Част 1

От зората на времето слабите са се прекланяли и са стояли в сенките на силните точно такъв е случаят и на демонът Бахтазгадин. Прокълнатият демон се е бил рамо до рамо с Азмодан и Беилиал когато са прогонили първичните злини от ада. А после е станал личен слуга на Диабло когато се е върнал в ада като завоевател. След смъртта на Диабло той се е скрил в светът на смъртните и от тогава насам той плете собствените си мрежи.

-Не ме е страх от тебе пале. Независимо че след броени минути ще умра заради теб. Ти си една нищо и никаква пионка в ръцете на мрака ти си жалък.-просъска през зъби старият пират
-Аз служа на Светлината и на Закарум а ти си престъпник и след броени минути ще увиснеш на въжето за престъпленията си срещу църквата на светлината.
-Ха на светлината казваш глупаво пале ти не знаеш нищо ... нищо. Тииииииии и твоята църква служите на самото зло служите на Мефисто но ти не знаеш за него нали неее незнаеш за него за братята му Диабло и Баал нито пък за Андариел Дуриел или Бахтазгадин и Kабраксис. Ти не знаеш нищо а само следваш сляпо своите прокълнати господари.
-Как смееш да обиждаш църквата и да говориш такава ерес мръсен пират ти който си убивал безащитни изнасилвал си пребивал си до смърт стари хора плячкосвал кораби и палил пристанища. Как смееш сега трябва да се покаеш и да искаш прошка за да може душата ти да получи опрощение и покой

-Заври си това опрощение където твоята светлина не огрява жалко пале повечето от това са лъжи пуснати от проклетата ти инквизиция защото аз ги разкрих и им пречех на действията и зверствата. Те са виновни цялата Ръка на Закарум е корумпирана и подчинена на злото а сега знам че и самата църква е покварена. Всички вие сте заблуждавани истина е че служите на Мефисто а не на светлината. Ти ме преследваше от дълги години прогони ме дори от морето защото господарите ти наредиха замисли се пале ти ме познаваш вече дори по добре от мен аз не съм изверга за който ме представят. Всяко мое нападение е било срещу прокълнатият Закарум никога не съм наранявал невинни. Нито пък ...

-Замълчи грешник- извиси гласа си старият свещеник-Ти Осуолд Синият си ообвинен в редица престъпления за който ще увиснеш на въжето в името на Закарум по повелята на Светлината.
-Върви при Диабло глупав старик-каза възрастният пират и се изплю в лицето на свещеника.
-Започвайте провикна се стареца с расото

След тези думи окачиха въжето на вратът му и подготвиха кладата под него щеше да получи най-мъчителното наказание докато се душеше с въжето щеше и да гори за наказания за изфабрикуваните престъпления. Когато го пуснаха над кладата с последните си думи:
-Пале ти си млад открий истината отиди в пещерата близо до Тристран там всичко ще ти бъде обяснено-след тези думи въжето отне гласа му и въпреки че искаше да извика защото и пламъците го бяха погълнали не можа дори да гъкне.

Когато най накрая на въжето остана само тлеещ скелет и хората се разотидоха а работниците почнаха да махат бесилката, младия паладин на име Вилхелм Савоио не се чувстваше облекчен от добре свършената работа той бе изпълнил повелята бе заловил пирата и бе го предал. Но това което той каза го накара да се замисли и то много сериозно. В този ден нещо дълбоко в душата на Вилхелм се пропука едва забележимо това бе неговата безрезервна лоялност към Ръката на Закарум. След години тази малка пукнатина в душата му щеше да се превърне в бездънна пропаст.

* * *

Годините минаваха а младият паладин вече способен боец верен и силен водеше своят отряд срещу лагера на фанатици който отвличат деца и ги дават в жертва на Баал надявайки се така да го съживят. Битката беше свирепа групата паладини за 1 час изби всички фанатици тя се състоеше от 5 паладина. Всеки с своята уникална способност. Вилхелм имаше невероятна бързина и можеше да атакува толкова бързо че сякаш беше петима човека едновременно. Другарите му също имаха дарби разнообразни. Един можеше да призовава светата мълния да покосява враговете му. Друг можеше да се засилва и така чрез бързината ударите му ставаха смъртоностни. Имаше и един огромен паладин който се биеше повече с своят огромен щит когато удареше някой с него той рядко се изправяше след това. Последният имаше силата да създава от нищото ссвещените чукове и умело да ги ползва срещу враговете на Закарум. Когато накрая притиснаха главният жрец по чийто ръце още имаше кръв от малкото момиченце на олтара той се засмя истерично.
-Глупави смъртни преклонете се пред моята сила защото аз съм Бахтазгадин и съм вашият нов господар ако си тръгнете сега ще ви пощадя.
Паладините се спогледаха и го атакуваха незабавно въпреки че той избегна техните смъртоносни оръжия незабавно изрисува магически руни след което се изпари в в въздуха. Групата пусна децата от клетките и запали лагера след което върна децата на родителите им.

А групата се прибра в храма където докладваха пред инквизицията за случилото се. Колкото и странно да беше никой не прояви интерес към този който се наричаше Бахтазгадин. Казаха на Вилхелм че това е поредният покварен луд. Но нещо в името не даваше мира на паладина той знаеше че е чувал това име. Когато веднъж няколко дена след това великият инквизитор го хвана в архивите да търси данни за името той каза че е обиден от недоверието му и за наказание разпръсна неговият отряд а на него забрани достъпа до библиотеките.

На Вилхелм му се струваше че с всеки изминал ден нещо все по страшно стискаше Закарум в шепата си в последните седмици невероятен брой паладини бяха дезертирали често убивайки своите и палейки светите обители. Самият Вилхелм беше залавял трима от тях и те му говореха за покварата на ордена и затова че злото се е надигнало. И че злото сега е над ордена. Той не ги слушаше беше верен на светлината и това нямаше да се промени.

Но с времето мисиите на който го пращаха ставаха все по налудничави беше му наредено да изгори живи семейство последователи на Ратма обвинени в възкресяването на пресветият отец Сонориъс но този път Вилхелм се поколеба когато видя малкото момиче което беше се хванало кракът на баща си а майка му успокояваше своят мъничък син. За последователите на Ратма самата идея за обвързване беше недопустимо сигурно затова двамата бяха напуснали тайното им убежище. Той не можа да погуби младото семейство и им каза да напуснат колкото се може по далеко от всеки храм на Закарум.

Незнайно как но инквизицията беше научила веднага за неизпълнението на дълга. Вилхекм беше принуден да изтърпи наказания на който нормалните хора нямаше да издържат но той бе паладин и щеше да издържи и да си понесе наказанието за неподчинение.

Следващата му мисия беше да се справи с стар магьосник който проповядвал ереси. Но когато пристигна там където бе той го завари с разкъсан гръден кош от който шуртеше кръвта му. С сетни сили магът направи някакво заклинание. В главата му се чуваше гласът на магьосника въпреки че устните му не мърдаха. Думите който се повтаряха бяха "Помни спомни си всичко и ще разбереш истината".Магьосника издъхна малко след това а Вилхелм осети следите от демонично присъствие в стаята някой демон бе погубил клетника. Когато запали къщата и си тръгна не бе минал и три метра когато главата го заболя непоносимо той изпусна своя скиптър и падна на колене. В главата му се появи обезобразеното иобгорено лице на мъж мъж който той не бе виждал досега."Пещерата близо до Тристран отиди там и ще научиш всичко" мълвеше обезобразената фигура. Фигурата на непознат не фигурата на познат Вилхелм познаваше тази фигура той беше преследвал този човек. Но как е възможно той не бе го виждал главата му се проясни. Но всеки път когато си легнеше изгореното лице искаше от него едно и също нещо да отиде в Тристран в пещерата. Дори храмът не му осигуряваше защита. Един ден без да знаем сам защо той си събра багажа и потегли към Тристран там щеше да научи всичко което трябваше...

Част 2

Пътуването от Уестмарч до Тристран не беше никак лесно когато си паладин който няма злато в себе си. Вилхелм се придвижваше бавно и мъчително пътуването продължи повече от седмица а ако имаше злато да плати щяха да го закарат за 3 дни но уви. Където и да минеше с този керван от далеко го забелязваха с неговата броня доспехи и скиптър. Повечето хора от него искаха помощ и всякакви съдействия но той учтиво се измъкваше. Вилхелм беше адски подтиснат виденията го измъчваха всяка нощ щом затвореше очи сега когато приближаваше те ставаха толкова ужасни виждаше храмовете около който бе израснал но в тях нямаше свещеници и войни на светлината а демони и всякакви ужаси от ада. След по малко от час той щеше да е в покрайнините на Тристран. Сви се в пътническото си наметало което не представляваше кой знае колко покритие но поне малки го топлеше в студената вечер беше началото на есента но вече беше много студено вечер. Кервана щеше да го остави в далечните покрайнини на Тристрам защото не искаха да се приближат до "прокълнатият град".

Сега вече Вилхелм виждаше очертанията на града или по скоро на това което бе останало от него колкото повече се приближаваше толкова повече виждаше че почти нищо не е останало от града. Той реши да се приближи в центъра. Тристран се намираше между две реки в центъра бе катедралата чийто руйни се виждаха дори на залязващото слънце. Той премина остатъка от моста видя изгорената ферма и напуканата земя която сякаш беше умряла както и града. Влезе и видя че фонтана е строшен и пресушен навсякъде имаш прах и камъни
къщите наоколо бяха само бледи сенки на постройка

погледна на север и видя големите останки на манастира мястото където Диабло тръгна по земята. Дали някои е предполагал че от този храм ще тръгне всичко лошо за смъртният род. Вече почти нямаше слънце и Вилхелм реши да отиде в близките хълмове за да види къде е пещерата. Той мина покрай всичките руини общо 10 руини можеха да се различат а някога са били много повече къщите тук. Когато стигна до мястото където бе втората река която обвиваше като в примка Тристран видя че моста е отнесен а водата приижда силно. Той реши да не се опитва да мине сега защото ако нещо му се случеше никой никога нямаше да разбере че той е бил тук и че тук е оставил живота си. Вилхелм се върна в градчето огледа руините и си избра първата къща покрай която бе минал на идване. Тя единствена предлагаше малко повечко завет заради ъгъла от стена не по висок от малко дете но все пак бе нещо и нямаше студеният Кандураски вятър да го брули с пълната си сила.

През нощта отново се появи кошмарното лице на изгореният мъж който му указа къде да намери пещерата и как да премине защитните заклинания. След което отново падна в пламъците изгоря до пепел а от пепелта зелен облак се понесе първо нагоре а после падна в земята. Както всяка сутрин от месец насам Вилхелм се събуди изпотен. По инерция провери скиптъра и щита си всичко обе тук а слънцето тъкмо се събуждаше и се издигаше на небосклона. Той отвори пътническата си чанта и хапна къшей хляб и сиренето което бяха му дали търговците от кервана.

Сега той имаше чувството че духът който го тормозеше вече е намерил покой. Беше невероятно тихо последните дни с кервана той бе свикнал с тропота на конете и тракането на колелетата. Преди това се събуждаше от звънът на катедралата и нейната огромна платинена камбана. Но сега нямаше дори шепот нямаше птички който да пеят все едно нямаше нито една жива душа. Когато се приготви той си дигна малкото вещи който притежаваше и се запъти през града на бърз ход прескочи реката която бе спаднала и се оказа на хълмовете. И закрачи уверено по маршрута който помнеше от последният си кошмар. Когато наближи мястото където бе входа на пещерата той извади своят скиптър и се помоли на светлината каза заклинание и на големият му щит се появи бяла аура. Първоначално предпазливо си промъкна вътре след време обаче се оказа че пещерата е много по голяма от колкото би си помислил той. Затова той призова светлината и с невероятна скорост се прокрадваше в тъмната пещера осветявана от аурата на щита му.

Накрая младият паладин навлезе в част от пещерата която сякаш светеше от сами себе си. Започна да чува и някакво тананикане мелодия която му бе позната но още бе далеко за да я разпознае. Внимателно приближи напред и мелодията започна да става все пи ясна. Ритмично се чуваше и нещо което удивително приличаше на тропот на коне в такт с музиката. Накрая позна старата морска песен за надежда която се ползва когато кораба е в беда. Той си припомни на ум самият текст или поне частта която той помнеше:

"Светкай светкай малка звездичке
светкай блескай на черния свод
твоята радост е наша радост
твойта тъга е наша тъга

Малка звездичке ти си ни пътя
по който ние спокойно вървим
В нашата битка срещу живота
смело достойно водиш ни ти"

Когато се опомни се промъкна накрая видя нещо толкова странно че застина на място с отворена уста. Пред него седеше пред някаква маса нещо което приличаше на човек но имаше козина рога имаше и копита вместо крака. В унеса си той без да иска изпусна своята торба която падна с тихо тупване на пода но съществото пред него скочи така сякаш бе стрелял с стенобойна машина.

Създанието се хвърли в най отдалеченият край и се сви треперейки и нареждайки:
-Не не ме наранявайте моля ви не съм синовен нямам нищо никому нищо лошо не съм сторил моля те смели войне на светлината не ме прави злини аз не съм лош не ме наранявай заради моят вид.
-Спокойно няма да те убивам успокой се тук съм за да попитам нещо.
-Не не и ти искаш да ме нараниш всички ме нараняват искат да ми сторят зло искат моите тайни и малкото което ми е останало недей аз не съм лош.
-Спокойно създание аз не съм тук да те нараня-каза паладина и прибра свият скиптър на колана.-ела успокой се

Създанието се изправи и предпазливо седна на луксозният си стол след което мълчаливо посочи другият на паладина. Той също седна и видя едното синьо и едното кафяво око на създанието. Сега видя и че част от десният му рог беше грубо прекършен от някого преди доста време както изглеждаше. Двамата седяха и се гледаха един паладин и едно създание. Първи развали тишината паладина:

-Аз съм тук за да получа истината за Закарум-създанието го гледаше изпитателно-аз дойдох тук ... всъщност не знам защо дойдох имам кошмари странене изгорял човек ме напътстваше и измъчваше докато не тръгнах насам той ми каза как да те намеря това беше пират който аз предадох на смъртта той каза че Закарум не е това което трябва да е и дойдох за истината.
-Много смело е да пристъпиш повелите на Светлината и да дойдеш тук войне-каза създанието с плах глас
-Моля ви кажете ми истината какво искаше да каже пирата защо съм тук какво става защо аз?

Лицето на създанието потрепна леко то стана отиде до стената каза нещо което наподобяваше блеене и скалата изчезна там се появи врата когато тя се отвори с леко съскане се показа огромна стая в скалата пълня с сфери в различен цвят отново проблея нещо и една каменна китка с липсващ пръст влетя и след секунда донесе до входа на вратата една кърваво червена сфера и я пуска в ръката на създанието. После изчезна всичко и вратата и ръката и стаята все едно никога не е била там. С лек тропот на копита пусна сферата и каза на паладина с сериозен и премерен глас:
-Това е което търсиш паладине това е истината за твоят орден взе ми я и се махни от моят дом. Повече нямаш работа тук и не си прави труда да се връщаш няма да може пак да намериш тази пещера.
-Благодаря ти но кажи ми как дойдох тук защо този пират ме прати тук каква е връзката ти с него моля те разкажи ми повече не знам защо и как дойдох тук моля обясни ми всичко.
-Така да бъде паладине сега ще чуеш моята история. Името ми е Макалуд бях владетел на моят народ Козите-хора. По мое време народът ми падна под властна на Тримата. Нашето общество съжителстваше мирно в светът на смъртните. Нашето общество беше на войни разделени на кланове аз бях първият който обедини всички кланове в моята столица съжителстваха Кървавият,Каменният, Огненият, Нощтният, клана на Плътта, на смъртта, Адският и Лунният. Всички обединени за първи път в нашата история и тогава се случи най лошото Диабло и братята му дойдоха в нашият свят и тяхната поквара разби всичко за което се бях борил. Сега всички те са подчинени на тримата и се бият срещу твоят вид. Аз бях оставен жив за да гледам позора си и да видя как моите хора се превръщат в чудовища. Аз бях спасен от един архангел който по късно падна под властта на злото а аз се превърнах в пазителят на тайните сега аз имам всички тайни на света. Живея тук сам от повече от 1000 години понякога някой като теб идва да ми вземе тайните в повечето случай на сила а не като теб с молба.
-Това е ужасно сигурно си адски самотен
-бях първите 500 години сега вече свикнах а сега моля те върви си искам да съм сам. Ти си добър човек Вилхелм ти можеш да промениш нещата. Когато излезеш от тук отиди и прекарай нощта там където бе снощи в сънят си ще видиш какво има в кълбото и ще узнаеш истината. Сбогом Вилхелм паладине на Светлината.
-Сбогом Макалуд няма да те забравя-след тези думи младият паладин пое по пътя на обратно.

Когато излезе чу как козият водач започна да си припява песничката за звездата. Вечерта прекара пак в къщата на ковача и още щом заспа разбра че този сън ще е в пъти по зле от предишният на изгореният пират. Видя ужасяващи неща видя как в храмовете на Закарум се правят жертвоприношения видя Мефисто който бе заобиколен от висшата инквизиця която му се кланяше виждаше как невинни падат покосени под ударите на Закарум видя как деца умират в жертва на злото кръв мрак трагедий видя истината зад всичко събуди се ужасен и не можеше да вярва на собственият си разум главата му щеше да се пръсне от болки мозъкът му отказваше да работи. Неговата вяра бе рухнала сега бе време да сложи нещата в ред. Младият Паладин Вилхмелм вече не съществуваше всичко което бе той изчезна. От този ден нататък се посвети на борбата с покварата. Мина време мина много време от тази съдбоносна нощ.

***

-Това е моята история сега ще тръгнете ли с мен смели войни на светлината?-Провикна се Вилхелм водача на Съвестта на Закарум а тълпата изригна в оглушителен възглас и всички като вълна от ярост се понесоха напред разхамвайки скиптъри, брадви и щитове.
-Преслветли отче свършено е с нас-проплака младият послушник
-МЕФИСТООО ДОЛЕН ПРЕДАТЕЕЕЕЛ-викът на върховният инквизитор прокънтя в цялата долина докато вълната на светлината се носеше към манастира.