглушител и натисна няколко пъти спусъка. Чу познатото свистене, наслади се на кървавите фоерверки от коженото яке на великана и го изчака да се струполи на асфалта, след което Хамелеона със злоба стовари тежката си кубинка върху главата му.
- Наааааа!
- Е нямаше нужда - смутено сви рамене Некропанзер.
Ноктурно болезнено наместваше разклатения си кучешки зъб, а Хелуинд бясно си удряше шамари, за да се свести. Хамелеонът пък си бе свалил кобинката и я облизваше от мозъка на двестакилограмовия охранител. Без да губят повече време, нахлуха в сградата. Във фоайето бяха рецепционистката, няколко служители и някакъв техник, който човъркаше ел. таблото. Всички невярващи гледаха към входа, където стояха четирима души, облечени като карнавал за Хелоуин. Вцепенението и изненадата развали първи Хелуинд, който заби катаната си в гърдите рецепционистката, след което я обезглави. Главата й тупна точно пред Некропанзер, който със озъбена усмивка я изрита пред техника, който се разпищя истерично и побягна, но бе съборен в стил ръгби от Ноктурно, който му прехапа сънната артерия и остана впит в него трийсеттина секунди. Хамелеонът пък с тежестта си бе затиснал двама служители и ги душеше. Единствено Некропанзер се наслаждаваше на гледката, облегнат на стената и запалил фас. Нямаше сетива, за да усети тютюневият дим, но самата мисъл че пуши, го караше да се чувства по-жив. След като изпуши цигарата, той направи знак на своите да се отправят към горните етажи на високата сграда. Във фоайето станаха само няколко локви кръв и разчленени тела...

Тази вечер Никсън се чувстваше настинал. Тази вечер не бе отишъл на работа, защото знаеше, че ще умре. Неговият източник му бе съобщил, че тази вечер Княза е пратил някакви нечовеци, които да му видят сметката, а това означаваше бавна и отвратителна смърт, а собственикът на "Мега уейв" не заслужаваше подобно нещо. Щеше да прекара един месец в имението си, за което плащаше около милиард годишно и знаеше, че дори армията на малка държава, няма да успее да го превземе, както предишният път, когато този ненормалник го заплаши и покриването му за известно време свърши чудесна работа. Нищо друго не му идваше на ум, освен да пусне компютъра си и да сърфира. Той донесе панера със зелените ябълки, отхапа една и усети киселия вкус, който така обичаше.
- Какво да е тази вечер... порно, игри...
Изведнъж попадна на някакъв сайт със тъмносин бекграунд, който имаше форум. Стори му се забавен, където да прекара следващия месец и се регистрира. Когато написа първата си простотия, се чувстваше най-щастливия човек на земята. Когато натисна бутона за изпращане, го посрещна надпис, който не бе срещал в никой форум досега. "Избери как да умреш", придружено със OK и Yes. Намери го за забавно и натисна ОК. В същият момент от монитора му се стрелна ръка, която го хвана за врата и започна да го души. В изненадата си той спря монитора и ръката изчезна. Помисли, че има халюцюнации, затова отиде до мивката и изплакна лицето си. "Трябва да намаля стреса" помисли си той и отиде до кафемашината, за да си направи горещо какао, което да го отпусне. Той го изпи на екс и седна на велоелгометъра да покара. "Малко спорт няма да е зле за формата ми". Забеляза, че пулсът му се покачва и понечи да намали скоростта, но проклетото колело сякаш не се подчиняваше. Седалката започна да вибрира и педалите сякаш залепната за чорапите му като магнит. Скоростта се усилваше все повече, а той едва си поемаше въздух. Отаяно се опитваше да се измъкне, но някакво електромагнитно поле сякаш го бе парализирало. Скоро сърцето му не издържа на напрежението. Той наведе глава и издиша, а краката му продължаваха да въртят педалите по инерция. Приличаше на инфаркт.
Князът бе сигурен, че Ъндед Дюд е успял. Това беше отплата му затова, че бе осъществил мечтата му като фен на "Шокър" да бъде електройонов призрак. Не вярваше, да може да бъде опасен към каузата му, защото той беше един от тях. Засега повече неговата помощ нямаше да трябва.

Ноктурно втори влезе в контролната зала. Там бяха само няколко души, които вече лежаха мъртви от кинжалите на Хелуинд. Некропанзер се усмихна.
- Момчета, успяхме. Добре дошли в "Мега уейв", най-голямата радиостанция в града. Пригответе CD-тата и ги пуснете по мой знак, тази вечер ще си имаме последователи. Ноктурно, обади се на Княза и му кажи, че превзехме радиостанцията.



/cледва/

Sweet.

Брутален както винаги ! ' много добро включване от страна на Човека-Паяк ' ..

Браво!
Хареса ми много, продължавай в същият дух.
Ще чета с интерес.