Space Cobra ep. 19-22 - това, което основно ме кефи в сериала е, че идеите му са странни, непрактични или направо невъзможни, но пък той обича да ги проиграе и да направи шоу с тях.
Да кажем океанът от пясък в серии 20-21: с приливи, отливи, вълнение, водовъртежи, водопади и най-разнообразна фауна в него. Или пък разнообразните придвижващи се с невероятна скорост под земята транспортни средства от 22-ра серия. Те изглеждат шантаво и абсурдният екшън с тях е епичен.
Всичко тук ми носи усещане за дежа вю от по-късни заглавия (примерно това с пясъка ме подсеща за Kujira no Kora wa Sajou ni Utau), което и демонстрира колко влиятелно заглавие е Cobra наравно с класики, като Uchuu Senkan Yamato, Captain Harlock, Lupin III и пр.

Space Cobra ep. 23-31 - в средната част на сериала сюжетите стават наистина зле. Към края малко се оправят, но финалът е напълно в джаза - поредното заглавие, което убива Хитлер...този път духа му.
Артът и анимацията също не са така добри, като в началото.
В крайна сметка започва доста прилично за 80-тарско аниме, но някъде след спортния арк идеите му малко по малко се изчерпват.

И едно предупреждение - ако някой се интересува от поредицата, може спокойно да пропусне филма от 1982-ра. Той е нещо, като превю за сериала и само наспойлва зрителя. Някои негови елементи леко се различават, но не си заслужава отделно гледане.

RobiHachi ep. 7 - леко ебавка с Дисниленд. Хачи го демонстрираха, като дълбоко инфантилен тип и това едва ли е изненада. Стана ми криво, че провалиха сцената на една истинска двойка.


Dororo ep. 19 - неочаквано комедиен епизод, при това с добра продукция...само дето не беше реално смешен.


Yatogame-chan Kansatsu Nikki ep. 7 - една от основните функции на пратитата по случай приемането на нов член в дадена организация в Япония е да му набият комплекс за малоценност.
Винаги съм го подозирал, тук е и доказателството.


Shoumetsu Toshi ep. 7 - този епизод ми беше любопитен, нищо че е голяма глупост, може би защото беше завой в неочаквана посока.


Fairy Gone ep. 7 - цяла серия приказки, мъдрости и политики, а за финал Марлия и очилатата мацка ги пратиха на абсолютно безумна мисия, която няма нищо общо с основния проблем, с който в момента се борят Доротея и още няколко военни организации.


Kindaichi Shounen no Jikenbo ep. 138 - като идея епизодът работи, но трикът на убиеца е твърде непрактичен, а Киндайчи всъщност нямаше доказателства...добре че си призна.


Choukadou Girl ⅙ ep. 7 - седмичният nerd-out не разочарова. Новата кукла е отаку по сценарий и дори сама почна да точи лиги по себе си.

Choujikuu Seiki Orguss ep. 13-35 - това с всеки епизод става все по-безумно и объркано, а в един момент дори екипа не рисуваше бойните сцени - рециклираха стари и резултатът беше особено комичен. Героите действат по абсурдни мотиви и си променят поведението без видими причини.
Към края екшънът надобря...но това само относително, иначе си е доста никакъв дори по 80-тарските стадарти.
Финалът е доста странен и не съм сигурен, че го разбрах...ако въобще има нещо за разбиране. Статичните сцени по време на финалните надписи може би символизират алтернативни времеви линии, а не какво се случи с нашите хора.


Choujikuu Seiki Orguss 02 OVA ep. 1-6 - визуално е несравнимо по-добро заглавие. Може би все пак mecha елементите са малко дървени, но всичко останало, включително екшъна е красиво и изпипано. Връзката с Orguss вселената и някои сюжетни моменти: само 'наща мацка може да възстанови баланса и то, ако се напрегна малко повече...но героите и не-Orguss историите са доста прилични.
Като игнорираме няколкото наистина странни песни музиката е прекрасна.
В ролите едни от най-добрите сейюта.


One Punch Man 2nd Season ep. 8 - на мен ми е скучно, особено как най-якият тип от турнира изведнъж запя друга песен (значи целият турнир беше подготовка само за тази тъпа шегичка?) и как чудовищата вдигнаха много шум, показаха че са по-силните и изведнъж се прибраха някъде.


Isekai Quartet ep. 8 - бе, малко по-смешно от миналия епизод, ама скука.


Fairy Gone ep. 8 - нещо като развитие на темата с хакването на изкуствени бойни феи. Поносим епизод.


Shoumetsu Toshi ep. 8 - нашите хора имаха наглостта да минат в офанзива...и го отнесоха, но от съвсем неочаквана посока.


RobiHachi ep. 8 - ъъъ, маса грозни роботи и стандартните препратки (една от които към Cobra).
Нашите герои вдигнаха хората на бунт срещу роботите...но това почти случайно.


Yatogame-chan Kansatsu Nikki ep. 8 - технически погледнато си беше среща и по цундере стандартите на Ятогаме мина добре, в смисъл караха по-малко от друг път.


Dororo ep. 20 - приличен епизод. Хиякимару изперка по един съвсем нормален и очакван начин.


Choukadou Girl ⅙ ep. 8 - нърдстване на тема файтинг игри.

Mobile Suit Gundam NT - хареса ми, въпреки че историята е безлична. Въобще по замисъл този филм е фенсървис на тема Universal Century и сюжетът му би бил абсолютно неразбираем за хора, които не са гледали Zeta, Char's Counterattack и Unicorn.
Историята тук просто е предпоставка, за да се случи конфликта и си е доста елементарна.
Визуално извън битките прилича по-скоро на заглавие с ТВ бюджет. Екшънът е доста добър, но една от началните битките е очевиден рециклаж от Thunderbolt и само бяха copy past-нали различни модели машини. Не е нов подход за поредицата, но никога не са ползвали толкова дълга сцена. Останалите битки си бяха яки.
Друг досаден кратък момент - отново ни напомниха за първия colony drop (с леки добавки, които обаче не изглеждат много добре). Малко е като сцената със убийството на родителите на Батман: всичкия я мразят и въпреки това продължават да я показват отново и отново в различни интерпретации.
Тонове и тонове препратки, при това не само към Universal Century, но примерно към Build Fighters Try и дори към Bladerunner. Една от зеонските мацки приличаше много на Malty от Tate no Yuusha, но може и да е съвпадение.
Множество познати гласове измежду сеютата, като най-биещото на...уши (?) е Kazuya Nakai.
Откъм mecha porn-ното освен основната атракции: новите Gundam-и, беше забавно и как зеонските машини почват да приличат малко на тези използвани от лошковците в Gundam F91 (събитията там се случват 26 години по-късно). Федерацията също ползва леко различни mecho-ове.
Маса камеота на герои и машини от Unicorn.
В крайна сметка най-ценното на заглавието освен Gundam фенсървиса е, че прави едно голямо обобщение на тема psycho-frame технологиите и на това какво се знае за new type способностите до този момент.

FLCL Alternative - когато преди толкова много време Adult Swim излъчиха първи епизод при това със субтитри вместо с дублаж, аз си помислих "Хей! Не мога да повярвам ама това става за гледане.". После дойде голямото не чак толкова нетърпеливо чакане на японската версия.
От сегашната ми гледна точка този епизод е зле, предвид че няма никаква връзка с FLCL Progressive, съответно и липсва обяснение, как се стига до тези събитията.
(Самото Progressive е твърде вътрешно противоречиво и сякаш в различен свят от Alternative и оригиналното FLCL.)
На хартия идеята не е толкова лоша: отношенията в група гимназистки на фона на световен апокалипсис + катализатора на хаоса Харуко + супер сили.
За съжаление...или по-скоро без да е голяма изненада тези три елемента се провалят. Четирите момичета са абсолютни клишета без капка харизма, а проблемите им са твърде стандартни и не добре обяснени. В крайна сметка не ми пукаше за никоя от тях.
Харуко е вкарана абсолютно насила в тази история, а в клоунадата нито има смисъл, нито е вече толкова забавна.
Сюрреалистичните събития и екшъна не са толкова зле, но са твърде малко и са твърде семпло анимирани. Дори FLCL Progressive има повече такива.
В крайна сметка Alternative е точно толкова безсмислено и недопринасящо към поредицата, колкото и предното продължение. Това се и очакваше, но ми беше любопитно какъв вид провал ще е. Примерно Mayumi Shintani се справя добре с гласа на Харуко, но от друга страна ремикснатите музикални мотиви на The Pillows са скука.

RobiHachi ep. 9 - този път епизодът ме изкефи, защото Роби се разправяше с тълпа екстремално настроени аниме отакута и поведението им си беше доста реалистично представено.


Dororo ep. 21 - ухааа, екшът. И епизодът е доста добър и интересен...ако не броим тази грозна, грозна бяла кобила...


Yatogame-chan Kansatsu Nikki ep. 9 - значи Май си пада по лъскави неща. Повечето гегове тук бяха подготвени в предишния епизод. Кретенската сцена след финалните надписи също.


Shoumetsu Toshi ep. 9 - време за скучна битова драма.


Fairy Gone ep. 9 - естествено че в най-напрегнатата сцена ще поставят дълъг и ненужен флешбек от детството на Марла. Общо взето този път нашите хора от Доротея изядоха боя и ги поизбиха.


Detective Conan ep. 941 - най-накрая малко адаптация по мангата.
Кефят ме историите, където Хаибара трябва да играе ролята на основния детектив. За съжаление Аояма-сенсей рядко и я връчва, а и не я оставя да я изиграе докрай.


Choukadou Girl ⅙ ep. 9 - известно количество от това, което японците възприемат за романтика: мъкнене по мизерни, но скъпи лунапаркове и заведения.

RobiHachi ep. 10 - цял епизод разправии между Роби и Хачи - досадно. Сдружаването им дойде някак насила.


Dororo ep. 22 - интересно сдружаване между Дороро, Нуиноката и Бивамару. Сцените, в които Хякимару гори и сече армията на Дайго са доста претупани. Финалният трик на Тахомару да вземе останалите части на тялото от демоните, да ги разпредели между себе си и двамата си слуги и така да получи надмощиие е развитие изстискано от пръстите с цел изкуствено повдигане на драматизма. Най-малкото на малкото братче биха му липсвали знания, как да извърши ритуала.


Yatogame-chan Kansatsu Nikki ep. 10 - поредният як епизод, че дори кметът на Хокайдо (истинският) се включи.


Shoumetsu Toshi ep. 10 - общо взето размотаване цял епизод.
Обясниха как е оцелял синьокосият тип дето го бяхме отписали.
Главният лошко е доста изперкал, щом похарчи така лесно и излишно дори мацката от собственото му измерение.


Fairy Gone ep. 10 - епизод за възстановяване от загубата, сиреч зрителя се предполага да съчувства и подсмърча заедно с главната героиня, ама не...скука. Разкриха поредната част от миналото и нямаща никакво значение за настоящата история.
Планът на лошковците почва да влиза в действие.


Choukadou Girl ⅙ ep. 10 - разочарован съм от Каге Нона. Не само я би някакъв си дракон - Верноа в ултимативната си форма, но и разкри чувства си - ewww.
Показаха кой произвежда разумните играчки.


Yuusha Tokkyuu Might Gaine ep. 1-3 - като ТВ-то на GaoGaiGar, но може би злодеите са по-забавни, защото са много по-тъпи. Иначе същите дизайнерски решения и екшън сцени. Shinkansen Henkei Robo Shinkalion също доста е заимствал от тук.


Golden Kamuy 2nd Season OVA ep. 2 - епични идиотизми с Шираиши и бягствата му от една дузина затвори.


Detective Conan ep. 942 - голямото разкритие...дето го забавиха с половин година.
Не ми е ясно защо всеки път, когато Хаибара има възможност да блесне, я изкарват неинформирана или несъобразителна и накрая Конан да реши пъзела.
Отвъд тази точка продължаваме с anime originals естествено.

Isekai Quartet ep. 10 - ооо, конкуренция от собствените им светове.


One Punch Man 2nd Season ep. 9 - бла-бла-бла, тези хора не млъкват. По-важните боеве се случиха извън кадър.


Yuusha Tokkyuu Might Gaine ep. 4-8 - както вече споделих, лошковците са твърде абсурдни и това е най-забавната част. Крадлата Розовата котка е най-забележителната от тях с мековете си обединени около темата за мишки и плъхове, но асистентката и ме кефи повече.
Главният герой по-скоро дразни, а дядо му е направо противен с ентусиазма си.

Uchuu Senkan Tiramisù II Specials ep. 1-4 - стандартните кретенщини. Най-забавно беше това с рождения ден.


Yuusha Tokkyuu Might Gaine ep. 9-13 - Джо превключвайки от злодей в антигерой се сдоби с нова гъзарска мека.
Механичната част на шоуто логично напомня доста за GaoGaiGar, понеже е част от същата Brave поредица, но без да е голяма изненада още на Gundam и на TV варианта на Patlabor, който съм пропуснал да забележа, че е на Sunrise вместо на Deen или на Production IG, като останалите части на поредицата.

Juusenki L-Gaim ep. 1-18 - безумна смес от комедия, неадекватни герои с абсурдни мотивации и всичко това на фона на мрачна история за геноцид, корупция и разпад на моралните ценности. (Което идва малко иронично, защото сериалът е доста сексистки нищо, че е пълен със силни женски персонажи.)
Визуално Gundam Zeta е черпил доста от тук, но Gundam ZZ е по-близко, като сюжет и диалози. Забелязват се множество сходства и с Victory.
Влиянието му се вижда и в не-Томино проекти на Sunrise, като Giant Gorg.
От своя страна L-Gaim сякаш заимства от Votoms.
Както вече намекнах историята е доста идиотска, героите се държат нелогично и в някои случаи неконстистентно спрямо поведението си в останалите епизоди. Тук-таме има липсващи връзки. В дадени точки на историята си личи, как сценаристите са реализирали идеи, само защото са им били интересни, а не че връзват със сюжета. В това отношение известни прилики с Gundam 0079 ТВ сериала.
Парадоксално цялата тази хаотична глупост ми идва забавна и ме връща с носталгия към Gundam ZZ: определено е по-качественият сериал в този идиотски стил.


Galactic Patrol Lensman ep. 11 - внучката на шефа е свръх досаден персонаж. За да сработи цялата ситуация и робота го бяха докарали доста по-тъп от обикновено. Следващият път "историята" с досадното хлапе и белите му продължава. Предвид, колко често излиза превод на този сериал, не знам дали си струва чакането.


Detective Conan ep. 943 - конспирация на бабки. Аз ако бях японска старица, щях сериозно да се обидя от този епизод.


Yuusha Tokkyuu Might Gaine ep. 14-18 - това взе да идва все по-странно, нелогично и хаотично.

RobiHachi ep. 11 - естествено Исекандар се оказа поредната лъскава отвън, но куха отвътре мизерна туристическа атракция. Още една подигравка с Дисниленд (японците си ги имат два), рекламната му кампания, фалшивия хайп и реалното досадно, но стопяващо портфейла посещение.
Както винаги безброй препратки, но най-много ме зарадва Спейша, местният вариант на Старша, кралицата на истинския Искандар от Space Battleship Yamato.
По-забавен момент беше и когато Роби разкри истината и реагира "Това е Нисекандар!".


Dororo ep. 23 - доста яки битки: някои претупани, някои анимирани страхотно. За съжаление моралнизиращите философствания, никак не се връзват с напечената ситуация и не сработват в тази точка на историята.


Yatogame-chan Kansatsu Nikki ep. 11 - егати жегата в Нагоя, чак аз се изпотих.


Shoumetsu Toshi ep. 11 - тук сме в кулминацията на историята и пак протакаха повече от половин епизод.


Fairy Gone ep. 11 - най-накрая почна да се случва нещо интересно в сериала...но пък анахроничната музика е употребена отвратително.


Choukadou Girl ⅙ ep. 11 - леле, колко варианта на Нона съществуват?
Общо взето обясниха всички загадки и дори се самоподиграха с обяснението.

One Punch Man 2nd Season ep. 10 - битката на нърфнатия от раните Гаро срещу 8 противника е интересна от тактическа гледна точка. Рядко получаваме такива.
Обикновено са някакво млатене с "най-силната атака", "още по-силната най-силна атака", "ултимативната по-силна най-силна атака" и пр. и пр. докато им писне.
Тук разиграването е интересно.


Isekai Quartet ep. 11 - сценаристите зарязаха всякакви правила и структура, просто пляскат каквото им скимне, само за да запълнят с нещо сезона.

Ghost Sweeper GS Mikami ep. 1-2 - 90-тарска комедийка на тема свръхестествено и лов на духове. Хуморът идва малко в стил Urusei Yatsura с ечи простотиите и всичко, а и играта на сеютата идва доста сходна, но е по-балансиран, не толкова зациклен в едни и същи шегички и вплетен в по-строен и интересен сюжет.
Засега съм много доволен: приятно ретро заглавие.

Juusenki L-Gaim ep. 19-24 - на този етап има два типа епизоди: такива, в каквито се случват твърде много събития, имаш чувството, че нещо ти убягва и те осавят само с крайния резултат. Още такива, които сякаш са писани и анимирани от съвсем друг екип: не се връзват или направо противоречат с предишни серии.
Въпреки това си е забавно, особено да наблюдаваш детинския ентусиазъм, с който аниматорите са правили някои от екшън сцените. Мога да си ги представя, как са в пясъчника, размахват пластмасови играчки и издават звукоподражателни "Пиу-пиу-пиу.", "Бум!", "Пааа!", "Фъссс."... Технически погледнато анимацията често е накъсана и липсват връзки. Може да се различи работата на различните екипи (едните обичат са слагат множество кръстчета вместо отблясъци, като в 8 битова видео игра), което пак не е похвално. Въпреки това визията на битките е доста по-комплексна и убедителна в сравнение с други заглавия съвременници, като Orguss да кажем. В някои от техниките може да се прозре бъдещата еволюция на космическия екшън до стадии, като тези в ZZ, CCA и 0083: Stardust Memory.

Natsume Yuujinchou Movie: Utsusemi ni Musubu - може да се каже, че е типично Нацуме заглавие, със съвсем малко по-детайлен арт в сравнение с последните ТВ сезони.
За съжаление историята не е от най-добрите и някои персонажи, като примерно Таки са вкарани насила в нея, само за да имат екранно време. Реално ако се изрежат излишните неща и се остави ядрото на историята, ще се получи по-стегнат и по-смислен продукт, който би се побрал в 45 минути.
Естествено най-яките моменти бяха свързани с Натори и action chick шикигамитата му.


Sabu to Ichi Torimono Hikae ep. 28 - както обикновено страхтона атмосфера и страхотна театрална игра на актьорите...но не толкова страхотен сюжет.


Detective Conan ep. 944 - anime original. Повече няма какво да го обиждам.


Choukadou Girl ⅙ ep. 12 - накрая логиката леко се изкилиферчи, но едва ли някой би очаквал друго. Типичен харем финал, т.е. няма финал...

Dororo ep. 24 - красива серия...ако си затворим очите пред някои дреболии, като лошо вмъкнатите на места пламъци и пр.
Самият финал е задоволителен, но начинът по който се стигна до него е странен и неубедителен. Този неочакван обрат в мислите и действията на Хякимару...а и поне трима от главните герои си отидоха съвсем безсмислено.
В крайна сметка добра идея за римейк, но от един момент нататък твърде неконсистентна продукция, а още краят според мен трябва да се пренапише така, че да води до същия резултат, но с по-различни събития.
Имаше огромен потенциал, но за съжаление в крайна сметка се оказа едно запомнящо се, но среднисто приключение в Сенгоку периода.


RobiHachi ep. 12 - като теглим чертата: лековата и забавна пародийна комедийка. Силата и е в това, че се справя перфектно с неамбициозните си цели.


Fairy Gone ep. 12 - оказа се, че P.A.Works разцепва сезона на две и това е краят на първи.
Да, финалният арк се оказа малко по-впечатляващ от останалата част, но пак е пълен с малоумщини и абсурдно замислени "неочаквани" обрати.


Yatogame-chan Kansatsu Nikki ep. 12 - свърши най-сладкото шоу на сезона...при това в нищото.
Добрата новина е, че анонсираха втори сезон.


Shoumetsu Toshi ep. 12 - то истинският герой се оказа мацката, която можеше да предвижда бъдещето. Не е голяма изненада, защото поне два пъти спаси задниците на главните герои.
Дръпнаха му една дълга рече, която ХанаКана сричаше с очевидна досада, защо не трябвало да се възстановят оригиналната времева линия... и честно казано не я разбрах. Доста тъпа аргументация.
В крайна сметка клиширан безличен сюжет, реализиран с ужасна графика. Дори очакването ми шоуто да деградира не се сбъдна, защото продължи да поддържа едно постоянно ниво на посредственост - нито по-добре, нито по-лошо.

One Punch Man 2nd Season ep. 11 - таман го похвалих за интересната ситуация с Гаро и анимето в типичен battle shounen стил отново го направи невъзможно силен и издръжлив. При такива промени в правилата естествено той имаше и времето, и силата да им разгадае тактиката на груповите атаки и да ги натупа поединично. Дори насред най-интензивната битката извадиха типичния flashback за персонаж, който нито е интересен в момента, нито е важен.
За компенсация няколкото тупалки, които си размениха с пристигналия по-късно Генос бяха забавни.
Както гледам сезонът отива към cliffhanger, но не смятам да си давам зор със следващия, независимо дали идва скоро (най-вероятно) или не.


Isekai Quartet ep. 12 - не само, че с този арт и анимация е трудно да се направи интересна екшън сцена (не и невъзможно, за справка Nobunaga no Shinobi и Kaijuu Girls), но въпросната тук беше и лошо замислена.
Та общо взето скучен финал, но поне анонсираха втори сезон.


Juusenki L-Gaim ep. 25-28 - L-Gaim Mark II подозрително прилича на Zeta, а дори и историята на производството му е сходна. Въобще продължава да откривам все повече елементи, които са тествани тук и после доразвити и приложени в Zeta Gundam и ZZ Gundam.

Juusenki L-Gaim ep. 29-34 - тези резки скокове в сюжета, тези безсмислени маневри между различни локации и тези внезапни просветления, които героите получават без външна информация: всъщност нескопосан подход на авторите да изложат идеите си...
И въпреки, че е отвратително написано, заглавието продължава да забавлява. Не знам как се получава, може би защото зрителят е буквално удавен в събития.
Добрата новина е, че Лечи е отново с дълга коса.

Juusenki L-Gaim ep. 35-41 - тук вече се случват предимно абсурдни неща и се взимат парадоксални решения, а дадени реплики се повтарят като мантра, въпреки че не придобиват нов смисъл с тези повторения.
Това твърде силни и не особено приятно ми напомня за Zeta Gundam.
Главният герой продължава да има просветления от нищото. Примерно в разговор с Full Flat (второто най-идиотско име след Full Frontal измислено от Томино) Daba без никаква връзка и без никаква информация решава "Значи Semuj е твой шпионин?". Реакцията на дамата е буквално никаква, но той го приема за потвърждение. Между другото въпросният Semuj е размислил и работи съвестно за нашите хора без шефката му да знае...и това е само третият шпионин, който сменя страни в тази история.
Като стана дума за идиотски имена - Hassha Mossha, Amandara Kamandara, Quwasan Olibee... Героите упорстват в това да произнасят и името, и фамилията им, докато другите персонажи често са адресирани нормално, като Daba, Gavlet и Giwaza, само в редки официални случай с фамилиите им.