"Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" ми хареса доста. Макар да разказваше тъжната история за младеж, който губи родителите си при катастрофа и трудностите, които са имали едно време, когато са емигрирали в чужбина по времето на тоталитаризма, филмът е по-скоро изпълнен с позитивни емоции, особено накрая - нещо, което българските филми като че ли никога не правят. Омръзнало ми е от тежки сиви драми за мъките народни...
"Лора от сутрин до вечер" един приятел много ми го хвали, но все още не съм го гледал.
Иначе от старите ни филми, май много има да се изброява (предимно комедии), но "Топло" ми е един от любимите.