Здравейте. Имах малко свободно време и идея, въртяща ми се в главата отдавна. Та ето какво излезе. Очаквам коментари, препоръки и т.н.

Беше лето Господне 1402, България. Или трябва да се каже българските земи, паднали под Османска власт. Кръвта и костите на знайните и незнайни воини, дали живота си в опитите да попречат на Империята, все още се личаха по бойните полета. Османците грабеха земята, палеха села, убиваха мъжете, изнасилваха жените и отвличаха мъжките рожби, за да ги направят еничари. Мизерия,страх и отчаяние бяха пропили тази забравена от Бога земя.Онези, които се противопоставяха на Империята, биваха публично убивани, за да се държи населението в страх. Но не за дълго.

- Избийте всяка неверническа сган.- крещеше пашата на войниците- Искам да виждам кръвта им да тече като река по улицата.
- Но, господарю, тук има жени и деца. Не би....- започна един от войниците, но бе прекъснат от звучно „Пляс” и той се простна на земята.
- Винаги съм знаел, че си мекушав глупак. Махнете го от очите ми- заповяда на близко стоящите войници.
Пашата започна да се разхожда по улицата, наслаждавайки се на гледката- горящите къщи, опитващите да се спасят хора, посичани от мечовете, предсмъртните им крясъци и кръвта, лееща се по улицата. Все така ходейки бавно бавно, пашата забеляза млада девойка, бягаща от двама войници, готови да я съсекът. Единият се хвърли в крака й и я повали на земята. Другият я хвана за косата и я изправи с една ръка, същевременно вадейки сабята си с другата. Момичето с ужас погледна войника, вдигнал високо оръжието си и след това веднага затвори очите си, готова да посрещне съдбата си. В последния момент пашата заповяда:
- Спрете.
Войниктът свали оръжието си с леко въпросителен поглед. Военноначалникът се приближи бавно към момичето и я помилва грубо. Тя извърна глава.
- Ще е жалко да се погуби такава красота. Заведете я в моята шатра. Имам.... специални планове за нея.
Момичето се ококори от ужас. Опитваше се да се измъкне, дърпаше се и крещеше неистово. Войниците се опитаха да я усмирят, но без успех. Тогава отново се чу „Пляс” и тя увисна в ръцете на държащите я- пашата я бе ударил с опакото на ръката и я бе зашеметил.
- Вървете.- заповяда им.
Войниците кимнаха и тръгнаха към определената шатра. Не бяха изминали и десет крачки, когато на фона на една горяща къща пред тях застана тъмна фигура. Спряха така внезапно че едвам не изтърваха момичето. После един от тях изкрещя:
- Ей, ти, разкарай се от пътя ни!
Фигурата не помъдра.
- Ако не се мръднеш, ние ще те мръднем!
Никаква реакция.
- Е, предупредих те.- войникът пусна момичето и извади меча си.
Човекът бе все така неподвижен. Еничарят се приближи до него, стиснал здраво меча си.
- Казах да се......
Остатъка от изречението беше прекъснато от рязко движение на дясната ръка от страна на непознатия. Огънят зад него очерта жезъла ръката му. Войникът се просна по очи и повече не помръдна. Разнесе се вик и вторият, изблъсквайки момичето, се втурна към нападателя. С едно плавно движение на ръката въпросния предмет намери слепоочието му. Еничарят се завъртя във въздуха и се строполи мъртъв на земята.
Мъжът прекрачи труповете на войниците и отиде до момичето. Хвана ръката и и я изправи на крака, след което направи кратък жест значещ „Изчезвай оттук”. Момичето го гледаше едновременно уплашено и благодарно- ако не се бе появил, щеше да бъде мъртва или нещо още по-лошо. Сега тя имаше възможност да огледа своя спасител, но не можеше да различи нито една от чертите му- беше облечен от горе до долу в черно, а на главата си имаше качулка. Протегна ръка да я свали, но той я сграбчи. Тя се стресна- дали не бе си позволила много? В следващия момент той я пусна и продължи нататък. Тъкмо бе изминал няколко крачки, когато тя каза:
- Благодаря Ви.
Гласът й бе ясен и нежен, дори и леко напевен. Той спря. Постояха така няколко секунди, след което продължи напред.

Пашата повървя още из улиците. Цялостната картина вече не му доставяше такова удоволствие като в началото на клането, дори напротив- отегчаваше го.Завъртя се на пръсти и тръгна към шатрата си. „Сега там имам с какво да се забавлявам” каза си на ум и се усмихна самодоволно. Леко забърза крачката си при мисълта за момичето, когато на пътя му застана някой. Военноначалникът спря и се загледа в него, но не можа да познае дали е войник или неверник. Субектът крачеше към него и пашата заповяда:
- Спри!
Той не спря.
- Заповядвам ти да спреш!- изкрещя пашата, но без никакъв резултат. Забеляза три войника, излизащи от една къща.- Войници! Защитете своя господар!
Те веднага реагираха и застанаха между него и нападателя. Но дори и вида на трима въоръжени до зъби войници не накара непознатия да спре.
- Убийте го!- изсъска военноначалникът.
Тримата се спуснаха в атака. Схватката бе кратка. С бърз замах нападателят нанесе удар с оръжието си в корема на първия противник, завъртя се и удари втория в главата. Завъртя жезъла и го стовари върху открития врат на първия. Чу се леко пук и той се строполи мъртъв. Докато се изправяше, третият беше застрашително близо. С невероятно бърза реакция, все още леко наведен, насочи края на оръжието към чатала на нападателя. Чу се вик от болка и войникът се преви. Нарушителят се изправи, прекачи ранения и продължи към пашата, който сега леко отстъпваше, загледан ужасен към тази фигура. Колкото повече се приближаваше, толкова повече страхът нарастваше във военначалника. Когато бяха на не повече от два метра, пашата се опита да побегне. Твърде късно. С два скока нарушителят го настигна, хвана го за яката и го повали на земята. Пашата започна да пълзи и стене:
- Моля те, не ме убивай. Моля те. Ще ти дам всичко, цялото си богатсво, жените си, всичко. Моля те....
Бе допълзял до една горяща къща. Военноначалникът бе вдигнат за яката. Той продължаваше да хлипа. В следващия момент започна да крещи от болка, след като бе запратен в пламъците на горящата къща. Красъците раздираха нощта. Пламъците изпепеляваха всяка частица от тялото му. Нападателят погледа горящата къща след което им обърна гръб и си затръгва, но едва направил една крачка усети тъп удар в гърба и се свлече в безсъзнание.

Добро се е получило и идеята ми допада, предполагам че ще има и продължение да разберем кой е този качулат воин с жезъла. На едно място забелязах 1 безсмислица поправи я:
- Ей, ти, разкарай се от пътя ни!
Фигурата не помъдра.
- Ако не се махнеш, ние ще го направим!
разбирам го в такъв смисал че ако фигурата не се махне еничарите ще си тръгнат.

Добре , наистина добре си го започнал ... вече очаквам продължението ти ...Лично на мен ми хареса идеята за ... маг ... по българските земи. Ако беше наистина така нямаше да се стигне до 5 века физично и психично робство...

Продължавай така