Хората всъщност живеем страшно кратък живот , не заради величината време , която представя живота като нещо , което може да се измери.Живеем кратък живот понеже нашите възприятия не са достаъчно изострени да ценим истинската стойност на времето , детайлите които определят неговото значение .Прекалено много бързаме , секундите са стотни , месеците дни , годините седмици , а животът е само ден. Един единствен ден на който трябва да се насладим по всеки възможен начин , да забавим възможно най-много времето , което е там , но е там само за един единствен ден. Сутринта на нашето раждане , леко проспаните минути към които искаш да се върнеш когато наближава обедът , но вече с досада си приел , че денят е настъпил и ти трябва да изпълняваш задълженията си ,сериозните часове към вечерта ни изморяват и идва време за дълго чаканата почивка , заради която сме и минали целия този ден...постепено настъпа нощта и ние започваме да се унасяме и да се губим безследно в нашите сънища ,които в тихите и чисти часове на нощта ни раждат отново и отново...


нищо кой знае какво , просто е хубаво понякога да се изразява човек ,особено при липсата на трезвеност

http://www.youtube.com/watch?v=tF5luzpfp_g
на мен пък ми се струва твърде трезвено

Беше една ясна декемврийска нощ. Джейсън се разхождаше безцелно, подритвайки парчета лед, вперил поглед в чистото небе, огрявано от среброто на лунните лъчи и неспокойният трепет на звездите. Снегът блестеше със своите малки кристалчета, които весело намигаха на приглушената светлина, сякаш самите те бяха малки звезди, сред които той беше великан, огромен отвъд представите на човешкото разбиране.
Естествено, тези романтични картини избягваха замръзналото му съзнание, стегнато в ступора на студената, зимна нощ, поради простият факт, че беше все още далеч от дома, обут в кецове, които от парчета мокър велур се превръщаха в чифт ледени окови, пленили вече нечувствителните му крака в своята стоманена прегръдка.
____________________
gamesmagzine
casinomagzine
littlelioness