Vinland Saga ep. 4 - както вече казах харесва ми темпото и как сякаш никой не бърза за никъде, а историята прогресира стабилно. Харесва ми и как Wit този път са решили заглавието да не го бие толкова на емоции. Не че съвсем няма, но все пак говорим за корави северняци - понасят болката и провала с известен стоицизъм.
Торс загина по-логична причина: в следствие на пацифистките си възгледи, които са леко неадекватни за викингската култура. Абсурден персонаж, но някак демонстрира нагледно, че колкото и невъзможно силен да си не можеш да наложиш мнението си над по-голяма група от хора, ако не играеш тяхната игра. Аскелад е почти негов антипод, въпреки че и сам е доста силен и умел, той е най-вече играч. Интересно дали ще успее да налее поне някакъв акъл в главата на гламавото синче Торфин.


Cop Craft ep. 4 - изтърваха главния лошко, феята се жертва заради тях...иии явно свършиха с идеите, защото продължиха със стандартни пълнежи от сорта на вампири.
Анимацията е на приливи и отливи, темпото на разказа е неравномерно, а преходите между историите са по средата на епизодите само и само за да може всеки път да имаме cliffhanger в края.


Arifureta Shokugyou de Sekai Saikyou ep. 4 - някак епична гледка, как шоуто става все по-задръстено с всеки епизод. Този тук беше голяма битка с последния бос на дънджъна и тя не се подчиняваше на формалните правила нито на стандартна фентъзи сблъсъци, нито на RPG такива. Имаше елементи и от двете, но бяха смесени в абсурдна каша. Победата над последната глава на "ламята" може да бъде родена само във въображението на 5-6 годишно хлапе.
Лошият монтаж и неадекватна визуална презентация също постигат уникални дълбини.


Kikou Senki Dragonar ep. 14-16 - продължаваме с обичайното "в преследване на прототипите", стандартното "обещахме ви да ви уволним от армията, но тя все още има нужда от вас" и задължителното "антагонистите вземат преднина лесно, но нашите са упорити и оцеляват по чудо".
Различните епизоди определено са били правени в ротация от различни екипи, защото забязвам доста несъответствия.

Kikou Senki Dragonar ep. 17-23 - може би забравих да спомена, че музиката ми харесва. Тя е е предимно някакви военни теми, които бият на маршове.
В последните епизоди сюжетът почна да става твърде безумен. Примерно 21-ви е пълна комедия на тема, как унищожават вражеска база, избиват маса противници и се провалят в кражбата на експериментален вражески mech . В 22-ри доста от собствените им хора загинаха, защото главният искаше да види баба си, а още инфилтрираха в базата бомба от която реално нямаше нужда. В 23-ти по някаква абсурдна причина главният трябваше да преговаря с най-големия си антагонист, но не успяха, защото им попречиха някакви нинджи и членове на якудза.

Kanata no Astra ep. 5 - най-неочаквано плажен епизод при това с cliffhanger накрая. Китайката ме кефеше повече с дълга коса.
Запознаха ни и с родителите на главните герои, а те са с гласовете на доста известни сеюта, нищо че става дума за епизодични роли.


Maou-sama, Retry! ep. 5 - общо взето скучен епизод с изключение може би на танца на зайчетата "Уса-уса, пьон-пьон, уса-уса, пьон-пьон!", който връхлетя зрителя изнеапица.


Seitokai Yakuindomo* OVA ep. 8 - стандартните тъпотийки, но ме върна с носталгия назад към сериала. Твърде малко Хата, но за компенсация повече шипинг между Цуда и Хагимура.

Kikou Senki Dragonar ep. 24-27 - и понеже на авторите им свършиха идеите тук ги избива на пълно безумие. Новите противници изглеждат така, както в детските книжки се рисуват разбойници и пирати. Същите са огромни типове и се държат, като пълни идиоти. Не е ясно, нито как се побират в mech-овете, нито как успяват да бъдат толкова голяма заплаха във война от технически тип. Очевидно силата им е в индивидуално построените машини, но предвид подчинените им, които също са някакви бандюги и рокери, не е ясно, кой успява да поддържа техниката в работно състояние.
Пилотите на dragoon-ите, серийно произведените машини на Федерацията също са някакви малоумници и въпреки стабилната си военна подготовка вършат маса глупости. Примерно в 27-ми епизод трябваше да се промъкнат във вражеската база (това работа за пилоти ли е?) и всичките загинаха по доста гротесков начин с изключение на шефа им. Смисълът на цялата операция се губи, защото големи части от редовната войска загинаха напразно в очакване на инфилтраторите да свършат работата си, а накрая нашите типове с dragonar-ите разбиха лошковците буквално за секунди.

Vinland Saga ep. 5 - не знам защо авторите са решили, че на това място има нужда от пълнежен епизод, но ето един такъв.
По някаква причина всичко в Англия и най-вече фоновете изглеждаха претупани. Сцените в Исландия бяха добре.


Lord El-Melloi II Sei no Jikenbo: Rail Zeppelin Grace Note ep. 5 - продължава да кефи с атмосфера, а и доста шарения в тази серия.
Шишиго е толкова готин тип та направо смятам, че френчайзът не го заслужава.
Малко по малко разширяват митологията. Обясниха какво е Грей и дори заговориха за Rail Zeppelin.


Detective Conan ep. 949 - типичен конански филър.


Sabu to Ichi Torimono Hikae ep. 29 - май имаше твърде много персонажи, твърде странна поука, а и Сабу леко изкръшка на Мидори, но както винаги екзотично, забавно и атмосферно.


Enen no Shouboutai ep. 4 - Принцесата е силно дразнеща личност, но пък типична за battle shounen-а.
Сблъсък между юрисдикциите на различни отдели.
Екшънът беше добре и въобще приятен епизод.

Cop Craft ep. 5 - променящ се арт, липсваща анимация, липсващи сцени...накрая аха вампирката да се свърже с главния лошко и тя реши че нещо той не я кефи.
Тук се съдържаше и една дълбока мъдрост - най-добрия начин да убиеш вампир е да го хвърлиш под влака на метрото.
Между другото нашичкият бил герой от някаква легенда.


Arifureta Shokugyou de Sekai Saikyou ep. 5 - тук трябваше да пуснат малко повече информация за света и кой за какво се бори в него.
Не би.
Само установиха очевидното - в този RPG свят, на дъното на всеки дънджън има по нещо ценно и раздаващо OP сили.


Fate/Grand Order: Zettai Majuu Sensen Babylonia - Initium Iter ep. 1 - една що годе свястна, но набързо прекъсната екшън сцена в началото, маса безцелни дрънканици, откъси от филма, камеота от маса персонажи, които се надявам да се появят в сериала и общо взето скука.
Напълно излишен спешъл.

Kanata no Astra ep. 6 - твърде много тийнейджърски емоции в епизода, но поне малко по малко почват да разкриват конспирацията.


Maou-sama, Retry! ep. 6 - кефи ме как всички се размотават независимо от ситуацията и какви невъзможни позьори са. Липсващата анимация не ми пречи, защото и без това тупалките не са във фокуса.

Vinland Saga ep. 6 - още един anime original епизод и направо счупи тъпометъра в стил Титаните или да кажем Кабанерите.
Целият идиотизъм, как англичаните не успяваха да убият Торфин докато още беше неопитен, колко бързо се превърна в kill bot, изнасилената драма със семейството което го спаси, колко бързо се развиха събитията след като даде сигнала: все deja vue от по-тъпите Wit заглавия.
Технически беше по-добре от сцените в Англия от миналия епизод.


Lord El-Melloi II Sei no Jikenbo: Rail Zeppelin Grace Note ep. 6 - [не еротичен] фенсървис с основните шматки от сериала.
Шопинг терапия и с косплей с Грей, обаче изненада - молът се оказа капан...който обезвредиха елементарно.
Чувал съм големи приказки за Лувия, както и във Fate UBW не съм я виждал да прави нещо друго освен да я бие на позьорщина.


Detective Conan ep. 950 - очевиден (още в предния епизод) убиец, тъп план разчитащ на глупостта на една от жертвите, тъп мотив за убийството.
Още един досаден AO епизод.


Enen no Shouboutai ep. 5 - всички се държаха, като малоумници в този епизод и просто се опитваха да блеснат със способности. Някак забавно, но безцелно. В смисъл имаше цел - предисторията на монахинята и шефката на 5-ти отдел, но в типичен battle shounen стил само загатна нещата, а останалото време беше профукано.

Cop Craft ep. 6 - това аниме удари дъното. Дори да има такива тъпи моменти в оригинала, защо въобще са избрали да ги адаптират?
Друго момент също ме гложди - щом са нямали време, пари, хора или каквото там, защо са се заели да анимират заглавие с толкова много екшън и каскади?


Kikou Senki Dragonar ep. 28-31 - както вече съм споменавал, новите антагонисти са смехотворни карикатури. Битките с техните OP машини зависят от това дали нашите по сценарий се предполага да загубят или да победят. Те или действат, като лаици или проявяват гениална съобразителност.
Т.е. всичко деградира във втората част на сериала, дори екшъна.
Някъде там на Луната се случват на теория любопитни политически събития, но това което виждаме са едни не особено обещаващи откъси от тях.

Kikou Senki Dragonar ep. 32-37 - опитаха се да вкарат известно разнообразие с развитието на политическата ситуация на Луната, както и с по-директен конфликт с местните лошковци, но събитията са твърде фалшиво нагласени, а злодеите са прекалено карикатурни.

Kanata no Astra ep. 7 - "принцът" се оказа истински принц, а Ариес прилича изненадващо много на неговата отдавна изгубена изгора. Още едно подозрително съвпадение - колкото и тясна де е обитаемата зона на новата планета, нашите успяха да се разбият (самата сцена бешe доста мизерна) на един хвърлей от друг изоставен кораб, който е същия модел, като техния. Русата мацка, която извадиха от хибернация трябва да им донесе интересна информация.


Maou-sama, Retry! ep. 7 - chunibyo syndrome the anime.


Kikou Senki Dragonar ep. 38 - новият mech беше, като взет такъв от Zeta Gundam с монтиран psycho frame и външно преработен в стил L-Gaim. За разнообразие лошковцитне по погрешка убиха един от своите.

Vinland Saga ep. 7 - ако това е началото на истинската история, нещо не съм чак толкова впечатлен.
Шефът на франсетата, които атакуваха крепостта се играе от Kappei Yamaguchi та карикатурното му изпълнение е доста подходящо за персонажа и това е плюс.
Друга положителна черта е, че представиха местността и отбранителните съоръжения доста реалистично и кинематографично - такива работи ме радват.
Сюжетно обаче нищо за отбелязване.


Lord El-Melloi II Sei no Jikenbo: Rail Zeppelin Grace Note ep. 7 - най-накрая се дотътрихме до същинската адаптация на книгите. Начало на случая и атмосфера са подходящи, но Ивет просто ми лази по нервите, а и не виждам причина, защо в успоредното разследване на Шишиго трябваше да се включи и Лувиа.


Detective Conan ep. 951 - доста елементарен случай, но предвид ниския стандарт на AO сериите в Конан, всъщност беше от приличните.
Следващият път се връщаме към адаптацията на мангата.


Enen no Shouboutai ep. 6 - ето този тип сюжети са ми най-омразното нещо в battle shounen аниметата. Безкрайно упражнение по красноречие (разбирай повтарят едно и също нещо отново и отново), нашикчият яде бой до скъсване, но накрая надделява с твърдоглавие, бие едно кроше в мутрата на злодейката и тя изведнъж се превъзпитава, става съюзник и дори се влюбва в него...
Ъххх.


Kikou Senki Dragonar ep. 39-48 - довърших го с известни усилия на волята. Към края почнаха да се случват наистина странни неща.
Примерно във въведението на всеки епизод под формата на infodump ни изливаха, какво се случва в общата картина на войната - едва ли не най-интересната част. Та обръкващото е, че говореха за ключови военни персонажи сякаш се предполага да ги познаваме, а те не се бяха мяркали и за секунда на екрана. Мога само да предположа, че плановете за развитието на сюжета са били доста по-различни и мащабни, но в последната минута са решили да пратят нашите хора да се бият с някакви карикатури.
Друга странност е края на 47-ми епизод. 48-ми или го игнорира напълно или Майо Плато по чудо е оцелял в експлозията, намерил е mech, който е абсолютно идентичен с неговия и е продължил битката.
В крайна сметка проектът е пълна бъркотия, особено към края и реално не си струва гледането, но все пак не съжалявам, защото тук-таме имаше и по някоя интересна сцена или дизайн.

Cop Craft ep. 7 - малко го бие на 80-тарско police procedural писано от сценаристи, които си нямат идея от полицейска работа и разчитат на ТВ клишетата по темата, а още имат проблем да измислят с какво да запълнят сезона.
С други думи скука.


Arifureta Shokugyou de Sekai Saikyou ep. 6 - зайците бяха капката, която преля чашата на търпението ми. Вече дори не е и забавно глупаво.
Дроп.


Fate/kaleid liner Prisma☆Illya ep. 3 - реших да се върна към това чудо, което през 2013 ми се виждаше претупано и евтино...и междувременно бизнесът така е деградирал, че ако излизаше в момента, щеше в технически отношение да е от най-добрите заглавия.

Иначе очите на персонажите пак са ми грозни, магическите жезли пак ми лазят по нервите...и единственият персонаж, който ме кефи истински е Тайга-сенсей.

Fate/kaleid liner Prisma☆Illya ep. 4-10 - не е да няма някои яко анимирани сцени, забавни препратки към Fate и дори работещи хумористични сценки, но в крайна сметка си е маргинално mahou shoujo шоу, а yuri beit-ът към който превключиха неочаквано към средата на сезона е ненужен и досаден.
Продължавам със следващия сезон, но само заради Базет, за която не знам почти нищо и съм любопитен да видя в действие.
Тукашната версия на Рин е напрактика безполезна, Уейвър (в Ел-Мелойската си персона) почти не се мярка, но Лувиа е подобрение спрямо версията от Lord El-Melloi II Sei no Jikenbo, където е главно фенсървис в стил "още едно познато лице от поредицата". Смислена еднократна поява от Ирисвиел, а Села е добър поддържащ персонаж - айнцбернската част от обстановката е добре застъпена.
Широ както обикновено е шампион на безличието.

Fate/stay night Movie: Heaven's Feel - II. Lost Butterfly - технически по-добър и по-красив от предния филм, но интересните моменти са по-неравномерно разпределени, т.е. дълги скучни пасажи. Продължава и тази досадна накъсаност на разказа, понеже действието се развива на кратки сцени. Тези въпросни сцени често са лишени от съдържание и трябва да се досещаш от контекста и от общата история, какво се случва на заден план. Романтиката между Широ и Сакура е безумно стандартна и скучна. Сюжетната драма също не ми въздейства.
Битките неочаквано не са в стила на предния филм или сериалите Zero и UBW, а по-скоро приличат на тези от Apocrypha - сюрреалистични и разбити на кратки бързи действия. Лошо няма де, защото все пак са красиви и заедно с локациите са основните и може би единствени плюсове на Lost Butterfly.
Забавно съвпадение, вчера гледах същия зомби режим на Сейбър - с маската и червените визуални мотиви в Fate/kaleid liner Prisma☆Illya.


Kanata no Astra ep. 8 - ааа, че то било проста работа да се измъкнат от планетата с тази сегментирана структура на корабите...каквато би представлявала голяма слабост за космически апарат, а и егати щурият късмет да намерят още един от достатъчно сходен модел.
Главните герои най-накрая стигнаха до информацията за клонирането.


Maou-sama, Retry! ep. 8 - без много обяснения нашият тип, който всеки път опонираше, как не бил крал на демоните и как трябва да престанат да го наричат така, превключи точно в maou режим. Писна ли му да обяснява, хареса ли му ролята...

Fate/kaleid liner Prisma☆Illya 2wei! ep. 1-6 - това шоу продължава да е фрустрираща смес от хубави (битките и играта на народна топка) елементи и сръх-тъпи дразнещи елементи.
В момента са зарязали стандартната mahou shoujo формула и са в режим "пребори се морално със злия си двойник". Т.е. вече не крадат от Mahou Shoujo Pretty Sammy, а от Mahoutsukai Tai TV.
Най-отблъскващото в случая е мелодрамата.
Основната ми цел да се задържа в поредицата беше да се запозная по-добре с Базет и шокиращата истина е, че вече са минали 60% от сезона, а нея още я няма...но пък имаше няколко кратки сцени с Карен Хортензия за компенсация.

Vinland Saga ep. 8 - от по-гледаемите епизоди най-вече заради тарикатщините на Аскелад. Може да се каже и че sol сцените с викингите са достатъчно интересни.


Lord El-Melloi II Sei no Jikenbo: Rail Zeppelin Grace Note ep. 8 - това заглавие ще се строши от "масажиране на канона" и как всяка стъпка на Уейвър е предопределена от срещата му с Александър Велики. Мислех че е проблем на anime original материала, но вече насред същинската адаптация е явно, че и книгите са така.


Enen no Shouboutai ep. 7 - най-тъпият начин за шпиониране, най-тъпият начин да предизвикаш си противниците си...но пък битките бяха комично забавни.


Fate/kaleid liner Prisma☆Illya 2wei! ep. 7-10 - представиха Базет като някакъв терминатор. Капка личностни качества не демонстрира, само заливаше главните герои с OP атаки.
Поне битките с нея бяха шарени и забавни, а конфронтацията и с иконома на Лувия е най-смешното нещо, в цялото Kaleid Liner.
Докато тупаше подред целия каст тя дори успя да info dump-не, какво са и от къде идват тези досадни магически жезли.
Рин я побе...това де спря с някакъв абсурден и отчаян блъф.
Накрая се оказа, че всичко е шегичка на Александър Велики да видел дали двете страни са толкова малоумни да се избият до смърт (определено) или не.


Cannon Busters ep. 3-12 - неравномерно заглавие. Има забавни хрумвания, има и скучни, а накрая нещата не се навързват чак толкова смислено.
Втори и трети са най-бавните и скучни епизоди, но нататък нещата малко живват.
Появата на хобо-Гоемон е интересно събитие, но не мога да го свържа с основната история. Да, в частта, когато се мъкнеше с главните, заради пиячката си беше на място и определено е важен щом дори представиха част от предисторията му, но после изчезна и се появи чак за финала без смислен мотив - явно за удобство на сценаристите, които трябваше да противопоставят още някой на прекалено силните лошковци.
Концепцията зад Сам също е интересна и особено формата и, в която победи енергийния вампир, но ултимативната и форма не ми харесва, а и е доста неадекватна в нея (или пък поредната случайност в ръцете на сценаристите, в противен случай главните герои щяха да победят съвсем лесно).
Фили е на моменти прекалено противоречив и не го разбирам в ролята му на отмъстител, който в последствие се отказва.
Кейси е твърде типичен комичен sidekick.
Прицът и бодигардът му - абсолютни клишета.
Лошковците - твърде карикатурни и дезорганизирани.
Принципно харесвам епизодични заглавия, но тук историите бяха твърде произволни и несвързани.
Има някакво твърде нелогично разминаване във времето, за което принцът стига да крепостта, а междувременно Кейси се предполага да намери случайно Сам, да я ремонтира, да се срещнат с Фили, да се моткат с безброй епизодични приключения и да стигнат горе-долу по същото време.
Цялата продукция изглежда малко или много хаотична. Опит да се навържат несвързани идеи в едно.
Определено има доста визуално качествени моменти, но има и кадри в грешен мащаб и перспектива, сякаш нахвърляни набързо в последната минута.
Във финалната част бяха хвърлени малко повече усилия, но логиката е счупена и за да се случат въпросните събития вражеския mech трябваше да кръжи на едно място. Множество от сцените на това място не пасват добре една с друга и дори мисля, че има грешки в осветлението - скачане между различни части на деня. Лошо планиране или пък се е наложило да обединят две битки в една?

Интересен и шарен проект, с визия и тематика характерни за Нетфликс, но често неконстистетен и някак по-слаб от сумата на съставните му части.

Lupin the IIIrd: Mine Fujiko no Uso - както се очакваше приятно и стилизирано сейненче.
Дори е навързано сюжетно с предните заглавия от света на Mine Fujiko to Iu Onna: Lupin the IIIrd: Jigen Daisuke no Bohyou и Lupin the IIIrd: Chikemuri no Ishikawa Goemon.
Хареса ми, как хем не се взима много сериозно, хем е брутално. Илюстрира и една характерна черта на Фуджико - тя винаги има повече информация, но си трае и дори действа все едно не разполага с нея (заглавието е все пак "Лъжите на Мине Фуджико"), за разлика от Люпен, който веднага издрънква всичко на противника (и на зрителя).
Анимационно е среднисто и минималистично, но компенсира с позьорщина и стил. Музиката е употребена много добре.


Cop Craft ep. 8 - ъх, сякаш са се амбицирали да правят всеки следващ епизод все по-тъп. Един от най-мизерните фенсървис епизоди на които съм попадал...че и това е само първа част.

Fate/kaleid liner Prisma☆Illya 2wei Herz! ep. 1-6 - they went full retard with this season.
До тук за отбелязване са плажният епизод, само защото златният бански на златни пайети на Лувия е непостижим връх на кича, фестивалният епизод заради шарените юката кимона и това че Базет са я изкарали пълна идиотка.
Останалото е дъното, произволен пълнеж.
Предстои да ги видим тези финални 4 епизода, които се предполага да са гвоздеят на програмата.

Kanata no Astra ep. 9 - присаждането на памет е непрактично. Оригиналът си остава в старото тяло, а клонингът ще е отделна личност независимо, колко точно копие е.
Решението на докторката, да има и един клонинг за "резервни части" (като в The Island и други по-стари заглавия) е много по-смислено.
Решението на нашите хора да се върнат и веднага да се конфронтират с "родителите" си без никаква подготовка, също не е особено умно. Въпросните лошковци все пак са богати и влиятелни хора, а и не е ясно, какво казва закона на тема нелегални клонинги. Може би нямат човешки права и трябва да бъдат унищожени?
Последната изненада, че Земята вече не съществува и че човечеството се е преселило на друга планета, като дори вече не помни родната си, не се връзва с факта, че могат да говорят свободно с Полина, която е оригинална землянка. Толкова ли не се е променил езикът с времето?


Maou-sama, Retry! ep. 9 - вече не ми е забавно, а само глупаво. Може да го дропна в близко време.


Fate/kaleid liner Prisma☆Illya 2wei Herz! ep. 7-10 - последните 4 серии, които трябваше да компенсират тъпотата на сезона...без да е голяма изненада не го направиха.
Малко екшън, малко шарении, малко заигравка с Fate митологията, но това друг свещен граал от паралелен свят да цъфне в техния и да трябва да го борят със сила е глупаво.
Поради липса на идеи прибягнаха и до някакви Sailor Moon-щини, които имат смисъл в тяхната си поредица, но не и тук.