Живота на смъртта

Умира си човека в самота,
пада той безжизнен във прахта,
но душата му отива в дома
на светлата и жива добрина.

Душата му щастлива е сега,
живее тя окъпана във добрина
и нивга няма от сега
да бъде пак нещастна и сама.

Умира си човека и не знай
дали това ще бъде неговият край,
дали ще има светлина
на края на безсмъртната река.

Тупти сърцето във гърди,
изпълнени със мъка и сълзи,
с опечалените лица седят сами
роднини, майки и деди.

Човек умира в самота,
окъпан той във вечната тъма,
но душата му добра сега
ще потъне в безкрайна светлина.

На прага на Райската врата
стои ангел с огнен меч в ръка
и пронизва с остър поглед вечността
на сияйната маса на смъртта.

Стои човека пред дома
на великата, добра съдба
и чудейки се той, едва
заражда се една мечта.

Мечтата е една душа,
душа изпълнена със светлина,
дали добрата, мъдрата Съдба
ще я изпълни цялата сега.

Седи човека под смъртта
и вижда любимите лица,
избърсва им сълзите с ръка
и вижда сбъдната една мечта!

Умира си човека в самота,
пада той безжизнен във прахта
и душата му отива в безкрайността
и нивга веч не ще потъне в самота!

-------------------------------------------
Ангел на Смъртта

Родих се случайно аз на таз земя
и попаднах в царство на война,
там кръвта бе по-скъпа от земя,
но се лееше като вода.
Израстнах аз във време на война,
превърнах се във ангел на смъртта,
животът беше Ад и Рай
и мислех, че не ще настъпи неговия край.
Но ето идва в таз земя
битката последна за властта.
Кръвта се лее на реки,
но няма кой за мене да скърби.
Живота ми премина във война,
разруха носи на света,
това е моята съдба,
да бъда ангел на смъртта.
Но ето идва моят час,
последна глътка въздух си поемам аз
и мечът ми кристален,
от кръвта блести с цвят ален.
Замахвам с него аз едва,
Но нали съм ангел на смъртта,
с едно движение успявам
и врагът си в гроба аз полагам.
Но за участ зла,
не мога аз нивга да умра,
ходя и блуждая аз из таз земя
и размахвам кървави крила,
че дяволът ме е дарил със участ зла,
да бъда с дяволска душа,
Аз Съм Ангел на Смъртта!


-------------------------------------------------------
Мрак

Болката гори
и дупка във сърцето тя проби,
кръв се стича на реки,
но не може тя пожара изгаси.
Очи със цвят на мраз и лед,
се взират с поглед мек
и даже вечността
потрепва от страха.
Душата стене и крещи,
затворена в кафез седи,
умира, ражда се, боли,
но няма кой за нея да тъжи.
Ръце увисват в тъмнина,
изпълва страх и празнота,
поквара, болка и смъртта,
това е краят на Света!
Стои човека в тъма,
проклина своята съдба,
да бъде дявол с ангелски крила,
да бъде ангел с дяволска душа,
да носи смърт, разруха и тъга.

---------------------------------------------------------
Умира си една мечта,
със нея и една съдба.
Тече реката на смъртта,
влачи тежките тела.
Във очите свети тъмнина,
проблясъци от лунна светлина.
Едни очи през тебе гледат,
едно сърце от тебе бега.
Душа крещи във самотата
и злокобно стене в тишината.
Протягът се ръце безсилно,
но времето тече безспирно.
Затъвам бавно в тъмнината,
във на мрака светлината.


--------------------------------------------------
Дете на мрака и светлината

Дете съм аз на огъня и на водата,
обичам слънцето и светлината.
Косите златни вятърът да вее
и сърцето радостно да пее.
Крилата нежно ще потрепват,
мечтите лесно ще ги следват,
но ето пада пак тъмата
и изчезва светлината.
Дете съм аз на мракът, на луната,
отроче на гората и мъглата.
Витри диви с мене пеят
и в небесата весело се реят.
Ходя боса из гората
и се сливам със тъмата.
Очите черни пак се смеят
и ръцете ми за топла кръв копнеят.
Страх в сърцата аз вселявам
и гората нощна обитавам!

--------------------------------------------
Може пък да харесат на някой, знае ли човек.

Много са добри, но отначало има няколко повторения, които леко загрозяват цялостното творчество(римуването на сега със сега, още в началото и повторението на добрина примерно)
Иначе са отлични

Освен с бой, не виждам как иначе ще я накраме да напише нещо друго. Иначе мнението ми за стиховете тя го знае.

Номер 1. Браво браво!!! Кeep Walkin'..... (в случая writin' ) (:

По принцип се въздържам да оценявам чуждата поезия, защото тази, която аз съм писал не струва особено, но сега искам да изкажа мнение.

Езикът ти е добър и определено имаш дарба.

Обаче... разбирам, че стихотворенията са нещо като цикъл и затова са на една и съща тема, но все пак си мисля, че малко повече разнообразие би дошло добре. На практика творбите ти разглеждат едно и също нещо от недостатъчно различни ъгли, за да имат стойност като съвкупност от стихотворения.
Повтаряш думи и фрази прекалено често. Това определно не създава добро впечатление и не постигаш художествен ефект, а по-скоро отегчение у читателя.
Като цяло стилът е малко еднообразен. Ако цялото беше едно стихотворение, няма лошо, но така... нещо куца. По-полека с автоцитатите ако искаш да създават ефект.

И все пак... стиховете са добри, амакар и на леко банална вече тема. Очаквам следващи, ако има такива.

Надявам се да намериш нещо полезно в общо взето конструктивната ми (мисля) критика.

Ринсуинд тъй като знам, че тя няма да коментира, ще се намеся за последен път в темата за да отбележа, че "цялостен художествен ефект" някакси звучи... странно, тя не е изявен поет, това са няколко стиха, написани в момент на изблик на чувства, съмнявам се малко да е търсен общ поглед върху поставената тема, както е в повечето случаи - изблик на чувства, а да не забарвяме, че повечето творби в творческия са писани първо за собствено удоволствие ис а "споделени" с другите. Така че е пресилено да търсим някакво цялостно въздействие, това не е някаква стихосбирка, подготвяна за печат. Съжалявам, ако съм прозвучал като някакъв защитник или т.н., просто внасям моето виждане. Айде стига съм се месил и аз на всякъде, ми да оставим който има да каже нещо да го каже.

Няма, няма, ама на - налага се, аз ти казах, че така ще стане.

Ринсуинд значи, стихотворенията, изобщо не са цикъл, по принцип даже не са свързани, просто са на една тематика. Нито са замисляни предварително, нито се стремят да създават какъвто и да е фудожествен ефект. Както каза Хънт, просто изблик на емоция, нито повече, нито по-малко.
Sentry напълно съм съгласна, че първото е доста .... зле, е меко казано. То просто е творение на два часа анализиране по литература на Атанас Далчев и последвалите два часа история, пак уроци с некви мъртъвци, та просто драсках колкото да не заспя, в последствие излезе това, но то повече не е обработвано.

Иначе първият е писан приблизително две години преди следващите стихове.
И той просто беше първият на тази тематика, преди него, бяха в коренно различна тема. За това го и пуснах, иначе подредбата им е просто хронологична.

P.S. Хънт, казах на мама, че си предложил с бой да ме накараш да пиша, тя те съветва само да ме заведеш да ме подстрижат Повярвай ефекта е поразителен, само кадето поне 2 седмици съм в голяма депресия

Ли, винаги успяваш да ме изумиш по някакъв начин
Браво, стиховете са много добри .
Давай в същия дух

nais

Поздравления IceQueen.

dosta dobro.

Много хубаво...направо адски хубаво...много ми хареса и стихчетата и разказчето.
Много хубаво пишеш и не трябва да спираш да пишеш.
Късмет!

Обичам аз във сянката на ъгълът да си стоя,
там погребана е моята душа,
да стене вечно в тишина,
да стои с подрязани крила.
Стои човека в тъмнина,
на прага на вечната зора,
и мисли той над разните слова.
Стои и гледа тишината
и пронизва с поглед самотата.
Крила потрепват във зората,
прекършени са през средата.
Поглед празен рее се в нощта,
погребва спонеми в прахта.
Прекрачваш със кракът си през мъглата
и потъва в тъмата.
Въпрос виси ти във главата.
Неизречени са май словата.
"Защо ти е приятел във безкрая?"
"Приятел, дума е която значи изневяра!"
Отговорът страшен прокънтява!


------------------------------------------
Ади още едночко, че другите са загубени в архива

И тва бива

Нещо оня ден ме хвана музата и на тази тематика, та викам да се похваля ^^

Слънцето залязва над гори.
Скриват се последните лъчи.
Мрак прегръща пак земята
и сковава студ гората.
Вятър леко се промушва,
тихо в шумките се сгушва.
Гали твоята страна
и нашепва призрачни слова.
Мрак се стеле над гората.
Мраз сковава ти душата.
Писъкът самотен пак ехти
и се носи над заспалите гори.
Звездите тихо наблюдават,
свидетели единствени остават,
на това що долу се заражда
и живота ти бавничко изяжда.
Викът вече не лети,
показват се и първите лъчи.
Слънце бавно се надига
и мъглата се раздига.
Птички пеят във листата.
Ручей шумоли в гората.
Тялото ти нейде там лежи,
заровено под листи и треви.
А То, спотайва се в тъмата
и чака да залезе светлината.
И никой никога не ще научи,
какво в гората ще се случи,
когато мрак се стеле над земята
и звездите кротко мигат в небесата.

cola позволи ми да се съмнявам

Там, явно тия дни съм се фанала с Муза-та
Даже този път родих и заглавие, коет си е цяло постижение за мене:

Слънчев ден

На вън се лее светлина,
но тъмно е във моята душа.
Тук слънце нивга не огрява
и мракът тежко да виси остава.
Птичка пее в листата,
но звука се гъби в тъмнината
и картините едва-едва
минават през дебелите стъкла.
Света на вънка си тече,
окъпан в звуци, цветове,
но тукан яма смях и глъч,
не прониква даже слънчев лъч.
А нявга беше пъстро и красиво,
пък сега е всичко бледо, сиво.
Хора тук не оцеляват,
често и разсъдъка си изоставят
и да бродят само те остават,
и бавно във мъглата се стопяват.

Много са депресиращи и мрачни Напиши нещо по-ведро.