Здравей форуме, мина се време и реших пак да си лея простотията, но този път под форма на стихотворения. Та... мъчете се
ще започна с нещо за гората...
- Слънчев ден -
Въздуха пори тревата,
мечки ебът на гората дървата.
Дърветата са млади, боли ги,
мечките възбудени галят вериги.
Вятъра скача и удря със брадва,
мечка без пишка във храстче се садва.
Тревата бяга, пази си гъза,
животните мазни пият отрова.
Гарван със пишка шие елече,
дърветата влажни доволни са вече.
Тревата в затвора решава листовки,
мечета дебели се шибат с картофки.
Вече е късно, гората умря,
радост няма, в тревата лайна.
Слънцето гали задника на луната,
мир и спокойствие настъпва в гората.