^ Ирини?

От Юлия Ал-Хаким:

Мили приятели, моля за вашето внимание и подкрепа. Някои от вас знаят, че с Daher Lammoth се опитваме да помогнем на едно сирийско семейство. Бащата Мунир Билал е от сирийския град Ал Баб в близост до турската граница, където ИДИЛ и Ал Кайда се сражават със Сирийската арабска армия от няколко години. Въпросният сириец бяга заедно с още 25 души от града и попада в България. Мунир не е човек, който идва у нас, за да получава държавни помощи наготово, той работи, както и двамата му синове. Молбата му за убежище в България тази година бе отхвърлена от Агенцията за бежанците и от ДАНС, след като Мунир отказва да посочи, че е преследван от режима на Асад. Мотивите му са, че бяга от войната, предизвикана от ИДИЛ и Ал Кайда в родния му град. За ДАНС и Агенцията за бежанците това не е уважителна причина на семейството да се даде убежище. Това е изнудване, съвсем директно и неприкрито, от страна на българските институции, които дават убежище само срещу злепоставяне на официалната сирийска власт. Доказателството е, че останалите 25 души, избягали от същия град с него, са написали, че бягат от Асад и са получили убежище. В момента се водят дела за обжалване на решението за екстрадация. По случая поеха ангажимент адвокати от Хелзинския комитет, които не си направиха труда да се явят на трите дела миналия месец. ДАНС не дадоха обяснение защо този човек точно представлява заплаха за националната сигурност. Братът на Мунир е бил убит от ИДИЛ в собствения му дом в Ал Баб, две седмици след като семейството дава интервю за телевизия BiT, в което разобличава зверствата на ислямистите и разказва потресаващи факти, свързани с тяхната дейност. Няма да се откажа да помогна на това семейство! Ще се обърна към всички институции, които могат да помогнат в този процес. Моля и всички, които могат да дадат медийна подкрепа, да го направят. За повече подробности се обърнете към мен.

Kuzman Iliev
3 часа · Sofia, Sofia City Province ·

Без разрешение на Конгреса, незачитайки Конституцията на САЩ и без резолюция на ООН, днес американският президент Тръмп де факто обяви война на Сирия – обстрелването на сирийската военна база до Хомс с ракети Томахоук и поне четири жертви е акт на война. Русия като съюзник на сирийското правителство на терен е предупредена за ударите, но не достатъчно рано, за да няма и превенция на загубите.

Поводът за въздушните удари: убийството на 86 цивилни през седмицата в малко сирийско градче, сред които и десетки деца, а оръжието е смъртоносният газ „зарин”.

Какво предстои оттук насетне: отговорът на Сирия и Русия, както и ще има ли ескалация на военните действия от страна на САЩ. Истината обаче е, че светът вече няма да е същият…

И най-важното – светът вече Е в Световна война. Русия е на терен в Сирия, подкрепяйки официалното правителство на Асад след негова покана, биейки се срещу ИДИЛ...

През 2013г. след използване на химическо оръжие в Сирия, Обама също щеше да атакува. Великобритания и Франция бяха против, но истината е, че имаше твърде много съмнения за това кой точно е използвал оръжието – Асад или „бунтовниците” - да разбираме радикалните ислямски главорези в огромната си част. Тогава беше поставена „червената линия”, която обаче явно за САЩ вече е пресечена.

Само преди няколко дни Тръмп и външният министър на САЩ, Рекс Тилърсън, говореха, че ще оставят Сирия да определя сама съдбата си. Днес ставаме свидетели на този еднозначен ход, а американският президент твърди, че е гъвкав и виждайки какво става в страната – действа.

Няколко въпроса. Цялата ситуация е меко казано странна: защо, печелейки войната с победи като тази в Алепо и силна политическа подкрепа, Асад би направил подобен кретенски и мракобесен ход, избивайки десетки деца и то точно по-този начин – с химическо оръжие, което веднага настройва общественото мнение по света срещу него? На базата на какво се основава тази убеденост на Тръмп, че точно сирийската армия е направила атаката, въпреки яростно отричане от страна на администрацията на Асад – на разузнаване ли, на какво? Подобни съдбовни ходове изискват малко повече обосновка. Защото и за Ирак имаше много „сериозни” сведения за оръжия за масово поразяване. Оказа се лъжа, отнела живота на 4.5 хиляди американски войници, стотици хиляди невинни жертви и милиони бежанци, след появата там на ИДИЛ. Този акт сега бил с цел защита на националната сигурност на САЩ и прекратяване на разпространението на „химически оръжия”. Много книги са изписани са причините за почване на война – от гражданската война в САЩ, та през Първа и Втора световна война, Виетнам и т.н. „Фалшивият флаг” като прийом не е като да не е бил използван от политици, които искат война.

Медиите по света: под всякаква критика. Вместо веднага да се опитат да покажат и другата гледна точка – те са в трескава радост и въртят едно и също. Анализите са това колко Тръмп бил решителен за разлика от Обама. Каква силна ръка показвал, заливат ни с кадри от атаките с газ – никакъв анализ на възможността именно главорезите, дето кълцат деца и снимат клипчета, да са причина за газовата атака, или хвърлена бомба от самолет да е взривила склад с подобни субстанции. Буквално посяват семената на безкритичното одобрение на всякакви едностранни действия, нито капчица критичност или мнителност. Двоен стандарт имаше и при отразяването на обсадата над Алепо от сирийско-руска страна спрямо това сега в Мосул, където иракско-американските части също демонстрират нагледно дребнотемието „човешки живот”.

Нашите медии пък хептен изтрещяха – спец отряд Кобра бил заловил крадци на две хиляди лева и какво казал този и онзи за великия Парламент, това са темите. Най-малко е интересно: „остарялото” НАТО - по Тръмп - ще влиза ли във войната, ние ще пращаме ли хора?

Истината е, че независимо от кампанията си срещу инвазия в Близкия Изток, Тръмп бе бързо омотан и от неоконсерваторите в собствената си партия си, и от все по-кръвожданите демократи. Разбра как се играе тази игра. Война и пак война – така работи системата. Този път залогът е много голям, защото зад Сирия са Русия и Иран и макар САЩ да има разходи за отбрана колкото следващите 7 държави заедно, то ядреният потенциал при Русия и негативите за всеки от нас при глобален конфликт са непоносими.

Какво предстои? В най-лошия случай – нова Световна война. В най-добрия – поредната война на американски президент в Близкия изток (в Йемен САЩ и саудитите скоро няма да има какво да бомбардират), тъй като САЩ изглеждат решими да сменят и този режим. Тоест: Нов Ирак, нова Либия. Какво идва след диктатори тип Кадафи и Саддам? Идил и Ал-Кайда. Това е. Още милиони бежанци. Още самосиндикални терористични актове на родна земя.

Къде сме ние? В мислите – бием корупция и мафията. В реалността – на няколко стотин километра от военните действия, а знаковите оттук насетне сблъсъци – дано само дипломатически – САЩ- НАТО- Русия-Турция, неминуемо ще са ни топ-тема, каквото и да си мислим.

Масираната ракетна атака над авиобазата всъщност не беше толкова унищожителна. Около 2/3-ти от шейсетината ракети Томахоук, които бяха насочени към нея бяха отбити от ПВО системи, докато тези, които все пак я поразиха не нанесоха достатъчно стряскащи щети. Хангарите и пистата са запазени и действащи, увредените самолети са били такива, които и без това са били извън служба, или амортизирани. Доколкото можах да разбера, най-сериозните щети засягат радарите и ПВО системите около базата.
Тоест, Тръмп не влиза с "довода на силата" при идущите преговори, тъй като Ю-ЕС силите не са нанесли достатъчно показателни щети, а дори сякаш точно обратното - утвърдили са капацитета на Сирия и Русия за противовъздушна отбрана.