Да!Страхотна идея!Подкрепям!

мхмх И ас идеята си я бива.

Наистина идеята не е лоша.

Ми аз почвам Реших да вкарам Блу в разказа ми за да не съм само аз. Блу ако имаш проблеми относно твоят човек, казвай за да променям детайли. Или направо постни твоя разказ и аз ще променя героят ти в моят следвайки характера му описан от теб.


Ден 1ви: Понеделник

Джони с мъка отвори едното си око, затвори го и се обърна на другата страна. Дразнещият звук продължи да стърже главата му. Разтърка очи и се обърна да изключи алармата. Още само 5 минути ще поспя, помисли си той и отново затвори очи. Сънува момиче и тъкмо да я види по отблизо и се събуди. Отвори очи, погледна часовника – 7:45.
- По дяволите, пак съм се успал – отрони той и стана с прозявка. Пак не беше спал заради играене на КОТОР до 5 сутринта, е поне най накрая беше хванал Бастила в клопката му и сега героят му се радваше на нейните прелести. Стана пусна компютъра, вкара любимите си песни на Anathema, Katatonia, Evergrey и Dark Tranquility и започна да прави кафе. Докато кафето стана бързо взе един душ, изсуши се и си сипа кафе. Запали връхчето на цигарата и с бавно движение дръпна от оранжевият край. Задоволно изражение, последвано от мъркане и глътка кафе. Идилия. Катарзис (поне душевен). Закусва каквото му попадна и увеличи музиката за да чува Ambassador на Evergrey докато е в кухнята. Стана 8:00 и тъй като така или иначе му трябваха 15 мин за да стигне до училище реши да пропусне математиката. Мразеше математиката така или иначе. Оправи си гребена с цвят червен и го вдигна нагоре по цялата му дължина. Облече си бяло, сивите военни панталони и черната блуза без ръкави и реши да сложи няколко учебника и тетрадки в мешката която беше подарък от метълът Блу. Не пропусна да сложи учебника по философия и психология. Обожаваше толкова силно тези предмети колкото силно мразеше математиката и физиката. Часът беше 8:15, изпи още едно кафе плюс цигара. Вече беше в напълно будно състояние и започна да се обува. Сложи си мобилния в десния джоб, цигарите в левият, ключовете в десния долен, портмонето в левият долен и карабинера в задния горен за бързо вадене при среща със скинари. Метна мешката на гръб, изключи музиката и излезе. Навън беше мъгливо, сиво което го приспа отново, както и чакането на тролея. Усети отново приятния вкус на цигарата и как димът се спускаше по гърлото му. Колко хубаво усещане а колко тровещо. Докато чакаше си помисли за пореден път как да спре да ги пуши и дали да спира изобщо при положение че му доставя удоволствие. Използвайки утилитиаринския подход заключи че май няма да спира. Тролея дойде, качи се и потегли из мъгливата сивота.

Влезе в двора на любимото му училище и тъкмо започваше химията. –
- Хей Блу, кво правиш пич? – попита Джони ръкувайки се с метълът.
- Обичайното братле. Кво друго очакваш... – усмихна се Блу.
- Са химия ли имаме? – Попита Джони и усмивката му стана по-голяма.
- Май да, тая даскалка колко я мразя братле... Много е зле. Какво е толкова весело? – намръщи се Блу и погледна часовника си.
- Ти луд ли си бе? Мноо е печена, са ше изнасям доклад за кокаина и неговата структура хехе. И ме очаква една голяма шестица.
- Брат кво те боли за оценки... Аре да влизаме че ще ни изгони после. – каза метълът и обърна.

ДЕН 1

Новото дете в училище. Винаги малтретиран от "приятелчетата", винаги последен след равни. 8 различни училища смени Наско, преди да стигне до ЕФГ. През годините си житейски опит той членува в много организации, беше фешън, метъл, дори скин, макар Раш. Докато, преди три години откри анархическото движение в град Форумово. Водено от т.нар. Пънко, хората вътре бяха топли и го третираха като Човек. За първи път. Като че мутацията на ектоплазмата бе достигнала финалното си ниво. Откри музиката, откри и идеологията. Откриха го и нацистите.
Когато тепърва бе влязъл в ЕФГ знаеше, че нещата ще са същите. Но бе твърдо решен да промени позната система. Да не толерира висша власт. Да няма господар. И така и стана.


Кап, кап, кап. Събуди се от капките вода, стичащи се върху му. Отвори колебливо едното си око и видя плик с вода, висящ над леглото му."Баща ми..", помисли си, докато отиваше към банята, с походка на тиранозавър със запек. Изми флегматично лицето и зъбите си, избърса се с почти суха хавлия и пусна компютъра си, докато приготвяше кафе с джезве. Пусна си събуждащо Dead Kennedys - Kill the Poor, обу вълнените си чорапи, нахлузи обикновен панталон и го вкара в прокъсани кубинки Rangers. Облеклото му се допълни от синя риза, окичена със значки и червени тиранти, надписани с "ЕШ!"(Българският вариант на OI!). Запя тихо песента, докато с бавни стъпки пристъпваше към кухнята, където кафето му бе вече готово. Запали цигара, отпи кафе и с едва доловим стон се наслади на утринния покой, царящ над Бели Брези. Погледна часовника си - 6:43. Ех, цели 17 минути му оставаха на саме със себе си. След като достатъчно дойде на сетивата си усети тъпа болка в десния крак, травма от бой със скинари. Презираше ги. Истински.

Въпреки оставащото му време, реши да тръгва и да повърви малко пеша, преди да се качи на остарелия тролей 9. Сложи мешката си, с нашивка на The Exploited, с която той много се гордееше, стегна кубинките си и излезе.

Четвърт час по късно, пред училищните врати отново видя изметта. Хора от всякакви житейски прослойки, обединени под идеята, че трябва да си "готин". Да слушаш чалга, да пушиш коз.. Презираше ги. Подмина групичките без да ги удостои с поглед и влезе в училищната сграда. Потърси непознатия пънкар от по-горен клас, за жалост не го намери. Видя, че не му остава да направи много и излезе отвън за последна цигара. Петте минути му се сториха като миг, и преди да усети самотен филтър димеше в ръката му. Изхвърли го в близкото кошче за боклук и влезе в час...

Нищо против,напратив,точно си го уцелил.



Блу и Джони се отправиха към класната стая за началния досаден час...
Както минаваха,Джони се обърна рязко и видя гърба на най-красивото момиче в цялото даскало.Блу го погледна и заключи-
-Абе ти 2 часа без ***** не можеш ли?
Джони,леко смаян му отвърна замечтано-
-Пич...Обичам я тази...различно е...
-О да и оная преди 2 седмици я обичаше-той го дръпна за яката и продължиха.
Срещу тях се задаваше група от най-омразните им хора-скинари...
Бавно се спогледаха...
Джони и Блу гледаха фашагите с презрение и омраза.Скиновете не им отвръщаха по-мило.Блу нарочно дръпна ръкава на тениската си за да я забележат-там беше избродирано едно А в кръг.Гологлавите гледаха само него и в очите им се четеше страх и нервност...Блу и Джони изминаха още 4 метра и
Джони промълви.
-Човек,стига,те са 2ма,ти си един...
Блу се спря като закован и го попита-
-Какво ще кажеш за една цигара?
-Та ти не пушиш!
-Вече пропуших...
След като двамата разбраха че губят химия,бяха отишли зад даскалото и пушеха...
Блу се изкашля гръмовно 2-3 пъти и изплю цигарата.
-Баси,по лошо е от кафето...
-По ефективно е...
-За теб може би...
Отправиха се към входа ,но там ги спря тъпия надзорник.
-Къде сте тръгнали малки хулиганчета?!
Джони дръпна от цигарата,и я захапа все едно е избягал престъпник-
-Чичо,аре да ни пуснеш,че не ми се занимава с простотийте ти.
-Ама как може такова отношение!?
-Да да...аз за 4 години съм ебал повече онколкото ти целия си живот,изпарявай се.
Стъписан,човечеца ги пусна
На влизане Джони се сблъска с онова момиче...Гледаше като луд,сърцето му се чуваше от околните,а тя се изчерви....

Рико ти си

Будилника звънеше неуморно. Една добре епилирана ръка се протегна и го събори на земята. След сблъска със земята, будилника беше сритан от още по-добре епилиран крак. Притежателят на тези крайници беше 15 годишно момче чийто бритон покриваше очите по невероятно странен начин. Този „пич” се казваше Пепи и бе доста висок, но и кльощав.
-Живота е шибан- изкрещя той и срита стола до него, последния падна на земята, а от него паднаха цяла купчина черни дрехи- Искам да умра
-Ей нещастник, стига си крещял, а се обличай!
-Млъкни ма, ти не си ми майка.-крещеше Пепи докато си обуваше тесните черните панталонки-Ти не ме обичаш
-Гръмни са ве!-чу се мъжки глас-Бягай на даскало. 7:01
-Гръмни се ти- Пепи влезе в банята и започна да се гримира- вие не сте ми семейство
Сложи колкото се може повече черна спирала за да изглежда по депресиран. Момчето взе зеленикавата си мешка, на която имаше десетки значки с различни, главно „Живота е шибан”. Пепи си обу скъсаните гуменки със сините връзки, които много си ги обичкаше, отново напсува приятелят на майка си и тръгна към даскало. Беше 7:09 когато на спирката дойде рейса към даскалото. В град Форумово и в частност неговото училище имаше много фракции, а в момента той минаваше покрай една такава-фешъните. Пепи ги презираше, защото бяха щастливи и не му обръщаха внимание. Пред входа на училището стоеше момиче досущ като Пепи
-Здрасти Пепи- поздрави момичето-Как си днес
-Депресиран, мерси.
-Това е яко. Тази вечер „Венорезите” ще свирят в гаража на Борко
-О това е добре, ще дойде. Аре бай, че трябва да вървя
Пепи търчеше по коридора и видя един метъл и един пънк от неговия клас да влизат. Баси и идиотите, да слушат такива тъпи стилове. Колко по-добре е да си емоционалничък и да слушаш Tokio Hotel. След секунди Пепи също се мушна в стаята. Останалата част от класа го изгледа странно. Не се обичаха много, но другите бяха жалки лайна. (Не се обиждайте, просто се вживявам в ролята)

Пое си дъх и бавно го издиша... Но не можа, нямаше кураж. Обърна се и тръгна нагоре.
- Защо не я заговори? Какво стана - усмихна се Блу.
- Нямам смелост братле, а и не я познавам и тя мен. А пък и сигурно не си пада по момчета с гребени като мен. В смисъл добре не съм анархист, не слушам пънк а метъл, но тоя гребен...не знам. В смисъл представи си заговоря я и тя ме поглежда се едно съм червей или нещо от тоя род. Не знам ще намеря някакъв случай или ще накарам някой който я познава да ме запознае. Ще измисля нещо. - сви рамене Джони.
- Хех, става. В смисъл, какво се косиш, просто момиче - усмихна се Блу.
- Знам и при все това... Деба трябваше да отида на химията за тоя доклад. Сега трябва да я намеря поне да и го предам. Сега имаме философия нали?
- Даам. Бахти скуката. - прозя се Блу.
- Ммм любимия ми предмет.

Учителят им беше висок и млад, с късо подстригана коса. Знаеше как да говори интересно и учениците го слушаха. Преподаваше им за Фридрих Нитше, германски философ и един от основателите на нихилизма. Джони с интерес следеше учителя и вдигаше ръка да добавя неща. Учителят го похвали и накрая на часа му писа шестица.

- Перфектно, още една шестица по философия. - доволно потърка ръце Джони.
- Е поне ти харесва предмета. Я се обърни - усмихна се Блу.

Джони се обърна и видя нея - русата и коса, кафявите и очи и сладкото лице. Беше толкова красива... Обърна се и видя засмения Блу.
- Какво се хилиш? - скастри го Джони.
- Брат заговори я просто.
- Не знам какво да и кажа. Но ще измисля нещо. - помръкна Джони.
Метълът го погледна и го тупна по рамото приятелски.
- Ако видиш някоя готина метълка, да ми кажеш ей. Отивам да си взема цигари.
- Непременно. Брат вземи спри ги тия цигари. Тровят и ще се пристрастиш бързо. Пушиш отскоро, по добре ги спри преди да е късно.
- Ще видим.

Двамата се разделиха. Звънецът би и Джони влезна в час по биология. Блу се появи след 15 минути с извинението че не е чул звънеца. Джони и Блу се заговориха с Наско, ново момче което беше пънкар и беше някакъв готин тип, малко свит и интровертен но беше готин определено. Много по готин от фешънчетата и чалгарчетата наоколо.

След като прекратиха разговора 2мата приятели се опътиха по коридора за следващия час.Онова момиче което Джони харесваше ги гледаше от другия край.По дяволите,все ено господ ги беше нарочил!Джони пак изплезе език и се опря на стената.Последва мощен ритник от страна на Блу в задните му части-
-Ей,деба комуниста ти,кво ме риташ?!
-Спри се с тая,дразниш вече
- ...
Момичето се приближи към тях двамата,на Блу не му пукаше но сърцето на Джони щеше да се пръсне от напрежение.Завърза се кратък разговор.
-Как сме момчета,добре ли е даскалото?
-Как може да е добре,занимават ме с простотий а тоя кретен се прави на клоун! - отвърна Блу
-Защо,какво му има-отвърна тя,и погали Джони по бузата която беше като домат-беше го срам.
-Питай го!-каза Блу
-Какво ти има бе сладурчо?-Нежно попита тя
-Ами аз...такова...абе то нищо не е...
-Блу се ебаваше с Пепи,един от депресантите на даскалото докато двамата провеждаха `разговор`След като това му отъпя се обърна и видя че момичето отдавна си е тръгнало а Джони стоеше като напикан в коридора.
-Е,как беше? - попита Блу.
-Добре...отвърна Джони,Блу се почуди,но видя останалия гланц по бузата на Джо и спря темата.
-Ок,абе човек,къде е тая новата,не съм я виждал?
-Незнам,интересно ми е каква е? - каза Джони и се прозина-Мисля че това е тя-добави той.
Блу погледна към входа,и там му остана погледа.Видя красиво момиче с дълга черна коса,естествена(което беше рядкост),зелени очи и перфектно тяло.Беше с тениска на Rammstein и имаше няколко догтага,един от тях на Soilwork.Блу се вцепени и гледаше в точка.Когато тя мина покрай него,запази самообладание,и 5те секунди в които погледите им се срещнаха му се видяха като цяла вечност...
-Опа..пошушна Джони
-Пич...трябва да тръгваме...промълви Блу,защото вътрешните му инстинкти казваха да не се влюбва,беше вече влюбен,но момичето разби сърцето му непоправимо и оттогава се беше зарекъл никога повече да не го прави...
-Айде,че оная по математика ше ни прееба пак...
Двамата влязоха в голямата стая на учителката,и седнаха един до друг....

Кво стана бе хора,айде че почна да става интересно!Ако трябва ще вкараме и АИ персонажи

А как мога да участвам?

Избираш си вид герой,то ги пише на 1 страница,след това пишеш представяне,виж моето или на другите това означава и продължаваме нататък

"Няма да успея да го приземя"-помисли си той и затвори очи...изведнъж чу възторжените викове на публиката,отвори очи и погледна надолу,виждайки как приземява скейта на халфпайп-а.Това беше най-щаствливият миг в живота му,не му пукаше за феновете или за наградата,която може да спечели,единственото мислеше за това как успя да направи..."вариал 360 кикфлип,дами и господа!!!"-провикна се водещият-"мисля,че победителят на таз годишният АМджем е ясен!Нела чуем вашите аплодисменти за Чокииии!!"
Дрррр-дррр-дррр-Чоки натисна копчето на будилника,седна на леглото,погледна плаката на Майк В. залепен на стената и каза:
-По дяволите,този сън си го биваше!
Чоки бе 16 годишен тийн,афро прическа,висок със средно телосложение с една мечта-да спечели предстоящото скейт състезание за аматьори.
Изми си зъбите,облече се и взе любимият си скейт на World Industries.
-Тръгвам за училище,мамо.-провикна се Чоки
-Няма ли да закусваш?
-Ще си купя закуска на училище.Чао,чао.
-Пак ли вземаш този скейтборд с тебе?Ще си счупиш главата ня...
Той затвори врата и се забута към даскалото слушайки любимият си ДнБ сет на мп3 плейъра.
<><><><><><><><>
След половин час Чоки вече беше пред училището,опитвайки се да си спомни какъв час има сега.Видя Блу и Джони,негови съученици и се запъти към тях да ги поздрави и разбере какво имат 1я час.
-Хеееееййй!-Чоки чу силен женски глас и спря.На сантиметри пред него стоеше момиче с дълга черна коса,зеленоко и с тениска на рамщайн.-Внимавай къде кара..."-Но той я не слушаше,вниманието му беше съсредоточено върху нейните догатагове,които той се опита да разчете:
"Soilwo..."-ФРАААС!Усети силен шамар по бузата си:
-...спри да ми гледаш гърдите,перверзник!!!-викна му тя и се насочи към входа на сградата.
-Но аз не съм-нямаше смисъл,тя ен го слушаше.Чоки замлъкна и си помисли:
"Едва ли ще се сприятелиме..но съм сигурен,че Блу ще й се лепне."-Той се огледа за Блу и Джони,но те вече бяха забягали нанякъде.Закачи скейта за раницата си и се запъти към класната стая.
-Йо,Чо,гледа ли новото демо на Родни снощи?-подпре се на рамото му негов приятел,също скейтър.
-Разбира се-двамата се заприказваха,минавайки покрай група скинари,които ги гледаха с омраза...

Фак, как можахте да ми вземете пънковете?! =/ Всичките? Не ми оставихте ЕДНИЧЪК? Били, мооооля те! =/ Тъкмо си нямата момиченце... *wasntme* Бтв, решила съм да съм с ГЕРОИНЯ, обикновено във всички подобни игри играя с момчета. ;р Е на!, този път ще съм с момиче. Само ми отпусни една пънкарка, плиииийз... Ако не - искам моето да слуша гръдж. ^_^ Е, Били? Кажи какво ми отпускаш и почвам веднага...

Момичето се приближи към тях двамата,на Блу не му пукаше но сърцето на Джони щеше да се пръсне от напрежение.Завърза се кратък разговор.
-Как сме момчета,добре ли е даскалото?
-Как може да е добре,занимават ме с простотий а тоя кретен се прави на клоун! - отвърна Блу
-Защо,какво му има-отвърна тя,и погали Джони по бузата която беше като домат-беше го срам.
-Питай го!-каза Блу
-Какво ти има бе сладурчо?-Нежно попита тя
-Ами аз...такова...абе то нищо не е... - запъна се Джони
Момичето го погледна недоумяващо...
- Амм аз такова...ти си много сладка... - изцепи Джони без да го мисли
Момичето се усмихна а след това протегна ръка.
- Казвам се Диана, приятно ми е.
- Аз съм Джон, викат ми Джони ъъъ и на мен ми е приятно.
- Гледам че си пънкар нещо - усмихна се тя.
- Ами аз такова...в смисъл само ми харесва прическата иначе не слушам пънк, по скоро метал...абе всичко според настроението.
- И аз съм така... е трябва да тръгвам. Имам час.
- Ъъъ и аз, ами...беше ми приятно да си поговорим.
- И на мен - усмихна се момичето и после направи немислимото целуна го по бузата. Макар да беше по скоро приятелски, сърцето на Джони скочи в гърлото му. Смути се още повече. Момичето му махна и той остана да гледа с отворена уста след нея.

Блу се ебаваше с Пепи,един от депресантите на даскалото докато двамата провеждаха `разговор`След като това му отъпя се обърна и видя че момичето отдавна си е тръгнало а Джони стоеше като напикан в коридора.
-Е,как беше? - попита Блу.
-Добре...отвърна Джони,Блу се почуди,но видя останалия гланц по бузата на Джо и спря темата.
-Ок,абе човек,къде е тая новата,не съм я виждал?
-Незнам,интересно ми е каква е? - каза Джони и се прозина-Мисля че това е тя-добави той.
Блу погледна към входа,и там му остана погледа.Видя красиво момиче с дълга черна коса,естествена(което беше рядкост),зелени очи и перфектно тяло.Беше с тениска на Rammstein и имаше няколко догтага,един от тях на Soilwork.Блу се вцепени и гледаше в точка.Когато тя мина покрай него,запази самообладание,и 5те секунди в които погледите им се срещнаха му се видяха като цяла вечност...
-Опа..пошушна Джони
-Пич...трябва да тръгваме...промълви Блу,защото вътрешните му инстинкти казваха да не се влюбва,беше вече влюбен,но момичето разби сърцето му непоправимо и оттогава се беше зарекъл никога повече да не го прави...
-Айде,че оная по география ше ни прееба пак...
Двамата влязоха в голямата стая на учителката,и седнаха един до друг....

Влезнаха в час по география и седнаха двамата. Зад тях бяха Чоки, Наско и Пепи. Петимата поради от скука започнаха да си говорят. Разговора се завъртя дали може хора от други прослойки да са приятели.
- Еми пичове аз нямам нищо против никой дори и скинарите, в смисъл не бих правил проблем на никой ако той/тя не ми прави проблем. Важен е характера на един човек независимо от това какво слуша или как се облича - каза Джони.
- Прав си братле, така си е. Единствения проблем са може би скинарите, гадните копелета не признават никой освен техни хора. - съгласи се Блу.
- Аз викам да се опълчим на тях, да се съберем всички и да им покажем кои сме. Да ме командват и унижават няма да търпя повече - обади се Наско с огън в очите.
- Аз нямам много проблеми с другите, освен със скинарите и аз не ги обичам много - допълни Чоки.
- И аз много не ги харесвам, веднъж ме набиха и нали съм емо разплаках се и се свих. - с въздишка каза Пепи.
Всички дружно се засмяха. Даскалката ги забеляза и вдигна Джони да го изпитва понеже не можеше да понася обицата на долната му устна и червения гребен. Другите се окопитиха и тръгнаха да мислят как да му подсказват или да направят някоя глупост за да дойде краят на часа без Джони да бъде изпитан.

--------------------------------------------

Блу фикснах часа да е география защото нали като почнах разказа се чупих от първият час който е математика. Морфия зимай си пънкарка, ако искаш в смисъл няма да ограничаваме избора Проблема е че няма да има фешъни и чалгари

Ти защо не си фешън тогава? ;р И нали Били е емо? (: Пък Пениуайс е скин... Имаме си достатъчно разнообразие. ^^ Всъщност пънковете са двама (с мен - трима), нали?

----------------------------------------------------

-С.У.Т.Р.И.Н.! С.У.Т.Р.И.Н! Ставай, загубенячке, СУТРИН Е!
-Мамка му, Пени (името може и да го променя по-късно, просто имам една идея...), часът е 6.00... Можех да поспя още малко... Все едно, разкарай се от тук преди да ме вбесиш още повече.
-Майната ти...
-Ако знаех, че брат ми ще стане скин, щях да го задуша още в люлката... - мърмореше си Мая, докато с мъка си обуваше джинсите.
-Чух те! - изкрещя брат й от коридора и подаде ръка през вратата само за да й покаже онзи пръст, който правеше излишни всички други обяснения.
Момичето вече беше нявлякло любимата си тениска на Sex Pistols, когато последва една не толкова приятна изненада. Нахълта в кухнята с гребен в косата и физиономия, сякаш са я ощипали по ръката.
-Пени... Мешката ми... Веднага. И като казвам "веднага" имам предвид на секундата. Секундата изтече. Искам си мешката на масата. ВЕДНАГА.
За късмет на Мая сънената им майка, която си правеше кафе в кухнята стана свидетел на сцената.
-Омръзна ми от историите ви... Пени, върни раницата на Мая... - "И изчезни от живота ми, заедно със сестра си", искаше до добави тя, но се въздържа.
-Аз няма да ям. - съобщи Мая, метна мешката с надпис "сирене" на гърба си, обу си лимонено-жълтите кецове (с които беше изключително горда) и тресна вратата, преди майка и да й напомни, че до училище има повече от половин час.
Мая беше нисичко, слабо, 15 (и половина) годишно момиче, не особено общителна и доста арогантна според учителите си. Не хранеше особена обич към семейството си и затова нямаше навик да се навърта вкъщи често. Имаше черна коса, спускаща се малко под раменете й, рядка и права, подстригана на бритон, който поддържаше ярко лилав. Под бритона едва-едва се виждаха две почти черни очи. Лицето и беше почти порцеланово, бяло и с учудващо хубава кожа за тази възраст, плътни, но тънки устни и пълни бузки. Поклащаше ритмично глава по пътя за училище, от ушите й висяха слушалки. В двора на училището ги свали, запали цигара и се облегна на стената. Подранили ученици се мотаеха и вършеха кажи-речи същото. Мая се оглеждаше наоколо с надеждата да види познато лице - нямаше късмет. Вече един месец, откакто учеше в тъпото училище и още никой не беше хванал окото й. Ех, а някога, когато си беше у дома я обичаха, тогава беше някой... Прекара оставащите няколко минути в мисли за стария си дом, после остави цигарата да падне недопушена на земята и влезе в час.

Morphia,браво че се включи!Ей сега го поствам моето!НЕ ПИШЕТЕ!ЧАКАЙТЕ АЗ ДА ПОСТНА!

Хора,ще спася джони.Наско възклицателно изрече
-ТИ ЛУД ЛИ СИ?
Но вече беше късно.
-Госпожо!-провикна се Блу.
-Кажете,господинчо-каза тя назидателно
-Бихте ли ми казали по кои географски ширини се намира изключително редкия метал Веномогорциум?!
-Аз...
-А може би да ни покажете по кои части на алпите са срали германците когато са ебали анално Рим?!
-Учителката гледаше с зинала уста и заекваше.
-О прощавайте за цинизма ми!Може би трябва да попитате биологията за тези неща?!кажете ми сега госпожо,петък вечер свободна ли сте
Госпожата щеше да получи удар...
-Госпожо изчервихте се!да не сте девствена?!Както и да е,не се напрягайте!Трябва да има свобода на словото нали?!
Целия клас гледаше Блу сякаш е извънземен.Новото момиче също.Той се качи на подиума и се разкрещя-
-СВОБОДА НА СЛОВОТО!СВОБОДА!АНАРХИЯЯЯЯЯЯЯЯЯ!!!!!
-Учителката бе извикала охраната,и двамата пазача бяха отвели Блу все едно е Ал Капоне
-Ей,Джони!Френдс форевър!-Извика Блу,и му намигна.
Часът свърши и Джони се оттърва от двойката...чак сега си даде сметка какво ще се случи на Блу

Пепи ги мразеше всички до един. Учебният ден беше към краят си и той ги бе намразел още повече. Шибаните куки отведоха един метъл за дето се развика в час. „Да го е*а в гадняра, сега всичкото внимание падна върху него”. Емото довършваше новото си пред смъртно писмо, когато се пръкнаха пънковете.
-Ей бритон- рече Джони-върви се пострежи ве
-Самоубий са ве!
-Първо ти
-С удоволствие
Пепи продължи да пише предсмъртното си писмо, когато туко що върналият се от дирекцията му го взе. Метъла започна да чете написаното бавно и изразително
„Мили мамо и чичо Пешо,
Пиша ви това писмо, ‘щото ще си режа вените. Честно! Знам, че миналият месец ви излъгах, за да ми купите лак за нокти, но този път е истина. Ако не се самоубия ще избягам с Анито от съседният клас, защото сме много добри приятелки. Тя каза, че брат й ме харесвал. Аз не съм педал, но какво да направя, че гримът ми е по-хубав от на повечето женски в даскало. На Ели от четвъртият етаж искам да и върнете гримовете, които ми зае.
Не ви обичам. Сбогом
Пепи”
-Хаха-групичката слушаща това изпадна в див кикот-Ти си идиот ве
-Тая по история идваааааааааааааа….

Мая наблюдаваше интересна сценка - олигофрените от съседния клас четяха предсмъртното писмо на някакво емо. Напук на целия идиотизъм в това даскало тя бе попаднала в най-задръстения клас - на зубърите. Беше й пределно ясно, че в такъв клас едва ли ще се случи нещо интересно. В главата и се зародиха объркани планове, които мислеше да извърши по възможно най-бързия начин. Планове, които притъпиха даже чувството й за справедливост. Напротив, даже писмото на емото придизвика лека, издайническа усмивка. "И все пак те са по-интересни" - помисли си тя, докато няблюдаваше момчетата. И, разбира се, веднага и направи впечатление, че в другия клас има двама пънкари - най-сетне някой като нея...
Десет минути по-късно вече беше нахълтала в кабинета на директора.
-Какво ми трябва за преместване в другата паралелка? - изстреля момичето вместо поздрав.
-Молба от родител. - отговори директора с въздишка. Отдавна вече беше свикнал на такива изпълнения.
-Кога мога да я донеса? - продължи Мая.
-Веднага. Причина?
-Съучениците ми ме тормозят. - изтърси тя, без дори да се напъне да измисли по-правдоподобна лъжа.
-В класа на зубърите? - вдигна недоверчиво вежди учителя.
-Зубъри? Много подходящо определение от един учител - ухили се тя.
-Разбра ме... И все пак ще те преместя. С оглед на вида ти май наистина ще си по-добре в другия клас.
-Това комплимент ли беше? - заяде се момичето.
-Все едно, донеси молбата и още утре ще те преместим... - промърмори вяло директора и се обърна на другата страна, с което ясно показа, че разговора е приключен.
Мая се отправи развеселена към вкъщи, с надеждата да завари майка си вкъщи. И беше така. Прибра се, нахълта като цунами (какъвто навик имаше и попринцип)
-Мамо, трябва да ми напишеш молба.
-За какво?
-За преместване. В другия клас.
-Моля?
-Ох, мамо... Моля те. Не мога да се занимавам да те убеждавам...
-Какво трябва да напиша? - вяло попита майка й, не особено заинтересована от случващото се.
-Ето...

------------------

Чакаме следващия ден?