Много добре !!!! Давай в същия дух

3 Глава-Падаща светлина

Майкъл седеше отпуснат в седалката на спасителния кораб и размишляваше. Едва сега той преодоля страха и се замисли за хората от совалката, която муталистките взривиха. Не знаеше точно кои са те, но със сигурност бяха негови познати, съседи, съученици, хора с които бе израснал. В този момент нещо друго привлече вниманието му и го изкара за момент от мрачните размишления. Това беше огромна звездна флотилия, която земният съюз изпращаше в отговор на съобщението за извънземно нападение над станция “Дженезис”. Гледката впечатли Майкъл. Той никога не бе виждал на живо толкова много бойни крайцери.Те бяха огромни внушителни космически кораби притежаващи страховито въоръжение. На борда си транспортираха още много пехота и изтребители тип Райт и Валкър. Майкъл успя да види няколко ескадрили от райтове ,които кръжаха около големите кораби пазейки от внезапни нападения. Беше наистина удивително колко много тези машини се доближаваха по дизайн до единиците от една игра измислена в далечната 1998г!


* * * * * *

Лейтенант Джак Марков стоеше сам в каютата си на флагманския крайцер Инфърнал (Infernal) и внимателно почистваше шрапнелната си пушка. Въпреки дебелите метални стени той успяваше да чуе мислите на пехотинците в отсрещната стая. Псионичните способности бяха негова дарба, но и негово проклятие. Понякога искаше просто малко тишина, но никога не оставаше сам. Винаги мислите на някого достигаха до съзнанието му, дори да не го желаеше. Всъщност именно тези негови способности бяха и причината да го вземат в специалните части на войниците призраци-таен правителствен проект, в който бяха включени хора като Джак.
Флотилията от двадесет и четири бойни крайцера беше под командването на адмирал Винсънт Блейк. Той бе получил заповед от парламента на Земният съюз да окаже помощ на космическа станция Дженезис 33 и ,ако се наложи да спре евентуално нахлуване на вражески сили в пространството на съюза. Адмиралът бе воювал и преди по време на Ксенонските воини. Тогава шестте планети от системата Ксенон обявиха независимост и
Парламентът на Земният съюз взе решение за военна интервенция с цел да се запази целостта на съюза. Именно адмирал Блейк командваше основната част от силите довели до успешното потушаване на бунта. Тогава ой си спечели славата на безкомпромисен войн с начинът по, който се разправи с отцепниците. Сега обаче му предстоеше нещо различно, нещо с което не се бе сблъсквал досега. Трябваше да премери силите си със същества, които не познаваше. Въпреки това той седеше спокойно в командната зала отпуснат удобно в командирското кресло и отпиваше бавно от чаша с малцово уиски. Нямаше повод за притеснение, бе сигурен че ще срита няколко извънземни задника.
-Сър станцията е в обхвата ни!-съобщи адютантът.
-Опитайте се да се свържете!-заповяда адмиралът.
-Не отговарят на съобщенията ни сър!
-Възможно е да са повредили комуникациите им.-предположи Винсънт Блейк. По корпусът на станцията се виждаха следи от поражения.
-Засичате ли някакво чуждо присъствие в зоната?
-Не сър!
-Добре тогава, нека ударният екип да проникне в станцията да видим какво става, дявол да го вземе!
Джак тъкмо беше приключил с почистването на оръжието си, когато по високоговорителя в каютата му прозвуча гласът на прекият му командир-полковник Дрек:
-Лейтенант Джак Марков, явете се в пети десантен кораб за изпълнение на мисия “Падаща светлина”!-Джак трябваше да води ударния отряд, който щеше да проникне в космическата станция. Отряда се състоеше още от петима пехотинци и двама файърбата. След като всички заеха местата си десантният кораб се откачи от крайцерът Инфърнал и потегли към станцията. След като наближиха целта си пилотът се свърза с командната зала на адмирала:
-Тук “Браво 6” един от доковете на станцията е отворен ще кацнем там.
-Тук Инфърнал, браво 6,прието. Продължавайте по плана на мисията!
Корабът се насочи към отвореният док и бавно навлезе в него след което кацна. В задната част се отвори голяма врата от която излезе отрядът. Пехотинците бяха екипирани с огромни бронирани костюми изградени от неостомана. За да се придвижват по-лесно костюмите имаха специална хидравлика. Джак, като войник призрак(Ghost) притежаваше по-олекотен костюм снабден с маскировъчна система, която в случай на нужда можеше да пречупва светлинните лъчи и да го прави почти невидим. Файърбатите бяха снабдени със стандартният за пехотинците боен костюм, но въоръжени с огнехвъргачки вместо с гаусови пушки.
-След мен!-изкомандва Джак и поведе отряда си напред по дългият коридор. Изведнъж от едно от складовите помещения изскочиха два зерглинга! Те бяха четириноги създания, подобни на кучета, със заострени предни крайници. Повърхността на тялото им сякаш бе лишена от кожа и прозираха мускулите и кръвоносните съдове. В първият момент всички гледаха потресено странните създания, но пръв се осъзна Джак и изкомандва:
-Огън, стреляйте дявол да го вземе!-хищните зерглинги се хвърлиха напред в атака , но няколко откоса на гаусовите пушки бяха достатъчни за да ги разкъсат на парчета. Джак и останалите от отряда забелязаха как кръвта на съществата разяжда металния под по който се бе посипала.
-Екип алфа до Инфърнал, открихме и неутрализирахме два нашественика!
-Инфърнал до екип алфа, продължавайте с прочистването на станцията!
Джак отново поведе хората си напред. Скоро те се натъкнаха на ужасяващите останки на един от екипите на охраната, които зергите бяха унищожили. Разкъсани телесни части и вътрешности бяха разпилени навсякъде,а съсирена кръв бе олискала тавана пода и стените. Хората от отряда на Джак бяха опитни войни виждали какво ли не ,но един от пехотинците не издържа и се изповръща на пода.
-Можеш ли да продължиш?-попита го Джак.
-Да сър нищо ми няма!-отговори пехотинецът и добави:
-Сигурно е от пицата дето я ядох сутринта.
Изведнъж две от металните плочки на пода се изкъртиха нагоре и от образувалата се дупка изскочиха четири зерглинга и две хидралистки. Войниците откриха огън. От своя страна хидралиските започнаха да ги обсипват с шипове, а зерглингите се хвърлиха напред в атака. Два зерглинга бяха убити от гаусовите пушки на пехотинците, а другите два бяха посрещнати от огнената плазма на файърбатите. Джак успя да застреля с шрапнелната си пушка една от хидралиските, а другата бе довършена от останалите пехотинци. Въпреки това двама от екипа бяха получили сериозни увреждания на бронята си в следствие на хвърчащите шипове.
-Продължаваме напред!-нареди Джак. Отрядът се насочи към командната зала на станцията където се очакваше да има най-много материали обясняващи случващото се.
Вратите на залата бяха затворени.
-Дано да е отключено, че неми се взривява!-каза Джак, след което натисна копчето за отключване на вратата. Тя се отвори автоматично и отвътре се свлече обезобразеният труп на човек от командният състав. Вътре в залата имаше още три трупа един от които беше на капитана, който все още стискаше в окървавената си ръка верния си пистолет. Джак вдигна оръжието и произнесе гневно:
-Това оръжие ще бъде използвано за изтреблението на още от тези отвратителни създания. След това той се насочи към главният компютър, отвори капака и изтръгна отвътре хард диска.
-Това беше целта на нашата мисия момчета!-извика Джак-Време е да се връщаме на кораба, преди да сме срещнали още от ония красавци.
Екипът се върна по стъпките си до дока където бяха кацнали на идване. По пътя не бяха изненадани от още извънземни. Когато достигнаха до десантния кораб обаче те с ужас забелязаха кръвта която беше обляла отвътре стъклата на кабината.
-Как са проникнали по дяволите!-изкрещя един от пехотинците.
-Екип алфа до Инфърнал, пратете бързо друг десантен кораб за да ни прибере!-каза Джак по радиостанцията.
-Инфърал до екип алфа, какво стана с Браво 6!?!
-Извън строя е сър! Мисля ,че съществата скоро ще ни атакуват и нямаме много време!
-Екип алфа корабът вече е на път и скоро ще ви прибере.
В този момент от дъното на коридора се чу ужасяващ тропот.
-Бъдете готови!-извика Джак. Това бяха дванайсет зерглинги и шест хидралиски. Пехотинците откриха огън с гаусовите си пушки още преди враговете да са се приближили значително, докато файърбатите изчакаха зерхлингите да се приближат и тогава вкараха в действие своите плазмени огнехвъргачки. Само че, този път съществата бяха твърде многобройни. Единият файърбат бе повален и два зерглинга започнаха да разтварят костюма му като консервна кутия. Другарят му рефлекторно обля хищниците с нагорещена плазма, но по този начин подпали и тяхната жертва. Крясъците на горящият войник огласяха помещението и за кратък период от време взеха връх над тътенът на гаусовите пушки. Междувременно шестте хидралистки се прицелиха в един от пехотинците и съсредоточиха върху него залпът от шипове. Бронята от неостомана не издържа и един от шиповете проникна в областта на гръкляна. Пехотинецът се свлече в последни конвулсии. Джак усещаше, че губи битката, неговите хора падаха по-бързо от съществата. Скоро от отряда останаха само трима пехотинци и един файърбат. От страната на зергите на лице бяха четири хидри и два зерглинга. Все още имаше шанс за победа, но в този момент от дъното на коридора като ужасяваща жива лавина се понесоха още две дванайски зерглинги.
-По дяволите! Свършени сме!-извика един от пехотинците малко преди да бъде повален от четири зерглинга, които веднага се заеха с разфасоването му. Другите пехотинци също бяха повалени и дори файърбата не можа да се противопостави на живата лавина. Джак хладнокръвно натисна едно от копчетата на костюма си и се включи специалната маскировъчна система, която го правеше невидим. Зергите за момент помислиха, че не са останали живи хора, но скоро Джак започна да стреля по тях с шрапнелната си пушка. Той знаеше, че няма много време. Костюмът му имаше ограничена енергия и тя скоро щеше да свърши. Тогава той отново щеше да е видим за враговете си и те щяха да го разкъсат. Единственото му спасение беше десантният кораб който трябваше да дойде от крайцерът Инфърнал. Джак познаваше адмирал Винсънт Блейк и знаеше, че при нормални обстоятелства той не би рискувал цял десантен кораб заради няколко войника, но сега беше различно. Дискът беше у Джак и адмирала не можеше да си позволи да го изгуби. Оставаха още двадесет единици от енергията на костюма, когато се чуха звуците от пристигащата совалка. Корабът кацна на дока и Джак се хвърли към отворения люк. Към машината се насочиха още десетина зерглинга и започнаха да удрят по корпуса с острите си крайници.
-Тръгвай!!!-извика Джак на пилота.
-Ами останалите!
-Мъртви са!-Десантният кораб излетя бързо от станцията оставяйки зад гърба си подивелите зерглинги.


* * * * * *

Майкъл и оцелелите негови близки бяха достигнали до планетата Тион в ситемата Лекса, която щеше да бъде техният нов дом след като навреме напуснаха Дженезис 33.
-Тук ще уредим живота си наново Майкъл!-говореше майка му.-Няма причини да се притесняваш.
Но той не смяташе така. След това, което беше видял дори тук, на няколко светлинни години от мястото на събитието той не се чувстваше в безопасност. Той знаеше, че скоро животът не само на него, но и на всички хора във вселената щеше да се промени завинаги.

Great job, keep it coming.

супер е разказ4ето.....искам продължение...

Много яко!!!Очаквам четвърта част и Протосите

Много добра работа.Продължавай в същия дух

Гледам че сте доста зарибени та ако искате имам вицове за СТАР КРАФТ .

ПРИМЕР :
*****************************************
Четири медика попадат сред зерглинги.
Най-опитния:
-Не се тревожете, след няоклко часа изпаренията
от плазмените пистолети ще ни приспят!
*****************************************

4 глава- Начало на инвазията


Джак стоеше сам в товарният отсег на десантният кораб. Всички с които бе дошъл на станцията сега стояха разкъсани и никой вече не можеше да им помогне. За него това не беше непознато чувство, и друг път бе губил хора от отряда си, понякога целия отряд. Най-важното винаги е да се изпълни мисията, хората са взаимно заменими. Така го бяха учили, но той така и не можа напълно да се отучи да приема другите бойци за човешки същества.
Лекото раздрусване показа, че малкият кораб достигна целта си. Люкът се отвори и Джак стъпи на борда на Инфърнал. Чакаха го двама офицери, на които той предаде хард диска.
-Адмиралът иска да ви види сър!-обърна се към него единият от тях.
Адютантът уведоми Винсънт Блейк ,че Джак чака да бъде приет при него.
-Нека влезе!-разпореди се Адмиралът.
-Лейтенант Марков се явява по служба сър!
-Свободно Лейтенант! Вие се справихте отлично въпреки трудностите! Сега притежаваме хард диска на главният компютър на станция Дженезис 33 и ще научим всички подробности около гибелта на екипажа, а също и какво представляват нашие врагове. Естествено информацията, която вие ще предоставите от първа ръка също ще ни бъде от полза. Сега сте свободен, починете си защото по всяка вероятност отново ще имаме нужда от вас.
Джак си тръгна насочвайки се към каютата си. Адмиралът не спомена нито дума за загиналите бойци. Да, имаше по-важни неща над които да се мисли, нали хард диска беше невредим.
-А сега да унищожим станцията, нека “Инфърнал”, “Денмор” и “Маккартър” да стрелят с оръдията си Ямато!-нареди Винсънт Блейк. Трите крайцера застанаха в позиция за атака и започнаха да подготвят специалните си оръдия Ямато за стрелба. В предните части на корпусите им се образува мъглявина от енергия, която постепенно се концентрира в голяма светеща топка. Трите топки се изстреляха към станцията и последвалата експлозия беше достатъчна за да направи целта на космически прах.
Адмиралът бе доволен от добре свършената работа. Сега този малък проблем намери своето решение и хората в цялата галактика можеха отново да спят спокойно.

* * * * * *

Майкъл седеше на дивана в новото си жилище и гледаше информационния канал:
-...станция Дженезис 33 беше унищожена от флотата след като на нея бяха открити враждебни форми на живот. Няма сведения още извънземни да са преминали през портала. От правителственият пресцентър обявиха, че това най-вероятно са единични случай и за вражеска инвазия не може да се говори.
Сега икономическите новини. Цената на веспин газа се покачи с още два пункта...-Майкъл изключи телевизора. Погледна през прозореца с изглед към кварталната детска градина и видя как невръстните деца се гонят из двора и. Беше красива гледка, но той не можеше да се отърве от натрапчивото чувство за дебнеща заплаха.

* * * * * *

Огромна зергска армада от другата страна на портала се скупчваше пред входа му. ТЕ вече имаха достатъчно информация за своите бъдещи жертви и същинската част от атаката можеше да започне.
Адмирал Винсънт Блейк почиваше в кабинета си и тъкмо отпиваше поредната глътка малцово уиски когато по интеркома се чу гласът на Адютантът:
-Сър, дежурният офицер Ви вика на мостика, твърди че е спешно сър!
-Ама, че некадърници не могат да вземат едно решение сами! Сигурен съм, че е пак някоя глупост.-Но адмиралът грешеше. Когато отиде на мостика той видя на големият панорамен екран изглед от портала. Той се беше разширил многократно и концентричните окръжности пулсираха излъчвайки по-ярка светлина от преди.
-Някой знае ли какво става?
-Сър, никой не може да каже със сигурност, но най-вероятно нещо голямо се опитва да премине през портала!
В този момент пред наблюдателите се разкри невероятна гледка. Огромна маса от живи същества премина през дупката в измерението и се насочи с голяма скорост към земната флотилия.
-Сър, какво ще правим сега?-попита почти в паника офицерът. С присъщото си спокойствие Адмирал Блейк започна да раздава заповеди:
-Крайцерите да се подредят в бойна формация! Всички ескадрили от райтове и валкъри да напуснат корабите и също да се подготвят за битка! Време е да покажем на тези слизести гадини кой е шефът в тази галактика.-след изричането на заповедите по напрегнатото лице на Адмиралът за секунда се появи иронична усмивка. Той нямаше представа какъв щеше да е изходът от сражението ,но опитът го бе научил, че лидерът винаги трябва да е самоуверен иначе хората няма да имат вяра в него. Той съумяваше да накара всички около себе си повярват в победата.
Острието на зергската атака бяха същества наречени Девауъри (Devourer), познатите вече Муталистки и камикадзетата на зергската армия-Скорджовете. Всички те летяха с голяма скорост към флотилията ръководена от Винсънт Блейк.
-Сър, Вече са в обхвата на крайцерите!
-Огън!!!-Това беше исторически момент в кариерата му, помисли си Винсънт Блейк. За първи път дава команда “огън” по извънземна флотилия. С мощните си лазерни оръдия крайцерите поразиха първите прииждащи зерги, но това беше една съвсем нищожна част от общото количество на враговете. Трябваше време на лазерните оръдия да презаредят а до тогава зергската маса се вряза в човешката флотилия и настъпи истински хаос. Многобройните райтове и валкъри се заеха с масовото изтребване на прииждащата сган, но и те на свой ред биваха унищожавани от хвърчащите навсякъде кристали на муталистките и облаците кондензирана киселина изхвърляна от девауърите. Бързите и почти неуловими скорджове приоритетно се самовзривяваха в бойните крайцери нанасяйки им огромни поражения, но също не пропускаха и удобна възможност да отнесат в небитието и някой нещастен райт или валкър.
На големият панорамен екран в командната зала Винсънт Блейк наблюдаваше сражението. Валкърите озаряваха околното пространство с ракетните си залпове, след които оставаха да се реят множество кръвясали зергски останки, но до адмирала всяка секунда достигаха и отблясъците на взривяващи се изтребители от неговата флотилия. Той никога до сега не бе присъствал на такава невероятна касапница. Дори по време на най-напрегнатите битки в Ксенонските войни армадата му не намаляваше с такава чудовищна скорост. В този момент един много по-голям взрив привлече погледът му.
-Сър, току що загубихме крайцера Юпитер!-докладва адютантът. След малко последваха известия за загубата на още няколко крайцера.
Битката продължаваше да се води с нестихваща ожесточеност. Пилотите даваха всичко от себе си, но съществата сякаш не намаляваха. Сега сражението бе преминало в друг стадии, изтребителите се бяха позиционирали около бойните крайцери с цел да не допускат скорджовете до тях, но напорът ставаше все по неудържим. След всеки избухнал в пламъци кораб решимостта и вярата на хората в победата се изпаряваше и бе замествана от нечовешки ужас пред лицето на смъртта.
-Сър изгубихме 50% от флотилията си, какво ще наредите?
Адмирал Блейк се замисли, ако останеше имаше минимален шанс за победа, ако се опиташе да се оттегли имаше възможност с допълнителни подкрепления да премине в контраатака и да отблъсне нашествениците. Но тогава оставяше системата Зигмон ,която бе в непосредствена близост до портала, в ръцете на ужасните чуждопланетни създания.
Изборът бе труден, но Винсънт остави както винаги стратегическата мисъл да надделее.
-Нека бойните крайцери да включат хиперускорителите си и да потеглят по посока на системата Лекса! От там ще вземем допълнителни подкрепления и ще се върнем тук за да окажем помощ на планетите, които най-вероятно ще са нападнати от този нов враг!
Заповедта беше незабавно изпълнена и остатъкът от бойните крайцери превключвайки на хиперскорост напуснаха сражението. Много от валкърите и райтовете не успяха да се приберат в корабите и бяха изоставени на произвола на съдбата.
След тази трудна победа зергската армия бе понесла значителни загуби, а все още не разполагаше с ресурси за възстановяването си. Ето защо пълчищата се насочиха към системата Зигмон където имаше три планети притежаващи необходимите ресурси. Това бяха Стон 1 и Стон 2- миньорски светове със малобройно население поддържащо инсталациите за добиване на минерали и газ, както и планетата Ендалия. За разлика от другите две Ендалия представляваше гъсто населен и процъфтяващ свят. По-голямата част от сушата на тази планета беше раздробена на множество острови и почти не можеше да се говори за континенти в класическия смисъл на думата.
Именно на тези три планети зергите възнамеряваха да създадат своите първи колонии.

* * * * * *

Протоският претор Дриомис бе получил нова заповед от Конклава. В своето измерение протосите и зергите от векове водеха неумолима битка за надмощие. За висши темплиери като Дриомис изтреблението на зергската раса беше свещена цел. Сега протоски наблюдатели (Observer) бяха докладвали на конклава, за нов портал във време-пространството и за съжаление за цял зергски род (Brood), който е преминал през него. Задачата на Дриомис и ръководената от него флотилия беше ясна: да се спре настъплението на зергският род в новото измерение, дори ако за целта трябваше на място да се създадат нови протоски колонии. Докато пътуваха към портала в главата на Дриомис се въртеше само една мисъл:
-Дано не пристигнем твърде късно!!!

Браво много е добро прочети книгите на СтарКрафта и те са много добри препоръчвам ги ...

Good...
Много яко.Супер много му се кефих.Като фен на Протосите се радвам и на малкото което си написал за тях.Айде да идва петата част

Знам, чел съм ги.
Петата част ще дойде скоро. Не искам да разочаровам феновете на протосите ,но те ще се появят малко по-късно.

Добро е, НО:
това, което наричаш райт се пише Wraith - произношението рейф е много по-близко от райт. Ако не ми вярваш провери със Speech от Control Panel
валкър - такова животно няма. Изглежда си смесил Valkyrie(превежда се валкирия или нещо такова и е жена войн май от северните митологии. На англ. звучи Валкъри и пак е женски род) и Vulture(ония хавър мотори, дето пускат мини. Чете се вълчър). Иначе другото май е наред. Та правилното е да се казва валкирия според мен. Множ. ч - валкирии.

Ееее ти пък малко грешки не са излишни имал е предвид Вълчър ...

Мдам определено вълчири е имал предвид....в космоса. Вълчъра е земна единица. Даже пилота не е напълно закрит И в книгите ги определят като ховърциклети или нещо такова...

уууппп да праф си Райф е по точно казано то аз имам некви мой писания на СтарКрафт ама се чудя да ги постнали те са с Генерал Дюк и там с Керигън и Феникс но се чудя вий кажете да правя ли и аз тема за СтарКрафта

ааа вълчарите се отделят от земта с половин метър

Реших, че ще е най-добре да използвам поулярни сред играчите названия, като валкър и райт. Иначе съм на ясно, че това са валкюрии, и както пише в книгите райфове, но някакси не звучи добре.

Не се тревожи ние те разбира ме ...

Много добра работа,както винаги.Продължавай в същия дух и дано по-скоро дойде пета част.

МНОГО се извинявам за флуда но книгите 4 ли са?!? Аз имам само 3 затова питам.